РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Пловдив, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Димитър. Анг. Молев.
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300600771 по описа за 2024 година
за да се произнесе прецени следното:
С присъда № 23 от 06.02.2024г., постановена по НЧХД № 1644/2022 г.,
Районен съд – Пловдив, XVII н.с., е признал подсъдимaта А. Ю. Б., за
виновна, в това че на 14.07.2021 г., в гр.Кричим, обл.Пловдив, не е изпълнила
Заповед за защита № 260011/12.02.2021 г. на Районен съд гр.Пловдив, ХV бр.
състав, взета с Решение № 260418 от 12.02.2021 г. на Районен съд гр.Пловдив,
ХV бр. състав, в сила от 25.02.2021 г., с която се задължава да се въздържа от
извършването на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и
друга форма на насилие по отношение на Г.В.П., ЕГН:**********, Т.Г.П.,
ЕГН:********** и Г.Г.П., ЕГН:**********, като е извършила акт на
психическо и емоционално насилие спрямо Т.Г.П., поради което и на
основание - престъпление по чл.296, ал.1 от НК, като на основание чл. 57 вр.
чл. 54 от НК я е осъдил на наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
1
Съдът е осъдил подсъдимата А. Ю. Б. да заплати, на основание чл.189,
ал.3 от НПК, направените разноски по делото, в размер на 605 лв. по сметка
на ОД на МВР- Пловдив и сумата от 60 лв. в полза на съдебната власт, по
сметка на Районен съд- Пловдив, във връзка с явяване и защита на експертно
заключение.
Присъдата е обжалвана като незаконосъобразна от подсъдимата А. Ю.
Б., чрез служебния й защитник- адв. З., с искане същата да бъде отменена и
наказателното производство да бъде прекратено. Във въззивната жалба се
излагат твърения за допуснати съществени процесулани нарушения в хода на
досъдебното производство. На 19.03.2024 г. е депозирано допълнение на
въззивната жалба като се иска редуциране на наложеното наказание или
неговата «отмяна», както и отмяна на присъдата и прекратяване на
наказателното производство. В съдебно заседание на 16.04.2024 г.
подсъдимата не се явява, явява се нейният защитник- адв. З., който поддържа
въззивната жалба и допълнението към нея.
Представителят на държавното обвинение изразява становище, че
присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на постановената присъда по така направените оплаквания,
доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
Съставът на Районният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата А. Ю. Б. и Г.В.П. живеели на семейни начала в гр.Кричим,
обл.Пловдив, като от връзката си имали две деца - св.Т.Г.П., родена на *** г.
и Г.Г.П., роден на *** г. Отношенията между подсъдимата и пратньора й се
влошили, в резултат на което през 2017 г. те се разделили. Между двамата
възникнали разноглА. относно местоживеенето на децата. От 2017 г. до края
на 2020 г. и двете деца живеели при баща си Г.П., но в края на 2020 г.
2
подсъдимата Б. отишла до училището в гр. Кричим, където учел синът й и го
взела при себе си, а дъщеря й- Т.Г.П., останала да живее при баща си.
Влошените отношения между родителите и неразбирателството помежду им
се отразили негативно върху децата. В края на 2021 г. св.П. инициирал
производство по реда на ЗЗДН пред Районен съд -Пловдив, с изрично искане
за издаване на Заповед за незабавна защита. Такава била издадена на
23.11.2021 г. от ПРС, XV гр.с-в., като подсъдимата Б. се задължавала да се
въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Т.Г.П. и
Г.Г.П.. С Решение № 26041 /12.02.2021 г. на XV гр. състав, постановено по гр.
дело 15243/20 г., в сила от 25.02.2021 г., подсъдимата Б. била задължена да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо,
емоционално и друга форма на насилие по отношение на Г.Г.П., Т.Г.П. и
Г.В.П.. С решението било постановено издаването на Заповед за защита №
260011/ 12.02.2021 г., която задължавала подсъдимата А. Ю. Б. да се въздържа
от всякакъв акт на физическо и /или психическо, емоционално и друга форма
на насилие по отношение на Г.Г.П., Т.Г.П. и Г.В.П.. Междувременно и
подсъдимата Б. се снабдила със Заповед за незабавна защита срещу св.Г.В.П..
За да могат да се решат проблемите между родителите и децата да
контактуват и с майка си и с баща си, като се преодолее отчуждението,
същите били изпратени в „Центъра за обществена подкрепа“ към Община
Кричим, с направление от Отдел „Закрила на детето“ гр.Стамболийски, за
ползването на социална услуга „превенция и защита от отчуждение“. И
двамата родители следвало да бъдат активни и да участват в срещи с децата
си при определен ред. Двамата се съгласили да присъстват на срещи за
превенция и родителско отчуждаване и оценка на родителския капацитет.
При подписване на договора за социалната услуга подсъдимата А. Б. и св.Г.П.
представили пред служителите от Центъра -Заповеди за незабавна защита
един срещу друг, но след това и двамата подписали Договора за социална
услуга, както и се съгласили срещите на децата с родителя, с когото те не
живеят, да се провеждат в присъствието на ** работник, при отворени врати,
като в това време другият родител /този с когото детето живее/, се намира на
различен етаж, както и при влизането и излизането на родителя с детето да
има разлика от десет минути, за да не се засичат родителите на входа. Още в
началото на провеждане на срещите в Центъра, които били два пъти
седмично, подсъдимата Б. започнала да проявява нетърпимост и видима
3
агресия спрямо дъщеря си Т. П.а, като я унизявала и обиждала, въпреки
присъствието в стаята на ** работник от Центъра. На 14.07.2021 г., в 16.00
часа, в „Център за обществена подкрепа“ гр.Кричим, се състояла поредната
среща между подсъдимата А. Б. и дъщеря й Т. П.а, на която среща
присъствала и св.С.С.К.- ** работник. Свидетелят Т. П.а седяла на един
фотьойл в стаята, а подсъдимата Б. била седнала на диван в близост до нея. В
хода на разговора св.Т. П.а попитала Б. къде спи брат й Г., при което майка и
– подс.А. Б., силно се подразнила. Тя отвърнала, че той спи, естествено, при
нея, като й било омръзнало от нападките и съмненията на дъщеря й. След
това Б. обвинила дъщеря си, че непрекъснато лъже, както в Центъра, така и в
съда, като заявила, че й е омръзнало от нейните нападания и съмнения.
Всичко това било заявено на висок тон, с агресия към малолетно дете и
причинило на детето Т. П.а стрес и мъка.Т. П.а помолила майка си да спре и
да се отдръпне от нея, като очите й се напълнили със сълзи. Т. П.а заявила, че
не желае майка й да стои толкова близо до нея, макар, че двете били седнали
на различни места. Подсъдимата А. Б., вместо да престане да тормози детето
си, продължила да го напада и обижда, като й казала, че се държи като „****“
и, че нищо добро не я очаква в живота. Тя продължила да вика и упреква
дъщеря си за нейното поведение и срещите й с нейната полусестра от
предишна връзка на баща й, като крещяла, че ще направи всичко възможно да
вземе къщата, в която бащата и дъщерята живеели и да ги остави на улицата.
Св.Т.П.а обяснила на майка си, че иска да се вижда с по-голямата си сестра,
което още повече ожесточило и ядосало подсъдимата. Тя се приближила към
дъщеря си и с ръка дръпнала ръкава на тениската на детето, като се опитала
да я хване за лакътя. Т. П.а се стреснала и изплашила от поведението на
подсъдимата Б., станала и излязла от стаята, като св.К. веднага прекратила
срещата и изпратила детето на втория етаж в друга стая, където по това време
били баща й и брат й. Тогава Т. станала от мястото, като подс.А. Б.
продължила да я заплашва, че ще й оскубе косата и един косъм няма остане
на главата й, че ще я рита до центъра на града. След това подсъдимата
заявила на св.К., че не иска повече срещи с дъщеря си, тъй като й омръзнало
от нея и тя не заслужавала такова отношение. При излизането от стаята Т. П.а
плачела и била много разстроена от поведението на майка й спрямо нея, като
отишла при баща си и брат си и им споделила за случилото се. Това се
отразило и на другото дете, което също се изплашило и поискало от баща си
4
да не го дава на майка му. Св.Т. П.а била много разстроена и притеснена след
случилото се и се почувствала застрашена в присъствието на майка си, която
не за пръв път я обиждала, обвинявала я за различни неща и й вменявала
чувство за вина, че изобщо се е родила. След този случай срещите между
подсъдимата А. Б. и Т. П.а в Центъра, в присъствието на служители,
продължили вече веднъж седмично, като при всяка от тях Т. П.а се
притеснявала от майка си и нейното настроение.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след
извършен подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал и
в този смисъл постановената присъда се явява обоснована.
Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода за съставомерност
и доказаност на авторството на деянието по чл.296, ал.1 от НК. Правилна е
преценката на състава на Районен съд, че показанията на свидетелите Т. П.а,
Г.П., С. К. и Ф.К. следва да бъдат кредитирани като логични, последователни
и непротиворечиви, като от същите се установява по несъмнен начин, че на
инкриминираната дата – 14.07.2021 г., по време на срещата в ЦОП към
Община Кричим, подс. Б. е осъществила акт на психическо и емоционално
насилие спрямо Т. П.а, изразяващо се във вербална агресия, която
подсъдимата е проявила спрямо дъщеря си, а именно обиди, упреци, дърпала
е за ръкава на блузата и се опитала да я хване за лакътя. Видно от показанията
на св. С. К. (депозирани в съдебно заседание пред РС на 27.10.2023 г. и
приобщени чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1и т.2 от
НПК) на 14.07.2021г. по време на срещата между подсъдимата и дъщеря й,
Б. обвинила детето си, че „непрекъснато лъже”, заплашила момичето, че ще
му оскубе косата и че „ще я рита до центъра на града”, с ръка дръпнала
ръкава на тениската й, като в резултат на агресивното поведение на майка си,
Т. се разплакала. В тази насока са и показанията на св. Ф.К.- ръководител на
ЦОП в гр.Кричим, Т. П.а, плачейки й обяснила, че майка й се държала
агресивно с нея по време на срещата, обиждала я с „различни епитети”,
„хванала я за едната ръка и я разтърсила”. Безспорно с поведението си на
инкриминираната дата по време на срещата с дъщеря си, подсъдимата е
нарушила заповед за защита № 260011/12.02.2021 г., издадена в изпълнение
на решение № 260418 от 12.02.2021 г., постановено по гр. дело № 15243/20 г.
по описа на РС-Пловдив, ХV гр. състав, с която заповед е постановена мярки
по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно А. Б. била задължена да се въздържа от
5
всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на
насилие спрямо Т. П.а.
На първо място съдът счита за несъстоятелно възражението на защитата,
изложено в допълнението на въззивната жалба, че „не можем да говорим за
домашно насилие в ЦОП?....извършеното деяние от подсъдимата според
защитата не е нарушение на заповедта за защита от домашно насилие а
по-скоро друго деяние”. Правило съставът на първоинстанционния съд е
посочил, че за съставомерността на деянието по чл.296, ал.1 от НК, е без
значение причината, поради която подсъдимата Б. е била в ЦОП.
Неприемливи са доводите на защитата, че социалните работници не е
следвало да провеждат срещата между подсъдимата и дъщеря й, предвид
издадената заповед за защита. В тази насока следва да бъде отбелязано, че
срещите в Центъра са мярка, която е насочена към преодоляване на
влошените отношения между родител- дете и на родителското отчуждение,
като целта на тези срещи в конкретния случай е била да бъде възстановен
контакта и комуникацията между подсъдимата и дъщеря й. Същевременно
действията на подсъдимата Б. осъществени на инкриминираната дата спрямо
дъщеря й Т. П.а, несъмнено се квалифицират като акт на „домашно насилие“,
в частност психическо и емоционално такова, по смисъла на разпоредбата
чл.2 от ЗЗДН. Подсъдимата е проявила вербална агресия спрямо дъщяря си-
агресивно и на висок тон отправила по нейн адрес обиди и упреци, обвинила
я, че лъже, казала й „че нищо добро не я очаква в живота”, заплашила я, че ще
й оскубе косата, дърпала е за ръкава на тениската и се опитала да я хване за
лакътя, като цялостното поведение на Б. е било пряко възприето от
присътващия на срещата ** работник- св. К.. От своя страна момичето се
разплакало, била изключително стресирано и разстрояно като не искало
повече да вижда майка си. В тази насока е и заключението на приетата от
първоинстанционния съд комплексна СППЕ, от което се установява
представените от Т. П.а емоции са съответни на преживяванията, не се
установява свръхмерност, като липсва тенденция за модифициране, в смисъл
лъжа. Вещите лица са категорични, че при Т. П.а не се установява
модифициране, което да е болестно мотивирано или под влияние на натиск
или външна манипулация.
Несъстоятелни се явяват наведените от защитата доводи за „отмяна на
6
присъдата и прекратяване на производството”, поради допуснати
„съществени пропуски” в хода на досъдебното производство- нарушение на
чл.6, т.3 от ЕКЗПЧОС, поради „липса” на равнопоставеността на страните и
на изискването да се събират доказателства, „както в полза на
жалбоподателя така и в полза на обвиняемото лице”, както и че в случая не
е доказана „системност” на осъщественото домашно насилие. Тези
възражения са били изложени и пред първоинстанционния съд, който е дал
подробни мотиви в тази насока. Правилно съставът на Районен съд е
отбелязал, че изискването за „системност” касае престъпленията, извършени
при условията на „домашно насилие” (преди измененията в разпоредбата на
чл.93, т.31 в НК с ДВ, бр. 67 от 2023 г.), а настоящото обвинение е по чл.296,
ал.1 от НК. Обект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК са обществени
отношения свързани с нормалното функциониране на съдебната власт. Този
състав на престъпление се намира в Раздел ІІІ на Глава VІІІ от НК –
„Престъпления против правосъдието”, като престъплението по чл.296, ал.1
от НК е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на
определен противоправен резултат. Законодателят никога не е поставял
изискване за „системност” в дефиницията на претъплението по чл.296, ал.1 от
НК, поради което и което възражението на защитата в тази насока се явява
неоснователно. На следващо място настоящата инстанция споделя доводите
на първоинстанционния съд, че в настоящия казус, не са допуснати
съществени нарушения на процесуланите правила в хода на досъдебното
производство, вкл. подсъдимата не е била лишена от възможност да
организира защитата си и да събира доказателства.
Законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че наказанието
следва да бъде определено, на основание чл.57 вр. чл.54 от НК, ръководейки
се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е наложил на
подсъдимата Б. глоба в размер на 2000 лв., с което наказание биха се
осъществили целите, визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Правилно
съставът на РС е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство
недобрите характеристични данни на подсъдимата Б.- влезли в сила спрямо
нея осъдителни актове, като в случая следва да се акцентира на и на
обстоятелството, че с поведението си подсъдимата демонстрира не само
незачитане на неприкосновеността на личната сфера на защитеното лице-
7
нейната дъщеря, но и пълно неглижиране на правовия ред и постановения
съдебен акт. При определяне параметрите на глобата съдът се е съобразил с
разпоредбата на чл.47 от НК, а именно с имотното състояние на подсъдимата
и нейните доходи, предвид трудовата й ангажираност, поради което в случая
не са налице основания са нейната редукция. Така наложеното наказание
глоба в размер на 2000 лв. не сочи „явна несправедливост” и е съобразено с
личността на подсъдимата Б., обществената й опасност, както и тази на
престъплението.
При извършената служебно проверка за законосъобразност на
първоинстанционната присъда въззивният съд не констатира при разглеждане
на делото и при постановяване на крайния си съдебен акт районният съд да е
допуснал съществени нарушения на процесуални правила, които да доведат
до необходимост от отмяна й и за връщане делото за ново разглеждане.
Ето защо, предвид на гореизложеното и на основание чл.334, т.6 от
НПК, присъдата на Районен съд –Пловдив следва да бъде потвърдена, при
което и Окръжен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23 от 06.02.2024г., постановена по НЧХД
№ 1644/2022 г., Районен съд – Пловдив, XVII н.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8