гр. Велико Търново, 09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 510 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/
във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кадекс /АПК/.
Образувано е по жалба
от Д.Х.Д. ***, с посочен съдебен адрес *** против Решение №
1012-04-68#1/08.08.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 041-00-240-3/26.06.2018г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Велико Търново.
Жалбоподателят оспорва решението
като незаконосъобразно. Неправилно било извършено изчисляването на времето,
което е признато за осигурителен стаж през последните 18 месеца, предхождащи
прекратяването на осигуряването. Не били взети предвид обстоятелства относно
продължителността на положения труд, респ. осигурителен стаж, съобразно
представените от него документи. Налице били и съществени разминавания и
противоречие в посочените периоди, които се приемат за осигурителен стаж. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение. Не претендира
разноски.
Ответникът – Директора
на ТП на НОИ – Велико Търново,
чрез процесуалния си представител М.В., в открито заседание оспорва подадената
жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалвания акт, като вземе предвид изложените в решението мотиви и събраните по
делото доказателства. Допълнителни съображения развива в писмена защита вх. №
4217/03.10.2019г. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на
страните приема за установено следното:
От приложената и приета, като доказателство по делото административна
преписка се установява, че на 14.02.2019г. Д.Д. ***-99-240 за отпускане на
парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО и заявление вх. №
041-00-240-1 за удостоверяване на осигурителни периоди от Германия, за които
попълва анкета и представя копия на документи.
Видно от приложена заповед трудовото правоотношение на Д. с
„Маджент Кепитал“ ЕООД е прекратено, считано от 05.02.2019г.
Осемнадесет месечният период, предхождащ прекратяването на осигуряването,
през които следва да се установи наличието на 12 месеца с внесен или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ е от 05.08.2017г. до 04.02.2019г.,
вкл.
Със структуриран електронен документ /СЕД/ U002
получен на 17.06.2019г. в ТП на НОИ – Велико Търново, са потвърдени периоди на
осигурена заетост по законодателството на Германия, както следва: от
17.07.2017г. до 19.12.2017г. вкл. за 4 месеца и 15 дена; от 19.03.2018г. до
21.04.2018г. вкл. за 1 месец и три дена.
В регистъра на осигурените лица за Д. за подадени данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за трудова дейност, подлежаща на осигуряване във фонд
„Безработица от 25.07.2018г. до 31.101.2019г. вкл. или за 6 месеца и 6 дни.
При преценка правото на парично обезщетение за безработица в 18-месечния
период от органа са взети предвид следните периоди: от 05.08.2017г. до
19.12.2017г. вкл. за 4 месеца и 15 дена; от 19.03.2018г. до 21.04.2018г. вкл.
за 1 месец и три дена и от 25.07.2018г. до 31.01.2019г. – 6м. и 6 дена, или
общо 0г., 11м. и 24 дена.
За времето от 01.02.2019г. до 04.02.2019г. вкл. липсват подадени
данни в регистъра на осигурените лица, предвид което периодът не е зачетен като
такъв с внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“.
В хода на административното производство, с уведомително писмо
изх. № У-041-00-240-1/12.07.2019г. от Д. е изискана трудовата книжка, в която е
удостоверен стажът му в „МАДЖЕНТ КЕПИТАЛ“ ЕООД. Същата е приета със справка вх.
№ 041-00-240-2/12.07.2019г. Съгласно извършената заверка, прослуженото време на
лицето в дружеството от 25.07.2018г. до 05.02.2019г. е шест месеца и десет дни.
Д. е оспорел разпореждането пред Директора на ТП на НОИ –
Велико Търново, който с Решение № 1012-04-68#1/08.08.2019г. е потвърдил Разпореждане
№ 041-00-240-3/26.06.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Велико Търново и отхвърлил жалбата на лицето като неоснователна.
В мотивите на решението е прието, че Д. не придобива право на
парично обезщетение за безработица, тъй като не отговаря на условията на чл.
54а, ал. 1 от КСО да е работил 12 месеца с внесени или дължими осигурителни
вноски във фонд „Безработици“ през последните 18 месеца преди прекратяването на
осигуряването.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който съдържа неблагоприятни последици за неговия адресат. Същото,
както и Разпореждане № 041-00-240-3/26.06.2018г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Велико Търново са издадени от
компетентен орган и в законоустановената писмена форма.
Според чл. 54а, ал.
2 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които: 1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009
г.) имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. (изм. - ДВ,
бр. 105 от 2006 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 100 от 2011
г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) не са
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България
или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл. 68а
или професионална пенсия по чл. 168;
3. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., доп., бр. 54 от 2015
г., в сила от 17.07.2015 г., изм., бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.)
не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от
Кодекса на труда.
За придобиване
право на парично обезщетение по ал. 1, съгласно ал. 2 на чл. 54а от КСО се
зачита и времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2.
(доп. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 30 от 2018 г.,
в сила от 1.07.2018 г.) на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване
на дете до 5-годишна възраст; 3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през
една календарна година; 4. (доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019
г.) зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на
основание на международен договор, по който Република България е страна или на
европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно чл. 18 от НОПОБ когато осигурителният стаж, придобит по
българското законодателство, не е достатъчен за придобиване право на парично
обезщетение за безработица, той се сумира с периода, през който лицето е било
осигурено за безработица по законодателството на друга държава, с която се
прилага международен договор, по който РБ е страна, или европейските регламенти
за координация на системите за социална сигурност.
Спазени са процесуалните правила, като актът е издаден след като
административният орган е изяснил релевантните факти за нейното издаване, като
е отчетено съответствието на декларираните от жалбоподателя обстоятелства с
обективните данни.
При преценка правото на парично обезщетение за безработица в
18-месечния период са взети предвид периодите от 05.08.2017г. до 19.12.2017г.
вкл. за 4 месеца и 15 дена; от 19.03.2018г. до 21.04.2018г. вкл. за 1 месец и
три дена и от 25.07.2018г. до 31.01.2019г. – 6м. и 6 дена, или общо 0г., 11м. и
24 дена. Съгласно извършената заверка в трудовата книжка, в която е удостоверен
стажът на Д. в „МАДЖЕНТ КЕПИТАЛ“ ЕООД, приета със справка вх. №
041-00-240-2/12.07.2019г. прослуженото време на лицето в дружеството от
25.07.2018г. до 05.02.2019г. е шест месеца и десет дни. При това положение се
получават 0г., 11м. и 28 дни от необходимите 12 месеца.
Обжалваният акт е в съответствие с материалния закон.
Административният акт е издаден предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 6, изр. 2 от КСО, че данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсии,
парични обезщетения и помощи. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането,
изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването,
възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се
извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани
в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетения при условия и по
реда, определени с акт на МС.
Неоснователно е възражението в жалбата, че административният орган
не е зачел периоди по чл. 54а, ал. 2 от КСО. Като държава членка на Европейския
съюз Република България прилага Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004г., както и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на
процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/. В процесния случай е приложен чл. 6
от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент, като са взети предвид
периоди, завършени съгласно законодателството на Германия като държава членка,
в който смисъл е и чл. 18 от НОИПОБ.
По отношение на периода от 05.08.2017г. до 19.12.2017г. вкл. за 4
месеца и 15 дена няма разлика между размера на зачетеното време от
административния орган и твърденията на лицето.
По отношение на периода от 19.03.2018г. до 21.04.2018г. вкл. един месец
и три дена, от страна на лицето неправилно в заявлението като начална дата е
посочено 15.03.2018г., което вероятно е причина за твърдян по-голям период.
Осигурителната заетост, положена на територията на РБ е удостоверена
в трудовата му книжка за времето от 25.07.2018г. до 05.02.2019г., в размер на
6месеца и 10 дена. Предвид липсата на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.02.2019г. до 04.02.2019г. са зачетени 6м. и 6 дена. По този начин при изчисляването
на период с внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването на Д.Д. се получават
общо 0г., 11м. и 24 дена. Както е посочено в обжалваното решение, дори да бъде
взет предвид и периодът от 01.02.2019г. до 04.02.2019г., биха се получили 0г.,
11м. и 28 дни.
Неоснователна е и претенцията на лицето за зачитане на пет дни за
времето от 01.02.2019г. до 05.02.2019г., тъй като видно от приложената заповед
трудовото правоотношение на лицето е прекратено, считано от 05.02.2019г.,
поради което за лицето не се внасят или дължат вноски, считано от 05.02.2019г.
Не се твърдят в жалбата, нито се констатират от съда други периоди, които
неоснователно да не са взети предвид. Не е конкретизирано и налице твърдяното в
жалбата съществено разминаване. Съгласно
извършената заверка, за прослуженото време на лицето от дружеството „Маджент
кепитал“ ЕООД от 25.07.2018г. до 05.02.2019г. вкл. са налице 6 месеца и 10 дни,
а не 6м. и 12 дни, както твърди във възражението си до ТД на НАП Велико Търново.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че оспореният
административен акт не е засегнат от нито един от пороците по чл. 146 от АПК,
поради което подадената против него жалба се явява неоснователна. По изложените
съображения, оспореният акт е правилен и законосъобразен и следва да се остави
в сила, а подадената жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на делото искането на представителя на ответника за
присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на ***се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК
и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК
и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на
делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Съгласно
последното изменение на разпоредбата на чл. 119 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г. / решенията на административния съд по чл. 118 от КСО
подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл.
117, ал. 1, т. 2, буква "е". Разпоредбата на чл.
117, ал. 1, т. 2, буква "е" от КСО предвижда обжалване на
разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта
или помощи пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. В този смисъл Определение № 7153 от 14.05.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 4881/2019 г., VI о., Определение № 2535 от 20.02.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 1235/2019 г., VI о.
С оглед гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.Д. ***,
с посочен съдебен адрес *** против Решение № 1012-04-68#1/08.08.2019г. на
Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане № 041-00-240-3/26.06.2018г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Велико Търново.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН: ********** ***
да заплати на ТП на
НОИ – Велико Търново
направените по делото разноски за възнаграждение на ***в размер на 100.00 /сто/
лева.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 119 КСО
във връзка с чл. 117, ал. 1, т.
2, буква "е" КСО, не подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: