Разпореждане по дело №592/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на Глава 21 НПК и е образувано по жалба на адвокат А. З., от Г., в качеството й на защитник на П. К. С. , от с.П. , община П. – подсъдим в първоинстанционното производство, срещу ПРИСЪДА № 392/10.04.2012г, постановена по НОХД 1594/2011г по описа на Районен съд –П..

С атакуваната присъда, постановена в производство ,развило се по реда на Глава 27 НПК (съкратено съдебно следствие), в хода на което подсъдимия е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства относно същите, първоинстанционния съд е признал подсъдимия за виновен по поддържаното от прокуратурата обвинение за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 НК и му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ”,състоящо се в пробационните мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК с продължителност от 2 (две) години. Съдът е наложил на подсъдимия също така, на основание чл.343г НК , и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 (две) години,като е зачел времето, през което това наказание е било изтърпяно по административен ред (считано от 26.10.2011г). Подсъдимият е осъден да заплати и направените разноски по делото.

С жалбата се изразява недоволство от наложените наказания, като същите са определени като несъразмерно тежки. Твърди се, че съдът не е отчел смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – признанието и съдействието ,което е оказал в наказателното производство, инцидентността на случая,ниското съдържание на алкохол в кръвта му.

Поради това се иска първоинстанционната присъда да бъде изменена, като наказанията бъдат намалени.

Пред въззивната инстанция подсъдимия не се явява и не се представлява ,не сочат нови доказателства .

Окръжният прокурор изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна, поради което пледира същата да бъде потвърдена изцяло.

Във въззивното производство не бе проведено съдебно следствие и не са събирани нови доказателства.

След като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, в съответствие със задължението си по чл.314 НПК, въззивния съд приема следното:

При спазване на процесуалните правила ,валидни за съкратеното съдебно следствие, първоинстанционния съд е приел за установена фактическа обстановка, което не се оспорва от страните и се споделя и от въззивната инстанция. По същество от фактическа страна се установява следното :

Подсъдимият С. живее в село П., община П. и е правоспособен водач на МПС с категории „А, В, С” ,като по делото няма данни до момента да е бил наказван за нарушения по ЗДвП. Същият е семеен, но е разделен със съпругата си, през 2010г е починал баща му, както и непълнолетното дете, което е страдало от тежко хронично заболавяне.

С присъда № 274/23.03.2009г. по НОХД 2963/2006г. по описа на Районен съд Г. П., влязла в сила на 21.07.2009г., за извършено от подс.С. престъпление по чл.157 ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3 години, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото е отложено за срок от пет години.

На 26.10.2011г. подсъдимия употребил алкохол, след което, управлявайки лек автомобил марка „Опел Кадет” с рег. № Е 7541 АМ предприел пътуване от село П. за Г. П.. Наближавайки района на бензиностанция „Лукойл”, автомобилът аварирал, при което подсъдимият загубил контрол върху управляваното моторно превозно средство, в резултат на което последвал удар в указателна табела. На място пристигнал полицейски автопатрул от РУП – П.. Полицейските служители с помощта на техническо средство „Алкомер”931 с фабр. № 0251645 тествали подсъдимия и при проверката било отчетено съдържание на алкохол от 1,23 промила. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 207231 от 26.10.2011г. и издаден талон за медицинско изследване № 0358607, като в законоустановения срок същият се явил в ЦСНМП в Г. П., където доброволно дал кръв за изследване. С АУАН на подсъдимия било иззето и СУМПС и контролния талон /от 26.10.2011г./ . От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство химическа експертиза № 1001 от 01.11.2011г. на НТЛ - ОД МВР - Б., се установява, че съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1.28 на хиляда.

Именно това е фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд, която се споделя изцяло и от въззивната инстанция. Същата се доказва от самопризнанието на подсъдимия, но също така и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Същите са подробно анализирани от първоинстанционния съд, липсват нарушения, свързани със събирането и обсъждането им, поради което направените изводи се споделят от въззивната инстанция и не е необходимо да бъдат приповтаряни. Въззивният съд съобрази също така, постулатите на ТР № 1/06.04.2009г по тълкувателно дело № 1/2008г на ОСНК и по конкретно -т.8 от същото, съгласно която е недопустимо въззивната инстанция да установява нови фактически положения, опровергаващи самопризнанието на подсъдимия. Съгласно посоченото ТР инстанционната проверка (при проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция) се ограничава единствено до това да бъде проверена процесуалната дейност на първата инстанция.Т.е. въззивният съд проверява дали е била правилна преценката на първостепенния съд относно наличието на предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие; дали са били спазени правилата за неговото допускане и провеждане и дали присъдата е в съотвествие с изискванията на закона. Въззивният съд не може да установява нова фактическа обстановка и да решава делото въз основа на нова, различна фактическа обстановка извън тази очертана в границите на обвинителния акт.

С оглед описаната по-горе фактическа обстановка и изложените съображения относно пределите на инстанционната проверка, въззивния съд приема от правна страна следното:

Правилен е извода на първостепенният съд, че са били налице предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие- липсва законова забрана за провеждане на такова; в необходимия процесуален срок (в първото по делото заседание) подсъдимия е направил изрично изявление, че желае делото да бъде разгледано по този ред и че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт; това самопризнание е било подкрепено от доказателствата по делото. Налице е и съответното действие на съда (определение по чл.372,ал.4 НПК), с което на страните е обявено, че самопризнанието е прието и че делото ще се разглежда по реда на глава 27 НПК. В този смисъл в казуса са налице предпоставките за провеждане на диференцираната процедура по глава 27 НПК и същевременно са били спазени процесуалните правила за допускане и провеждане на същата.

С оглед направеното самопризнание и подкрепящите го доказателства верен е извода на първостепенния съд, че подсъдимия е извършил деяние, което от обективна страна осъществява състава на престъпление по чл.343б,ал.1 НК, а именно на инкриминираната дата (26.10.2011г) подсъдимия е управлявал лек автомобил ,марка „Опел”, модел „Кадет” с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,28 промила, което е установено по надлежен ред.

На практика единственото оплакване на подсъдимия в жалбата е относно размера на определеното му и наложено наказание. В тази връзка защитникът развива съображения, че първостепенния съд не е оценил всички смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и че поради това именно, размера на наказанията бил несправедливо завишен

Настоящият въззивен състав намира това оплакване за неоснователно.

Първостепенният съд е анализирал предоставените му от закона възможности за определяне на наказанието ,когато първоинстанционното производство се е развило в условията на съкратено съдено следствие, при направено самопризнание (признаване на фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт) от страна на подсъдимите. Както е посочил първостепенният съд в този случай наказанието се определя по реда на чл.58а НК, като на практика са налице две алтернативи :

Първата алтернатива, регламентирана в разпоредбата на чл.58а,ал.1 НК, предвижда, че размера на наказанието „Лишаване от свобода” се определя по общия ред (т.е. при преценка на всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства), след което определеният размер наказание СЕ НАМАЛЯВА С 1/3 (една) трета.

Втората алтернатива е предвидена в нормата на чл.58а,ал.4 НК. Съгласно същата норма, когато едновременно са налице основанията (условията) на чл.55 НК и условията на чл.58а,ал.1-3 НК,то наказанието се определя само при условията на чл.55 НК ,ако е по-благоприятен за дееца.

Анализът на тези две алтернативи сочи на следното: дори и при хипотезата на съкратеното съдено следствие с направени самопризнания от страна на подсъдимия, при определяне на размера на наказанието "Лишаване от свобода" съдът е длъжен да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Ако при тази преценка установи, че са налице многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства , то наказанието ТРЯБВА да бъде определено в хипотезата на чл.58а,ал.4 НК препращаща към приложението на чл.55 НК (тъй като практически приложението на чл.55 НК винаги би си явило по-благоприятно за дееца). Ако обаче липсват многобройни или изключителни по характер смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства (и поради това липсват основания за приложението на чл.55 НК), то наказанието се налага по правилата на чл.58а,ал.1 НК -определя се негов размер съотвестващ на съотношението между смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, след което този размер се намалява с 1/ 3 (една) трета.

В настоящият казус първостепенният съд , при анализа на смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия (сега жалбодател) П. С. , е приел, че са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Този извод е мотивиран с тежкото материално и семейно положение на подсъдимия, проявената самокритичност, искреното съжаление и разкаяние за извършеното. Така направеният извод от първостепенния съд –относно наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства –се споделя изцяло и от въззивната инстанция. Поради това правилно и в съответствие с изискванията на закона първостепенният съд е приел ,че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по реда на чл.58а,ал.4 НК във връзка с чл.55 НК и е заменил предвиденото за деянието наказание „Лишаване от свобода” с наказание „ПРОБАЦИЯ”. Правилно първостепенния съд не е ценил като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство направеното от него самопризнание, тъй като това е изискване за приложението на съкратеното съдебно следствие. В този смисъл –оплакванията в жалбата са неоснователни: инцидентността на случая не може да се разглежда като смекчаващо вината обстоятелство, при положение, че се касае за престъпление, извършено в изпитателния срок на друго наказание. „Съдействието на подсъдимия” (което се твърди в жалбата) изразяващо се в направеното самопризнание е предпоставка за приложението на съкратеното съдебно следствие и същевременно не е било налице от момента на привличане на подсъдимия като обвиняем, за да може да се приеме като самостоятелно смекчаващо вината обстоятелство . Не е смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство ниското съдържание на алкохол в кръвта му, тъй като самото престъпление се изразява в управление на МПС след употреба на алкохол над допустимия минимум.

По отношение на вида на пробационните мерки, които следва да бъдат наложени на подсъдимия ,първоинстанционния съд е изложил убедителни мотиви, които се споделят изцяло от въззивната инстанция и поради това не е необходимо да бъдат приповтаряни.

По отношение размера на наложеното наказание –правилно първостепенния съд е определи същия в размер над средния, предвиден за пробационните мерки. Действително –налице са смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, което е позволило съда да замени предвиденото за деянието наказание „Лишаване от свобода” с наказание „Пробация”. Налице са обаче и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,посочени от първостепенния съд (високата степен на обществена опасност на деянието, обстоятелството, че същото е извършено в изпитателния срок на предходно наказание,както и че това деяние е предпоставка и за извършване и на друго престъпление по транспорта), които правилно са били отчетени при определяне размера на съответните пробационни мерки и размера на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”.

Поради това не са налице основания за намаляване размерите на наложените на подсъдимия наказания.

Липсват и други основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.338 НПК във връзка с чл.334,т.6 НПК въззивния съд

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 392/10.04.2012г, постановена по НОХД № 1594/2011г по описа на Районен съд –П. .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.