№ 185
гр. гр. Димитровград, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20235610101531 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди следното: С решение на Районен съд
Димитровград по частно гражданско дело № 532/2012г.въз основа на Заповед
за изпъпнение по чл.417 от ГПК съм осьден от Обединена българска банка да
эаплатя сумата от 4211 лева главница по договор за потребителски кредит от
21.01.2010 г.,393.17 лева договорна лихва от 05.07.2011 г. до 19.03.2012
г.,173.89 лева наказателна лихва от 05.07.2011 г. до 19.03.2012 г.ведно със
законната лихва върху главницата от 20.03.2012 г. г, до изплащането на
вземането,сумата от 435.62 лева,представляващо разноски по депото. За това
вземане е издаден изпълнителен лист от 21.03.2012 г. С този изпълнителен
лист са образувани следните изпълнителни дела: изпълнително дело 33/2015
г. по описа на ДСИ при Районен съд - Димитровград което е прекратено на
основание чл.433,ап.1,т.8 от ГПК на 04.02.2022г. изпълнително дело
603/2023г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег. № 875 с район на
действие- Окръжен съд - Хасково Със сьобщение от 18.10.2023 г. по
изпълнително дело 603/2023 на ЧСИ Захари Запрянов с рег. № 875 с район на
действие Окръжен съд - Хасково, бях уведомен,че дължа на ЕОС МАТРИКС
1
ЕООД с адрес гр..София,р-н „Витоша",кв."Малинова допина",ул:'Рачо Петков
Казанджията"№ 6,Сграда Матрикс Тауьр, етаж 6 сумата от 11945.89 пева,като
тази сума представлява,както следва:по изпъпнителното дело 1225.01 лева
неопихвяема сума,4211.93 лева главница,300 лева и 4.40 лева присьдени
разноски,както и таксата нъм ЧСИ в размер на 1028.46 лева,което ,като
обобщен размер на задъпжението към 18.10.2023 г. възпиза на 11945,89 лева.
Считам,че тази дума е недължима,по следните причини: На първо място
считам,че неправилно е посочена датата на настъпилата перемпция по
отношение на делото пред ДСИ при Районен сьд Димитровград.По делото не
са извършвани никакви действия от взискателя преди повече от пет години
преди настъпване на перемпцията. На второ място считам,че не е извършено
надлежно уведомяване на прехвърляне на вземането,като е нарушена
процедурата за цедиране на сьщото. На трето място е настъпилата абсолютна
давност на вземането,респективно и на изпълнителния лист.Видно от
документите става ясно,че изпълнителният лист е издаден на 21.03.2012 г.,а с
него е образувано изпълнително дело през 2023 г. повече от десет години
след неговото иэдаване.Този факт е определящ да твърдя,че изпъпнителният
лист не може да произведе редовно действие за образуеане на изпълнително
производство поради настъпила на абсолютната давноет на титула и
вземането. И тъй като сьдебният изпълнител не е в правомощията да го
прекрати на това основание,пред мен сьществува правно основание да
образувам отрицателен установителен иск против ответника,както следва.
Моля да ни призовете на съд и след като докажа наведените доводи и
основателноспа на исковата ми молба,да постановите Вашия сьдебен акт,по
силата на който да признаете за установено по отношение на ЕОС МАТРИКС
ЕООД с адрес гр..София,р-н „Витоша",ж.к."Мапинова долина",уп."Рачо
Петков Казанджията"№ 6,Сграда Матрикс Тауьр, етаж 6,ЧЕ НЕ ДЪЛЖА
сумата от 1000 лева,която представлява частичен иск от главницата в размер
на 4211.93 лева главница. Претендирам и за разноски по делото. С
уточняваща искова молба, след като съдът остави исковата молба без
движение за уточняване на петитум, ищецът прецизира петитума на исковата
си молба,както следва: Моля да ни призовете на съд и след като докажа
наведените доводи и основателността на исковата ми молба,да постановите
Вашия съдебен акт,по силата на който да признаете за установено по
отношение на ЕОС мАТРИКС ЕООД с адрес гр..София,р-н
2
„Витоша",кв."Малинова долина",ул."Рачо Петков Казанджията"№ б,Сграда
Матрикс Тауър, етаж б,ЧЕ НЕ ДЪЛЖА сумата от 1000 лева,която
представлява частичен иск от главницата в размер на 4211.93 лева по
изпълнително дело 603/2023г. по описа на ЧСИ Захари 3апрянов действие -
Окръжен съд - Хасково.
Депозиран е отговор от ответника в срок, чрез процесуален представител, в
който твърди следното: Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК, с който ищецът иска съдът да приеме за
установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД парични суми, които
надвишават сумите, за които е издадени изпълнителен лист по ЧГД 532/2012г,
за събирането на които е било образувано изпълнително дело № 33/2015 ДСИ
към РС Димитровград. Относно материалноправната и процесуалноправната
легитимация на „ЕОС Матрикс" ЕООД: Ищецът в исковата молба декларира
знание за прехвърляне на дълга. По съществото на спора: В настоящия случай
приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок. давността
по отношение на вземането е прекъсвана, като в подкрепа на това твърдение
излагам следните аргументи: Въз основа на издаденият изпълнителен лист е
подадена молба за образуване на изпълнително дело № 33/2015 ДСИ към РС
Димитровград. Още след образуване на изп.дело са искани и са извършени
изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и
погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния процес се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. На първо място с подаването на молба, съдържаща искане
за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ, т.е. с подаването на редовна молба, давността се счита за
прекъсната. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ,
както и в хипотезата на възлагане по чл.18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния
процес. след като взискателят и приобретател на вземането по силата на
посочения по-горе договор за цесия, е установил основание за прекратяване
на изп.дело № № 33/2015 ДСИ към РС Димитровград и въз основа на същия
изпълнителен лист е образувал ново изпълнително дело ИД№ 603/2023 ЧСИ
Захари Георгиев Запрянов (875) и регулярно са искани и са предприемани
3
изп. действия до днешна дата. Моля, съдът да обърне внимание на
изчисляване на сроковете от страна на ищците. Този начин на пресмятане е
продиктуван от ТР 2/2013 от 26.06.2015г., с което беше отменено действието
на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се има
предвид, че извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на
ТР, съгласно Решение № 170/ 17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV
r.o. B исковата молба не е съобразено, че първоначално за принудителното
събиране на вземането е било образувано изп. дело № № 0716/2013 ЧСИ
Петко Илиев като следва да се има предвид, че съгл. ТР 3/2020 ВКС давност
не е текла до 26.0б.2015г. Моля Съдът да съобрази давностните срокове с
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците. Искането на взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давностга, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело, Налагани са запори, извършвани са
описи и са искани поредица от принудителни изпълнителни действия.
Ищецът твърди погрешно, че две години след извършеното принудително
изпълнително действие, поисканите и извършени принудителни
изпълнителни действия са „правно нищо". С поискано следващо
изпълнително действие след двугодишния период, макар без новообразуване
на изп.дело, се прекъсва давностния срок. Решение №37/24.02.2021 по дело
№1747/2020 Гр.колегия, IV-тo отделение Не на последно място, прилагам две
споразумения подписани от ищеца, от които е видно: - Надлежно узнаване на
сключената цесия по чл.99 ЗЗД и На основание чл.4 ал.4 от Споразуменията
И. М. Т. прави отказ от последиците по чл.110 и чл.111 ЗЗД Предвид горното,
изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на
принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на .,
принудителното изпълнение да предприеме деиствията, включени в
съответния изпълнителен способ) не са погасени. В условията на
евентуалност, следва да се държи сметка и за това, че съобразно
господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна
практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а
на възможностга да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
4
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на
чл.118 ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си след
изтичането на давностга, той няма право да иска обратно платеното, макар и в
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно
плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява
погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е
съществувало и преди изтичане на давностния срок. Доказателства: Не
възразявам да бъдат приети по делото писмените доказателства, представени
от ищеца, както и моля, да изиекате и да приложите преписи от ИД № 33/2015
ДСИ към РС Димитровград и ИД № 603/2023 ЧСИ 3ахари Георгиев 3апрянов
(875), което ще докаже поискани и извършени ., принудителни деиствия
прекъсващи давноста. С оглед на гореизложеното, моля да отхвърлите
предявения иск като неоснователен, тьи като изложените твърдения в него са
неправилни, необосновани и недоказани. В условията на евентуалност, в
случай че съдът уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ищецът
претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение,
които са направени, правя възражение за прекомерност на същите с оглед на
правната и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезирам и
моля на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди
минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при
условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от
Тълкувателно решение №б/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело №б/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение,
на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба има императивен
характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по
която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски. Диспозитивът
на посоченото съдебно решение има правоустановяващо деиствие между
страните по отношение на предмета на делото, но що се отнася до
присъдените разноски, считам, че в тази си част диспозитивът има осъдителен
характер.
След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
5
От наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира
правно предявения иск по чл.439 от ГПК – отрицателен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че не дължи на ответника
процесната парична сума от 1000 лева, която представлява частичен иск от
главницата в размер на 4211.93 лева по изпълнително дело 603/2023г. по
описа на ЧСИ Захари 3апрянов действие - Окръжен съд - Хасково, поради
изтекла погасителна давност.Видно от приетите писмени доказателства се
установи, че съгласно постановена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №438/21.3.2012г. по
частно гражданско дело № 532/2012г, ищецът е бил осъден да заплати в
качеството си на длъжник на „Обединена българска банка“ сумата от 4211.93
лева главница по договор за потребителски кредит от 21.01.2010 г.,393.17 лева
договорна лихва от 05.07.2011 г. до 19.03.2012 г.,173.89 лева наказателна
лихва от 05.07.2011 г. до 19.03.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 20.03.2012 г. г. до изплащането на вземането, сумата от 435.62
лева,представляващи разноски по делото. За това вземане е издаден
изпълнителен лист от 21.03.2012 г. С този изпълнителен лист са образувани
следните изпълнителни дела: изпълнително дело 33/2015 г. по описа на ДСИ
при Районен съд – Димитровград, което е било прекратено с Постановление
от 29.12.2021г. на ДСИ при РС-Димитровград, на основание чл.433,ал.1,т.8 от
ГПК, в сила от 04.02.2022г. и изпълнително дело 603/2023г. по описа на ЧСИ
Захари Запрянов с рег. № 875 с район на действие- Окръжен съд – Хасково.
Със Сьобщение от 18.10.2023 г. по изпълнително дело 603/2023 на ЧСИ
Захари Запрянов с рег. № 875 с район на действие Окръжен съд - Хасково,
ищецът е бил уведомен,че към 18.10.23г. общото му задължение към ЕОС
МАТРИКС ЕООД с адрес гр..София,р-н „Витоша",кв."Малинова
допина",ул:'Рачо Петков Казанджията"№ 6,Сграда Матрикс Тауьр, етаж 6 е
сумата от 11945.89 лева,като тази сума представлява,както следва:по
изпълнителното дело 1225.01 лева неолихвяема сума,4211.93 лева
главница,300 лева и 4.40 лева присьдени разноски,както и таксата към ЧСИ в
размер на 1028.46 лева,което ,като обобщен размер на задължението към
18.10.2023 г. възлиза на 11945,89 лева. Безспорно е, а това се установи и от
писмените доказателства по делото, че на 31.1.2018г. между „ОББ“АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
съгласно който „ОББ“АД, в качеството си на продавач, прехвърля на „ЕОС
6
Матрикс“ ЕООД процесното вземане, произтичащо от сключения Договор за
потребителски кредит без обезпечение от 21.1.2010г.Видно от приетото като
доказателство по делото копие на процесното ИД се установява, че въз основа
на Изпълнителен лист от 21.3.2012г. по ч.гр.д. № 532/2012г. по описа на
Димитровградски районен съд на 12.9.2023г. „ЕОС Матрикс“ЕООД, в
качеството си на кредитор е депозирало молба за образуване на
Изпълнително дело при ЧСИ Захари Запрянов с рег.№875 към КЧСИ, въз
основа на която молба е образувано Изпълнително дело №603/2023 с
длъжник И. М. Т.. Със Запорно съобщение от 14.9.23г. и по молба на „ЕОС
Матрикс“ЕООД е наложен запор на всички вземания-настоящи и бъдещи на
длъжника Т.. Основният спор между страните е дали е изтекла погасителната
давност по вземанията, обективирани в изпълнителен лист по ч.гр.д. №
532/2010 г. по описа на РС Димитровград.Съгласно ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. т. 10 по време на изпълнителното производство давност не спира
да тече. Изпълнителният процес е динамично производство и давността се
прекъсва с всяко предприето изпълнително действие или искане за
предприемане на изпълнителен способ. Прекъсват давността насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. С изтичането на
2 години съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се счита за прекратено, като съгласно гореспоменатото ТР
прекратяването е настъпило по силата на закона и независимо от датата на
постановяването му от съдебния изпълнител. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Предвид обсъдените по-горе писмени доказателства,
7
съдът намери че общата погасителна давност по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД е изтекла
и цялото вземане по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 532/12г. по
описа на РС Димитровград вече не подлежи на принудително
изпълнение.Извършените изпълнителни действия по изпълнителното
производство нямат правно действие доколкото прекратяването влече след
себе си вдигане на всички наложени запори и възбрани. Защитени са само
трети добросъвестни лица придобили права преди прекратяването. Ако са
били предприети изпълнителни действия, то те са незаконосъобразни и не
прекъсват давността. Те не могат да произведат действие доколкото
съдебният изпълнител има правомощията си по закон само в рамките на
действащо изпълнително производство. Съдът не се съгласява с аргументите
на ответника, че ако съдът приеме, че общата погасителна давност на
вземането на ответника е изтекла, то следва да се приеме, че за ищеца е
налице мълчалив отказ от изтекла погасителна давност, съгласно
подписаните споразумения и на това основание предявеният иск да бъде
отхвърлен, като неоснователен, доколкото не почива на законови
разпоредби.Следва да се отбележи, че давността е институт на гражданското
право, като по своя правен характер тя е способ за отнемане възможността на
кредитора да иска принудително осъществяване на своето право след
изтичане на определен период от време. Облигационното задължение,
скрепено с принудата на правото, се превръща в естествено такова. Според
проф. Апостолов естествените задължения не са нищо друго освен нравствени
задължения и тяхното единствено правно действие е възможността да бъде
задържано това, което е дадено като изпълнение на едно естествено
задължение и отказът на закона да даде кондикция за връщане на това, което
е дадено в изпълнение на едно естествено задължение. Този аргумент е в
полза на ищеца и го защитава от последващи изпълнителни действия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да уважи изцяло така
предявения отрицателен установителен иск по отношение на вземанията по
изпълнителния лист: сумата от 1000 лева,която представлява частичен иск от
главницата в размер на 4211.93 лева, за които суми е образувано
изпълнително дело №603/23г. по описа на ЧСИ З.Запрянов, с рег.№875, с
район на действие Окръжен съд-Хасково, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 21.3.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 532/2012г. по описа на
PC-Димитровград, поради изтекла погасителна давност.
8
По разноските.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят на ищеца
разноски в размер на 50 лева за заплатена ДТ по делото.По отношение
искането за заплащане на разноски представляващи адвокатско
възнаграждение, данни за размер на такива, заплащането им, представен
договор за правна защита и съдействие липсват, поради което и същото се
явява неоснователно и недоказано.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. М. Т., ЕГН ********** от град
Димитровград, ул.“Ем. С.“№ **-**-**, не дължи на ответника „ЕОС Матрикс"
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Райна Иванова Миткова-
Тодорова, в качеството й на управител, чрез пълномощника си адв.Н. К. АК-
Стара Загора. Съдебен адрес за връчване на книжа: гр. Стара Загора ул. „Цар
Иван Шишман" № 77, ет.2 сумата от 1000/хиляда/ лева, която представлява
частичен иск от главницата в размер на 4211.93 лева по изпълнително дело
603/2023г. по описа на ЧСИ Захари 3апрянов с рег.№875 с район на действие -
Окръжен съд - Хасково, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
532/2012 г. по описа на РС Димитровград.
ОСЪЖДА ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова, в качеството й на
управител, чрез пълномощника си адв.Н. К. АК-Стара Загора,съдебен адрес за
връчване на книжа: гр. Стара Загора ул. „Цар Иван Шишман" № 77, ет.2, да
заплати разноски в размер на 50/петдесет/ лева в полза на И. М. Т., ЕГН
********** от град Димитровград, ул.“Ем. С.“№ **-**-**.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9