Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 049
гр.Русе, 15.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия,
в публичното заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове: Антоанета
Атанасова
Боян Войков мл. съдия
при
секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 768 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „е.С.“ АД гр.в.,
ЕИК ********* против решение № 260213 от 9.10.2020 г., постановено по гр. д. №
1691/2020 г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено в
отношенията между страните, че Ю.Д.С. *** не дължи на „е.С.“ АД сумата от 2042,28
лева с вкл. ДДС, представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура
№ **********/23.04.2020 г. за периода 11.10.2017 г. до 13.03.2020 г. за обект с
клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: гр. Русе,
ул.“Гургулят“№ 6 на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и в частта за
присъдените разноски. Твърди, че решението е неправилно като постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя направените от
първоинстанционния съд правни изводи противоречат на събраните писмени
доказателства. Твърди, че към датата на проверката действат ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.
35/30.04.2019 г. като безспорно страните са били обвързани по силата на договор
за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на "е.с."
АД. Изложени са доводи, че е налице е правно основание за възникване на
вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в
обекта количество електроенергия, дължима на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Според жалбоподателя вземането му е за реално
доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било
отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е
било фактурирано. При наличие на всички предпоставки и законосъобразно
извършено преизчисление на количеството ел. енергия, потребителят е длъжен да
заплаща стойността на използваната ел. енергия в обекта, поради което
предявеният иск за недължимост е неоснователен и следва да се отхвърли. Претендира
отмяна на решението и разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата Ю.Д.С. чрез
адв. Д.И. оспорва основателността й по съображенията, изложени в отговора по
чл. 263 ГПК. Претендира разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Производството по делото е
образувано по предявен от Ю.Д.С. против жалбоподателя отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ГПК - за недължимост на сумата в размер на 2042,28
лева, представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура №
**********/23.04.2020 г., за обект с клиентски № *** и абонатен № ***, с адрес
на потребление: гр. Р.,***.
Страните не спорят, а и по делото
е установено, че ответникът по жалбата е потребител на електрическа енергия за
битови нужди като ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „е.С.“ АД, находящ се гр. Р., *** От приложения по делото Протокол № 7140348
се установява, че на 10.10.2017 г. е извършен монтаж на СТИ с фабр. № 1114021147854662
на обекта с показания на визуализираните
тарифи съответно 1 за нощна и 2 за дневна.
Видно от представения по делото
Констативен протокол № 5700441 на 13.03.2020 г. служители на „е.С.“ АД са
извършили техническа проверка на измервателните системи на процесния обект, при
която СТИ с фабричен № 1114021147854662 е демонтиран, показанията му са
отразени в протокола, а на негово място е монтиран друг електромер с нулеви
начални показания в съответните регистри. Демонтираният електромер е
предоставен на Български институт по метрология, където е изготвена
метрологична експертиза на средството за измерване. Видно от представения за
това Констативен протокол № 357/7.04.2020 г., при извършена проверка на
техническите изисквания е установено отсъствие на механични дефекти на кутията,
на клемите и на клеменния блок на електромера, както и наличие на всички
необходими обозначения на табелката на електромера. При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отчетено е наличие
на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 0010484.214 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Дадено е заключение, че електромерът съответства на
метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия.
В резултат на заключението на метрологичната експертиза и на основание чл.
55 ПИККЕ, въззиваемото дружество е извършило корекция на сметките на
въззивника, като е съставило Фактура № ********** от 23.04.2020 г., с която е
начислило допълнително електрическа енергия 10 484 кВтч за периода от 11.10.2017
г. до 13.03.2020 г., за сумата от 2042,28 лева с ДДС.
За извършената проверка на електромера, както и за последвалото
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия, въззивното дружество
е уведомило въззиваемия, видно от приложените писма.
В хода
на първоинстанционното дело е изготвено и прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесният електромер
статичен, еднофазен, двутарифен, преминал метрологична проверка, като са
активни и се визуализират регистрите 1.8.1 и 1.8.2. Електромерът е бил в срока
на метрологична годност към датата на демонтажа му – 13.03.2020 г. За регистър
1.8.3 е посочено, че не е активен и не се визуализира. Налице е неотчетена ел.
енергия от 10484 кВтч, регистрирана в него като няма данни за момента на
настъпване на евентуалната софтуерна намеса. Вещото лице дава заключение, че
количеството ел. енергия – отчетеното и определеното в справка за корекция е
преминало през процесното СТИ и може да бъде доставено на абоната в
съответствие с пропусквателната способност на присъединителната линия и
присъединителните съоръжения. Няма данни за наличие на механични дефекти на
кутията, клемите и клемния блок и компроментиране на пломбажа на електромера.
След като през процесното СТИ /двутарифен електромер/ е преминала енергия,
която не е визуализирана, съответно неотчетена, то не съответства на
техническите характеристики, т. е. била е нарушена функционалността му. Вещото
лице е посочило, че извършените изчисления са математически точни с
определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР.
Тези факти са установени с
приетите по делото писмени доказателства, СТЕ, както и с показанията на св. Юруков
- служител на жалбоподателя, участвал в процесната проверка.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявения иск по съображения, че
жалбоподателят не е установил предпоставките за законосъобразно осъществяване
на корекционна процедура на сметката за потребление на ел. енергия в имота на
крайния клиент.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, но по същество неправилно.
Спорното
правоотношение има своята специална регламентация в ЗЕ /обн. ДВ бр. 107 от
09.12.2003 г., последно изм. и доп. ДВ бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г./
и създадените въз основа на правилото на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ от КЕВР
Правила за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр.
35/30.04.2019 г.
От
данните по делото се установява, че проверката за техническата изправност на
средството за търговско измерване на ел. енергия в имота на ищеца е осъществена
съгласно нормите, предвидени в ПИКЕЕ, уреждащи компетентността на мрежовия
оператор да извършва технически проверки на СТИ /чл. 46 ПИКЕ/, реда и начина
/чл. 48-49 ПИКЕЕ/, правните последици съобразно резултата /чл. 50-58 от ПИКЕЕ/.
Правото на ответника да извършва проверки на СТИ е възникнало с приемането на
ПИКЕЕ, които му посочват и реда, по който това право може да бъде осъществено.
В случая
констативният протокол е изготвен при спазване изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ. За
редовността му е необходимо да бъде подписан от представител на оператора, от
ползвателя или от негов представител, а в случай на отсъствие или при отказ от
тяхна страна да го подпишат, от свидетел, който не е служител на оператора. В
разглеждания случай проверката е извършена с участието на съставителите и в
присъствието на един свидетел, който е положил подпис върху документа за
верността на вписаните в него обстоятелства. Провереният електромер е
демонтиран и поставен в индивидуална опаковка, запечатата и пломбирана.
Фактът на измерена в
невизуализирания регистър електроенергия е установен с метрологична проверка на
7.04.2020 г. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ за извършване на преизчисление
на количества електрическа енергия, в която хипотеза е достатъчно единствено да
се установи, че са налице измерени от изправно СТИ количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, без
оглед субективното отношение на ползвателя. Правото на оператора на съответната
мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена
или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на
виновно поведение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ предвижда възможност при
установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на СТИ, операторът на електроразпределителната мрежа да начисли
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри. Съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и
ал. 2 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по
реда на раздел IX /в който попада и чл. 55/, операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация
за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
"задължения към обществото", като ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал. 1. Следователно с оглед новите ПИКЕЕ, титуляр
на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната
мрежа, в случая ответникът "е.С."АД и въззивник в настоящото
производство.
Остойностяването на консумираната
електрическа енергия, отчетена в скрития регистър на процесното СТИ е правилно
извършено по цени за технологични разходи, съобразно нормата на чл. 56, ал. 3
ПИКЕЕ. Невъзможността да се установи началния момент на отчитане на доставената
ел. енергия в невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна -
релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния
обект, съобразно нормата на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ, което обстоятелство е
съобразено от ответника по процесното правоотношение, тъй като е установено, че
процесното СТИ е монтирано в имота на ищеца на 10.10.2017 г., за което е
съставен констативен протокол № 7004953, според който в процесния имот е
монтиран електромер с показания за активираните тарифни регистри 1.8.1 и 1.8.2
съответно 1 и 2.
Съдът
съобразява и представената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена
от страните, вещото лице по която дава заключение, че количеството ел. енергия
– отчетеното и определеното в справка за корекция е преминало през процесното
СТИ.
По тези съображения следва да се приеме,
че е налице основание по чл. 55, ал. 1
ПИКЕЕ /ДВ бр. 35/2019 г./ за начисляване на доставената в обекта на ищеца
електроенергия, измерена в невизуализирания регистър на електромера, за който е
установено, че съответства на метрологичните характеристики и измерва точно.
Този извод дава основание показанията на СТИ да бъдат приети за правилни, респ.
ищецът дължи на електроразпределителното дружество цената на доставената
електрическа енергия за посочения период. Поради несъвпадение в изводите на РРС
и РОС, настоящия състав намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде
отменен, а исковата претенция отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените
в хода на производството съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание пред РРС и пред РОС процесуалният
представител на ищцата е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемото дружество.
Установява се от материалите по делото, че същото е в размер на 888 лева пред РРС
и 888 лева пред РОС. За да се произнесе по спора настоящият състав намира, че
следва да изходи от нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че при интерес
от 1 000 лева до 5 000 лева, се дължи хонорар от 300 лв. + 7 % за горницата над
1 000 лева или изчислено на тази база възнаграждението се определя като сума в
размер на 372,96 лв. или 447,55 лв. с вкл. ДДС. При съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че и пред
двете инстанции е проведено по едно открито съдебно заседание, въведеното от
процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност се преценява
като основателно, поради което адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответното дружество следва да бъде намалено на 447,55 лв. с
вкл. ДДС за всяка от двете инстанции. Към
тях пред РРС следва да се добавят 200 лева за СТЕ и 20 лв. депозит за
призоваване на свидетел, или общата сума пред РРС възлиза на 667,55 лева. Пред РОС
към сумата от 447,55 лв. с вкл. ДДС. и сумата от 40,85 – държавна такса по
въззивната жалба, или общо пред РОС дължимите разноски възлизат на 488,40 лв., а
общо двете съдебни инстанции на 1 155,95 лв.
По изложените съображения
Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 260213 от 9.10.2020 г., постановено
по гр. д. № 1691/2020 г. на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Ю.Д.С., ЕГН ********** срещу „е.С.“ АД в., ЕИК *** иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че не дължи на дружеството ответник
сумата от 2042,28 лева с вкл. ДДС, представляваща начислена корекция на
електроенергия по фактура № **********/23.04.2020 г. за периода 11.10.2017 г.
до 13.03.2020 г. за обект с клиентски № *** и абонатен № ***, с адрес на
потребление: гр. Р., **** като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю.Д.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „е.С.“ АД в., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. в., ***, в. Тауърс Г, представлявано от
всеки от двама от членовете на УС: А. К., Г. к. и Р. Л. сумата
от 1155,95 лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.