РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Добрич , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Здравка Д. Йорданова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20203230102347 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
Община – гр. Добрич, ЕИК *********, с административен адрес: гр. Добрич,
ул. „България” № 12, представлявана от кмета ***, с която против
„Бестрейнинг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „Русия” № 2Е, представлявано от управителите ***, e предявен
установителен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата,
предмет на издадената по ч.гр.д. №946/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от
ГПК №374 от 18.05.2020г., а именно:
12 829.00 лв. - представляваща дължима неустойка за периода от
01.01.2018г. – до 17.06.2018г. за част от шестата година по Договор №
98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот,
публична общинска собственост, представляваща бивша целодневна детска
градина № 22, ведно със законната лихва върху главницата от 14.05.2020г. до
окончателното й издължаване.
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: Въз
1
основа на подадено Заявление по реда на чл. 410 ГПК от Община град
Добрич, по ч. гр. дело № 946/2020 г. на ДРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 374/18.05.2020 г., с която е разпоредено длъжникът
„Бестрейнинг“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Добрич, бул.“Русия” № 2Е, да заплати на Община град Добрич следните
суми:
- 12 829,00 /дванадесет хиляди осемстотин двадесет и девет лв./,
представляваща дължима неустойка за периода от 01.01.2018г. - 17.06.2018г.
за част от шеста година по Договор № 98/15.03.2012 г., за предоставена
концесия върху нежилшцен имот, публична общинска собственост: бивша
целодневна детска градина № 22, град Добрич, ведно със законната лихва
върху главницата от считано от 14.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението;
- 356,58 лв. - представляваща сторените по делото съдебни разноски, (в
т.ч. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника „Бестрейнинг“ ООД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул.
„Русия“ 2Е ,като в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК
длъжникът е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Собствеността на Община град Добрич върху гореописания недвижим
имот е публична общинска, като имотът е актуван с АОС № 605 от 17.04.1998
г., вписан под № 68, том XXX, вх. регистър № 13114 от 24.08.2005 г., нот.
дело 6691 от Службата по вписвания. На основание чл. 59, ал. 1 от Закона за
общинската собственост е съставен нов АОС № ***от Службата по
вписвания. Местонахождението на имота е: град Добрич, ЖК ***.
На основание Решение № 3-8 по протокол № 3 от 20.12.2011г. на
Общински съвет гр. Добрич, между Община град Добрич, в качеството на
концедент и Бестрейнинг ООД, в качеството на концесионер, е сключен
концесионен договор № 98/15.03.2012г., в който Община град Добрич е
предоставила концесия върху общински нежилищен имот - публична
общинска собственост, бивша целодневна детска градина № 22, град Добрич,
представляваща масивна сграда, със застроена площ от 1092 кв.м.,
представляваща съчетание от три двуетажни, едно едноетажно тяло и топла
връзка, с разгърната застроена площ от 1818 кв.м., ведно с 7920 кв.м.
2
застроено и незастроено дворно място, урегулирано в УПИ ***, поземлен
имот с кадастрален идентификатор *** по КК на град Добрич
Договорът е сключен за срок от 20 години и влиза в сила от датата на
подписването му. Съгласно договора, концесионерът се е задължил да
заплаща дължимите концесионни възнаграждения в размера, сроковете и по
реда, предвидени в чл. 17 на концесионен договор № 98/15.03.2012г.
Съгласно чл.17, ал.2 от договора концесионерът дължи на концедента
годишно концесионно плащане /ГКП/ в размер на 16 100 лева без ДДС, което
се индексира с натрупване всяка година с индекса на инфлация, посочен от
НСИ, платимо на една вноска в размер на 100% от годишното концесионно
плащане, дължимо в срок до 30 дни след началото на всяка година по
договор. Размерът на минималното годишно концесионно плащане за срока
на концесията - 16 100 лв. без ДДС се индексира с натрупване всяка година с
индекса на инфлация, посочен от НСИ, както следва:
За 1-та година по договора - ГКП1 = освобождава се от заплащане; т.е.
има гратисен период.
За 2-та година по договора - ГКП2 = 16 100 лв без ДДС,
За 3-та година по договора - ГКПЗ = ГКП2 + (ПСП2 * индекс на
инфлация);
За 4-та година по договора - ГКП4 = ГКПЗ + (ГКПЗ * индекс на
инфлация);
За 20-та година по договора - ГКП20 = ГКП 19 + (ГКП 19 * индекс на
инфлация), като се приспадне гаранцията по чл.18, т.2 от настоящия договор,
ако са изпълнявани задълженията от страна на концесионера по време на
концесията.
За периода 2014-2017г. /вкл./ не е извършвана индексация на годишните
концесионни плащания.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от Договор № 98/15.03.2012г., при забавено
изпълнение на задължения за плащане на концесионните плащания в срок до
30 дни, концесионерът дължи и законната лихва.
Според чл. 20, ал. 2 от договора, при неизпълнение или забавено
изпълнение на задължения за плащане за повече от 30 дни, концесионерът
дължи неустойка в размер на 0,5 % на ден, за всеки ден след тридесетият,
върху стойността на незаплатената част от паричното задължение за
съответния период.
3
Стойността на дължимото годишно концесионно възнаграждение за
шестата година по договора /за периода 15.03.2017г. - 15.03.2018г./, възлиза
на 16 100.00 лв. /без ДДС/, дължимо до 14.04.2017г.
Годишното концесионно плащане за шестата година по договора,
дължимо до 14.04.2017г., е погасено на 4 вноски, платени съответно на:
31.05.2018г, 13.06.2018г., 15.06.2018г., 18.06.2018г.
На основание чл.20, ал.2 от договора при неизпълнение или забавено
изпълнение на задължения за плащане за повече от 30 дни, концесионерът
дължи неустойка в размер на 0,5% на ден за всеки ден след тридесетия върху
стойността на неизплатената част от паричното задължение за съответния
период. Следователно върху дължимото концесионно възнаграждение за
шестата година по договора, за периода 01.01.2018-17.06.2018г. (вкл.) е
начислена неустойка в размер на 12829,00 лв.
Общо начислената неустойка, дължима за шестата година по договора
за целия период от 15.05.2017г. до 17.06.2018г. е в размер на 31 424,50 лв.
като за задължението за периода от 15.05.2017 до 31.12.2017г., в размер на
18595,50, се претендира в отделно производство пред РС-Добрич.
Видно от приложените писма Община град Добрич многократно е
отправяла до концесионера надлежно връчени покани за доброволно
изпълнение на задълженията му.
В указаните срокове, а и до настоящия момент, дружеството не е
извършило плащане на задълженията за неустойка, което провокира правния
интерес на Община град Добрич да бъдат предприети действия за събиране на
съответните суми, в резултата на което беше подадено Заявление по реда на
чл. 410 от ГПК от Общината и издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 374//18.05.2020 г. по ч. гр.д. № 946/2020 г. по описа на ДРС.
Към настоящия момент, концесионерът „Бестрейнинг“ ООД, ЕИК:
********* ползва имота, без да заплаща съответното обезщетения за забава
за плащане на концесионното възнаграждение за предоставяне на концесия на
общински нежилищен имот, публична общинска собственост.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения
ответник чрез упълномощения адвокат – адв. Б.П., с които се настоява за
отхвърляне на предявения иск по следните съображения : уговорената в
договора неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от
ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, поради което и същата не е
4
дължима от страна на „БЕСТРЕЙНИНГ“ ООД; свободата на договаряне на
страните, основана на чл. 9 от ЗЗД, при уговарянето на неустойки помежду
им следва да е в рамките на императивните правни норми и правилата на
добрите нрави; последните не допускат и използването на договорната
неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един
от корективите на последното е предвидената от законодателя в чл. 26, ал. 1,
пр, трето от ЗЗД възможност за прогласяването й за нищожна; в този смисъл
е и възприетото в Тълкувателно решение № 1/2009 г., постановено на
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което
„преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора", като „неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции".
Според ответното дружество на преценка подлежи вида и размера на
задължението, което неустойката обезпечава. Съгласно чл. 20, ал. 2 от
договора за концесия, процесната неустойка обезпечава изпълнението на
паричното задължение на „БЕСТРЕЙНИНГ" ООД да заплаща годишно
концесионно възнаграждение по сключения договор .Съгласно чл. 17, ал. 2 от
договора, размерът на годишното концесионно възнаграждение е 16 100,00
лв., като неустойката е уговорена в размер на 0,5 % на ден върху стойността
на дължимата сума. Към момента на сключване на договора, законната лихва
за един ден забава при неизпълнение на задължението за плащане на
концесионно възнаграждение е в размер на 8,94 лв. За периода, за който се
претендира заплащане на процесната неустойка, а именно: 01.01.2018 г. -
17.06.2018 г., размерът на законната лихва е 751,39 лв. В същото време, към
момента на сключване на договора, неустойката за един ден забава при
неизпълнение на задължението за плащане на концесионно възнаграждение е
80,50 лв. За процесния период 01.01.2018 г. - 17.06.2018 г., Община Добрич
претендира неустойка в размер на 12 829,00 лв. Клаузата в чл. 20, ал. 2 от
договора за концесия предвижда задължение за концесионера за заплащане
на неустойка върху неплатеното концесионно възнаграждение в размер на 0,5
% на ден, преизчислена за един месец размерът й е 15 %, а при просрочие от
една година размерът на неустойката е 180 %. Според ответника, така
предвидената неустойка е прекомерно висока и несъразмерна със
5
задължението, за неизпълнение на което е предвидена. При забава
продължила 365 дни, размерът на неустойката за забава ще е 29 382,50 лв.,
докато размерът на дължимото годишно концесионно възнаграждение е 16
100,00 лв. или размерът на неустойката забава е равен на почти 2 пъти
размерът на годишното концесионно възнаграждение, дължимо при точно
изпълнение на договора.
Според ответното дружество има и други правни способи за
обезпечение на задължението : видно от уговореното в чл. 18, ал. 1 от
договора, наред с уговорената неустойка за забава, към момента на
сключването му, концесионерът е гарантирал изпълнението на задължението
си за заплащане на концесионно възнаграждение като се е задължил да
предостави на концедента парична гаранция в размер на годишното
концесионно плащане, която е предоставена от страна на дружеството.
Претендираната неустойка за забава, уговорена в чл. 20, ал. 2 от
договора, надхвърля с почти 10 пъти законната лихва, с която се съизмерява
евентуалната вреда за кредитора от забавената парична престация на
длъжника и с почти 100 % общия размер на дължимото от концесионера
концесионно възнаграждение за съответната година, т.е. на задължението,
чието изпълнение обезпечава. Така преценяван към момента на сключване на
договора, размерът на уговорената неустойка, съпоставен с очакваните вреди
от евентуалното неизпълнение и с размера на обезпеченото задължение, води
до извод, че целта за която е уговорена, излиза извън посочените й функции, а
формира вземане, което би довело до неоснователно разместване на парични
средства и неоснователно обогатяване за кредитора. В същото време
наличието на предоставена гаранция за изпълнение на задължението за
концесионно плащане, наред с уговорената неустойка, дава възможност на
концедента да получи удовлетворение на вземанията си, което също води до
извода, че уговорената неустойка излиза извън обезпечителната й функция,
следваща от чл. 92 от ЗЗД.
Уговорената в противоречие с добрите нрави процесна неустойка е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради което
изключва в полза на ОБЩИНА ДОБРИЧ да е възникнало право на вземане за
неустойка за забава в претендирания размер, поради което според ответника
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковете в
6
цялост. Претендират се сторените по делото разноски.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК е образувано ч.гр.д. №946 по описа за 2020г. на Добричкия районен
съд. С разпореждане от 18.05.2020г. е издадена заповед от същата дата, с
която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът да
заплати следните суми: 12 829.00 лв. - представляваща дължима неустойка за
периода от 01.01.2018г. – до 17.06.2018г. за част от шестата година по
Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен
имот, публична общинска собственост, представляваща бивша целодневна
детска градина № 22, ведно със законната лихва върху главницата от
14.05.2020г. до окончателното й издължаване; 356.58 лв. – разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК
е депозирал възражение. С разпореждане от 31.07.2020г. заповедният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
връчено на 12.08.2020г. Исковата молба за част от вземането е подадена по на
дата 10.09.2020г., поради което като допустима подлежи на преценка по
основателност.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
92 от ЗЗД. Предявен е като установителен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
след надлежно подадено възражение.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на
вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно:
възникнало валидно договорно задължение, което не е изпълнено, постигната
уговорка за заплащане на неустойка за забава при неизпълнение на
договореното задължение и нейният размер.
Ответникът е навел възражение за нищожност на неустоечната клауза:
Предвид общото правило на чл.154, ал.1 ГПК следва да се приеме, че при
предявен иск за заплащане на неустойка и надлежно въведено от ответника
възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза,
на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, това правоизключващо
7
възражение следва да бъде установено именно от ответника. Независимо от
обстоятелството, че при възражение за нищожност на уговорена неустойка
поради противоречие с добрите нрави, не следва да се събират доказателства
за действително претърпените от кредитора вреди, предвид момента, към
който се осъществява преценката за валидност на неустоечната клауза,
ответникът трябва да установи фактите, на които основава своето възражение
и които са относими към релевантните критерии за надлежно реализиране на
тази преценка. Ответникът следва да докаже, при условията на пълно и
главно доказаване, правоизключващото си възражение за недължимост на
договорената неустойка поради накърняване на добрите нрави.
Видно от представения по делото Акт № 5137 от 18.12.2014 г. за
общинска частна собственост, вписан в СВп. – гр. Добрич под №***г.,
Община гр. Добрич се легитимира, на основание § 42 от ПР на Закона за
общинската собственост, като собственик на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с площ 8 300 кв.м., с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Добрич, УПИ ***, одобрен със
заповед № 591/21.07.1997 г. на Кмета на Община гр. Добрич,
представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ 319 кв.м., с
идентификатор ***, находящ се в гр. Добрич, ж.к.***.
По силата на сключен между страните Договор за предоставяне на
концесия върху бивша целодневна детска градина № 22, ж.к.***“ от
15.03.2012 г. в гр. Добрич, на основание решение № 48-7 от 26.07.2011 г. на
Общинския съвет на гр. Добрич, концедентът предоставя на концесионера,
концесия върху имот: Публична общинска собственост - бивша целодневна
детска градина № 22, съставляваща масивна сграда със застроена площ от 1
092 кв.м., представляваща съчетание от три двуетажни, едно едноетажна тяло
и топла връзка с разгърната застроена площ 1 818 кв.м., ведно с 7 920 кв.м.,
застроено и незастроено дворно място, урегулирано в парцел №***, гр.
Добрич. Имотът е актуван С АОС № 605 от 17.04.1998 г., вписан под №***
от Службата по вписвания. Местонахождението на имота е гр. Добрич,
ж.к.*** гр. Добрич има площ от 8 299 кв.м. Съгласно Раздел VIII, т. 2 от
сключения договор концесионерът се е задължил да заплаща възнаграждение
от 16 100 лв. без ДДС, платимо на една вноска и дължимо в срок до 30 дни
след началото на всяка година по договора.
Установено е по делото, че Община град Добрич е изпратила поредица
8
от писма: Писмо с изх. № 70-00-1189/03.07.2018 г. на Община град Добрич до
„Бестрейнинг“ ООД с известие за доставяне /получено на 12.07.2018г./; Писмо
с изх. № 70-00-2190/18.12.2018 г. на Община град Добрич до „Бестрейнинг“
ООД с известие за доставяне /получено на 28.12.2018г/.; № 70-00-
677/08.04.2019 г. на Община град Добрич до „Бестрейнинг“ ООД с известие за
доставяне /получено на 12.04.2019г./; № 70-00-1660/04.10.2019 г. на Община
град Добрич до „Бестрейнинг“ ООД с известие за доставяне; /получено на
10.10.2019г./; № 70-00-858/12.05.2020 г. на Община град Добрич до
„Бестрейнинг“ ООД с известие за доставяне /получено на 22.05.2020г/. ;, с
които е канила ответното дружество доброволно да изпълни задълженията си
по договора за заплащане на дължимите концесионни такси, лихви за забава,
и мораторна неустойка.
По делото е прието и заключението на вещото лице Е.Й., което не е
оспореното от страните и като обективно и компетентно е приобщено към
доказателствения материал. Според това заключение в счетоводството на
Община гр. Добрич са отразени задължения за концесионно възнаграждение
по процесния Договор, сключен между ищеца и ответника, за ползване на
недвижим общински имот, нежилищен имот, публична общинска
собственост, представляваща бивша целодневна детска градина № 22.
Вещото лице е установило, че дължимото концесионно възнаграждение
от ответника за шестата година по Договора от 15.03.2017 г. до 15.03.2018 г. е
в размер на 16 100 лв., без ДДС, и 19 320 лв., с ДДС, е платено през 2018 г. в
пълен размер чрез четири вноски: на 31.05.2018 г., на 13.06.2018 г.,на
15.06.2018 г. и на 18.06.2018 г. Експертът докладва, че законната лихва върху
концесионното плащане за периода от 01.01.2018 г. до 17.06.2018 г. е в размер
на 712,72 лв. По отношение на дължимата по договора неустойка в размер на
0,5% на ден, начислена за периода на забава от 01.01.2018 г. до 17.06.2018 г.
е в размер на 12829,00 лв.
Между страните е подписан концесионен договор, по силата на който
ответникът е получил правото да експлоатира имот, представляващ публична
общинска собственост - бивша целодневна детска градина № 22,
съставляваща масивна сграда със застроена площ от 1 092 кв.м.,
представляваща съчетание от три двуетажни, едно едноетажна тяло и топла
връзка с разгърната застроена площ 1 818 кв.м., ведно с 7 920 кв.м., застроено
и незастроено дворно място, урегулирано в парцел № V, кв. 572 по
9
Кадастрален и ЗРП на ж.к.“Дружба 2“, гр. Добрич, срещу плащане на
концесионно възнаграждение и задължение да управлява и поддържа обекта
на концесия със свои средства и на свой риск, при предвидените в договора
условия.
Настоящият състав приема, че концесионният договор е обвързал
валидно страните по него, а предвидената в него клауза за неустойка не е
нищожна.
Основните задължения по договора на концедента са да предостави
ползването на обекта, на концесионера да заплаща ежегодно концесионно
възнаграждение, да изпълнява по реда и сроковете, предвидени в договора, а
именно да заплаща годишно концесионно плащане в размер на 16 100 лв. без
ДДС на една вноска в срок до 30 дни след началото на всяка година .
Не се спори, че е налице забава от страна на концендента в изплащането
на концесионното плащане за шестата година по Договор № 98/15.03.2012г.
По отношение на иска за неустойка, на основание чл. 92 от ЗЗД
настоящият съдебен състав констатира, че неустойката е уговорена в чл. 20,
ал. 2 от договора от 15.03.2018 г. Страните са уговорили, че при забава
повече от 30 дни в плащането на договорено концесионно възнаграждение
концесионерът дължи на концедента неустойка в размер на 0,5 % на ден, за
всеки ден след тридесетия, върху стойността на неизплатената част от
паричното задължение за съответния период. Настоящият съдебен състав
намира, че уговорената неустойка между страните има обезщетителен
характер, като целта й е да репарира вредите на ищеца от забавеното
изпълнение на паричното задължение. Целта на неустойката освен
обезщетяване на вредите е и да осигури изпълнение на задължението, т.е. да
има стимулираща и превантивна роля. А в случай на неизпълнение да има
санкционна функция. На основание чл. 64, ал. 3 от ЗК от 2006 г. към
договорите за концесии се прилагат съответно правилата на ТЗ и ЗЗД.
Договорената по търговска сделка неустойка за забава, би могла да бъде
прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ако
уговорките относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и
базата за начисляването й, както и други, посочени в договора критерии са
определени извън пределите на нравствената допустимост; ако нарушава
принципа на справедливостта и създава условия за неоснователно
обогатяване, при положение, че заплащането й цели и води до
10
неравностойност на насрещно дължимото по договора или неустойката ще
излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й
придадени от страните- аргументи от чл. 307 от ТЗ, чл. 302 от ТЗ, чл. 289 от
ТЗ. Като преценката за това, е ли е налице фактическият състав на чл.26, ал.1
ЗЗД, е дължима към момента на сключване на договора и следва да се прави
за всеки конкретен случай.
Преценката за накърняване на пределите на нравствената допустимост
се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена
неустойката, на начина на определянето й - като глобална сума или процент
от главницата, на базата за начисляването й - съотношение между
задължението и предварително определеното обезщетение за вредите, както и
на уговорката или на липсата на такава за плаващо нарастване на размера на
неустойката с оглед на продължителността на неизпълнението.
Принципно е допустимо да се преценява дали неустойката е уговорена
в нарушение на присъщите й функции, в каквато насока ответникът обаче не
ангажира доказателства. Доводите му за нищожност на договорната клауза за
неустойка поради противоречие с добрите нрави са неоснователни, предвид
на обстоятелствата, че неустойката е за забава, а нарастването на размера й е
поставено изцяло в зависимост от поведението му на длъжник по
концесионния договор.
По императив на ТЗ, когато е уговорена без краен предел или фиксиран
срок, клаузата за неустойка в търговските договори не е нищожна. Правилото
на чл. 309 от ТЗ е специално и дерогира правилото по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД,
извън хипотезите на намаляване на неустоечно обезщетение при неправилно
или частично неизпълнение. Като договорена в размер на 0,5% дневно върху
размера на забавеното плащане, тълкувана в систематичната й връзка с текста
на чл. 20, ал.3 от договора, предвиждащ , че при неизпълнение или забавено
плащане на което и да е парично задължение по настоящия договор за повече
от 60 дни, освен право да получи лихви и неустойки, изправната страна има
право да прекрати договора, към датата на сключване на договора- 15.03.2012
г., тази неустоечна клауза не влиза в противоречие с добрите нрави и поради
това няма основание да се счита нищожна.
В случаите на забава, времето, през което ще се начислява неустойката,
е поставено изцяло на волята и отговорността на неизправния длъжник.
Забавеното неизпълнение предпоставя определяне на неустойката за период и
11
до размер, които биха могли да бъдат ограничени единствено от погасяването
по давност на претенцията. Не би могло да се приеме, че липсата на краен
предел за начисляване на неустойката накърнява моралните норми.
Противното би означавало индиректно да се стимулира длъжника към
виновното неизпълнение на договорните задължения, основавайки се на
възможността да иска прогласяване на нищожността й по исков път.
Непосочването в договора на краен срок, до който се дължи неустойката, не
нарушава, а в определени случаи би могло в по-голяма степен да обезпечава
точното изпълнение на задълженията по договора. Такава клауза за неустойка
е в синхрон с общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения поради обстоятелството, че
продължителността на времето, за което ще се дължи неустойката е
поставено изцяло в зависимост от неизпълнението на неизправната по
договора страна. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено в т. 3
от Тълкувателно решение № 1/15.VI.2010 г. на ОСТК на ВКС. Според него не
е нищожна поради накърняване на добрите нрави неустойка в търговските
договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя
може да се начислява.
Доколкото към ответника и към сключения договор се прилагат
правилата на Търговския закон, то на основание чл. 309 от ТЗ не може да се
преценява прекомерност на уговорената неустойка. Правилото на чл.309 ТЗ е
императивно и не може да бъде дерогирано от страните по сделката. То е
специален закон, който отменя общия - чл.92 ал.2 пр.1 ЗЗД . В този смисъл
съществува законова забрана за намаляване на неустойката поради
прекомерност, уговорена между търговци по търговска сделка.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме,
че изтъкнатите от ответника възражения нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи
такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на
кредитора. В този смисъл предявеният установителен иск е основателен и
доказан в претенидрания размер.
Дължима е и законна лихва върху присъдената неустойка за забавено
плащане, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане. Създадена е константна практика на ВКС,
обективирана в решение №73/29.06.2011г. по т.д.№683/2010г. на ВКС, ТК, І
12
т.о., решение №230/13.07.2011г. по т.д.№1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение №59/29.04.2010г. по т.д.№6872009г. на ВКС, ТК, І т.о., в които
решения се застъпва постановката, че присъждането на мораторна лихва за
забава при неплащане на падежа на уговорената неустойка за неизпълнение
на парично задължение, не се явява недопустимо кумулиране на еднородни
обезщетения за едно и също неизпълнение.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени
направените разноски по производството, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в общ размер 356,58 лева, а за установителното: в
общ размер от 606,58 лв. , от които: 256,58 лв. – заплатена държавна такса;
150 лв. – депозит за вещо лице и 200 лв.– юрисконсултско възнаграждение,
определено на на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ,
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка
с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка чл. 92 от ЗЗД, в отношенията между ищеца
Община - град Добрич, ЕИК *********, с административен адрес: гр. Добрич,
ул. „България” № 12, представлявана от кмета ***, и ответника
„Бестрейнинг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „Русия” № 2 Е, представлявано от управителите ***, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 12 829.00 лв. - представляваща
дължима неустойка за периода от 01.01.2018г. – до 17.06.2018г. за част от
шестата година по Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия
върху нежилищен имот, публична общинска собственост, представляваща
бивша целодневна детска градина № 22, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.05.2020г. до окончателното й издължаване, предмет на
издадената по ч.гр.д. №946/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №374 от
18.05.2020г.
13
ОСЪЖДА „Бестрейнинг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, бул. „Русия” № 2 Е, представлявано от
управителите ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община - град Добрич, ЕИК *********,
с административен адрес: гр. Добрич, ул. „България” № 12, представлявана от
кмета *** съдебно - деловодни разноски : по ч.гр.д. №946/2020г. на ДРС в
размер на 356,58 лева и в размер на 606,58 лв. , от които: 256,58 лв. –
заплатена държавна такса; 150лв. – депозит за вещо лице и 200 лв.–
юрисконсултско възнаграждение, за производство по гр. д. №2347/2020г. на
ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
14