О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260355 26.10.2020 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІ наказателен състав
На двадесет
и шести октомври две
хиляди и двадесета година
в
закрито съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МЕТОДИ АНТОНОВ
след
като се запозна с материалите по ЧНД № 4485/2020 г. по описа на ПРС, VІІ н.с., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на Ц.С.Д. ***, чрез адвокат А.К. ***,
в качеството му на пострадал по досъдебно производство № 233/2019г. по описа на
ОСО при ОП Пловдив, против Постановление от 06.04.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 233/2020 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив,
прокурорска преписка № 4872/2012 г. на Районна прокуратура гр. Пловдив, образувано
и водено за престъпление по чл. 210, ал.1 т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт.
Съдът, след като се запозна със съображенията на
прокурора, изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната
жалба, и като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Досъдебното
производство е било образувано по повод жалба от Ц.С.Д. ***, в която са
изложени данни за извършено престъпление от общ характер – за това, че на 16.12.2014г. в
гр.Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага, Т.С.Т. е възбудил у него заблуждение и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 76 000 лева, като причинената вреда
е в големи размери - престъпление по чл.210,ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.
В
хода на досъдебното производство, с постановление на водещия разследването от
07.01.2020г. в качеството на обвиняем е бил привлечен Т.С.Т., за това, че на
16.12.2014г. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил
заблуждение у Ц. С. Д. като му е прехвърлил възмездно вземане в размер на 150
000 лева / сто и петдесет хиляди лева/ към наследниците на Е.М.К., а именно: Г.Р.К.
от гр.С., З.Р.К. от гр.С. и К.Р.К. от гр.С.молян, придобито по смисъла на
Договор за продажба на наследство № 21 том 2, вх. Per. № 2718 от 01.09.2008 г.
и № 71 том 4 от 01.09.2008 г. и безспорно установено с влязло в сила решение по
гр.дело№ 198/2010 г. по описа на Смолянски Окръжен съд, влязло в законна сила
на 13.02.2012 г. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 76 000 лв.
като причинената вреда е в големи размери и деянието представлява опасен
рецидив - деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 и след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК - престъпление по чл.211, пр.3
вр.чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК.
В
хода на проведеното досъдебно производство са били извършени всички възможни
следствени действия и събрани доказателства.
Съдът
приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си фактическата
обстановка, същата не се оспорва от Д., поради което и в настоящото определение
не следва да бъде отново повтаряна, тъй като тя се извежда от събраните в хода
на разследването доказателства.
Въз
основа на приетите за установени факти в постановлението си, районна
прокуратура – Пловдив е прието, че не е налице осъществено от Т.Т. престъпление
по чл.210,ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК. Няма несъмнени и категорични
доказателства, които да сочат, че извършеното от Т. престъпление е съставомерно
по смисъла на чл.209, ал.1 от НК.
Съдът възприема и кредитира изцяло
изводите на представителя на Районна прокуратура – Пловдив от обжалвания
прокурорски акт.
Според настоящата инстанция безспорно
установено и преценено като противоправно поведение в Т. е това по
прехвърлянето последователно на едно и също вземане на две лица. Не всяко
противоправно поведение обаче, се преценя и за престъпно такова. Наличните
доказателства не сочат предварителен и то престъпен умисъл от Т.Т., който да
създава неверни представи към жалбоподателя Д. и свидетеля Н..
За да се приеме, че е осъществен
престъпния състав на измамамата, е необходимо да бъдат установени като
извършени действия, изразяващи се във възбуждане на заблуждение у пострадалия,
действия по създаване на начални неверни представи в него, относно определени
факти и обстоятелства от действителността или действия по поддържане на вече
формирани неверни представи, които са съществували в съзнанието на пострадалия.
Необходимо е с тези действия пострадалият да бъде насочен да извърши акт на
имуществено разпореждане. Между поведението на извършителя и предприетите
последващи действия от страна на лицето – пострадал, следва да съществува
причинна връзка. Вследствие на така създадените в някои случаи и поддържани
неверни представи за определени обстоятелства, пострадалият предприема действия
по имуществено разпореждане, в резултат на които за него или за друго лице
настъпва имотна вреда.
Измамата
е резултатно престъпление, което е довършено с излизането на имуществото от
патримониума на пострадалия, респ. на друго лице, с чието имущество пострадалия
има право да се разпорежда. Основния състав на престъплението измама уредено в
първата алинея на чл.209 от НК. Той урежда въвеждане другиго в заблуждение, с
цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага, като възбуди или
поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. В съдебната практика е прието,
че измамата по чл.209 ал.1 от НК може да е налице само в случаите, когато
измамливите действия се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на
щетата. От субективна страна деянието се извършва с пряк умисъл и с цел за
набавяне на облага, като деецът съзнава, че вследствие на формираните от него
неверни представи в съзнанието на пострадалия, последният ще предприеме
действия по имуществено разпореждане, като има за цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага. Необходимо е още тази цел да е съществувала при
започване на изпълнителното деяние, като принципното сключването на договор не
изключва осъществяването на измама, в случай че са налице признаците на това
престъпление.
Съдът споделя изводът на прокурорът в постановлението си за
прекратяване на наказателното производство, че Т.Т. не е реализирал елемени от
състава на престъплението измама, а се касае до неизпъленние на
гражданско-правно задължение, последиците от което следва да намерят
разрешаване чрез способите и средствата на гражданското право и процес, но не и
чрез конкретното наказателно производство. В тази насока, е и изводът на
прокурора за гаранцията, инкорпорирана в нотариалното споразумение – т.8,
сключено на 16.11.2014 г. между свидетеля Д. и обвиняемия Т., където е
посочено, че последното има силата на акт по силата на чл.410 от ГПК –
уговорена е възможността за издаване на заповед на незабавно изпълнение в полза
на свидетеля Д. и принудително удовлетволяване от имуществото на обвиняемия Т..
По
тези съображения съдът намира, че постановлението на прокурора е
законосъобразно.
Предвид изложените мотиви, съдът е на становище, че
постановлението на РП – Пловдив за прекратяване на наказателното производство е
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Ето защо Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 06.04.2020 г. за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 233/2020 г. по описа
на ОСО при ОП-Пловдив, прокурорска преписка № 4872/2012 г. на Районна
прокуратура гр. Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 210, ал.1
т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в
седемдневен срок от получаването му пред Пловдивски окръжен съд.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и
на РП гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
МГ