РЕШЕНИЕ
Гр. София, ……..2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря И. Иванова, като разгледа докладваното от
съдия ТАЛЕВА В.Н.Ч.Х дело №3601 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда от 02.04.2019г., постановена
по НЧХД №11870/2018г., СРС, НО, 131-ви състав, е признал подсъдимия В.Д. Д.
за НЕВИНОВЕН в това, на 13.01.2018г. в телевизионно предаване „Съдебен спор“,
излъчено по програма „Нова телевизия“, публично да е разгласил неверни
обстоятелства позорящи личността на частния тъжител Б.И. с думите: „измамник“,
„квартален измамник“, „представя се за следовател“, „Пред абсолютно всички
съседи се прави на полицай, пред мен- на следовател.“, „Рекетира търговци на
пазара“, „По втория начин се е сдобил с карта за преференциално паркиране“, „Търгува
с експертни решения на ТЕЛК“, „Манипулира системата, лъже възрасти хора“,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по обвинение за
престъпление по чл.148,
ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. 147, ал. 1 от НК, като е отхвърлил изцяло и предявения от ЧТ Б.Т.И.
граждански иск за сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на деянието до окончателното й изплащане.
С присъдата, на основание чл.190, ал.1 НПК, съдът е осъдил да ЧТ Б.Т.И. да заплати в полза
на подсъдимия В.Д. Д. сумата от 600 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Срещу така постановената присъда е депозирана
жалба от частния тъжител и граждански ищец, с която се иска постановената от
първия съд присъда да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна,
постановена в нарушение на процесуалния закон, и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно се иска
отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова. Като съществено
процесуално нарушение се сочи несъбирането от първостепенния съд на
доказателства, които са от съществено значение за преценката дали е осъществен
състав на престъпление и точната му правна квалификация, без да се правят
искания за събиране на доказателства.
Въззивният съд в закрито разпоредително
заседание на 02.09.2019г., по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица, както и ангажирането на
нови доказателства.
В открито съдебно заседание частният
тъжител И. се явява лично заедно с лицето М.И.. Последната представя
удостоверение за юридическа правоспособност и твърди, че е дъщеря на тъжителя, и
желае да е негов повереник. Съдът е преценил, че доколкото лицето И.не
представя никакъв документ, удостоверяващ нито роднинската й връзка с тъжителя И.,
нито такъв за адвокатска правоспособност, същата не следва да бъде допусната до
участие по делото като повереник на частния тъжител.
Частния тъжител поддържа въззивната
жалба и има доказателствено искане, свързано с желание да бъде изгледан запис
от предаването „Съдебен спор“, което настоящият съдебен състав е оставил без
уважение. В хода по същество тъжителят заявява, че записът е достатъчно
красноречив и остава без коментар.
Подсъдимият
Д. – редовно призован, не се явява, но правото му на защита е обезпечено чрез
процесуалния му представител в лицето на
адв. А..
Защитникът
на подсъдимия – адв. А. – твърди, че с оглед предоставените пред
първоинстанционния съд доказателства не може да се установи по безспорен начин
вината на подзащитния му. Моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда
поради нейната правилност и законосъобразност.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в подадената жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание
от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намери следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите към присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се
установява следното от фактическа
страна:
Подсъдимият В.Д. Д. е роден на ***г***, български
гражданин е, неосъждан, с ЕГН **********,***.
Частният тъжител Б.И. и подсъдимият В. Д.,
обитавали апартаменти, разположени в съседство, като отношенията между същите
двамата мъже били влошени. Частният тъжител бил във влошени отношения и с други
негови съседи. На 13.01.2018г. по телевизионна програма „Нова телевизия“,
оперирана от търговско дружество „Н.Б.Г.“ АД бил излъчен епизод № 509 от
предаването „Съдебен спор“, който бил посветен на спор между частния тъжител И.
и подсъдимия Д.. Съгласно писмо изх. № 541/13.02.2019г. на „Н.Б.Г.“ АД, запис
на посоченото предаване не се съхранява от доставчика, поради изтичане на
тримесечния срок за съхранението му, установен в чл.14, ал.1 от Закона за
радиото и телевизията, а от писмо изх. № 613/19.03.2019г. е видно, че
достъпните на различни платформи в интернет епизоди от предаването не могат да
се определят като напълно идентични с излъченото по телевизионния канал, като е
възможно същите да съдържат добавен, премонтиран или съкратен материал.
Изложената фактическа обстановка,
подобно на първата инстанция, въззивният съд приема за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: гласни доказателствени средства: свидетелските показания на С.П.(л.37 от СП), И.М.(л.37-38 от СП),
Т.К.(л.52-53 от СП) и Д.Й.(л.53 от СП); както и писмени доказателства: справка за съдимост на подс. Д. (л.47 от
СП), свидетелство за съдимост на Б.И.,*** за водени срещу Б.Т.И. наказателни
производства, Експертно решение № 3048 от 209/13.11.2009г., карта за паркиране
за хора с увреждания, Разпореждане от ТП на НОИ-гр.Плевен, писмо от „Н.Б.Г.“ АД
изх. № 541/12.02.2019г. (л.46 от СП), писмо от „Н.Б.Г.“ АД изх. №
613/19.03.2019г. (л.57 от СП).
Възприетите от първата инстанция фактически отношения
относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът
прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на
които е обсъдил свидетелските показания. Липсват основания, които да мотивират
въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт
фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото
доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
При надлежно установени и
доказателствено обезпечени факти, оплакването на частния тъжител за неразкрита
по делото обективна истина, не може да бъде споделено. В компетентността на съда е
преценката за необходимостта от събиране на нови доказателства и проверка на
събрани такива, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина по
делото. Това от своя страна гарантира възможността съдът да вземе решение по
вътрешно убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства.
Първоинстанционният съд старателно е
положил процесуални усилия да събере всички възможни и относими към предмета на
доказване доказателства, като е уважил доказателствените искания от страна на
частния тъжител и неговия повереник, вкл. два пъти е поискал съдействието на
„Нова Б.Г.“ АД за предоставяне на процесния запис на излъченото предаване,
както и предоставяне на допълнителна информация относно съхраняването на записа
на някоя от поддържаните от медията интернет платформи. Видно от предоставените
становища от страна на медията, последната е посочила, че с оглед изтеклия
3-месечен задължителен период на съхранение на разпространените и излъчени
програми, и предавания, запис от излъченото на 13.01.2018г. предаване „Съдебен
спор“ вече не се съхранява. Във втория отговор изрично е посочено, че епизод
509 от процесното предаване е достъпен на две интернет платформи с уточнението,
че по отношение на тях „Нова Б.Г.“АД не гарантира пълна идентичност с
излъченото в телевизионен ефир, както и че записите могат да съдържат добавен,
премонтиран или съкратен материал. С оглед всичко гореизложено
първоинстанционния съд не може да бъде упрекнат в неполагане на процесуални
усилия за дирене на обективната истина. Обективната невъзможност да бъде получен
поискания оригинален запис на предаването представлява пречка, която не е могло
да бъде преодоляна от съдебния състав въпреки процесуалните му усилия в тази
насока.
В принципен план няма проблем всички
факти от предмета на доказване да бъдат доказвани с всякакви доказателства и
доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, доколкото съгласно
изискванията на процесуалния закон доказателствата и доказателствените средства
нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК способи за установяването
на данните по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са
събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така че не е от значение дали един
подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство или
с веществено доказателство, ако те са валидно събрани и проверени. В случая, районният съд е събрал и
проверил възможния обем от
доказателства, като същите е оценил при съблюдаване изискванията на НПК и не са
допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Действително, както правилно е отбелязал първостепенният съд,
невъзможността да бъде приобщен записа от излъченото предаване като веществено
доказателство по делото, е довело до доказателствени трудности по изясняване на
деянието и неговото авторство. Делото в тази си част действително страда от
доказателствен дефицит, който не може да бъде преодолян и от настоящия съдебен
състав вкл. посредством други доказателства и доказателствени средства. Съгласно чл.14 от Закона за радиото и телевизията записите от излъчените
предавания се съхраняват за срок от 3 месеца, който срок отдавна е изтекъл. Приетата от проверяваната инстанция фактическа
обстановка е резултат от вярна интерпретация на
възможните и събрани доказателства. С оглед пълнота на изложението въззивният
съд споделя и констатацията на СРС досежно невъзможността дори с назначаването
на видео-техническа експертиза да бъде установено съдържанието на действително
излъченото в телевизионен ефир, тъй като обект на проверка биха били записи от каченото предаване в онлайн платформите на
медията. Видно от предоставения официален отговор на „Нова Б.Г.“ АД същата не
гарантира, че предлаганите записи в цитираните платформи (novaplay, vbox,
youtube) са напълно идентични с излъченото в телевизионен ефир, като записите
могат да съдържат добавен, премонтиран или съкратен материал. От значение е
именно записът, излъчен на 13.01.2018г., а не последващите негови вариации.
При наказателните производства, образувани посредством
частна тъжба, рамките на доказване се определят именно от съдържанието на
последната, като тежестта да докаже твърдените престъпни деяния лежи изцяло
върху частния тъжител.
Въззивният съд намира, че анализът на свидетелските
показания на К., Й., П. и М., извършен от контролирания съд е прецизен и добре обоснован. Правилно СРС при
анализа на показанията на двамата свидетели, посочени от частния тъжител, К. и Й.,
е отбелязал, че същите са неинформативни и не спомагат за разкриване на
относимите към предмета на доказване обстоятелства. Заявеното от тях по своята
същност представлява щриховане личността на частния тъжител, както и на
проблемите, които е имал със своите съседи, както и на емоционалното му
състояние след излъчването на предаването „Съдебен спор“ с негово участие.
Показанията и на двамата свидетели не могат да доизяснят нито датата на
инкриминираното деяние, нито точното естество на изречените от подсъдимия думи
по адрес на тъжителя ( свидетелят Й. дори не е обърнал внимание кой е изрекъл
процесните думи). Нито свидетелят Й., нито свидетелят К. са преки очевидци на
деянието, макар и възприели го посредством излъчването на предаването в
телевизионен ефир, до който имат достъп неограничен кръг лица. В съдържателен
план показанията на двамата посочени свидетели не съдържат съществени
обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че именно подсъдимия
Д. e лицето, което е изрекло инкриминираните думи и изрази спрямо ЧТ и по този начин е наранило честта и достойнството
му.
Въззивният съд се солидаризира и с доказателствения
анализ на показанията на свидетелите П. и М.. Правилно СРС е отчел, че
посредством техния разпит подсъдимия Д. се опитва да докаже верността на
твърденията си съгласно разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК, за да не бъде
наказан при доказване на съставомерните признаци на престъплението „клевета“.
От показанията и на двамата свидетели се извлича информация, свързана с
личността на частния тъжител и впечатлението, което те имат за него. Нищо от
заявеното от П. и М. не е пряко относимо към главния предмет на доказване, свързан с установяване
времето, мястото, участието на подсъдимия Д. и изричането от него на позорящи
думи по адрес на тъжителя.
Въз основа на горепосочените съображения,
въззивният съдебен състав приема, че по делото е налице непреодолим
доказателствен дефицит, тъй като няма как да бъде установено по несъмнен и
безспорен начин изричането на клеветническите твърдения по адрес на тъжителя от
подсъдимия Д., които твърдения са били излъчени в телевизионен ефир на 13.01.
2018г. в предаването „Съдебен спор“, като по този начин клеветата да е била
нанесена публично и разпространена до неограничен кръг лица. При положение, че
е внесено сериозно съмнение относно инкриминираната дата, време и място, начин
на извършване на деянието в лицето на подсъдимия Д., то няма как подсъдимият да
бъде признат за виновен. Обратният извод би бил изграден в преимуществената си
част върху предположения, а това е недопустимо с оглед забраната на чл. 303,
ал. 1 от НПК присъдата да почива на предположения и предвид установения в чл.
303, ал. 2 от НПК стандарт, съгласно който съдът може да признае подсъдимия за
виновен единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Въз основа на правилно изяснената
фактическа обстановка съдът е извел
правните си изводи, че не е доказано с деянието си подсъдимият В. Д. да е
осъществил състава на престъплението по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.2, вр.
чл.147, ал.1 от НК.
Клеветата
представлява съзнателно разпространяване на информация за определено лице в
позорни обстоятелства или данни за извършено престъпление/я, за които деецът
знае, че са неистински. Съдебната практика не се отклонява от
принципните положения за свободата на изразяване на мнение и строго
разграничава разгласяването на позорни обстоятелства от правото на изразяване
на лична позиция и мнение на личността. Неизменно е разбирането, че предмет на
престъплението клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или
конкретизирано изявление, което трябва да предизвика от гледище на общоприетия
морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото или да преписва
извършването на престъпление.
В конкретния случай несъмнена
доказаност на обвинението липсва, поради което настоящият съдебен състав се
солидаризира изцяло с извода на първоинстанционния съд, че по делото не е
доказано на 13.01.2018г. в телевизионното предаване „Съдебен спор“, излъчено по
програма „Нова телевизия“, подсъдимият Д. публично да е разгласил неверни
обстоятелства, позорящи личността на частния тъжител И., с думите: „измамник“,
„квартален измамник“, „представя се за следовател“, „Пред абсолютно всички
съседи се прави на полицай, пред мен – на следовател“, „Рекетира търговци на
пазара“, „По втория начин се е сдобил с карта за преференциално паркиране“,
„Търгува с експертни решения на ТЕЛК“, „Манипулира системата, лъже възрастни
хора“ – престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, т. е. твърдяното престъпление в частната тъжба не е доказано от обективна
страна.
При това положение резонно
контролираният съд е съобразил, че обсъждането на въпроса реализирано ли е престъплението
и от субективна страна и дали деянието изпълва някои от квалифициращите състава
белези се явява безпредметно.
Правилно първата съдебна
инстанция е отхвърлила обвинителната теза, залегнала в частната тъжба, че
подсъдимият Д. е участник в престъплението, като е приела, че тя не е
подкрепена с обективни и безусловни доказателства и представлява недоказана по
несъмнен начин версия, поради което и подсъдимият е признат за невиновен.
С оглед на оправдателния
диспозитив на присъдата и липсата на изискуемите предпоставки за ангажиране
деликтната отговорност на подсъдимия Д. (вкл. противоправно поведение;
претърпяване на вреда; причинно- следствена връзка между деянието и вредоносните последици; вина
на дееца), първостепенният съд правилно и
законосъобразно е отхвърлил и предявеният граждански иск за причинени
неимуществени вреди за сумата от 10 000 лв. като неоснователен.
Правилно разноските са присъдени
в тежест на частния тъжител И..
Воден от горното и на основание
чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХV -ти въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от 02.04.2019г., постановена по НЧХД №11870/2018г., СРС, НО,
131-ви състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1…………..
2…………….