ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502220 по описа за 2022 година
По делото е постъпила частна жалба от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, чрез гл.юрисконсулт Д.
З., против определение № 350/11.11.2022г., постановено по гр.д. №
272/2022г. по описа на Районен съд – Царево.
Жалбата е подадена в едноседмичен срок от връчването на обжалваното
определение и е допустима-чл.275,ал.1 ГПК. В жалбата се сочи, че
постановеното определение е неправилно и необосновано. Излага становище,
че съдът неправилно е дал указания на ищеца да посочи постоянния адрес на
ответника А. З., както и да внесе депозит за превод на съдебните книжа на **
език. Посочва, че съдът не е съобразил изявлението на ищеца, че същият не
разполага с документ за собственост относно имота на ответника, както и че
не разполага с данни за постоянния адрес на З.. Посочва, че партидата на
имота е променена служебно, предвид представена справка от имотния
регистър. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК.
Моли за отмяна на атакувания акт и връщане на делото в Царевския
районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Производството пред РС Царево е образувано по повод искова молба от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
1
на управление: гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, против
А. А. З., гражданин на Р. Ф., с адрес: гр.Ц., кв.В., ул.“О.“ №*, ет.*, ап.*, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 73,77 лв. – главница,
дължима по издадена фактура, с отчетен период 02.06.2018г. – 03.09.2019г.,
сумата от 20,29 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.10.2019г. до
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от
18.07.2022г. до окончателното плащане.
Към исковата молба е представена и справка от регистър Булстат, от
която е видно, че в регистъра е вписан адрес на ответника, посочен в
исковата молба.
Съдът е изпратил препис от исковата молба на посочения в същата
адрес, като длъжностното лице по връчването е посетило адреса три пъти на
посочени дати и е отбелязал, че по сведения на М. Б., живуща на адреса ,
лицето А. З. е непознато. На 21.08.2022г., е залепено уведомление на таблото
в партера, но в указания срок ответникът не се е явил в съда да получи
съдебните книжа.
Съдът с разпореждане от 23.09.2022г., съобразявайки, че адресът,
вписан в регистър Булстат няма характер на адрес за призоваване по смисъла
на чл.53 ГПК, както и че по делото няма данни ответникът – ** гражданин да
има статут на временно или продължително пребиваващ в страната, е
достигнал до извода, че не е налице надлежно уведомяване на страната.
Съдът е дал указание на ищцовото дружество да посочи постоянния адрес на
ответника в Р. Ф., на който адрес същият да бъде призован, съобразно
нормите на КМЧП, както и да внесе сумата от 700 лв., представляваща
депозит за писмен превод на съдебните книжа от български на ** език.
Във връзка с така дадените указания на съда, ищецът е депозирал
писмена молба, с която е заявил, че не разполага с нотариалния акт за
покупко-продажба на имота, собственост на ответника, както и че няма
информация за адреса на З. в Р. Ф..
С разпореждане от 20.10.2022г., съдът е посочил, че ищецът разполага с
обективната възможност да извърши справка на цитирания в справката от
Имотния регистър нотариален акт, в който документ следва да са посочени
личните данни на ответника, включително и неговия постоянен адрес, поради
което отново е указал на дружеството да посочи постоянен адрес на ответната
2
страна в Р. Ф., както и да внесе депозит за превод на съдебните книжа.
С обжалваното определение № 350/11.11.2022г., съдът е прекратил
производството по делото, тъй като указанията във връзка с констатираните
нередовности не са изпълнени от ищеца в указания срок.
При разглеждане на частната жалба по същество , настоящият състав
намира същата за основателна по следните съображения:
Доводите на съда, че адресът, вписан в регистър Булстат няма характер
на адресна регистрация по смисъла на чл.53 ГПК не се споделят от въззивната
инстанция. Според чл. 53 ГПК връчването на съобщения на пребиваващи в
страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните
административни служби. Съдебната практика по приложението на този
текст приема, че разпоредбата предвижда наличието на заявен адрес в
съответна административна служба, каквато е Агенцията по вписванията, в
която се води и поддържа регистър Булстат като единен електронен
централизиран регистър за единна идентификация на всички физически и
юридически лица и други правни образувания, извършващи съответна
дейност на територията на Република БългарияВ чл. 7, ал. 2, т. 4, б. "б." вр. с
чл. 3, ал. 1, т. 10, б. "б." Закона за регистър БУЛСТАТ е предвидено, че
вписаните адреси на чуждестранни физически лица, притежаващи недвижими
имоти в България, са адреси за кореспонденция на територията на страната с
всички държавни институции, което обуславя правното значение на вписания
адрес в регистър БУЛСТАТ като адресна регистрация по смисъла на ГПК –
така в Решение №60275 от 03.12.2021г. на ВКС по гр.д.№3645/2021г. на ВКС,
Решение № 181 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 918/2018 г., II т. о., ТК,т.е.
адресът, посочен в Булстат е адрес за връчване на призовки и съобщения на
чужденци по смисъла на чл.53 ГПК.
Процесуалният закон предвижда правила по обезпечаване на редовното
връчване на съдебните книжа и призоваването на ответника, с цел да се
гарантира правото на участие на страната в процеса. В процесният случай,
съдът е изпратил препис от исковата молба на посочения там адрес, който
съвпада с вписания такъв в регистър Булстат. На съобщението призовкарят е
посочил, че е посетил адреса три пъти, и е събрал данни от М. Б., живуща на
адреса, че ответникът А. З. е непознат. Може да се отбележи принципно,че
3
при залепване на уведомление, това следва да се извърши на вратата на
жилището или на пощенската кутия и при възможност такова да се пусне и в
пощенската кутия.Само при невъзможност за достъп до жилището,
уведомлението се залепва на входната врата, но това се удостоверява от
връчителя писмено.
При това положение, районният съд е следвало да даде указания на
ищеца да посочи постоянен или настоящ адрес на ответника в България.
Ответникът като ** гражданин би могъл да има статут на продължително,
дългосрочно и постоянно пребиваващ чужденец. Съгласно нормата на чл.54
от Закона за чужденците в република България, в Министерството на
вътрешните работи се поддържа Единен регистър за чужденци, съдържащ
данни за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваващи чужденци.
Според ал.2 на цитираната разпоредба, с цел изпълнение на законово
установените функции на службите за административен контрол на
чужденците към Министерството на вътрешните работи се обработват данни
относно адресната регистрация на краткосрочно пребиваващи чужденци (т.4),
като цялата информация се предоставя на Дирекция "Миграция". Според ал.4,
службите за административен контрол на чужденците обработват и данни
относно следното: постоянен адрес в Република България, както и настоящ
адрес в страната. Предвид гореизложеното, съдът следва да укаже на ищеца
да представи удостоверение от Областна Дирекция на МВР –Бургас, сектор
„Миграция“, от което да се установи какъв е статутът на ответника и има ли
заявен постоянен и настоящ адрес в страната. Ако се установи такъв адрес, то
ответникът следва да бъде призован на него, с приложение на процедурата по
чл.47 ГПК.
Съдът намира за неправилно указанието за внасяне на депозит за
изготвяне на превод на съдебните книжа на ** език, с оглед изготвяне на
съдебна поръчка на този етап, тъй като, за да бъде изготвена международна
съдебна поръчка до РФ за връчване на книжата, първо трябва да бъде
известен адрес на ответника в РФ. В процесният случай данни за такъв адрес
по делото липсват, още повече, че ищецът изрично е посочил, че адрес в
Русия не му е известен. Следва да се има предвид и нормата на чл.48 от ГПК,
според която при наличие на декларация от страна на ищеца, че не му е
4
известен адреса на ответника в чужбина, то съдът може да разреши връчване
чрез публично обявление по реда на чл.48 ГПК.
Гореизложеното налага жалбата да бъде уважена, а атакуваното
определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразявайки
указанията дадени в настоящото определение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 350 /11.11.2022г., постановено по гр.д. №
272/2022г. по описа на Районен съд – Царево.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Царево за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5