Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ …….

гр. Велико Търново, 20.07.2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

            

при секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 42 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът Сдружение с нестопанска цел ОФК Локомотив Горна Оряховица, гр.Горна Оряховица, чрез пълномощника си адвокат Р.Т. твърди в исковата си молба, че на 07.07.2016 г., като купувач сключил с ответника - продавач, договор за покупко-продажба на МПС - Автобус марка "ИВЕКО", модел 391.12.35 с рег.№ВТ6919 ВР за сумата от 19200 лв. От сключване на договора за покупко-продажба автобусът претърпял няколко броя повреди, за което продавачът бил уведомен и информиран, тъй като лично управителят му доставял части за автобуса и го ремонтирал. Най-сериозният проблем се оказал при пътуване до гр. Трявна, непосредствено няколко дни след сключване на договора, когато двигателят на автобуса се развалил и продавачът бил уведомен незабавно. С негово съдействие автобусът бил транспортиран обратно до гр. Велико Търново и гр. Горна Оряховица чрез Пътна помощ. Според ищеца повредата в двигателя на автобуса представлявала скрит недостатък, за който не е бил уведомен при покупката на МПС-то. Автобусът бил продаден от ответника със знанието, че има посочения скрит недостатък. Ищецът твърди, че автобусът се намирал в гр. Горна Оряховица, както и че пълният размер на претърпените от него имуществени вреди възлизал на сумата от 9000 лв., изразяващи се в тотална щета на двигателя на процесния автобус. Ищецът предявява частичен иск по чл.195, ал.2 вр. чл.82 и чл.194 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 5500 лв., като част от общата сума от 9000 лв., за имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на двигателя на автобус марка "ИВЕКО", модел 391.12.35 с рег.№ВТ6919 ВР. Претендира разноските по делото.

Ответникът "Б И Б ТРАНС" ЕООД гр. В.Търново, чрез упълномощения си процесуален представител адвокат К.А. в отговора си на исковата молба оспорва предявения иск, като моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.  Не спори, че процесното возило е разпоредено в полза на ищеца, както и че ответникът е уведомен за настъпилата вреда и негов представител бил указал съдействие по репатрирането на автобуса. Ответникът оспорва твърденията, че съществували "скрити недостатъци" на автобуса, както и че е знаел за съществуването им. Ответникът оспорва и твърденията за настъпила повреда в двигателя, явяваща се като негова "тотална щета". Твърди, че от придобиването на автобуса през 2012 г. до продажбата му на ответника, вещта била стопанисвана с грижа на добър стопанин - автобусът е бил използван за извършването на случаен превоз на територията на страната, подменяни били консумативите му, автобусът регулярно е преминавал следващите се технически прегледи. След продажбата на автобуса ищецът бил търсен от ответника, но не поради наличието на технически неизправности на автобуса, а поради очевидна липса на опит у служителите на ищеца - веднъж управителят на ответника бил търсен във връзка с неизправен акумулатор, а при посещение на място се установило, че се касае за разхлабена клема; втори път управителят указал съдействие при проблем със стартиране на климатичната инсталация на автобуса, появил се в резултат на неправилна експлоатация от страна на водача на автобуса, назначен от ищеца. Ответникът твърди, че автобусът бил напълно технически изправен и годен за ползване по предназначение, което било удостоверение в чл.2 от Договора за покупко-продажба. Ако впоследствие се е стигнало до тотална щета на двигателя, това се дължи вероятно на непрофесионално или неквалифицирано управление на автобуса и боравене със системите на МПС-то. Ответникът оспорва и размера на предявения иск. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

Съдът прецени доводите на страните и представените по делото доказателства съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Страните не спорят сключеният на 07.07.2016г. договор с нотариална заверка на подписите за покупко-продажбата на автобуса марка "ИВЕКО", модел 391.12.35, рег.№ ВТ6919ВР, за сумата от 19 200 лв., по който ищецът е купувач, а ответникът продавач. В т.2 от същия договор страните са посочили, че МПС се продава в движение, надлежно огледано и изпробвано от купувача.

С нотариална покана, връчена на ответника-продавач на 21.11.2016 г., ищецът -купувач по договора го уведомява, че след сключване на договора за покупко-продажба автобусът е претърпял множество повреди, като при пътуване до гр. Трявна двигателят на автобуса се развалил. Установено било от ищеца, че двигателят на автобуса бил повреден, като тази повреда представлявала, според купувача, скрит недостатък, за който не бил уведомен при покупката на автомобила.

Разпитаните по делото свидетели на страните посочват, че след продажбата на автобуса същият бил управляван от шофьори на дружеството-продавач, което било помолено от купувача да осигури такива. При пътуване на автобуса до Разград настъпила повреда по електричеството на автобуса, като за отстраняването й била извикана аварийна група, осигурена от ответника - продавач. Според свидетеля на ищеца ххх - член на УС и присъствал при огледа и закупуването на автобуса, при огледа му направило впечатление, че стрелката за налягане на маслото непрекъснато играе и пресветва червената лампа. Повреда в автобуса настъпила и при придвижването му от гр. Трявна за гр. Горна Оряховица, когато двигателят блокирал и блокът бил пръснат.

Според свидетелите на ответника ххх и ххх - шофьори, управлявали автобуса и преди, и след продажбата му, техническото състояние на автобуса било отлично. След продажбата на автобуса веднъж се наложило да отидат до Разград, за да сменят единия акумулатор на автобуса, тъй като бил изтощен. След това служителите на ответника били извикани да отстранят проблем с автобуса в гр. Трявна - автобусът не палел. След като свидетелите отишли с началника си, установили, че е натиснат от шофьора на автобуса така наречения "паник бутон", който се намирал на таблото блокирал автобуса. Свидетелят ххх е бил шофьорът, който е закарал автобусът на лагера на футболния отбор "Локомотив" в гр. Трявна. Там той е стоял три-четири дни, като сутрин е карал отбора в с. Царева ливада на тренировка и следобед ги е връщал в гр. Трявна, докато намерят шофьор, който да управлява автобуса. След като ищецът осигурил шофьор, който да управлява автобуса, същият бил обучен от свидетеля ххх, който му показал всичко по автобуса и вечерта същия свидетел бил прибран в гр. Велико Търново от свидетеля ххх. На следващия ден автобусът аварирал на път от гр. Трявна за гр. Горна Оряховица. Автобусът бил транспортиран до гр. Горна Оряховица отново с помощта на служители на ответното дружество - продавач.

Съдът дава вяра на свидетелите на старните, тъй като същите изложиха свои преки и непосредстевни впечатления и показанията им кореспондират както едни с други, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Според заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза, причината за настъпилата повреда в двигателя на автобуса е неизправност в смазочната система на двигателя и по-конкретно нарушено смазване на лагеруващите повърхности на първа коляно-мотовилкова шийка и черупката на мотовилката. Повредата в смазочната уредба е частично запушен маслопровод към първа коляно-мотовилкова шийка на коляновия вал. Влошеният достъп на масло до лагеруващите повърхности на шийката на коляновия вал и черупките на мотовилката е некачествено извършен ремонт, който експертизата не може категорично да определи по обем и време на извършване. Пазарната стойност на двигателя на автобуса в състояние, в което се е намирал непосредствено преди повредата е 5922 лв.

Съдът кредитира заключението на техническата експертиза като пълно, обосновано и компетентно.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е частичен иск по чл.195, ал.2 вр. чл.82 и чл.194 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 5500 лв., като част от общата сума от 9000 лв., за имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на двигателя на автобус марка "ИВЕКО", модел 391.12.35 с рег.№ВТ6919 ВР. По така предявения иск ищецът следваше да докаже: 1. сключен валиден договор за продажба между страните в настоящото производство на описания автобус, 2. че недостатъкът на автобуса - повредата в двигателя му, е съществувал по времето на сключването на договора при индивидуално определената вещ; 3. че недостатъкът е съществен, а той е такъв когато чувствително намалява цената или годността, или и двете; 4. че купувачът не е знаел за недостатъците; 5. че са настъпили имуществени вреди за купувача, изразяващи се в тотална щета на двигателя на автобус марка "ИВЕКО", модел 391.12.35 с рег. №ВТ6919 ВР, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, както и размера на вредите.

            Недостатък е всяко неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно установени, общоприети или уговорени качествени показатели на продадената вещ, вследствие на което съществено намалена се оказва било цената й, било годността й да функционира според предназначението й. На задължението на продавача да продаде вещ, необременена с недостатъци, съответства правото на купувача да избере една от възможностите, които му предоставя чл. 195, ал. 1 от ЗЗД: да върне вещта и да иска обратно цената, заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. За успешното провеждане на иска на купувача с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. последно от ЗЗД, за заплащане от продавача на обезщетение в размер на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците в продадената вещ, не е нужно купувачът първо да ги отстрани, а след това да претендира стойността им от продавача /в т.см. решение № 55/12.05.2010 г. на ВКС по т.д. № 817/2009 г, I т.о/. Поради това и възраженията на ответника в горния смисъл са неоснователни.

            На първо място, ищецът настоящото дело не доказа в условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, че недостатъкът на автобуса - повредата в двигателя му, довела до тоталната му щета, е съществувал по времето на сключването на договора. Не може да се пренебрегнат констатациите от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, приета от съда и не оспорена от страните, както и уточненията, направени от вещото лице, относно хипотезите му за възникване на аварията, че двигателя към деня на продажбата е бил износен, тъй като автобусът е вече употребяван – след като автобусът е на над 20 години би трябвало да е на над 1 млн. километра и километражът да е превъртял. Според вещото лице смазването е било частично прекъснато и за тази повреда нито продавачът е могъл да бъде наясно, нито купувача. При прекъснато мазане двигателят е получил максимално натоварване при движение в баирите, започнало е загряване на лагера, при което намаляват якостните качества на частите, късат се болтовете на сглобката на мотовилковата шийка. Според вещото лице загряването води и до промяна на температурата на двигателя.

            При тези условия на експлоатация би следвало да се задейства светлинна индикация на таблото на автобуса, която предупреждава водача за настъпилия проблем в двигателя - повишената му температура в двигателя. При пренебрегване на този сигнал от водача, започва за се чува чукане от задирането на лагера - по обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание. Или, релевантен се явява въпросът, поставен от ответника дали е налице дефект в двигателя още при закупуването на автомобила, т.е. скрит такъв недостатък, или повредата на двигателя е настъпила по вина на експлоатиращия автомобила шофьор на ищеца.

            Съдът намира, че в тежест на ищеца бе да докаже конкретната, а не потенциално възможната причина за повредата на двигателя на автобуса. Или, когато не е доказана конкретна правилна експлоатация от страна на купувача, не може да се приеме, че повредата априори е по вина на продавача. По делото липсват конкретни доказателства, ангажирани от ищеца, за състоянието на автобуса към и в момента на настъпване на повредата в двигателя му - при потеглянето му от гр.Трявна за гр.Горна Оряховица, по време на движение на автобуса и при неговото авариране. Докато ответникът ангажира свидетелските показания на двама свои шофьор, които са управлявали автобуса по молба на купувача-ищец и след продажбата му, и ден преди повредата му поради липса на такива служители на купувача, в случая ищецът - купувач не ангажира никакви доказателства за конкретните обстоятелства, при които е възникнала повредата на автобуса, от кой негов служител е бил управляван, с каква квалификация и опит.

На следващо място, след цялостен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че иска е неоснователен и на друго основание.

Ищецът цели да ангажира отговорността на ответника като продавач по процесния договор на основание  чл. 195, ал. 1, пр. последно във вр. с чл. 193 от ЗЗД. За да възникне такава отговорност на посоченото правно основание в тежест на ищцовата страна е да докаже, че вещта е продадена с недостатък, който намалява нейната цена или годност за обикновено или предвиденото в договора употребление и че не съществуват обстоятелства по смисъла на чл.193, ал.2 от ГПК изключващи отговорността на продавача, т.е. че се касае за скрити недостатъци по смисъла на чл.194 от ГПК.

В настоящия казус безспорно се установи, че автобусът е закупен с недостатък изразяващ се в премигване на светлинния датчик за маслото, забелязан от представителите на купувача - според показанията на свидетелите, още в деня на продажбата - при извършения оглед преди сключване на договора. Предвид установената по делото евентуална причина за повредата в двигателя - неизправност в смазочната система на двигателя и при установен работещ светлинен датчик за тази система, тази светлинна индикация дава знак за евентуален проблем в системата за мазане на двигателя. Съдът приема, че недостатъка е забелязан преди сключването на договора при извършване на огледа, като в тази връзка приема отговорите на управителя на ответното дружество Б.И., дадени по реда на чл.176 от ГПК, който посочва, че при огледа на автобуса лампата е присветвала, но при измерване на налягането в присъствието на св.ххх - представител на купувача, който е присъствал на огледа, при изпробването и закупуването на автомобила, това налягане е показало 6 атмосфери. В този смисъл са й показанията на св.ххх, който посочва, че при огледа им направило впечатление, че стрелката за налягането на маслото непрестанно играе и пресветва червената лампа, която е вследствие недобро мазане.

При това положение съдът намира, че в случая недостатъка на вещта не е бил скрит. Евентуалният проблем в смазочната система на двигателя е забелязана от купувача преди закупуването на вещта при проведеното изпитване на вещта. Това именно е най-вероятният недостатък, който намалява годността на вещта за обикновена употреба с оглед нейната същност. Действително конкретната причина за повредата на двигателя е установена впоследствие - повредата в смазочната система, но проявлението на тази повреда е било явно и забелязано от ищеца. Въпреки това същият е изразил съгласие да закупи вещта. Налице е хипотезата на чл.193, ал.2 от ЗЗД, която изключва отговорността на ответника като продавач и разходите по отстраняване на недостатъците на вещта следва да останат за сметка на ищеца-купувач.

Предвид изложените мотиви съдът намира предявеният частичен иск за заплащане на обезщетение в размер на 5500 лв., като част от общата сума от 9000 лв., за имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на двигателя на автобус марка "ИВЕКО", модел 391.12.35 с рег.№ВТ6919ВР, за неоснователен и недоказан, поради което и същия следва да бъде отхвърлен.

            При този изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноските по делото в размер на 600 лв. за заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

            Водим от изложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск по чл.195, ал.2 вр. чл.82 и чл.194 от ЗЗД от СДРУЖЕНЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ОФК ЛОКОМОТИВ ГОРНА ОРЯХОВИЦА ЕИК *********, гр.Горна Оряховица, ул.Васил Априлов № 26, представлявано от ххх, против "Б И Б ТРАНС" ЕООД ЕИК *********, гр.Велико Търново, ул. Васил Златарски № 5, представлявано от Б.Ф.И., за заплащане на обезщетение в размер на 5500 лв., като част от общата сума от 9000 лв., за имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на двигателя на автобус марка "ИВЕКО", модел 391.12.35 с рег.№ВТ6919ВР, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА СДРУЖЕНЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ОФК ЛОКОМОТИВ ГОРНА ОРЯХОВИЦА ЕИК *********, гр.Горна Оряховица, ул.Васил Априлов № 26, представлявано от ххх, да заплати на "Б И Б ТРАНС" ЕООД ЕИК *********, гр.Велико Търново, ул. Васил Златарски № 5, представлявано от Б.Ф.И., сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: