РЕШЕНИЕ
№48
гр.Д., 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на дванадесети февруари през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №916 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХ,
чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№21580/25.10.2019г. на ***гр.Д.със законен представител -
директор И.Д., чрез адв.М.Г., и въззивна жалба
вх.№24852/04.12.2019г. на Д.Д.В. с ЕГН **********
***, чрез адв А.П.-ВАК, срещу неизгодната за всяка от
страните част от решение №1035/10.10.2019г.,
допълнено с решение №1196/07.11.2019г.,
по гр.д.№2703/2019г. на Д.ки районен съд, а
именно:
***гр.Д.обжалва решението в
частта на уважените искове по чл.344, ал.1, т.1,2 и3 от КТ на Д.Д.В. с ЕГН ********** *** за незаконност и отмяна на уволнението и, извършено със заповед
№РД-04-258/28.05.2019г.на директора на училището на основание чл.328, ал.1,
т.2,пр.2 от КТ, възстановяване на заеманата преди това длъжност „ ***“,
осъждане за сумата от 6156.89лева обезщетение за времето, през което е останала
без работа в резултат на незаконното уволнение, както и в частта на
отхвърленото възражение за прихващане на сумата от ***лева.
Изразява несъгласие с извода на
съда за липсата на реално съкращаване на щата , като обосновава неговата
неправилност с доводи по същество на спора-възстановяване на ищцата на работа с
решение по гр.д.№4202/2017г.на ДРС, явяването и в училището за изпълнение на
трудовите функции на 28.05.2019г. при липсата на длъжност „***“, на която е
била възстановена, поради съкращаването и със заповед от 02.10.2017г. и щатно
разписание от 03.10.2017г., след което друго щатно разписание нямало.
Работодателят бил длъжен да допусне възстановения работник на работа, но не бил
длъжен да възстанови длъжността му в щата си. Оплаква се и от допуснато
процесуално нарушение във връзка с доклада – непълнота при разпределяне на доказателствена тежест и липса на указания за представяне
на щатно разписание към датата на уволнението на ищцата, във връзка с което се
въвеждат и оплаквания за необоснованост на решението. Иска отмяна на решението
и отхвърляне на исковете, евентуално, при условие, че бъде потвърдено
решението-уважаване на възражението му за прихващане.
Д.Д.В.
обжалва решението , в частта на отхвърления иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за
разликата над 6156.89лева до 8105.12лева и за времето от 27.09.2019г.до
29.11.2019г., като иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
иска в пълен размер и за максималния срок по чл.225 от КТ, тъй като и след 27.09.2019г., когато е даден ход по същество
на спора, продължавала да е без работа.
Жалбата на ***гр.Д.е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. с чл.315, ал.1
от ГПК с начало 11.10.2019г. и край 25.10.2019г. Жалбата на Д.Д.В. е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
18.11.2019г и край 02.12.2019г. за обжалване на решение №1196/07.11.2019г.,
постановено в производство по чл.250 от ГПК. И двете жалби са допустими.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Атакуваното решение е постановено
по предявени от Д.Д.В.
с ЕГН ********** ***, срещу ***гр.Д.със законен представител -
директор И.Д., искове по чл.344 ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ, а именно: за
отмяна като незаконосъобразна на заповед №РД-04-258/28.05.2019г.на директора на
училището, с която е освободена от работа на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2
от КТ, т.е. поради съкращаване на щата ; възстановяване на заеманата преди това
длъжност „***“; осъждане за сумата от 8105.12лева /съобразно изменение в
о.с.з.на 27.09.2019г./ обезщетение по чл.225, ал.1и 2 от КТ, за времето , през
което е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, както и за
времето, през което е работила на по ниско платена работа, а именно от датата
на уволнението 29.05.2019г.до 29.11.2019г.
Няма спор по фактите, установено
е и от събраните по делото доказателства, че трудовото правоотношение между
страните датира от 29.01.2016г., когато по силата на трудов договор №2
от същата дата ищцата е заела длъжността „***“, с последваща
промяна на наименованието на длъжността съгласно допълнително споразумение
№25/01.09.2016г. „***“, първоначално за срок до 31.01.2017г., после до
14.09.2017г., впоследствие за неопредлено време съгласно
допълнително споразумение №62/21.09.2017г.
Не е
спорно и, че със заповед № РД -04-13/2.10.2017
г. на директора на училището трудовото правоотношение на ищцата е било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 и чл.328, ал.1, т.3 от КТ.-съкращаване на щата и намаляване обема на работа. С решение по
гр.д.№4202/2017г.на ДРС, влязло в сила на 03.04.2019г.,
са уважени предявените от нея искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,
т.е. ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „***“.
След влизане
в сила на съдебното решение съдът е уведомил възстановената на работа ищца за
правото и да се яви на работа в срок до две седмици. Няма спор и по факта, че в
указания срок, на 28.05.2019г.
ищцата се е явила за заемане на длъжността. На същата дата е издадена заповед
№РД-04-256/28.05.2019г.от директора на училището за възстановяване на ищцата на
работа, сключено е допълнително споразумение №РД-05-94/28.05.2019г., преуреждащо размера на основното и месечно възнаграждение и
съпътстващите го допълнителни възнаграждения за прослужено време и придобита
ПКС. На същата дата е връчена и заповед №РД-04-258/28.05.2019г.на
директора на училището за прекратяване на трудовото и правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.2,пр.2 от КТ,т.е. поради съкращаване на щата.
Ищцата
оспорва законсъобразността на уволнителната заповед с
доводи за липса на приложеното основание – липсва реално съкращаване на щата,
тъй като трудовите функции на длъжността „***“реално се изпълняват от служителя
Д. М.; щатното разписание счита за утвърдено в нарушение на Наредба №8 от 11
август 2016г. за информацията и документите за системата на предучилищното и
училищното образование. По силата на заповед №РД-04-256/28.05.2019г.на
директора за възстановяването и на работа се възстановявала и длъжността и,
което изисквало да бъде вписана чрез корекция в Списък-образец №1 и след последващо утвърждаване от РУО Д.да бъде съкратена, което
не било изпълнено. Съкращаването на щатната бройка на длъжността „***“ счита за
извършено с цел осуетяване връщането и на работа, в нарушение на принципа за
добросъвестност по чл.8 от КТ, проява на дискриминационно отношение спрямо нея
по признак „лично положение“, обосновано с приключилия между страните предишен
трудово-правен спор. Ищцата твърди, че към 28.05.2019г. е член на СБУ към КНСБ
и се ползва от закрилата на чл.333, ал.4 от КТ, но при уволнението и
работодателя не е изискал предварителното съгласие на синдикалната организация,
каквото изискване било предвидено в чл.10, т.3 от Колективния трудов договор за
системата на народната просвета от 11.06.2018г.
Ответникът
оспорил исковете като неоснователни с твърдения, че е налице реално съкращаване
на щата- длъжността „***“реално била премахната преди уволнението на ищцата.
Уволнението според ответника е извършено съответно на процедурата, предвидена в
КТ и колективните трудови договори, при липсата на задължение за подбор. Д. М.
била назначена на длъжността *** и не изпълнявала трудови задължения сходни с
тези от длъжностната характеристика на ищцата. Признава, че работодателят не е
отправил запитване до синдикален орган, тъй като ищцата не го уведомила за
членството си в СБУ при КНСБ, същото не било сторено и от председателя на СО в
училище, едва два дни след уволнението и бил представен документ за членството
и, което оспорва. Оспорва осъществяването на дискриминационни действия. При
евентуално уважаване на исковете, в частност на иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ
е предявил възражение за прихващане на сумата от ***лева платено
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
С
атакуваното решение предявените искове са уважени, като уволнителната заповед е
отменена по причина на липса на осъществено основание за уволнение съкращаване
на щата към 28.05.2019г., а искът по чл.344, ал.1 т.3 от КТ е уважен за сумата
от 6156.89лева обезщетение за времето, през което е останала без работа в
резултат на незаконното уволнение в периода 29.05.2019г.-01.08.2019г. и
03.09.2019г.-27.09.2019г. За разликата до 8105.12лева и за времето от
27.09.2019г.до 29.11.2019г. е отхвърлен, отхвърлено е и възражението за
прихващане на сумата от ***лева.
При
твърдения за допуснати процесуални нарушения, каквито са твърденията за
упражнено право на уволнение в нарушение на разпоредбите на чл.333, ал.4 от КТ,
подлежи на изследване на първо място въпроса предвидена ли е такава закрила и попадали
ищцата в кръга на лицата, по отношение на които се прилага, спазена ли е от
страна на работодателя процедурата по прилагане на предварителната закрила.
Не е
спорно между страните, признава се и от ответника-работодател, че преди
уволнението на ищцата не е искано съгласие от синдикалния орган в училището. Членството
си в синдикалната организация на СБУ към КНСБ ищцата е удостоверила с представянето на членска
карта, с отразяване на плащане на членски внос за месеците април, май, юни,
юли, август на 2019г. Не са ангажирани от ответника, оспорващ синдикалните
права на ищцата , доказателства, че членството на ищца в СБУ към КНСБ не е
надлежно възникнало или, че е прекратено, не са и въведени доводи в този
смисъл.
Съгласно чл. 333, ал. 4 КТ, когато това е предвидено в
КТД, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на
щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на
съответния синдикален орган в предприятието. Закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е предвидена в сключения на
11.06.2018 г. за системата на народната просвета КТД/чл.10, ал.3/ със срок на
действие две години, както и в сключеният на 19.04.2019г. КТД/чл.10, ал.1/, страни
по който са работодателя и двете синдикални организации в училището- на КТ „
Подкрепа” и на СБУ към КНСБ, и двата действащи към датата на уволнението на
ищцата. Субекти на синдикална
закрила според чл.10, ал.1
от КТД в училището са членове на синдикална организация, страна по договора, на
които остават по-малко от три години до придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, имат не по-малко от 10 години стаж и възраст, имат
не по-малко от 10 години стаж в учебното заведение. Субекти на синдикална
закрила по чл.10, ал.3 от браншовия КТД, действащ към датата на уволнението,с
който работодателя е обвързан, са членовете на синдикалните организации, без да
са договорени допълнителни изисквания към същите. С оглед установения в чл.50,
ал.2 от КТ принцип, ограничаващ договорната свобода при сключване на КТД в
училището, отношенията във връзка с индивидуалното трудово правоотношение
следва да се уреждат от по-благоприятните за служителя разпоредби, каквато се
явява разпоредбата на чл.10, ал.3 от браншовия КТД. В случая обаче и с оглед правилото
на чл.10, ал.1 от КТД в училището, ищцата попада в обхвата на синдикалната
закрила като член на синдикалната организация, страна по КТД, на който остават
по-малко от три години до придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Данните по делото за възрастта и прослуженото време сочат да са изпълнени
условията за придобиване от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69в от КСО. С представеното във въззивното
производство заявление вх.№2113-24-1370/08.10.2019г. до НОИ-ТП гр.Д.е удостоверно и ,че ищцата
е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възможността
делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната
инстанция е обусловена
от приложимостта на императивни правни норми каквито са всички разпоредби
относно уволнението и закрилата по чл. 333 КТ.
Следователно трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр. 2 КТ, т.е. при съкращаване на щата, в нарушение на разпоредбата на чл. 333,
ал. 4 КТ - без предварителното съгласие на синдикалния орган, т.е. без да е
преодоляна синдикалната закрила. Преди уволнението на ищцата, субект на синдикалната
закрила по чл.333, ал.4 от КТ, работодателя е бил длъжен да поиска
предварително съгласие за уволнението и от съответния синдикален орган. Липсата на такова съгласие е
абсолютно процесуално нарушение обуславящо незаконосъобразността на заповедта
за уволнение. Съобразно разпоредбата на чл.344 ал.3 КТ в този случай съдът
следва да отмени заповедта за уволнение като незаконосъобразна само на това
основание, без да разглежда спора по същество. В този смисъл искът по чл.344
ал.1 т.1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Решението в тази част като краен резултат е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Основателен е и обусловения от
него обективно съединен иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на
заеманата от ищцата преди уволнението длъжност. Искът има
конститутивен характер- прекратеното трудово правоотношение се възстановява във вида, в който
е съществувало към датата на прекратяването
му. Възстановяването
на работа следва да се
постанови
и в случаите, когато уволненият междувременно
е навършил пенсионна възраст за получаване
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, придобил е или получава пенсия за осигурителен стаж и възраст /така Решение
№85/03.02.2010г. по гр.дело №4969/2008г. ВКС; Решение №393/26.05.2010г. по гр.дело №1136/2009г. ВКС/, каквато е настоящата хипотеза. Решението и в тази част следва
да бъде потвърдено.
Изходът по главния иск за законността на уволнението, налага извод за
основателност на предявеният от ищцата иск по чл.344 ал.1 т.3 във вр.
чл.225 ал.1 и 2 от КТ. Правото на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е обусловено
от факта на оставане без работа в резултат на незаконното уволнение в период не
по –дълъг от 6 месеца, т.е. меродавна е липсата на трудово правоотношение с
друг работодател, а правото на обезщетение в хипотезата на ал.2 – полагането на труд по друго трудово
правоотношение срещу по-ниско заплащане, т.е.когато служителят е работил на
по-нископлатена работа. Когато в рамките на шестмесечния период след
незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов
работодател по трудов договор със срок, изтекъл в рамките на шестте месеца /в
която хипотеза попада настоящия случай/, първоначалния работодател дължи
обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода преди и след времетраенето на
срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била
по-ниско платена и обезщетение по чл. 225, ал.2 КТ. В тази хипотеза,
причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и причинената вреда от
оставането без работа не е прекъсната - с постъпването си на работа по срочно
трудово правоотношение, служителят е ограничил размера на вредите от
незаконното уволнение, но не е реализирал постоянния доход, следващ се при
безсрочно трудово правоотношение, обезпечаващ нормалното поемане на
непосредствените нужди за съществуване/така решение №944/07.12.2009г. по
гр.д.№5022/2008г.на ВКС, ІVг.о./.
За доказване оставането без
работа е достатъчна липсата на вписване
в трудовата книжка като официален удостоверителен документ за
обстоятелства, свързани с трудовата дейност съгласно чл.347 КТ. От представения
препис от трудова книжка /л.45-48 и л.130 от делото на ДРС/се установява, че в
рамките на шестмесечния период от уволнението, т.е. времето от 29.05.2019г. до 29.11.2019г.
ищцата е била в трудово правоотношение с друг работодател- ***гр.Д., само за
времето от 01.08.2019г. до 02.09.2019г., когато това трудово правоотношение е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, т.е. с изтичане на уговорения
срок. Не е било спорно между страните, че по срочното трудово правоотношение ищцата
е получила възнаграждение в размер на ***лева.
За база при определяне размера на
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ следва да послужи съгласно чл.228 ал.1 от КТ
размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен работен месец
преди уволнението. Установено е от районния съд, че размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищцата по процесното
трудово правоотношение е ***лева. Спор относно фактическия състав на
претенцията по чл.225, ал.1 и 2 от КТ няма въведен в предмета на въззивното производство, очертан с въззивната
жалба. Въпреки това, за пълнота следва
да се отбележи, че действително след възстановяването и на работа по съдебен
ред, ищцата не е имала възможност да отработи пълен работен месец/отработила
само един ден/ и фактически последното получено от нея трудово възнаграждение е
преди първото и уволнение през 2017г. В този случай, с оглед принципа, възприет
в чл.19 от НСОРЗ, за база при определяне на обезщетението по чл.225 от КТ
следва да послужи месечното възнаграждение, което тя би получила за пълен
работен ден, ако и е била дадена възможност да работи след възстановяването и
на работа, такова, каквото е уговорено с допълнителното споразумение №РД-05-94/28.05.2019г.
- ***лева. Тази възможност в случая е осуетена от работодателя, предпочел да
прекрати договора като плати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неизтеклото/неотработено/
предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието-една брутна работа заплата, както е разпоредено
в уволнителната заповед.
Следователно, оставайки без работа
в резултат на уволнението, респ. с постъпването на срочна работа, ищцата е претърпяла вреда, съизмерима с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение от ***лева за периода преди /от
29.05.2019г. до 31.07.2019г./ и след /от 02.09.2019г. до 29.11.2019г./ времетраенето
на срочния трудов договор със ***гр.Д., а по време на
изпълнението му/от 01.08.2019г. до 02.09.2019г./, тъй като работата е била
по-ниско платена - съизмерима с разликата между полученото/***лева/ и
пропуснатото/***лева/ брутно трудово възнаграждение.
В този смисъл, в рамките на
максималния шестмесечен срок от датата на уволнението, изтекъл в хода на въззивното производство и съобразен при условията на
чл.235, ал.3 от ГПК, ищцата е претърпяла вреда и има право на обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ, изчислено на база брутното трудово възнаграждение от ***лева,
за времето на оставане без работа, а именно от 29.05.2019г. до 31.07.2019г. и
от 02.09.2019г. до 29.11.2019г., равняващо се на сумата от 7745.25лева, и на
обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ в размер на разликата между брутното трудово
възнаграждение по прекратеното трудово правоотношение и това по по-ниско
платената работа за периода 01.08.2019г.-02.09.2019г., равняващо се на сумата
от 359.87лева, или общо в размер на 8105.12лева.
Своевременно, в писмения отговор
по чл.131 ГПК, при условията на евентуалност, ответникът- работодател е
направил възражение за прихващане със свое вземане за сумата ***лева, изплатена
на ищцата като обезщетение по чл.220,ал.1 КТ.
Установено е от доказателствата
по делото, включително изслушаното от районния съд заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, че по ведомост за заплати за м.май 2019г. на ищцата е начислено трудово
възнаграждение/основно и допълнителни за прослужено време и клас квалификация/
за един отработен ден в размер от 77.45лева/сумата от 1.08лева СБКО няма
характер на допълнително възнаграждение/и обезщетение по чл.220 от КТ в размер
на ***лева. С нареждане за групово плащане, на 29.05.2019г., съгласно
приложения към него списък за персоналните плащания, на ищцата е платена сумата
от ***лева, след приспадане на дължимия данък, видно и от отразеното във фиша за м. май 2019г.,
т.е. тази сума е формиране от нетния размер на платеното трудово възнаграждение
за един отработен ден, и нетния размер на платеното обезщетение по чл.220 от КТ. Доколкото
уволнението на ищцата е признато за незаконно и отменено, то е отпаднало основание
за плащане само на обезщетението по чл.220 от КТ/не и на трудовото
възнаграждение за един работен ден/. Нетно изплатената на основание чл.220 от КТ сума на ищцата/доколкото върху това обезщетение е удържан данък/, възлиза на
сумата от ***лева. Възражението на ответника е валидно и допустимо като
направено по висящ процес , от легитимирано лице - носителя на вземането
/работодателя по трудовото правоотношение/, налице са изискванията за
компенсация /наличие на два дълга, две насрещни задължения, идентичност на
субектите, еднородност и заместимост на насрещните
задължения/, и основателно до този размер.
Следователно, при установено
право на ищцата на обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за максималния
шестмесечен срок, възлизащо в размер на 8 105.12лева и установено задължение
на ищцата за връщане на реално полученото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в
размер на ***лева, и наличие на предпоставките за компенсиране на двете
насрещни вземания с правния резултат-погасяване до размера на по-малкото от тях,
се налага и извод за основателност на предявеният от ищцата иск по чл.344 ал.1 т.3 във вр.
чл.225 ал.1 и 2 от КТ до размера на сумата от 6710.97лева.
С оглед гореизложеното решението
на районния съд следва да бъде потвърдено в частта на иска по чл.344, ал.1, т.1
от КТ за незаконност и отмяна на
уволнението, извършено със заповед №РД-04-258/28.05.2019г. на директора
на училището на основание чл.328, ал.1, т.2,пр.2 от КТ; в частта на иска по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на работа; в частта на иска по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 и 2 от КТ за сумата от 6166.89лева; в частта на
отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 и 2 от КТ за разликата от 6710.97лева до 8
105.12лева и за времето от 27.09.2019г.до 29.11.2019г.; в частта на отхвърляне
на възражението за прихващане за разликата от
***лева до ***лева. В останалата част/по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във
връзка с чл.225, ал.1 и 2 от КТ за разлика
от 6166.89лева до 6710.97лева/ следва да бъде отменено и постановено ново
съобразно установеното по-горе.
С оглед изхода от спора пред въззивна истанция, право на
разноски имат и двете страни. Ищцата е стори разходи в първоинстанционното
производство в размер на 900лева адвокатско възнаграждение, от което съразмерно
на уважената част от исковете и се дължи
сумата от 745.19лева. Ответникът не е удостоверил извършването на разходи в първоинстанционното производство. Такива е сторил във въззивното производство за плащане на държавна такса по подадената
от него жалба в размер на 174.14лева, от които, с
оглед частично благоприятния за него краен резултат, му се следват 24.27лева.
Във въззивното производство ищцата е сторила разходи
за адвокатско възнаграждение в размер на 500лева и съобразно изхода за нея от
това производство и се дължи съразмерна част от 415лева.
Предявените от ищцата искове
произтичат от трудово правоотношение и по правилото на чл.83 ал.1 т.1 от ГПК
ищцата е освободен от внасянето на такси и разноски в производството. Спора по и по трите иска е
решен в нейна полза ,поради което
ответникът-работодател следва да
заплати дължимата държавна такса в полза на РС-Д./чл. 78 ал.6 от ГПК/, определена съобразно разпоредбата
на чл. 71 ал.1 от ГПК в размера по чл.1
и чл.3 от ТДТГПК, възлизаща на общо 368.44лева /по 50лева по исковете по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, и 268.44лева по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ/.
Изплатеното на вещото лице
възнаграждение от 130лева съставлява разноски по частично уважения иск по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, при отчитане на което ответникът, дължи съразмерна
част от 107.64лева. Ответникът-работодател следва да
заплати дължимата държавна такса в полза на ОС-Д./чл. 78 ал.6 от ГПК/,
определена съобразно разпоредбата на чл. 71 ал.1 от ГПК в размера по чл.18 от ТДТГПК съразмерно на
постигнатия по жалбата на ищцата резултат/отмяна на обжалваното решение по иска
по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сумата от 554.08лева/в размер на 25лева.
Съразмерно на постигнатия с въззивната жалба на
ответника-работодател резултат/частично отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.3
от КТ за сумата от ***лева/следва да му бъде присъдена припадаща се част от
сторените във въззивното производство разходи за
държавна такса, равняваща се на сумата от 27.86лева.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДВА решение №1035/10.10.2019г., допълнено с решение №1196/07.11.2019г., по гр.д.№2703/2019г. на Д.ки
районен съд, в частта, в която се ПРИЗНАВА
за незаконно уволнението и се отменя заповед
№РД-04-258/28.05.2019г.на директора на ***гр.Д., с която е прекратено трудовото
правотношение на Д.Д.В. с
ЕГН ********** ***, на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, считано от
29.05.2019г.; в частта, в която се ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Д.В.
с ЕГН ********** *** на заеманата преди
уволнението длъжност „ ***“; в частта, в която се ОСЪЖДА ***гр.Д.да заплати на Д.Д.В. с ЕГН ********** ***,
сумата от 6156.89лева, обезщетение по чл.225, ал.1 и 2 от КТ за
времето от 29.05.2019г. до 27.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба -24.07.2019г. до окончателното плащане; в частта, в която се
отхвърля възражението на ***гр.Д.за прихващане на платеното обезщетение по
чл.220 от КТ за горницата от ***лева до ***лева; в частта, в която се
отхвърля иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ на Д.Д.В. с
ЕГН ********** ***, за разликата от 6710.97лева до 8105.12лева.
ОТМЕНЯ решение №1035/10.10.2019г., допълнено с решение №1196/07.11.2019г., по гр.д.№2703/2019г. на Д.ки
районен съд в частта, в която се отхвърля възражението на ***гр.Д.за прихващане
на платеното обезщетение по чл.220 от КТ за сумата от ***лева; в частта,
в която се отхвърля иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ на Д.Д.В.
с ЕГН ********** ***, за разликата от 6156.89лева до 6710.97лева и за
времето от 27.09.2019г. до 29.11.2019г.; в частта, в която се осъжда ***гр.Д.да
заплати на Д.Д.В. с ЕГН ********** ***
съдебно-деловодни разноски от 820лева адвокатско възнаграждение; в частта, в
която се осъжда ***гр.Д.да заплати в полза на РС-Д.разноски по делото от
346.27лева държавна такса и 130лева възнаграждение за вещо лице, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ***гр.Д.да заплати на Д.Д.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 554.08лева, представляваща
част от полагащата и се сумата 6710.97лева обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за периода 29.05.2019г.-29.11.2019г., /дължима след
извършено прихващане със сумата от ***лева/, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба -24.07.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ***гр.Д.да заплати на Д.Д.В. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 745.19лева
адвокатско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 415лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Д.В. с ЕГН **********
***, да заплати на ***гр.Д.съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 27.86лева държавна
такса.
ОСЪЖДА ***гр.Д.да заплати в полза РС-Д.на
основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса от 368.44лева и 107.64лева
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА ***гр.Д.да заплати в полза
ОС-Д.на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса от 25лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок
от датата на обявяването му -26.02.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2