№ 1045
гр. София, 09.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110153673 по описа за 2023 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ищеца ***, с която се иска съдът да измени
първоинстанционното определение № 41912 от 22.11.2023г., в частта за
разноските. Молителят сочи, че с оглед изготвяне на отговор на искова молба
и предвид обстоятелството, че предявеният от ищеца иск е бил оттеглен на
осн. чл. 232 ГПК, то на ответника се следват разноски.
На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което
да се допълни определението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не изразява становище
по молбата за изменение на определението в частта, касаеща разноските. В
молба от 21.11.2023г., с която моли делото да се прекрати по реда на чл. 232
ГПК, изразява становище в случай, че при прекратяване на делото бъдат
възложени разноски в тежест на ищеца, то те да са в минимален размер.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение/определение в
частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1
ГПК и доколкото молбата за изменение на решението/определението в частта
за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване,
съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
1
съображения:
С Определение № 41912 от 22.11.2023г г., постановено по гр. д. №
53673/2023 г. по описа на Районен съд София, съдът по молба на ищеца е
прекратил производството по делото на основание чл. 232 ГПК.
В депозираната от ищеца молба, с която се иска прекратяване на делото
не се сочат причини за прекратяването му.
С оглед на което на основание чл.78, ал.4 ГПК до колкото по делото не
са налични данни от които може да се установи дали ответникът е дал повод
за завеждане на делото. При положения че липсват такива данни, разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, които съдът на основание чл.
78, ал.8 ГПК определя в размер на 100 лв.
Ето защо искането за допълване на постановеното по делото
определение в частта му за разноските е основателно и следва да се уважи,
като ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер
на 100 лв.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 41912 от 22.11.2023г г., постановено по
гр. д. № 53673/2023 г. по описа на Районен съд София, в частта за разноските,
като:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД, с ЕИК
***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, сума в размер на 100 лв. /сто лева/,
представляваща съдебни разноски в исковото производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2