Р Е Ш Е Н И Е
№ 154 24.11.2022
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На двадесет и втори ноември
година 2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: С. Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 189 по описа за 2022 година
За да се произнеса съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за
отпускане на отпускане на целева помощ за отопление.
Делото е образувано по жалба на Г.М.М. ЕГН ********** *** против Заповед №
ЗСП/Д-Т-О/2051 от 23.09.2022 г., на директора на Д“СП“ – Омуртаг, която е
потвърдена с Решение № 25-РД-06-0032/ 19.10.2022 на директора на РД“СП“ –
Търговище, с която е постановен изричен отказ от отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2022/ 2023 г. (от
01.11. 2022 г. до 31.03.2023 г.) поради наличието на движима и недвижима
собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите на обитавано
собствено жилище, която може да бъде източник на доходи.
В жалбата не са посочени конкретни основания за оспорване.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се
явява лично, поддържа жалбата и изразява
становище за отмяна на процесната заповед
Ответникът по оспорването – директорът на дирекция
„Социално подпомагане” - Омуртаг, редовно призован се явява лично директорът
г-жа Ст. К., която изразява становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на оспорения адм. акт.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна при следните съображения:
На 05.09.2022г. жалбоподателят Г.М. е подала заявление - декларация с вх.№ ЗСП-Д-Т-О/ 2051/05.09.2022г.
до Директора на Дирекция “СП” – Търговище,
с която е отправила искане да и бъде отпусната целева помощ за отопление
с твърдо гориво според представеното заявление-декларация (стр. 7 и 8 от делото).
По
подаденото от жалбоподателя заявление-декларация социалният работник Н. С. е извършил
проверка, социална анкета, и е изготвил социален доклад с дата 23.09.2022г. (стр.
9 до 11 от делото). В него като констатации социалният работник е отразил, че
диференцирания доход за отопление за молителката М. е в размер на 1,00+1,20=2,2
х 150 (базов доход за отпление) = 330 лв.
В социалния доклад като констатации е отразено, че средномесечният
размер на месечния доход за отопление за предходните 6 месеца на молителката е
в размер на 204, 94 лева. Със социалния доклад социалният работник е направил
предложение на молителката да и бъде отказана исканата социална помощ, тъй като
същата не отговаря на условията на чл.2, ал.1, 2, 4 и 5, т. 5, 18 от Наредба
№РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, във връзка с чл.10, ал.1,т.4 от ППЗСП, поради това че право на
подпомагане има лица и семейства при условие, че не притежават движима и
недвижима собственост и/ или идеални части от нея, която може да бъде източник
на доходи. Не отговаря на условията на чл. 11, ал. 2 от ЗСП – помощи се получават
от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за
издръжка на лицата по чл. 140 от СК.
Въз основа на подадената молба-декларация с вх.№ ЗСП-Д-Т-О/ 2051/05.09.2022г.
и изготвения социален доклад, Директорът
на Дирекция „СП” - Омуртаг е издал
оспорената Заповед № ЗСП/Д-Т-О /2051/23.09.2022г., с която на оспорващата М. е отказано отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво, за отоплителен сезон от 01.11.2022 г. до 31.03.2023г.
В Заповедта като мотиви са изложени същите мотиви, както отразените в социалния
доклад.
Заповедта е била
обжалвана от М. по административен ред
пред Директора на РД“СП“ - гр. Търговище.
С Решение № 25-РД06-0032 от 19.10.2022
г. директорът на РДСП гр. Търговище е потвърдил оспорената заповед. В решението си Директорът на
РДСП-Търговище е приел, че семейството на жалбоподателя е двучленно – пенсионер
по болест и безработен. Оспорващата е лице с трайно намалена работоспособност.
Доходът за предходните 6 месеца е формиран от пенсия – 2051, 90 лв. и от
получена рента – 425, 58 лв., които не са коректно декларирани от семейството.
Установено е още, че съжителстващото с жалбоподателката лице А. притежава 1 жилище, второстепенна постройка и земя в
с.Добротица; 1 жилище, второстепенна постройка, навес с оградни стени и земя в
с. Добротица, ул. „Ястребино“ 13; 1/3 жилище с две второстепенни постройки и
земя в с. Добротица, ул. „Ястребино“ № 35 (обитавания от семейството адрес) и
½ автомобил. Оспорващата М. през 2006 г. е закупила имот в гр. Попово,
ул. „Македонска“№ 30 с площ от 318 кв.м., заедно с жилищна сграда, 2 гаража и
второстепенна сграда; притежава ½ лек автомобил. Не отговаря на
условията на чл. 11, ал. 2 от ЗСП – помощи се получават от лица, след като са
изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка на лицата по чл. 140
от СК.
По делото не се спори, че размерът на средномесечния
доход на жалбоподателя М. за предходните
6 месеца от подаване на заявлението и - 05.09.2022 г. е в размер от 412, 90
лева, при размер на диференцирания минимален доход за отопление за оспорващата
от 204, 94 лева.
При
така установеното, съдът намира жалбата за допустима, но неоснователна при
следните съображения:
Жалбата
е подадена в срок, против адм. акт, подлежащ на съдебно оспорване, при спазване
на специалния ред, съгласно чл.4, ал.5 от Наредба
№ РД-07-5/16.05.2008г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление. Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на акта и при наличие
на правен интерес, а разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при
спазване на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма и
съдържание.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели двамата братя на оспорващата. Според
св. И. И. жалбоподателката е взела от него 500лв. за да си купи дърва за
отопление. Къщите, дето ги описвали
социалните са били неподдържани, в процес на разпадане. Там не можело да се
живее. Можело да се отиде и да се провери на място това. В с. Добротица са били
две къщите. В момента където живеят те, къщата е била наследническа. Там доста
хора са били наследниците. Те в момента обитавали къщата на ул. „Ястребино” №
35, а къщата на ул. „Ястребино” № 13 е била много стара, неподдържана, направо
се разпадала. Покривът й течал, къщата не се поддържала. Г. си имала и малко
животни- две кравички и 5 овце. Преди, свекървата на Г. е била жива и с
по-добра пенсия и горе-долу добре си живеели. В момента я нямало - тя била починала
и те били без странични доходи. В момента Г. живеела с една инвалидна пенсия - 69% инвалидност, за която не знаел точно какви пари
и дават. Преди години, докато е била жива свекърва й са нямали такива
намерения, не са били подавали такива документи, а сега вече, чувствали че имат
нужда от помощ и затова са си били подали молби за отпускане на помощ за
отопление и т. н. Той не можел да каже, какви доходи реализира тя от тези две
крави. Дали продават мляко от кравите и по колко литра конкретно продават, не
можел да каже точно.
Според показанията на втория
свидетел М. И.:Заедно със сестра му -Г. си купили двуфамилна къща в
гр. Попово. От едната страна е била нейната, а от другата страна е неговата
част. От къщата за всеки от тях имало по две стаи и по един гараж. Къщата е
била под ъгъл. Влизало се от един вход.
Къщата е била за две семейства. Купили я, когато едното от децата му е било
първи курс. Купили я заради училището да им е удобно на децата, да не пътуват и
да могат да ги изучат. Някъде през 2006 година било като купили къщата със
сестра му в гр. Попово. До осми клас децата са изкарали училище в с. Добротица.
Сестра му ги гледала тогава. Децата ги изучили в гр. Попово. Те били три - две
момичета и едно момче. Откакто е купена къщата, Г. не е правила ремонт в
нейната част. Той е правил ремонт в неговата страна. Ако не е бил направил
ремонта, къщата е стара и е щяла да падне. Полека, полека, като е имал пари е правел
ремонта. Тази къща я взел, на стари години да има къде да бъде. Той не бил
предлагал на сестра си да закупува нейния дял от къщата.
По
отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното:
По
делото не се спори, че по отношение на оспорващата е налице първата
предпоставка по чл.2, ал.1 от Наредба
№РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, а именно, че средномесечния и доход за предходните 6 месеца, преди
месеца на подаване на нейното заявление, е по-нисък от диференцирания за лицето
минимален доход за отопление. Безспорно установено по делото е също така, че жалбоподателя
притежава допълнително още два имота (в с. Добротица и гр. Попово), които могат
да бъдат източник на допълнителни доходи за семейството. Отделно от това
помощта се иска за погасяване на парично задължение на оспорващата.
По изложените съображения,
съдът намира за доказано по делото, че по отношение на жалбоподателя М. не са
налице всички материални предпоставки по
чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г., за отпускане на исканата от нея
целева социална помощ за отопление, включително и тези, изискуеми по чл.10,
ал.1, т. 4 от ППЗСП. Предвид това оспорената Заповед се явява издадена при
правилно приложение на материалния закон и подадената жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При изхода от
оспорването съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното,
на основание чл.172, ал.2, пр.второ, чл.173 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.М. ЕГН ********** *** против Заповед №
ЗСП/Д-Т-О/2051 от 23.09.2022 г., на директора на Д“СП“ – Омуртаг, която е
потвърдена с Решение № 25-РД-06-0032/ 19.10.2022 на директора на РД“СП“ – Търговище,
с която е постановен изричен отказ от отпускане на целева помощ за отопление с
твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2022/ 2023 г. ( от 01.11. 2022 г.
до 31.03.2023 г.), поради наличието на движима и недвижима собственост и/или
идеални части от нея, с изключение на случаите на обитавано собствено жилище,
която може да бъде източник на доходи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните пред Върховния административен съд на Р. България в 14-дневен срок от
неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: