Решение по дело №49431/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2025 г.
Съдия: Антоанета Георгиева Ивчева
Дело: 20241110149431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9464
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Ц. ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110149431 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на з срещу **, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени осъдително искове с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7506,06 лева, представляваща
непогасена част от регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по
договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, застрахователно обезщетение
за вреди, причинени на л.а. „БМВ“, модел „540Д ХДрайв“, с per. № **, вследствие на
ПТП, настъпило на 08.08.2023 г. в гр. Варна, и ликвидационни разходи за неговото
определяне, ведно със законната лихва от 21.08.2024 г. до окончателното плащане, и
сумата от 467 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 06.03.2024 г. до 20.08.2024 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 08.08.2023 г. в гр. Варна на
** водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с per. № **, при извършване на
маневра обратен завой предизвикал ПТП, в резултат на което били причинени вреди
на движещия се в съседна пътна лента л.а. „БМВ“, модел „540Д ХДрайв“, с per. № **.
Навежда доводи, че за увреденото МПС бил сключен при ищеца договор за
имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица
№ 4704210820000716, с период на застрахователно покритие от 29.09.2021 г. до
28.09.2025 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470422232343808 от 20.10.2023 г., във
връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева, като
бил извършен ремонт на увредения автомобил, а на сервиза извършил ремонта на
24.10.2023 г. била изплатена сумата от 15377,12 лева. Твърди, че към момента на
настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на
застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и
неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати
претендираното регресно вземане, но последният заплатил само 7896,06 лева, като
1
дължими останали 7506,06 лева. По така изложените съображения предявява
разглеждания иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че обезщетението за
обезвреда реално възлиза на сумата от 7896,06 лева, която е заплатил на ищеца по
регресната му претенция. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение
като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от
процесното ПТП вреди. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
1. По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП
водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се
спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че на 08.08.2023
г. в ** е настъпило ПТП между л л.а. „БМВ“, модел „540Д ХДрайв“, с per. № **, с
водач Д. Б., и л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с per. № **, с водач Кристиян Г.;
2) че за л.а. „БМВ“, модел „540Д ХДрайв“, с per. № **, бил сключен договор за
имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица
№ 4704210820000716, с период на застрахователно покритие от 29.09.2021 г. до
28.09.2025 г.; 2) че във връзка с ПТП-то при ищцовото застрахователно дружество била
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470422232343808 от
20.10.2023 г., във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на
25,00 лева, като бил извършен ремонт на увредения автомобил, а на сервиза извършил
ремонта на 24.10.2023 г. била изплатена сумата от 15377,12 лева; 3) че към момента на
настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, с per. № **, е била покрит застрахователен риск от
ответника по застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ №
2
BG/30/123000761700; 4) че ответникът е извършил плащане на сумата от 7896,06 лева
в погашение на дълга. Посочените обстоятелства са обявени на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с постановено по делото
определение от 16.01.2025 г., като се подкрепят и от представените по делото писмени
доказателства.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –Двустранен
констативен протокол за ПТП от 08.08.2023 г., заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 09.03.2023 г., протокол от проведен на 09.08.2023 г.
оглед на увреденото МПС, опис на претенция, опис-заключение по претенция, приемо-
предавателен протокол, доклад по щета, както и събраните по делото гласни
доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на
08.08.2023 г., около 18:30 часа, в **, водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с
рег. № **, предприема на маневра завой наляво, при което траекторията му на
движение се пресича с тази на движещия се по същото време в лявата пътна лента лек
автомобил „БМВ 540Д Хдрайв“, с рег. № **, при което му нанася материални вреди.
Двустранният констативен протокол за ПТП, изготвен по надлежния ред от
участниците в произшествието, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1 ЗДвП да
установят настъпването на същото, когато вредите от него са само имуществени,
съставлява частен диспозитивен документ, поради което не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК относно вписаните
обстоятелства по настъпване на произшествието и вредите от същото, като тяхното
установяване подлежи на доказване по общите правила на ГПК. В тази връзка, по
делото са събрани гласни доказателства чрез проведените в открито съдебно заседание
с участие на страните разпити на преките участници в произшествието – Д. Б.,
управлявал лек автомобил „БМВ 540Д Хдрайв“, с рег. № **, и К. Г., управлявал лек
автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № **, като е изслушано и прието заключение на
съдебно-автотехническа експертиза.
От показанията на свидетеля Б. се установява, че същият се е движил с
управлявания от него лек автомобил „БМВ 540Д Хдрайв“, с рег. № **, по ** в лява
пътна лента, когато друг автомобил, излизащ от кв. Чайка, се включил в движението
по дясната пътна автобусна лента пред движещите се в нея автомобили, които рязко
спрели. Свидетелят започнал да спира движението на своя автомобил, като посочва, че
същият почти бил спрял, когато другият автомобил навлязъл в неговата пътна лента в
опит да направи обратен завой, след което настъпил удар между двете МПС.
Свидетелят изяснява, че преди удара се е движил с около 10-15 км/ч., а преди да
започне да намалява скоростта на автомобила с около 50 км/ч. Посочва, че цялата
дясна част на управлявания от него автомобил била охлузена, като нямал спомен дали
същият по това време е бил в гаранция.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че при настъпване на процесния
инцидент същият, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № **, е имал
намерение да извърши маневра обратен завой от ** в посока към кварталите на гр.
Варна. Същият посочва, че се е намирал в грешната лента. Изяснява, че се е движел в
автобусната лента със скорост от около 15 км/ч., като е изчаквал да се престрои, като
при поглеждане в страничното огледало не е имало друг автомобил в съседната пътна
лента. Посочва, че другият участник го е ударил с много висока скорост, извън
разрешените в този участък от пътя 50 км/ч. Уврежданията по управляваното от него
МПС били по страничното ляво огледало, вратата, калника и предната броня. При
предявяване на протокола от ПТП свидетелят потвърждава, че подписът за участник
„А“ е негов, като той е попълнил т.11 и т.14 от документа.
3
При преценка на събраните по делото гласни доказателства, съобразно правилата
на чл. 172 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че следва да даде вяра на
показанията на свидетеля Б., доколкото, от една страна, същите са последователни,
житейски, правно логични, а от друга не се разколебават от останалия събран по
делото доказателствен материал. Описаните от свидетеля факти около реализиране на
процесното ПТП, както и причината за това, са идентични на тези, заявени пред
ищцовото застрахователно дружество посредством заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 09.03.2023 г., вкл. съдържащата се в него схема на
ПТП, както и на удостовереното от двамата водачи в схемата към двустранния
констативен протокол за ПТП от 08.08.2024 г. Същественото в случая е, че при така
установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което е достигнало до идентичен извод относно
конкретните обстоятелства, при които се е осъществило то. Непренебрежим е и фактът
на извършеното от ответника частично плащане на сумата от 7896,06 лева, което по
естеството си представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на
посоченото основание, доколкото той не бил сторил това в случай, че е считал, че
застрахованият при него водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № **, не е
имал вина за настъпване на процесното ПТП. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Г. в частта относно поведението на пътя към момента на настъпване на ПТП
на водача на лек автомобил „БМВ 540Д Хдрайв“, с рег. № **. Най напред, в т.14 от
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП се съдържа
собственоръчно написано от свидетеля Г. признание за вина за настъпване на
процесния инцидент, като същият документ носи и неговия подпис, обстоятелство
което е потвърдено от свидетеля в открито съдебно заседание под страх от наказателна
отговорност. От първостепенно значение в случая е, че от събраните по делото
доказателства, в частност от експертните изводи на вещото лице по САТЕ, не може да
се изведе дори най-малка индикация за укоримо поведение от страна на водача лек
автомобил „БМВ 540Д Хдрайв“, с рег. № **, за каквото излага твърдения свидетеля Г..
В допълнение, при изслушването му в съдебно заседание вещото лице изяснява, че
след запознаване със свидетелските показания не се налага промяна на заключението,
тъй като по делото, вкл. в свидетелските показания, не се съдържат обективни данни
за определяне скоростите на движение на участниците в ПТП, както и за разстоянието,
на което последните са установени след настъпване на инцидента.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира така възприетото
по-горе поведение на свидетеля К. Г. безспорно представлява нарушение на чл. 25, ал.
2 от ЗДвП, тъй като при извършване на маневра за частично навлизане в съседната
пътна лента не е пропуснал движещото се по нея друго превозно средство.
При съвкупен анализ на обсъдените по-горе няколко групи доказателствени
източници, следва да се приеме, че изключителна вина за настъпване на инцидента
носи именно водачът на застрахования при ответника автомобил. Съобразно
установената практика по доказателствената тежест на възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от 15.04.2015
г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така
приетия за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от
08.08.2023 г., а той изключва участието на поведението на водача д Б. в причиняването
на удара. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение
в размер на 15377,12 лева в полза на извършилия ремонта доверен сервиз, като е
сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25,00
4
лева.
Следователно, налице е основание за възникване на регресното вземане. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната
практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при
действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.),
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл
са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52
от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по
т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г.
на ВКС, I ТО).
От заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, се
установява, че всички вреди по процесния лек автомобил „БМВ 540Д Хдрайв“, с рег.
№ **, описани в описа на застрахователя – ищец, са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП от 08.08.2023 г., като средната пазарна стойност на ремонта е в
размер на 10091,74 лева. Така изчислената от експерта стойност съдът преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена
след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на
които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ
ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът приема, че сумата от 25,00 лв. съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да
се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Така общият размер на
дълга възлиза на 10116 лева, като между страните не се спори, че извънсъдебно
ответникът е извършил плащане на сумата от 7896,06 лева. Ето защо, той е останал
задължен за разликата между платената сума и действителните вреди, т.е. за сумата от
2219,94 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 7506,06 лева, или
за размера от 5286,12 лева.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 21.08.2024 г. до окончателното плащане.
2. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се
установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
главен дълг; 2) изпадане на ответника в забава; 3) размера на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане, предмет на
делото, в размер на 2219,94 лева, за ищеца е възникнало и акцесорното такова,
изразяващо се в парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от
ответника в темпорално отношение на неговото задължение за заплащане на
процесното регресно парично задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се
определя и изплаща от застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е
причинило вредата на застрахованото имущество, е предявило претенцията си срещу
този застраховател, като е приложил преписката с доказателствата, с които разполага.
5
В случая, на л. 25 от делото е представено писмо, с изх. ДУВ № 514/28.02.2024 г.,
съставляваща покана за плащане по 27 броя регресни щети, сред които и процесната с
№ 470422232343808, за която се установя от приетата като писмено доказателсто
обратна разписка на л. 26 от делото, че е получена от ответника на 05.03.2024 г.,
поради което за начален момент на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ следва да се приеме
именно тази дата. Ето защо, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, считано
от изтичане на 30-дневния срок за плащане на обезщетението, т. е. 04.04.2024 г.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор,
размерът на претенция на ищеца за лихва за забава, начислена за период от 04.04.2024
г. до 20.08.2024 г., възлиза на сумата от 117,70 лева, до който размер предявеният
акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 467 лева, или за размера от 349,30 лева и за
периода от 06.03.2024 г. до 03.04.2024 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора - частична основателност на предявените искове, право
на разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 545,34 лева, представляващи деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът
приема за неоснователно, тъй като претендираният размер от 1260 лева е съответен на
обема на извършените процесуални действия от страна на довереника на ищеца,
материалния интерес по делото, броя на предявените искове, както и
продължителността на производството.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата
от 318,06 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в размер от 150 лева юрисконсултското
възнаграждение на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.),
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните им
представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на
„**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 2219,94 лева, представляваща непогасена част от регресно
вземане на ищеца за възстановяване на платено по договор за имуществена
застраховка „Каско Стандарт“, застрахователно обезщетение за вреди, причинени на
л.а. „БМВ“, модел „540Д ХДрайв“, с per. № **, вследствие на ПТП, настъпило на
08.08.2023 г. в гр. Варна, и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със
законната лихва от 21.08.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 117,70 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 04.04.2024 г. до 20.08.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за
разликата над уважения размер от 2219,94 лева до пълния предявен размер от 7506,06
лева, или за размера от 5286,12 лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 117,70 лева до пълния предявен размер от 467 лева, или за размера
от 349,30 лева и за периода 06.03.2024 г. до 03.04.2024 г.
6
ОСЪЖДА **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на
„**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 545,34 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на
**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 318,06 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7