Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 08.04.2021г.,
като разгледа докладваното от съдия
МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 374/2021г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на жалба от Местна гражданска инициатива „Стоп 5G
в България, защото здравето е по-важно“
чрез председателя К.А. срещу бездействие
на Общински съвет при община Варна по тяхно предложение заведено под №
РД20018186ВН от 28.09.2020г.
Жалбата е предявена на основание чл.256 от АПК, тъй като с нея се оспорва бездействието на Общински съвет при община Варна
във връзка със задължението му, произтичащо
от чл.52 ал.2 от Закона за пряко участие
на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а именно: да
разгледат направеното от Местна гражданска инициатива „Стоп 5G в България, защото здравето е по-важно“
предложение с вх. № РД20018186ВН от 28.09.2020г. и в едномесечен срок от връчването на
подписката да обявят своето решение и предприетите мерки в интернет страницата
на общината и в един регионален вестник.
Съгласно чл.256 ал.2 от АПК, неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му.
Според ал.1 на чл.256 от АПК, бездействието на административния орган по
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно,
като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните
административни актове.
Алинея 2
на чл.256 от АПК е съществувала като единствена разпоредба на чл.256 от АПК в редакцията от ДВ бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.
Разпоредбата на ал.1 на чл.256 от АПК е съществувала като чл.257 от АПК в
редакцията от ДВ бр.30 от 2006г. в сила от 12.07.2006 г. по двете разпоредби в Системния
коментар на АПК на ИК „Труд и право“ 2013г. на стр.1474 – 1482 е обяснена
разликата между нормата на чл.256 и чл.257 от АПК, понастоящем ал.1 и ал.2 на
чл.256 от АПК. Предвид еднаквото им съдържание, макар и с вече различно
номериране, съдът намира за актуален и приложим анализа на чл.256 ал.1 и ал.2
от АПК даден в Системния коментар на АПК /в колектив: Александър Еленков, Ангел
Ангелов, Асен Дюлгеров, Атанаска Дишева, Лозан Панов, Мария Казанджиева, Соня
Янкулова, Теодора Николова, Юлия Ковачева/ по приложението на чл.256 и чл.257
от АПК.
Субект на правото на оспорване по
актуалната редакция на чл.256 ал.2 от АПК е всеки – лице /физическо и
юридическо/ или организация по смисъла на §1 т.2 от АПК, който е сезирал с
искане административния орган да извърши дължимото по силата на закона фактическо
действие. Релевантни за възникване на правото на оспорване са три факта:
дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира в правната сфера на
лицето; подадено до органа искане от това лице за неговото извършване;
неизвършване на фактическото действие. В ал.2 на чл.256 от АПК е определен срок
за упражняване на субективното право на оспорване. С подаване на искането за
извършване на фактическото действие, което органът дължи по закон, започва да
тече и срока за произнасяне, който според специалната разпоредба на чл.52 ал.2
от Закона за пряко участие
на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е едномесечен
от връчването на подписката, което в дадения случай е станало на 28.09.2020г. и
срокът за произнасяне от страна на Общински съвет – Варна е бил до 28.10.2020г.
След изтичане на този срок е започнал да тече 14-дневния срок за обжалване на
бездействието по чл.256 ал.2 от АПК, който е изтекъл на 12 ноември 2020г. Срокът
е преклузивен и с изтичането му се прекратява правото на оспорване.
Според същия Системен коментар на АПК на
ИК „Труд и право“ 2013г., субект на правото на оспорване по чл.256 ал.1 от АПК
/отменен чл.257 от АПК/ е всеки – лице или организация, който е адресат на
фактическо действие, за което административния орган е задължен пряко от
нормативен акт. На задължението на административния орган, произтичащо пряко от
закона, следва да съответства по силата на същия закон субективно право на
гражданин. Тоест, правото на гражданин да може да бъде реализирано директно по
силата на правна норма чрез фактическо действие, без да е необходимо издаването
на административен акт. Правото на оспорване по ал.1 на чл.256 от АПК не е
обвързано със срок и не е обвързано с наличието на отправено до
административния орган искане. Тоест, релевантен за възникване на правото по
чл.256 ал.1 от АПК е единствено фактът на дължимото по закон фактическо
действие, което рефлектира в правната сфера на носителя на правото.
От изложеното, съдът прави извода, че в
разглеждания случай, при подадено от Местна гражданска инициатива „Стоп 5G в България, защото здравето е по-важно“ искане
по чл.52 ал.2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната
власт и местното самоуправление до Общински съвет – община Варна е приложима
разпоредбата на чл.256 ал.2 от АПК и жалбоподателят трябва да докаже, че е
спазил 14-дневния срок на обжалване, който е започнал да тече от 29.10.2020г.
Воден от изложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
УКАЗВА на жалбоподателя
Местна гражданска инициатива „Стоп 5G в България,
защото здравето е по-важно“ чрез председателя К.А., че в 7-дневен срок от
съобщението следва да представи доказателство за спазване на 14-дневния срок за
обжалване по чл.256 ал.2 от АПК, считано от 29.10.2020г.
Ако указанието не бъде изпълнено в дадения
срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане като просрочена, а
производството по нея ще бъде прекратено.
Да се докладва делото след изтичане на
срока.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: