№ 84
гр. Плевен, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. З.
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234400500024 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274 ал.1 във вр. с чл. 278 ГПК.
С определение № 4849/28.11.2022 г., постановено по гр.д. № 4077/2022
г. Плевенският районен съд е прекратил производството по делото при
условията на чл. 119 ал. 4 вр. 118 ал. 2 от ГПК и е изпратил същото по
подсъдност на Софийски районен съд.
Срещу така постановеното определение на ПлРС е постъпила частна
жалба от от ищеца в първоинстанционното производство К. З. П. чрез
пълномощника му адвокат З. Т. от ПлАК, с която определението се обжалва
като неправилно и незаконосъобразно. Според частният жалбоподател
седалището на ответника е в гр. Плевен, а наред това по спорове, възникнали
от преки отношения с поделения или клонове на юридически лица исковете
могат да бъдат предявени пред съда по местовъзникване на
правоотношението.Моли се въззивният съд след като се запознае с данните
по делото да постанови определение, с което да отмени обжалваното
определение на ПлРС.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по
частната жалба „***“ ЕАД, гр. София, ЕИК ***.
С определение № 3984/03.10.2022 г. по гр.д. № 4077/2022 г.
Плевенският районен съд е освободил ищеца от заплащане на държавна такса
1
и разноски по делото, поради което следва да се приеме, че частният
жалбоподател е освободен и от заплащане на държавна такса по частната
жалба при условията на чл. 83 ал. 2 от ГПК.
Окръжният съд като съобрази изложените в частните жалби
оплаквания и представените по делото доказателства, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба /ИМ/, депозирана на 27.07.2022 г., въз основа на която
е образувано гр.д. № 4077/2022 г. по описа на ПлОС ищецът К. З. П. чрез
пълномощника му адвокат З. Т. от ПлАК е предявил против ответника „***“
ЕАД, гр. София установителни искове с петитум: Оспорвам
незаконосъобразно начислените лихви в по-малко за периода 31.12.2009 г. –
31.12.2021 г. по посочена в ИМ банкова сметка в лева в размер на сумата от
23,645 лв. +незаконосъобразно удържан данък върху лихвата в размер на
36,56 лв. за периода 1915 г. – 1920 г. и Оспорвам незаконосъобразно
начислените лихви за периода 31.12.2014 г. – 31.12.2021 г. по посочена в ИМ
банкова сметка в евро в размер на сумата от 3,436.70 евро.+ удържан данък
върху лихвата 9,90 евро за периода 1915 г. – 1920 г.. В ИМ се твърди, че на
20.09.2009 г. е сключен договор за детски спестовен влог в лева между
бащата на ищеца и ответника „***“ – Плевен при определен годишен лихвен
процент, както и че на 22.10.2009 г. между същите страни е сключен договор
за детска спестовна сметка „Бъдеще“ в евро също при определен годишен
лихвен процент. Според ищеца в изпълнение на договорите Банката е
следвало да начислява договорените лихви при сключването им и
незаконосъобразно е начислявала по-ниски лихви, като е удържала данъци от
начислените суми за лихви.
С писмена молба от 10.10.2022 г. по делото в изпълнение на указанията
на ПлРС ищецът е уточнил, че претендира възстановяване от страна на
Банката на удържаните суми като данъци върху лихвите, тъй като „***“ –
Плевен не е уведомила ищеца на какво основание се удържат суми от
влоговете му в лева и евро в тази банка. В молбата се съдържат и други
уточнения на ИМ.
2
Установява се с отговора на ИМ, депозиран пред ПлРС ответникът„***“
ЕАД, гр. София е направил възражение за местна неподсъдност на спора.
За да уважи възражението за местна неподсъдност на спора ПлРС е
приел, че с ИМ се претендират пропуснати ползи поради неолихвяване на
суми по влогове и възстановяване на удържани суми като данък. Приел е, че
седалището на ответника е в гр. София, а спорът между страните не е
потребителски.
Правните изводи на първоинстанционният съд не се споделят от
въззивния съд.
Съгласно § 13 т. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/,
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Въззивният съд приема, че ИМ е останала нередовна и към датата на
постановяване на атакуваното определение, но въпреки това от същата е ясно,
че се претендира защита на права на ищеца, възникнали на основание
договори за спестовни влогове на парични суми в евро и лева, сключени с
поделение на ответника в гр. Плевен. Безспорно е, че седалището на
ответната Банка е в гр. София, както и че договорното правоотношение е
възникнало в гр. Плевен, където се намира и постоянния и настоящ адрес на
ищеца К. З. П. с оглед изгответата от въззивния съд служебна справка. С
оглед изложените в ИМ твърдения за нарушаване на правата на ищеца по
договорите между страните следва да се приеме, че се търси потребителска
защита по смисъла на чл. 113 от ГПК. Въззивният съд приема, че ищецът и
частен жалбоподател като физическо лице, което твърди, че е ползвало
банкови услуги по договори за детски влогове, а не във връзка с търговска
или професионална дейност притежава качество потребител на финансова
услуга, респ. потребител по смисъла на закона и това му качество определя
исковете като искове на потребител съгласно чл. 113 ГПК. Определящо за
подсъдността според въззивния съд е именно това му качество, което води до
извода, че на разглеждане подлежи потребителски спор основан на
неизпълнение на договори за банков влог, а не правната квалификация на
3
предявените искове. В конкретният случай с оглед нередовността на ИМ и
липсата на ясно заявени петитуми на предявените искове същата е трудно да
бъде определена. Наред с това доколкото от съдържанието на ИМ е ясно, че
правоотношението е възникнало от преки отношения с поделение на
ответното юридическо лице в гр. Плевен, дори да не се споделят изводите за
потребителската защита по договорите за банкове влогове следва да се
приеме, че разпоредбата на чл. 108 ал. 1 изр. 2 от ГПК дава възможност на
ползващата се от договора страна да предяви исковете по местонахождение
на поделението на юридическото лице, с което са възникнали договорните
правоотношения, в случая в гр. Плевен. Правото на избор на местна
подсъдност по чл. 113 от ГПК ищецът е упражнил с предявяването на иска
пред Районен съд гр. Плевен, в чийто район се намира неговият постоянен и
настоящ адрес и е възникнало правоотношението с поделение на ответната
банка, в резултат на който избор е дерогирана общата местна подсъдност по
чл. 108 ал. 1 изр. 1 от ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на
Софийски районен съд.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба е
основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното определение отменено,
като делото се върне на ПлРС за последващи процесуални действия и нова
преценка на редовността на исковата молба.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4849/28.11.2022 г., постановено по гр.д. №
4077/2022 г. на Плевенският районен съд.
ВРЪЩА делото на ПлРС за последващи процесуални действия и
преценка редовността на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5