№ 33382
гр. София, 07.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110153519 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. А. Р., ЕГН **********, действащ
чрез неговия законен представител – А. Ю. Р., срещу „П.О.К.Д.“ АД, ЕИК ***.
При проверката осъществена по реда на чл.130 ГПК, съдията докладчик констатира,
че предявения иск е недопустим.
Ищецът в исковата си молба твърди, че по негово заявление, подадено по реда на
чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 3895/2022 г. на СРС, 141 състав, по което съдът е издал
Заповед за изпълнение № 9849/11.04.2022 г., с която ответникът е поканен да заплати на
ищеца сумата 3 126,63 лева (три хиляди сто двадесет и шест лева и 63 стотинки),
представляваща главница за полагащ се дял на наследник от натрупаните в задължителен
доброволен и универсален пенсионен фонд за период от 18.10.2021 г. , ведно със законна
лихва за период от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в
размер на 62,53 лева (шестдесет и два лева и 53 стотинки) и адвокатско възнаграждение в
размер на 555,00 лева (петстотин петдесет и пет лева). .
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3895/2022 г. на СРС, 141 състав в
законоустановения срок, „П.О.К.Д.“ АД, ЕИК *** е депозирало възражение срещу
заповедта, но по същество то не съдържа оспорване на вземането, тъй като в него посочва,
че през м. октомври 2021 г. законният представител на заявителя е подал заявление за
получаване на полагащата му се част от средствата по индивидуалната партида на неговата
починала майка – Т.М.. Ответникът уведомил законния представител, че следва да
представи лична банкова сметка на Р. А. Р., ЕГН **********, но той отказал. Плащането не
можело да бъде извършено, тъй като не била предоставена негова банкова сметка.
Тълкувайки смисъла на изложените факти и обстоятелства във възражението,
исковият съд намира, че по същество не е налице волеизявление за оспорване на заповедта,
а напротив – налице е признаване на задължението. Не се съдържат никакви възражения,
касаещи изискуемостта или ликвидността на вземането, а само относно начина на
1
изпълнение, с оглед спазване на разпоредбата на чл.130, ал.3 СК.
Ето защо съдът намира, че ищецът разполагайки със заповед за изпълнение срещу
ответника, която е влязла в сила, няма правен интерес да води установителен иск за същото
задължение. В този смисъл е и разрешението в т. 10а на Тълкувателно решение № 4/2013 г.,
постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по
реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.414
ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането.
Съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, извършва самостоятелна
преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от
констатациите по тях на съда в заповедното производство. Съгласно чл. 415 ал.1 от ГПК,
само при подадено своевременно възражение за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на иск относно вземането. Целта на исковото производство е установяване на
вземането, ликвидиране на правния спор относно съществуването му, а в настоящия случай
липсва правен спор относно вземането, а само относно начина на изпълнение. Тъй като не е
налице положителна процесуална предпоставка за правото на иск, същият е недопустим и
производството следва да бъде прекратено. Заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз
основа на нея следва да се издаде изпълнителен лист. В компетентността на съдебния
изпълнител е да съобрази по чия сметка ще бъде преведена сумата, с оглед избягване на
заобикалянето на разпоредбата на чл.130, ал.3 СК.
С оглед на изложеното по направено от ищеца искане, може да му бъде върната
заплатената държавна такса, за образуване на гражданското дело по настоящия
установителен иск – чл.4б ЗДТ.
Ръководен от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 206502/03.10.2022 г. на Р. А. Р., ЕГН **********,
действащ чрез неговия законен представител – А. Ю. Р., срещу „П.О.К.Д.“ АД, ЕИК ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 53519/2022 г. по описа на Софийски
районен съд.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца и да се приложи по ч.гр.д. №
3895/2022 г. на СРС, 141 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва на заповедния съд за
издаване на изпълнителен лист.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3