№ 33
гр. ХАСКОВО, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20245600900035 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от А.
В. М. от гр. С., с която е предявил против ЗК „ Лев Инс“ АД *******
обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ и правно
основание чл.497 от КЗ против ЗК „ Лев Инс“ АД ******* за заплащане на
сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес от смъртта на В.
А. В., негов син, починал при ПТП на 15.09.2023 г.,ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от 02.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди,че на 15.09.2023 г. около 16.10 ч. на
път 503, общ. Опан, обл. Стара Загора водачът на лек автомобил „
*********** М.Р.Д. нарушил правилата за движение по пътищата, като
поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост,
загубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на което се
преобърнал и реализирал ПТП. За произшествието бил съставен констативен
протокол с пострадали лица от 15.09.2023 г. и образувано ДП № 1228/2023 г.
по описа на сектор „ ПП“ при ОД на МВР Стара Загора. В резултат на
произшествието починал В. А. В., син на ищеца.
1
Твърди,че внезапната смърт на сина му му е причинила значителни
болки и страдания, изключително тежко преживявал неговата загуба. Ритъмът
на живота му изцяло бил променен и подчинен на скръбта от голямата загуба.
Станал неспокоен и напрегнат. Твърди,че е бил в изключително близки
отношения със своя син, синът му бил негова опора.
За лек автомобил „ *********** имало сключена валидна застрА.ка „
ГО“ в ответното дружество.
На 02.11.2023 г. отправил искане до ответното дружество за заплащане
на обезщетение. Към момента не било определено обезщетение и заплатено
тА.а.
Моли съда да постА.и решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес от
смъртта на В. А. В., негов син, починал при ПТП на 15.09.2023 г.,ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В допълнителна искова молба ищецът пояснява и допълва подадената
искова молба. Счита за неоснователни наведените твърдения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и
тези,че представените писмени доказателства не били достатъчни, за да бъде
определен размер на обезщетението. Оспорва твърдението,че предявеният иск
е завишен по размер.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема
стА.ище,че предявените искове са допустими, но неоснователни по основание
и размер.
Оспорва размера на предявените искове по размер; навежда доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия като
твърди,че същият е направил опит да скочи от колата, при което действие
попаднал под същата и получил тежки наранявания, довели до неговата
смърт. Твърди,че към момента не е изплатено застрА.ателно обезщетение,
т.като на застрА.ателя не са представени писмени документи и влязъл в сила
акт, с който да е ангажирана отговорността на водача М.Д., а представените
писмени доказателства не били достатъчни, за да бъде извършена преценка
2
според изискванията на чл.496 ал.2 от ТЗ.
Не оспорва съществуването на валидно застрА.ателно
правоотношение към датата на ПТП, сключена с ответното дружество. Не
оспорва,че причина за настъпването на ПТП е допуснатото от страна на
водача М.Р.Д. нарушение на правилата за движение по пътищата.
Моли съда да постА.и решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове, или в случай,че приеме същите за основателни да ги
уважи в справедлив размер, като уважи направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срок не е постъпил допълнителен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, прие за устА.ено от фактическа и правна страна следното:
На 15.09.2023 г. около 16.10 ч. на път 503, общ. Опан, обл. Стара Загора
водачът на лек автомобил „ *********** М.Р.Д. нарушил правилата за
движение по пътищата, като поради движение с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост, загубил контрол над управлението на автомобила,
вследствие на което се преобърнал и реализирал ПТП. За произшествието бил
съставен констативен протокол с пострадали лица от 15.09.2023 г. и
образувано ДП № 1228/2023 г. по описа на сектор „ ПП“ при ОД на МВР
Стара Загора. В резултат на произшествието починал В. А. В., син на ищеца.
Страните не спорят относно механизма на настъпване на ПТП. Същият е
устА.ен и в заключението на назначената по делото САТЕ. Лекият автомобил,
управляван от М.Д. се е движел в посока от с. В.Левски, общ. Опан към с.
Б.поле със скорост от 126,88 км/ч., която скорост се явява превишена за
конкретния пътен участък. Същата е била и несъобразена със състоянието на
пътното платно, по което имало пропадане. Водачът Д. е загубил контрол над
управлението на автомобила, който се е отклонил на дясно спрямо посоката си
на движение, навлязъл е на крайпътния банкет и канавка, събаряйки храсти и
дървета и е заорал с предната си част, след което се е обърнал по таван с
предната част насочена към с. В.Левски. При произшествието настъпват
няколко удара в крайпътни дървета, храсти и земната повърхност.
Първоначално автомобилът е контактувал с предните си десни състави с
дърветата и храстите, като е откъснат носач на предното дясно колело и
3
балансираща щанга на преден мост, деформирани са десен праг и дясна задна
врата, след което купето е контактувало с канавката и се е получило заораване,
в резултат на което се е преобърнал по таван, с предната част насочена към с.
В.Левски. При това преобръщане са деформирани таванът и задната дясна
врата, която е била в отворено положение. Същата е притиснала към земята
изпадналото от автомобила тяло на В. А. В., който пътувал в автомобила като
пътник на задната седалка, в дясно. Пътникът В. В. е загинал на място.
Водачът на автомобила е могъл да предотврати настъпването на ПТП
като коригира с волана направлението на движение на автомобила,
завъртайки го наляво с оглед оставането на пътното платно или при
движение със скорост по-ниска от максимално разрешената за този участък
скорост от 90 км./ч. , която скорост би му позволила безопасно преминаване
през неравните участъци по пътното платно и оставане на автомобила в
лентата му за движение.
Според ВЛ при правилно поставен предпазен колан пътникът не би
следвало да изпадне от автомобила. При преобръщането на автомобила върху
тялото на починалия са действали големи инерционни сили. Поставянето на
предпазен колан би задържало лицето към седалката. Възможно е ,според ВЛ,
да има досег на някои части от тялото с части от вътрешността на купето, но
пътникът би останал на седалката и не би изпаднал при това движение на
автомобила и преобръщането му извън него при поставен предпазен колан.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно доказано,че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил ***** М.Д., който се е
движел в конкретния пътен участък със скорост над допустимата, а именно
126,88 км/ч. Тази скорост е била несъобразена със състоянието на пътното
платно, по което имало пропадане. Именно поради това водачът Д. е загубил
контрол над управлението на автомобила, който се е отклонил на дясно
спрямо посоката си на движение, навлязъл е на крайпътния банкет и канавка,
събаряйки храсти и дървета и е заорал с предната си част, след което се е
обърнал по таван с предната част насочена към с. В.Левски. Първоначално
автомобилът е контактувал с предните си десни състави с дърветата и
храстите, като е откъснат носач на предното дясно колело и балансираща
щанга на преден мост, деформирани са десен праг и дясна задна врата, след
което купето е контактувало с канавката и се е получило заораване, в резултат
на което се е преобърнал по таван, с предната част насочена към с. В.Левски.
При това преобръщане са деформирани таванът и задната дясна врата, която е
била в отворено положение. Пострадалият В. А. В. е пътувал в автомобила
като пътник на задната седалка, в дясно, като при преобръщането на
автомобила задната дясна врата се е отворила, В. е изпаднал от купето на
автомобила и е бил затиснат от него. С помощта на преминаващ автомобил са
успели да вдигнат катастрофиралия автомобил и по този начин да освободят
тялото на В., който обаче е бил починал. Този механизъм се устА.ява, както от
заключението на цитираната САТЕ, така и от показанията на свидетелите Г. Г.
4
и Т. Д..
Според заключението на СМЕ причината за смъртта на В. В. е съчетана
травма – счупване на черепната основа, охлузвания и кръвонасядания по
главата и лицето; счупване на ребра двустранно с кръвонасядания; контузия
на белите дробове; охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош; разкъсване
на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина; охлузвания и кръвонасядане
на корема и поясната област; счупване на таза; охлузвания и кръвонасядане на
крайниците, разкъсно контузна рана в дясната слабинна област; оток на
мозъка; анемия на вътрешните органи. В случая се касае за комбинирана
автомобилна травма , при която пострадалия получава увреждания в купето
на автомобила и в резултат на изпадане от автомобила, докато е в движение.
Описаната съчетана травма е довела до травматичен шок. Налице е пряка и
непрекъсната причина връзка между процесното ПТП , получените от
пострадалия увреждания и настъпването на смъртта. В заключението си ВЛ е
посочило,че няма обективни данни, от които да се направи извод дали е бил
поставен предпазния колан. Според ВЛ ролята на колана е да задържи
пътуващия за седалката.
Между страните няма спор,че водачът на лек автомобил „ ***********,
причинил произшествието, има сключена валидна застрА.ка „ ГО“ на
автомобилистите в ответното дружество.
Спорен е въпросът има ли съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Съдът намира,че в този случай следва да се приеме,че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
който е пътувал в автомобила като пътник, на задната седалка, в дясно,без да е
поставил предпазен колан. При описания механизъм на произшествието и
отварянето на задната дясна врата именно липсата на поставен предпазен
колан е причината пътникът да изпадне от автомобила и при преобръщането
му на дясно да бъде притиснат от него. Този извод на съда намира опора в
заключението на назначената по делото САТЕ, в заключението на назначената
по делото СМЕ, а също така и в показанията на св. Д., според която
пътуващите отзад не са били поставили предпазни колани. Ролята на
поставения предпазен колан е да задържи пътника към седалката в купето на
автомобила и както посочва ВЛ, би могло да има осъществен досег на тялото
с части от вътрешността на купето, но при всички случаи тялото би останало
вътре в купето и не би изпаднало на пътното платно. И макар,че видно от
заключението на СМЕ няма обективни данни, от които да се направят изводи
за наличието, респ. за липсата на поставен предпазен колан, доколкото и
според ВЛ д-р Е. ролята на предпазния колан е да задържи тялото на
пътуващия към седалката, съдът достигна до извода,че пострадалият е
пътувал без поставен предпазен колан.
Предвид така устА.ените факти по делото се налага извод, че в случая е
налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността
на ответника за претърпените от ищеца А. В. М. неимуществени вреди.
Пострадалият В. А. В., видно от представеното и прието като доказателство
по делото удостоверение за наследници № 277 от 21.09.2023 г. е негов син.
5
Ищецът е подал на 02.11.2023 г. молба до ответното дружество за заплащане
на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Не се твърди и
не се представят доказателства от ответника,че е било определено и съответно
заплатено обезщетение.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица на увреждането. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди се прилага принципа за
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4 от
23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Според заключението на СМЕ
причината за смъртта на В. В. е съчетана травма, описана по-горе. Налице е
пряка и непрекъсната причина връзка между процесното ПТП , получените от
пострадалия увреждания и настъпването на смъртта на В. В..
Децата и родителите са най-близки по степен лица, на които смъртта на
техния родственик се отразява най-тежко и в най-голяма степен, още повече,
когато това е резултат на настъпило внезапно събитие. Пострадалият В. В. в
момента на произшествието е бил на 23 години, младеж, в разцвета на силите
си. Тази внезапна смърт се е отразила негативно на неговите родители, в
частност на баща му А. М.. Според показанията на св.В. М. и В. М. ищецът е
имал връзка със сина си,работели са заедно на строителни обекти и са
поддържали непрекъснати контакти. Загубата се е отразила на неговото
психическо състояние, когато ставало въпрос за сина му започвал да трепери и
да плачи/ св. Вл.М./. Ищецът е пътувал в същия автомобил и е станал
непосредствен свидетел на смъртта на детето си. Загубата на дете е най-
тежката загуба, която оставя незаличими следи, особено, когато починалият е
в началото на житейския си път, очакванията са,че ще гради своя живот и ще
бъде опора и в помощ на своите родители с напредване на възрастта им.
Всички тези очаквания и надежди са беззвъзвратно загубени.
С оглед на това и като се съобрази принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че справедливото
обезщетение е в размер на 200 000 лв., който размер следва да заплати
ответникът. Претърпените болки и страдания от ищеца са безспорно
доказани, а и както се посочи по-горе болката от загубата на дете е най-тежка.
Така определеният размер следва да бъде намален с 25 %, т.като по
делото се събраха доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, което е основание да бъде намалено определеното
обезщетение. Направените от ответника възражения,че пострадалият е
пътувал без поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл за
уврежданията са основателни. Както по-горе се посочи, при описания
механизъм на произшествието и отварянето на задната дясна врата/ няма
данни за причината за това отваряне/, именно липсата на поставен предпазен
колан е причината пътникът да изпадне от автомобила и при преобръщането
6
му на дясно да бъде притиснат от него. Макар да няма обективни находки,
сочещи на поставен предпазен колан, но доколкото според показанията на
св.Д. пътниците отзад не са били с поставен колан, и най-вече от
заключението и на двамата експерти, според които при правилно поставен
предпазен колан тялото на пътуващия би останало закрепено към седалката и
не би изпаднало от купето на автомобила, съдът приема,че пострадалия не е
бил поставил предпазен колан и именно това е довело до изпадането му от
автомобила и затискането от него на пътното платно при преобръщането му.
С оглед изложеното съдът намира,че предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан в
размер на 150 000 лв./ 200 000 лв. – 25% = 150 000 лв./, в който размер следва
да бъде уважен, като в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000
лв. следва да бъде отхвърлен.
Ответникът дължи заплащане на лихва върху присъдения размер на
обезщетението, считано от 02.11.2023 г. - датата на подаване на молба до
ответника за заплащане на обезщетение до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно заседание
страните са направили искане за присъждане на разноски.
Ищецът е освободен от заплащане на ДТ . Дължимата ДТ, която е в
размер на 6000 лв., следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Ищецът е направил разноски в производството в размер на 1000 лв. –
платени депозит за изготвяне на САТЕ и СМЕ. С оглед уважения размер на
иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 750 лв.
Ответникът е направил разноски в производството в размер на 600 лв. -
платен депозит за изготвяне на СМЕ. По делото е представен договор за
правна помощ / л.42/ , в който е договорено първоначално възнаграждение на
адвокат в размер на 1500 лв., платими по банков път. Доказателства за
направеното плащане не са представени в съда. Ето защо следва да се приемат
за действително направени разноски в производството в размер на 600 лв. С
оглед отхвърлената част на иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата 150 лв.
С оглед на уваженият размер на иска и на основание чл. 7, ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа / ред. ДВ бр.
14/2025 г./ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. М. сумата от
10 650 лв. на основание чл.38 от ЗА.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД ******* **********, ЕИК **********
ДА ЗАПЛАТИ на А. В. М., ЕГН **********, от ************, със съдебен
адрес *******, **************, адв. Р. М. сумата от 150 000 лв. / сто и
петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени – болки, страдания и психически стрес от смъртта на В. А. В.,
негов син, починал при ПТП на 15.09.2023 г, ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от 02.11.2023 г. до окончателното й изплащане,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв. –
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД ******* **********, ЕИК **********
ДА ЗАПЛАТИ на А. В. М., ЕГН **********, от ************, със съдебен
адрес *******, **************, адв. Р. М. сумата от 750 лв. направени по
делото разноски, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД ******* **********, ЕИК **********
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. И. М., личен номер **********, със служебен адрес:
******* 1000, ***********, сумата 10 650 лв. – представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА и чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от
2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа / ред. ДВ бр. 14/2025 г./.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД ******* **********, ЕИК **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС
Хасково сумата от 6000 лв. ДТ върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, от ************, със съдебен
адрес *******, **************, адв. Р. М. ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“
АД ******* **********, ЕИК ********** сумата от 150 ЛВ. – направени по
делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
8