Определение по дело №2184/2016 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

№ ……………………………., гр.Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав, в закрито заседание на  20.10.2016г. в състав:

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН     

                  

като разгледа докладваното от съдията  административно дело №2184 по описа на Административен съд – Варна за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Делото е образувано във връзка с жалба от Б.Х.А. ***, против ревизионен акт № Р-03001715007260-091-001/25.04.2016г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, частично потвърден с решение № 201/18.07.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП”     при ЦУ на НАП.

В съдебното заседание на 12.10.2016г. ответната страна чрез юрисконсулт А. П. е оспорила подписа на представляващия „Дек Стил“ ЕООД под фактура №**********/02.08.2013г. и документите към нея в т.ч.: предавателен протокол и договор, с твърдението, че същия не е на К.В..

Съдът като взе предвид фактите и обстоятелства, отразени в ревизионният акт и ревизионния доклад, както и в потвърждаващото ги решение, намира оспорването автентичността на посочените от ответника частни документи за недопустимо, поради следните съображения:

Предметните и субективни предели на съдебния процес относно законосъобразността на ревизионен акт се очертават от съдържанието му. Макар и инстанция по същество, съдът проверява единствено фактите и обстоятелствата, изложени в ревизионния акт, които са относими към данъчното задължение. Следователно, ответникът тепърва в съдебния процес не може да  навежда  факти и да  прави констатации, които не са направени от него нито в ревизионния акт, нито в ревизионния доклад. Още по-малко, да иска нововъведените от него факти да бъдат доказвани от жалбоподателя /ревизираното лице/.

Недопустимо е в съдебната фаза на процеса да се разширява предметът на спора – нито от страна на жалбоподателя или представителя на приходната администрация, нито служебно от страна на съда. Навеждането на нови доказателства относно юридическите и доказателствените факти от субектите в процеса е допустимо, но въвеждането на нови спорни правопораждащи или правопогасяващи данъчното или осигурителното задължение юридически факти е недопустимо.

Ако се допусне липсата на активно процесуално поведение в хода на ревизията от страна на ревизиращите органи за изясняване на фактите и обстоятелствата, пораждащи данъчния дълг, да бъде преодоляна чрез активни действия по служебно събиране на доказателствата и събирането им от страна на жалбоподателя или служебно от съда, би се стигнало до санирането на порок на ревизионния акт, а именно – съставяне на немотивиран акт, при допуснато нарушение на чл. 3, чл. 5, чл. 37 от ДОПК, и до неправомерно разместване на тежестта на доказване. Съгласно чл.37, ал. 1 от ДОПК истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в ДОПК. Тази разпоредба установява служебното задължение на органите по приходите да събират доказателствата в хода на ревизионното производство (р. № 6194 от 10.05.2014 г. по адм.д. № 11116/2013 г. на ВАС, І отделение; „По някои въпорси, свързани с решаването на делата по жалби срещу ревизионни актове от първоинстанционния административен съд като инстанция по същество“ на доц. д-р Евелина Димитрова Софийски университет „Св. Климент Охридски“).

В случай, че се допусне липсата на мотиви на ревизионните актове и неспазването на цитираните по-горе принципи на данъчния процес да се санират чрез прилагането на принципа за служебното начало в административния процес, това би означавало по същество ревизията да се извършва изцяло и само в съдебната фаза по оспорване на ревизионния акт, т.е. ревизията да се извършва единствено и само от съда.  Така би се стигнало до там, че оборимата презумпция  за вярност на констатациите на ревизионния акт по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, да бъде универсално приложима, а не само за ревизионните актове по чл. 122 от ДОПК, което ще представлява съществено нарушение на доказателствените правила в данъчния процес.

С оглед на изложеното, оспорването на автентичността на частни документи, които са били приети в хода на ревизионното производство за валидни или за които няма констатации, че са невалидни, по своята същност представлява въвеждане на нов спорен правопогасяващ данъчното задължение юридически факт, което е недопустимо в съдебната фаза.

Ответникът би могъл да оспорва автентичността на документ, който за първи път се представя от жалбоподателя едва пред съда, т.е. не е бил представен в хода на ревизията. Или би могъл да оспори отново автентичността на документ, чиято автентичност е била проверена в ревизионното производство по реда на чл.60 от ДОПК,  е бил приет за невалиден, но въпреки това жалбоподателя в съдебното производство се позовава на неговата автентичност.

В конкретния случай, органите по приходите не са направили констатации, че подписът върху фактура №**********/02.08.2013г. и документите към нея в т.ч.: предавателен протокол и договор, не принадлежи на К.В., поради което искането им следва да бъде отхвърлено.   

Воден от изложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ като недопустимо искането на директора на Дирекция „ОДОП”        при ЦУ на НАП, направено чрез гл.юрисконсулт А. П. за откриване на производство относно оспорването подписа на представителя на „Дек Стил“ ЕООД във фактура №**********/02.08.2013г. и документите към нея в т.ч.: предавателен протокол и договор.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: