Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 05.06.
2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Eлка И.ова
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 917 по описа за 2018 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Производството е
образувано по депозирана с въззивна жалба с вх. № 828/14.02.2017 г., подадена от Е.Я.В., чрез адв. П.О. (надлежно упълномощен), срещу
решение № 12/19.01.2017 г.,
постановено по гр. д. № 480/2015 г. по
описа на Районен съд - Девня, с което са уважени частично предявените от Е.Я.В.
*** и И.Н.И. пасивно съединени установителни искове за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик по наследство на 22,25 кв.м идеални части от
недвижим имот УПИ III – 28 в кавартал 1 по плана на село Калиманци, община Суворово,
с площ от 536 кв.м, защрихована със син щрих и заключена между точките А, Б, С
и Д на комбинирана скица № 2 на л. 195 от делото, приподписана от съда, с
площ на целия имот от 750 кв.м, и са
отхвърлени предявените искове за разликата над 22,25 кв.м идеални части до
първоначално претендираните 420,82 кв. м идеални части за ищеца Е.В., както и
за разликата над описаната реална част с площ от 536 кв. м до предявения размер
на цялата площ на процесния имот от 750 кв.м.
В жалбата се оспорва обжалваното решение в
отхвърлителната му част относно исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК като неправилно.
Релевирани са доводи за
наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се
в недопускането на направеното от процесуалния представител на въззивника
изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1, предл. трето ГПК чрез
преминаване от установителен иск по чл. 124 ГПК към осъдителен иск по чл. 108
ЗС спрямо ответника И.И.. Формулира искане за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт в обжалваната му част и постановяване на въззивно решение, с което
да бъде установено по отношение на община Суворово, че ищецът е собственик на
процесния имот, а по отношение на И.И. – да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС.
В уточняваща
молба с вх. № 1383/13.07.2017 г. от процесуалния представител на останалите
двама съищци - А.Е.Я. и Ж.М.А., е направено искане за
присъединяването им към въззивната жалба, подадена от Е.Я.В.. Виззивниците
формулират искане за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му
част относно установителните искове за собственост и спрямо тях.
Въззиваемата страна – община Суворово, е
депозирала отговор на подадената въззивна жалба в срока, предвиден в чл. 263,
ал. 1 ГПК, чрез адв. Б.Д. - Петрова. Поддържа
становище за нейната недопустимост и неоснователност по подробно изложените в
отговора съображения и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – И.Н.И., чрез адв. Диана
А. е подала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната
неоснователност и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в
обжалваната част и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
По делото е постъпила въззивна жалба и от
ответника И.Н.И. срещу първоинстанционното решение в частта, в която е прието
за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици по
наследство, всеки от тях, на по 22,25 кв.м идеални части от процесния недвижим
имот. Жалбоподателят твърди, че решението в оспорената част е неправилно поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Поддържа, че неправилно е разпределена доказателствената тежест досежно
оборване съдържанието на представения по делото от ищците констативен
нотариален акт за собственост № 5/05.11.1974 г. и в тази връзка прави
доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред ОСЗ – Суворово, по силата на което да се снабди с друго такова, от което
да е видно дали е налице преписка за възстановяване на земеделски земи в с.
Калимаци, общ. Суворово, на наследниците на С. П. Р. и да се изискат
документите от преписката в случай, че е налице такава. Твърди също така
процесуално нарушение във връзка с кредитирането на свидетелските показания на
свидетеля на ищците по подробно изложените в жалбата доводи. Претендира отмяна
на решението в оспорената му част и присъждане на разноски.
Във връзка с въззивната жалба е постъпил
отговор от община Суворово, в който е изразено становище за нейната
основателност.
Отговор на
жалбата от ищците в първоинстанционното производство не е постъпил в
предоставения им срок.
Наред с
докладваните по-горе въззивни жалби, по делото е подадена и частна жалба от Е.Я.В.,
А.Е.Я. и Ж.М.А. срещу определение № 135 от 28.03.2017 г. по гр.д. № 480/2015 г.
на РС – Девня, в частта, в която е оставено без уважение искането на ищците за
изменение на постановеното по делото решение относно разноските на основание чл. 248, ал.1 ГПК. В жалбата е отправено искане за присъждане на претендираните разноски в
първоинстанционното произдовство в пълен размер.
Постъпил е
отговор от насрещната страна - И.И., в който е изразено становище за
неоснователност на подадената частна жалба по аргументите, подробно изложени в
отговора.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда
от пороци, депозирани са срещу валидно и допустимо съдебно решение, поради
което съдът я намира за допустима.
Разгледана
по същество,съдът приема ,че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен,като поради несъвпадащите изводи на настоящия въззивен състав с
изводите на ВРС, решението следва да се отмени, като съображенията са следните :
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Е.Я.В., ЕГН **********, Ж.М.А.,
ЕГН **********, и А. Е.Я., ЕГН **********,*** и И.Н.И., ЕГН **********, с правно основание- чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване право на собственост
за съответните идеални части на всеки един от ищците, на чл.537 ал.2 от ГПК - за отмяна на издадени акт за държавна
собственост и акт за частна общинска собственост и искове за нищожност на
договор за покупко – продажба на недвижим имот за съответните идеални части на
ищците– на основанието чл.26 от ЗЗД. Същите са
предявени в условията на кумулативно обективно съединение, тъй като
уважаването на исковете по чл.26 от ЗЗД не е обусловено от отхвърлянето на исковете
по чл.124 от ГПК .
Твърди
се, че с нотариален акт № 5 /1974, наследодателят на ищците С. П. Р. е признат
за собственик по давност на следния имот – дворно място в с. Калиманци, площ
от 1900 кв. м. извън регулацията на селото през 1964г. , при
граници : шосе, парцел I – 133, в квартал 4 по плана на селото , в
който се намира къщата на молителя, блок на ТКЗС и път за блок на ТКЗС. С нотариален акт №35/1974г. С.
П. Р. дарява на дъщерите си Р. Ж., С. Ж., Р. Я.и И. А.ова гореописания недвижим
имот. По сега действащия план на с. Калиманци, общ. Суворово имотът
представлява дворно място – УПИ III – 28
в квартал 1 по плана на селото, одобрен със Заповед №2011/16.12.1987г. , цялото
с площ от 750 квадратни метра.
С.
П. Р. е починал на 29.03.1976г. Неговата дъщеря Р. М. Ж. е починала на
16.07.1995г. М. Ж. В.- наследник и дъщеря на Р. М. Ж., е получила по
наследство по ½ идеални части от
процесното дворно място или 237, 50 кв.
м. идеални части от недвижимия имот. М. Ж. В.е починала на 17.09.2007г., като е
оставила трима наследници - ищците по
делото - съпруг Е.Я.В. и синове Ж.М.А. и
А. Е.Я.,които по наследство са придобили от процесното дворно място всеки по
79, 16 кв.м идеални части от недвижимия имот.
Приживе
М. Ж. В.и Е.Я.В. са владели цялото процесно дворно място с намерение за своене
от 1989г., поради което са придобили в режим на СИО собствеността върху
оставащите идеални части извън квотата на М. Ж. В.от наследството на Р. М. Ж. –
оставащите 512,50 км. идеални части, заплащали са дължимия местен данък за
имота, обработвали са същия, оградили са го
с метална ограда
На 24.03.1989г. М. Ж. В.е сключила договор
№14 за отстъпено право на строеж върху
държавна земя за процесния имот. Договорът е незаконосъобразен, тъй като процесния
имот не е бил държавен. На 31.01.1989г. Общински народен съвет в гр. Суворово е
издал АДС №283 за процесния имот, макар в регулационния план на с.
Калиманци имота да е записан на името на
М. Ж. В.. В преписката по издаването му никъде не се съдържат документи въз
основа на които имота е актуван като държавен.
На
05.04.2011г. Община Суворово е съставила
АЧОС №1763 за процесния имот на
основание §. 42 ПЗР на ЗОС. По тогава действащия план на с. Калиманци ,общ.
Суворово, имота представлява УПИ III -28
в кв.1 по плана на селото, одобрен със Заповед №2011/16.12.1987г. С договор за
продажба от 17.12.2012г Община Суворово се е разпоредила с процесния имот в
полза на ответника И.Н.И.. Този договор е недействителен, тъй като Община
Суворово се е разпоредила с чужд имот без правно основание.
Ответникът
оспорва иска, като оспорва идентичността
на имота по нотариален акт №5 /1974г. и
нотариален акт №35 /74г. на ДРС с имота ,
предмет на сделката обективирана в
договор за продажба № 3 -78/17.12.2012г. , сключен между Община Суворово и И.Н.И.
за процесния имот
Оспорват
се твърденията, че М. Ж. В.е придобила идеални части от процесния имот по
силата на наследствено правоприемство от
Р. М. Ж., тъй като посочената в нотариалните актове от 1974 година Р. М.
Ж. е лице, различно от посочената в удостоверението за наследници на С. П. Р. Р.
М. Ж. и следователно не е налице родствена връзка между тях
Оспорва
се, че М. Ж. В.и Е.Я.В. са придобили процесния имот по давност с оглед
разпоредбите на 86 ЗС и §. 1 от ЗДЗС
Излага
се, че с подписването на договор за строеж върху държавна земя №14/24.03.1989г.
М. Ж. В.е признала обстоятелството, че процесния имот е държавна земя и тъй като М. Ж. В.не е упражнила
отстъпеното й право на строеж върху държавна земя, същото се е погасило по
давност.
Ответникът
И.Н.И. оспорва, че общия наследодател С. П. Р. е владял и придобил процесния
имот по давност.Оспорва договора за дарение с нот. акт №35/1974г. като нищожен
поради дарение на чужда вещ.Оспорва, че М.
Ж. В.е придобила идеални части от процесния имот по силата на наследствено
правоприемство от Р. М. Ж.
Оспорва идентичността на имота по нотариален акт №35/74г
с имота, предмет на сделката по договор за продажба № 3 -78/17.12.2012г., скл.
между Община Суворово и И.Н.И. и процесния имот.
Оспорва
се , че М. Ж. В.и Е.Я.В. са придобили процесния имот по давност с оглед
разпоредбите на 86 ЗС и §. 1 от ЗДЗС
Излага,
че е придобил процесния имот на годно правно основание – договор за продажба,
както и чрез владение по чл. 79, ал.2 ЗС и по чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗС .
Оспорва
обстоятелството, че ищците, респ. техния наследодател, са заплащали дължимия
местен данък за процесния имот.
По
делото е изслушана и приета СТЕ, неоспорена от страните.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата и
изявленията на страните, настоящият въззивен състав приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
исковете с правно основание чл. 124, ал1 ГПК :
Изложената
в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея
петитум обуславят извод за предявен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване спрямо ответниците на правото на собственост на ищците по
отношение на описания в исковата молба недвижим имот.
При защита
на собствеността с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцовата страна е
установяване на правен интерес от търсената защита, по отношение на
лицето-ответник. Ищецът може да насочи исковата си претенция спрямо всяко
физическо или юридическо лице, доколкото твърди в исковата си молба, че
последният има поведение или прояви, с които притежаваното от него право на
собственост е застрашено или нарушено, както и че именно спрямо лицето ответник
следва да се реализира търсената на субективното материално право съдебна
защита.
С
оглед наведените в исковата твърдения,а така и от представените по делото
писмени доказателства се установява, по безспорен начин в производството, че за
ищците по настоящето дело е налице правен интерес от предявения установителен
иск - налице е оспорване от страна на Община Суворово и И.И., на правата на собственост на ищците за процесния имот .
При предявен установителен иск,
съобразно правилата на чл.154 от ГПК,
ищецът като страна, заявяваща право на собственост върху имота, следва
да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките
за възникване на въведеното от него придобивно основание.
От
представените писмени доказателства се
установява ,че :
-
С. П. Р. е поч. на 23.03.1976г. , като е оставил осем наследници, сред които и Р. М. Ж. -дъщеря.
-
Р. М. Ж. е починала на 15.07.1995г. като
е оставила трима наследници - М. Ж. В., С. Ж. А. –Ж. А. Ж. – съпруг..
-
Ж. А. Ж. е починал на 03.03.1998г. и е оставил за наследници М. Ж. В.и С. Ж. А. – син.
-
М. Ж. В.е починала и е оставила наследници ищците по делото: Е.Я.В. съпруг Ж.М.А.
– син и А. Е.Я. - син
С
декларация, която не е оспорена, поради
което се ползва с обвързваща сила, Е.Я.В. декларира, че майката на неговата
покойна съпруг М. Ж. В., починала на 17.09.1997г., се казва Р. М. Ж., починала
на 15.07.1995г. , като името й е идентично с Р. М. Ж. по удостоверение за
идентичност на имена с изх. № АУ1091155ВН/08.12.2016г. на Община Варна и с Р.
М. Ж. , посочена като надарена дъщеря на С. П. Р. в нот. акт №35, ом1, н.д.№77/1974г. на съдия при ДРС.
От
заключението на вещото лице Р. П. се установява , че имотът, описан в нотариален
акт №5 /1974г на ДРС и нотариален акт №35/74г. на ДРС е частично идентичен с имота, предмет на сделката съгласно договор
за продажба№3-78/17.12.2012г, сключен между Община Суворово и И.Н.И., както и
частично идентичен с имота, описан в АДС №283/31.01.1989г. и АЧОС №1763/05.04.2011г. Припокриващата се
част от имотите е с площ от 536 кв. м., измерена аналитично и същата е
заключена между точките А, В, С и Д на изготвената комбинирана скица, находяща
се на л. 195 от делото и защрихована със син цвят. В.л. в с.з сочи, че съвпадащата
част от имотите може да бъде обособена като отделен самостоятелен парцел, тъй
като отговаря на всички изисквания по устройствените закони: има достъп до път,
площ и лице. Вещото лице сочи, че по кадастралния и регулационен план на с.
Калиманци от 1931 г. процесния имот е представлявал част от имот №133 и по –
специално в частта на имота, извън регулационните граници на селото. В
разписния лист към плана имот №133 е записан на С. П. Р., за който имот са
отредени парцел II от кв. 4
на Н. С. П., парцел I на И. С. А., парцел III на П. С. С. на осн. Нотариален акт №311/1978г. , П. С. П. за 1960 кв. м., на осн. Нотариален акт №37, т.1
от 1974г. Съгласно ЗРП на с.
Калиманци от 1987г. процесното УПИ III -
28 от кв.1 е с площ от 741 кв.м., в разписния лист към плана имота е записан на
И.Н.И. на осн. договор №187/2012г. В.л. сочи, че на място е установено, че имота е ограден от
всички страни. Представлява овощна градина и тревна площ, добре поддържана.
Достъпът до него се осъществява през
главното шосе Калиманци – Суворово, което е негова граница. В имота няма
проведено строително мероприятие.
Настоящият
въззивен състав приема заключението на
съдебния експерт,като обективно и
компетентно дадено.
За
установяване на релевантни за правния спор обстоятелства по делото са разпитани
свидетели.
В
своите показания свидетелят на ищците И. Мирев И./ род през 1943 год/ сочи, че е ходил като младеж /
18-20 годишен /на мястото на дядо С. и е преспал в къщата, която се е намирала
в имота. Свидетелят сочи, че имота бил около 2 дка. и бил ограден с паянтова ограда . Чувал е, че
дядо С. разделил имота. През 2000 година отишъл да постави метална порта на
имота на ищците. Излага, че е минавал покрай имота на път за работата си в гр.
Суворово до 1993г. Сочи, че Марийка
едната година е сяла тикви в имота.
Показанията
на ангажираните от Община Суворово свидетели установяват, че процесното УПИ III
– 28 е било незастроено и необработено към
датата на съставяне АЧОС. В същата
насока са и показанията на свидетелите на ответника И.И., които са помагали на И.
в изчистването и обработването му, излагат още , че ответника е оградил имота и
засадил с плодни дръвчета, за които се грижи и до настоящия момент.
Ответната
страна е оспорила твърденията на ищците, че техния наследодател е придобил по
давност частта от имот с пл. № 133 извън регулацията на с. Калиманци по плана
от 1931 г.
Съгласно
ТР 11/21.03.2013 година на ВКС по тълкувателно дело № 11/2012 година, ВКС е
приел,че когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариалния актове
правото си на собственост върху имота / било констативни такива или такива по
правна сделка/ то разпределението на доказателствената тежест при оспорването
ще се извърши по общото правила на чл.154 от ГПК,като всяка страна следва да
докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание .
Ищците
са твърдяли,че са собственици на процесния имот по силата на наследствено
правоприемство и за част от имота ,поради изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Т.е.
съгласно направеното оспорване и цитираното тълкувателно решение, ищците по делото е следвало в производството
по пътя на пълното и главно доказване да установят твърденията си по исковата
молба, а именно:
-
че С. П. Р. –техен праводател,за който е съставен акт по обстоятелствена
проверка,който е оспорен, е придобил по давност
старият имот с пл. № 133 извън регулацията на с.Калиманци, че неговите наследници са придобили по пътя
на дарението идеални части от този имот
.
За
доказване на придобИ.ето на недвижимия имот съставляващ имот пл. № 133 е
необходимо да се установи началото на установяването на фактическата власт
върху имота, осъществявано владение в продължение на повече от десет години,явно и необезпокоявано,с
намерение за своене / което се предполага/.
Настоящият
въззивен състав приема,че от събраните по делото доказателства не може да се
приеме, че ищците по делото са доказали
по пътя на пълното и главно доказване твърдението си,че С. П. Р. е придобил
имот пл. № 133 по давност.
Съдът
приема, че вписването в разписния лист на наследодателя на ищците С. П. Р. не е
доказателство за правото на собственост на лицето. От представения разписен лист не се
установява началото на установената върху имота фактическа власт, времето през
което е продължила фактическата власт. Видно от представения по делото към
заключението на вещото лице разписен лист / л.197/ за имот 133 като носител на
правото на собственост са отбелязани различни имена,отбелязан е и С. П. Р.,който
е зачертан, като последно е отбелязан П. С. П.,а не С. П. Р., като е посочен в забележка нот.акт № 37/74 год,какъвто нотариален акт не
е приложен към настоящето дело..
Представеният от ищцовата страна констативен нотариален акт
№ 5/ 1974г. не се ползва с обвързваща съда задължителна доказателствена сила
относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост
и при положение, че е оспорена от
ответната страна по правния спор, с
оглед цитираното по горе тълкувателно решение, в тежест на ищците е било да
установят по пътя на пълното и главно доказване съществуващото в полза на С. Р.
право на собственост. От показанията на разпитаният по делото свидетел,сочен от
ищцовата страна не се доказа по безспорен начин
твърдението за осъществено от С. П. Р. непрекъснато и необезпокоявано
владение на имота повече от 10 години,за да бъде придобит по давност и да се
докажат обстоятелствата посочени в нот.акт № 5 / 74 година . От показанията на
разпитания по делото свидетел И. И. не
се установява упражнявал ли е С. Р. фактическа власт върху имота ,тъй като не
се сочи изобщо обработван ли е имота от С. Р., грижил ли се е за имота и изобщо
какви действия е извършвал върху имота, за да се приеме,че е осъществявал
фактическа власт върху този имот. Не се установява началния момент на установяване на фактическа
власт върху имота и срока през който е осъществявано владение. о делото
свидетел
По
делото не са приложени доказателства , от които да се установи по безспорен
начин, че наследниците на С. П. Р. са осъществявали също необезпокоявано фактическа власт върху имота.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав
приема,че липсват доказателства установяващи,че
М. В. е придобила по наследяване и
дарение , идеални и ли реални части от процесния имот, тъй като нейния
праводател никога не е бил собственик на процесния имот.
Липсват
доказателства М. Ж. В.и Е. Я.В. самостоятелно
и в продължение на повече от 10 година да са упражнявали фактическа
власт върху процесния имот, за да се приеме,че същите са го придобили на
самостоятелно правно основание по давност.
С
оглед обстоятелството, че ищците не са доказали правото си на собственост, не е
необходимо настоящият въззивен състав да се произнася относно АДС .
Нещо
повече, от представения по делото договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя № 14/1989 год / л.20/,може да се направи извод, че М. Ж. В., е била със знание, че имота е
държавен и че не го притежава, за да
подпише същия договор, още повече че
липсват доказателства за реализиране на правото на строеж,което сочи на
извода,че върху този имот не е осъществявано владение / фактическа власт и след
1989 год..
Твърдението
на ищците , че останалата част от процесното УПИ III е била придобита чрез непрекъснато владение в
условията на СИО от ищеца Е.В. и неговата съпруга М. В. остана също недоказано.
Свидетелят на ищците не установи с
категоричност в своите показания, че ищеца Е.В. и неговата съпруга са
обработвали имота, същия заяви, че не е сигурен дали имота, в който е поставил
метална порта и е оградил, е същия като имота, който е посещавал като младеж,укоето
сочи на извод,че свидетелят не е установил и границите на имота,които да го
индивидуализират с оглед неговата идентификация. .
С
оглед обстоятелството, че ищците не са доказали правото си на собственост
,предявеният иск е неоснователен на това основание и следва да се отхвърли,като
поради този факт, съдът не обсъжда правата на ответната страна.
С оглед изложеното, решението на ВРС в тази
обжалвана част следва да се отмени и вместо него се постанови друго,с което
предявеният иск по чл.124 от ГПК следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата страна И.Н.И. следва
да се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции, съобразно
представения по делото списък – 800 лв за въззивната инстанция, и 900 лв за ВРС
или общо 1700 лв.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ решение № 12/19.01.2017 г., постановено по гр. д. № 480/2015 г. по описа на Районен съд – Девня, поправено
с решение № 24/28.02.2018 год, В ЧАСТТА, В КОЯТО СЕ "ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по исковете с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, които ищците Е.Я.В., ЕГН **********, А.Е.Я., ЕГН **********, Ж.М.А.,
ЕГН **********, са предявили против ответниците Община Суворово и И.Н.И., ЕГН **********,
че Е.Я.В., ЕГН **********, е собственик по наследство на 22,34 / двадесет и две
цяло и тридесет и четири стотни / квадратни метра идеални части от реална част
с площ от 536 /петстотин тридесет и шест/ квадратни метра, измерена аналитично,
от недвижим имот УПИ III - 28 / три римско двадесет и осем арабско/ в квартал 1
/ първи/ по плана на село Калиманци, Община Суворово, а А.Е.Я., ЕГН **********
и Ж.М.А., ЕГН **********, са собственици по наследство всеки от тях на по 22,33
/ двадесет и две цяло и тридесет и три стотни / квадратни метра идеални части
от реална част с площ от 536 / петстотин тридесет и шест / квадратни метра,
измерена аналитично, от недвижим имот УПИ III - 28 / три римско двадесет и осем
арабско/ в квартал 1 / първи/ по плана на село Калиманци, Община Суворово,
която реална част с площ от 536 /петстотин тридесет и шест/ квадратни метра е
защрихована със син щрих и заключена между точките А, Б, С и Д на комбинирана
скица № 2 на л. 195 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна
част от настоящето решение, с площ на целия имот УПИ III - 28 / три римско
двадесет и осем арабско/ от 750 /седемстотин и петдесет / квадратни метра, при
граници на целия имот : шосе Варна - Суворово, УПИ IV -28, УПИ II - 28 и на
север земеделски земи ,
КАКТО И В ЧАСТТА ,В КОЯТО СЕ
ОСЪЖДА
Община Суворово и И.Н.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.Я.В., ЕГН **********,
А.Е.Я., ЕГН **********, Ж.М.А., ЕГН **********, сторените съдебно- деловодни
разноски в общ размер на 33,55 лева /
тридесет и три лева и 55 стотинки/, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ искове с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК, които ищците Е.Я.В., ЕГН **********,
А.Е.Я., ЕГН **********, Ж.М.А., ЕГН **********, са предявили против ответниците
Община Суворово и И.Н.И., ЕГН **********, че Е.Я.В., ЕГН **********, е
собственик по наследство на 22,34 / двадесет и две цяло и тридесет и четири
стотни / квадратни метра идеални части от реална част с площ от 536 /петстотин
тридесет и шест/ квадратни метра, измерена аналитично, от недвижим имот УПИ III
- 28 / три римско двадесет и осем арабско/ в квартал 1 / първи/ по плана на
село Калиманци, Община Суворово, а А.Е.Я., ЕГН ********** и Ж.М.А., ЕГН **********,
са собственици по наследство всеки от тях на по 22,33 / двадесет и две цяло и
тридесет и три стотни / квадратни метра идеални части от реална част с площ от
536 / петстотин тридесет и шест / квадратни метра, измерена аналитично, от
недвижим имот УПИ III - 28 / три римско двадесет и осем арабско/ в квартал 1 /
първи/ по плана на село Калиманци, Община Суворово, която реална част с площ от
536 /петстотин тридесет и шест/ квадратни метра е защрихована със син щрих и
заключена между точките А, Б, С и Д на комбинирана скица № 2 на л. 195 от
делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето
решение, с площ на целия имот УПИ III - 28 / три римско двадесет и осем
арабско/ от 750 /седемстотин и петдесет / квадратни метра, при граници на целия
имот : шосе Варна - Суворово, УПИ IV -28, УПИ II - 28 и на север земеделски
земи.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/19.01.2017 г., постановено
по гр. д. № 480/2015 г. по
описа на Районен съд – Девня,поправено с решение № 24/28.02.2018 год, В ЧАСТТА, В КОЯТО СЕ :
- ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над 67 /шестдесет и седем / квадратни метра идеални части
от реална част с площ от 536 / петстотин тридесет и шест / квадратни метра,
измерена аналитично, от недвижим имот УПИ III - 28 / три римско двадесет и осем
арабско/ в квартал 1 / първи/ по плана на село Калиманци, Община Суворово,
защрихована със син щрих и заключена между точките А, Б, С и Д на комбинирана
скица № 2 на л. 195 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна
част от настоящето решение, както следва : 22,34 / двадесет и две цяло и
тридесет и четири стотни / квадратни метра идеални части от реалната част за
ищеца Е.Я.В., ЕГН **********, 22,33 / двадесет и две цяло и тридесет и три
стотни / квадратни метра идеални части от реалната част за ищеца А.Е.Я., ЕГН **********
и 22,33 / двадесет и две цяло и тридесет и три стотни / квадратни метра идеални
части от реалната част за ищеца Ж.М.А., ЕГН **********, до първоначално
предявения размер за цялата площ от 750 /седемстотин и петдесет / квадратни
метра на имот УПИ III - 28 / три римско двадесет и осем арабско / в квартал 1 /
първи/ по плана на село Калиманци Община Суворово, , при граници на целия имот
: шосе Варна - Суворово, УПИ IV -28, УПИ II - 28 и на север земеделски земи.
"
ОСЪЖДА
Е.Я.В., ЕГН **********, А.Е.Я., ЕГН **********, Ж.М.А., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Областна администрация Варна
сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 339,62 лева /триста тридесет и девет лева и 62
стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал.4 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА
Е.Я.В., ЕГН **********, А.Е.Я., ЕГН **********, Ж.М.А., ЕГН **********,***
сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 893,72 лева / осемстотин
деветдесет и три лева и 72 стотинки/, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
Е.Я.В. , ЕГН **********, А.Е.Я., ЕГН **********, Ж.М.А., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на И.Н.И., ЕГН **********, сторените съдебно- деловодни разноски в общ
размер на 855,55 лева / осемстотин
петдесет и пет лева и 55 стотинки/, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
Е.Я.В. , ЕГН **********, А.Е.Я., ЕГН **********, Ж.М.А., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на И.Н.И., ЕГН **********, сторените съдебно- деловодни разноски пред двете
инстанции в размер 1700 / хиляда и седемстотин / лева
В
останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в сила
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..................ЧЛЕНОВЕ
: