ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1079
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500925 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от СН. К. С. от
град П., ЕГН **********, със съдебен адрес град П., бул. П. ш. №81, ет.3,
ап.Б, чрез процесуалния представител адв. Д.М., против определение
№867/25.01.2022 г., постановено по гр.д. №12574/2021 г. по описа на РС
Пловдив, II гр.с., с което е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявения иск.
В частната жалба се навеждат подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Неправилно е прието,
че правото на жалбоподателката да реализира административната процедура е
погасено поради изтичане на законоустановения срок от шест месеца. Съдът
се е позовал на константната съдебна практика, но не е посочил такава. Не е
налице погасяване на правото на жалбоподателката да претендира
обезщетение, тъй като ВКС не се е произнесъл по подадена от нея жалба. Не
се възприема и довода на съда, че административната процедура не е спазена
и е изчерпана. Административната процедура е условие за допустимост на
производството по ЗОДОВ, а в случая тя е изпълнена. Неправилен е и извода
на съда, че ищцата е разполагала с възможността да претендира обезщетение
за твърдените от нея неимуществени вреди по време на целия процес,
продължил от октомври 2014 г. до януари 2019 г. , което не е упражнила, тъй
като и до момента не е налице произнасяне от ВКС по частната жалба,
жалбоподателката е увредена и е претърпяла описаните имуществени вреди.
Съдът не е изложил съображения относно доводите им по чл.45 ЗЗД. Считат
акта на състава на районния съд за незаконосъобразен и неправилен и искат
1
неговата отмяна, като делото се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответната страна – Върховен касационен съд чрез процесуалния
си представител експерт – юрисконсулт З.С., излага подробни съображения за
неоснователност на частната жалба, като се иска първоинстанционният
съдебен акт да се потвърди. Иска се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция. Не е налице положителна
процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск – не е изчерпана
а
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава III
ЗСВ, тъй като няма финализиране с позитивен или негативен акт, а е налице
отказ да се разгледа по същество искането за постановяване на
административен акт. Този отказ препятства предявяването на иска, като
според цитираната в отговора съдебна практика исковете следва да се оставят
без разглеждане. Неоснователно е и възражението за реализиране на
отговорността на ВКС по реда на чл.45 ЗЗД, като се навеждат съображения за
недопустимост и на този иск.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна,
имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения
срок. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалвания акт, съставът на районния съд е
приел, че съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Предявяването
на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за
предявяване на иск и след приключване на производството, като в първата
хипотеза не е необходимо да е проведена процедура за обезщетение по реда
на глава трета „а“ от ЗСВ. Според чл.8, ал.2 от ЗОДОВ гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по
приключени производства само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за
съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. В процесния случай
ищцата претендира вреди от забавено правосъдие по приключило
производство пред ВКС на Република България, като съгласно чл. 8, ал. 2 от
ЗОДОВ абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на този иск е
изчерпване на административната процедура, по която да няма постигнато
споразумение. Ищцата не твърди, а и от приложеното на л. 31-32 от делото
писмо от Министерство на правосъдието и констативен протокол е видно, че
заявлението на ищцата е подадено една година, един месец и осем дни след
изтичане на законово установения 6-месечен срок, поради което и правото да
претендира обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ е погасено. В
случая не само не е изчерпана административната процедура, но и същата не е
2
проведена. Отделно от това, ищцата е разполагала с възможността да
претендира обезщетение за твърдените от нея неимуществени вреди по време
на целия процес, продължил от октомври 2014 г. до януари 2019 г., както и в
рамките на 6-месечния срок от приключването му да инициира процедура по
реда ЗСВ, което право не е упражнила. Ето защо според съда при липса на
една от предпоставките за допустимост на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ,
предвидена с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същия нормативен акт,
производството следва да се прекрати като недопустимо. За страната остава
открита възможността да упражни правото си на иск в рамките на общия
исков процес, но не и да се ползва от облекчения процесуален ред, предвиден
в ЗОДОВ.
Определението е правилно и законосъобразно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството
пред ВКС е висящо – доказателства в тази насока не са ангажирани. Напротив
– точно в обратната насока са доводите в отговора на исковата молба – касае
се за приключило производство.
Според изложеното в определение №141/11.04.2022 г. по гр. дело
№1069/2022 г. на ВКС, III г.о., материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ има действие от датата на влизането и в сила. От влизането и в сила и
занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия
може да се търси само по реда на ЗОДОВ – чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. По
приключени производства, какъвто е разглеждания случай, искът с правно
основание чл.2б ЗОДОВ е допустим само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
“а” от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение – чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, като
право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета “а” от ЗСВ
имат и лицата, чиито национални досъдебни и съдебни производства са
приключили към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли повече от
шест месеца от постановяване на окончателния акт – § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ
(ДВ, бр. 98/2012 г.). В останалите случаи – когато производството е
приключило с окончателен акт преди повече от шест месеца от влизане в
сила на измененията в ЗОДОВ, публикувани в ДВ, бр. 98/2012 г., лицата не
могат да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета “а” от ЗСВ,
нито да предявят иск за обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ. В тази
хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи,
които, в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС, не са извършени в разумен срок, на
основание чл. 49 ЗЗД /определение по ч.гр.д. № 2532/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
определение по ч.гр.д. № 2927/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д. №
3053/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр.д. № 5721/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение по гр.д. № 92/2013 г. на ВКС, ІV г. о. и др./. Освен цитираната
съдебна практика, в този смисъл е и определение №60349/03.11.2021 г. по гр.
дело №2715/2021 г. на ВКС, IV г.о., определение №10/05.01.2018 г. по гр.д.
№2643/2017 г. на ВКС, III гр.о. и др. Ето защо не се възприемат доводите на
жалбоподателката, че не е налице погасяване на правото да претендира
3
обезщетение, че административната процедура е спазена и изчерпана. Нещо
повече – в цитирания съдебен акт е посочен и пътя, по който страната може
да защити правата си.
Неоснователни са доводите, че първоинстанционният съд се е
позовал на константната съдебна практика, но не е посочил такава. Съдът
изрично е отбелязал: „В този смисъл е и константната съдебна практика
цитирана от ответника при аргументиране на възражението му за
недопустимост на предявения иск, което съдът в настоящия му състав
споделя.“.
Колкото до доводите, че съдът не се е произнесъл по иск с правно
основание чл.45 ЗЗД – същото е неоснователно, доколкото ответник по този
иск може да бъде само физическо лице. Вече се изложиха съображения, че
жалбоподателката разполага с общия исков ред, по който може да защити
правата си, като това може да стане с иск по чл.49 ЗЗД.
Въз основа на гореизложеното частната жалба е неоснователна,
определението на РС Пловдив – правилно и законосъобразно, като следва да
се потвърди.
Основателно е и искането за присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна. На същата следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, което не следва да се увеличава по реда на
ал.2 от същия нормативен акт.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №867/25.01.2022 г., постановено
по гражданско дело №12574/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, II
граждански състав, с което е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявения иск.
ОСЪЖДА СН. К. С. от град Пловдив, ЕГН **********, със
съдебен адрес град П., бул. П. ш. №81, ет.3, ап.Б, да заплати на Върховен
касационен съд на Република България, с адрес за призоваване град София,
бул. Витоша №2, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5