Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. В. 15.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд В.,
гражданско отделение, в открито заседание на
двадесет и трети март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:С. С.
с участието на секретаря А. А. и в
присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията С. С. търговско дело №39 по описа за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на
М.А.А., ЕГН ********** лично за себе си и като баща и законен представител на
малолетната М.М.А., ЕГН **********, Ц.А.К., ЕГН ********** и Е.А.К., ЕГН **********,
чрез пълномощника им адвокат Й.Д. от САК със съдебен адрес *** против Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК*, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул.“Г.И.“ № *, ет. *, с която са предявени искове
с правно основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от КЗ /КЗ/
във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищците М.А.А. /син/, М.М.А. /внучка/, Ц.А.К./сестра/ и
Е.А.К./брат/ твърдят, че на 03.11.2019 г., около 19:50 часа, по главен път
Е-79, в границите на с. С., А. А.К. управлявал велосипед. По същото време и в
същата посока на движение, зад него се движел т.а. „М.-Б.А." с рег.№ управляван
от турския гражданин Д. Ч.. На км.29+600, в района на с.С., област В., водачът
на т.а., поради неизвестни причини, при застигането му, вместо да го заобиколи,
реализира ПТП, като блъснал движещия се пред него велосипедист, вследствие на
което А. К. е получил несъвместими с живота травматични увреждания и е починал
на място. Виновен за настъпването на ПТП е водачът на
тежкотоварният автомобил. За случая е образувано НОХД № 277/2019 г. по описа на
ОС-В..
Твърдят, че починалия бил грижовен и любящ баща, дядо
и брат.
М.А. загубил своя обичан и уважаван баща с когото
изградили изключително силна връзка, изразяваща се в емоционалност и чувство за
привързаност. Загубил човекът, който го е отгледал и възпитал, подкрепял и
окуражавал. Бащата, с когото споделял както радостите от живота и тъгата.
Човекът, който му бил съветник, опора и най-добър приятел в живота.
М.А. е лишена от възможността да усеща грижата и
любовта на своя дядо. Била лишена от възможността да израства и да се изгражда
като личност в присъствието на своя дядо, да бъде възпитавана и отглеждана от
него.
Ц.К. и Е.К.
загубили своя обичан брат с когото споделяли и прекарвали голяма част от
времето си. Загубили своя съветник в
живота, който ги подкрепял, помагал и окуражавал в трудни моменти. Не могат да
осъзнаят факта, че трябва да живеят лишени от неговото присъствие.
Поддържат, че към датата на ПТП за увреждащия т.а. „М.-Б.
А." с рег.№… е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № TR/045/5215645, със срок на
действие до 07.01.2020 г., сключена при Allianz Turkey. Застрахователната
компани-чуждестранно дружество не е назначила свой представител за уреждане на
претенции в Република Б., поради което ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по предявената претенция.
Излагат, че отправили искане Вх. № 2-5060/05.12.2019
г. и предявили доброволна претенция пред НББАЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за търпените неимуществените вреди, за което ответникът образувал
щета № BG-19-TR-00572.
Твърдят, че в законоустановения срок ответникът-НББАЗ
нито платил, нито отказал да заплати застрахователно обезщетение с което
обосновават правният си интерес от предявяване на исковете.
Излагат, че на основание чл. 496 от КЗ, във връзка с
чл. 516, ал.4 от КЗ във връзка с чл. 84, ал.3 от ЗЗД застрахователят по
застраховка „Гражданска Отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за
забава от датата на постановения отказ/изтичането на 2- месечния срок от
предявяването на доброволната претенция/, до датата на плащането на
обезщетението.
Молят ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
180000 (сто и осемдесет хиляди) лв. -
главница, платима на М.А.А., сумата от 40000 (четиридесет хиляди) лв.-
главница, платима на М.М.А., ЕГН **********, чрез нейният баща и законен
представител М.А.А., сумата от по 40000 (четиридесет хиляди) лв. - главница, платима на Ц.А.К. и Е.А.К., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени следствие смъртта на починалия А. А.К., настъпила при ПТП на 03.11.2019
г., който е баща на първия ищец, дядо на втората ищца и брат на останалите
двама ищци, ведно със законната лихва върху тези суми от 05.03.2019 г. - датата
на изтичане на сроковете по чл. 516,
ал. 2 от КЗ до окончателното
изплащане на обезщетенията.
Претендират направените по делото разноски. Представят
доказателства. Правят доказателствени искания за допускане до разпит двама
свидетели за установяване обстоятелствата относно претърпените неимуществени
вреди. Искат
назначаване на САТЕ и СМЕ с поставени в исковата молба въпроси. Иска от съда да
им се издаде съдебно удостоверение,въз основа на което да се снабдят с
материали от НОХД №277/2019 на ВОС.
В законния двуседмичен срок по чл.367 от ГПК ответникът
Сдружение „НББАЗ“-С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредата от
починалия А. К., кйто е управлявал велосипед извън населено място без фар
и светлоотразителна жилетка, след употреба на алкохол, както и че не се е
движел възможно най-близо до дясната граница на пътя. Прави възражение в
условие на евентуалност, че ПТП е било предотвратимо от велосипедиста. Оспорва
иска за лихвите, като неоснователен, поради неоснователност на главните искове.
Не възразява срещу сочените от ищците доказателства като поставя допълнителни
въпроси към САТЕ и СМА. Иска да се приложи НОХД №277/2019г. на ВОС,или да им се
издаде съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабдят с материали от
същото.Иска назначаване на съдебно психологическа експертиза с поставени в
отговора въпроси във връзка с емоционалното преживяване на детето М.М.А. по
повод смъртта на дядо ѝ.
В срока по чл.372 от ГПК от ищците е
постъпила допълнителнителна искова молба
с която са взели становище по отговора на ответника като не се противопоставят
на направените доказателствени искания и представя нови писмени доказателства. Правят
уточнение, че след отмяна на присъдата по НОХД №277/2019г. на ВОС производството
се движи под №141/2020г. на ВОС.
В срока по чл.373 от ГПК от ответната страна е
постъпил допълнителния отговор по допълнителната искова молба на ищците с който
не прави нови искания освен уточнение, че иска прилагане на НОХД №141/20г. на
ВОС.
Иска присъждане на направените по делото разноски.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :
По делото не се спори относно факта на настъпило на
03.11.2019г. ПТП.
С влязла в сила на 26.07.2021г. Присъда № 58 от
19.10.2020г., постановена по НОХД № 141/2020г по описа на ОС-В. Д. Ч. /D. C./
гражданин на Р Т., е признат за ВИНОВЕН, в това че на 03.11.2019г. около 19.45
часа на гл. път Е-79, при километър 29+600, при управление на МПС- товарна
композиция от влекач марка „М.“, модел-Актрос с турски peг. табели № . с
прикачено към него полуремарке марка „Кроне“ с турски peг. № табели №.., собственост
на Ч. /Cagatay/ Ч./Cetinkaya/ и движение от гр.В. в посока към гр.Д., обл.В., в
нарушение правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, респ. чл.20,
ал.1 от ЗДвП - при управление на МПС- товарна композиция от влекач марка „М.“
модел-А. с турски peг. табели № .. с прикачено към него полуремарке марка „К.“
с турски peг. № табели № ., не е контролирал превозното средство което
управлявал, и при застигане на попътно движилият се велосипедист А. А.К. ***,
го блъснал в задната част и по този начин допуснал настъпването на ПТП, и по
непредпазливост причинил смъртта на велосипедиста А. А.К. ***, като деецът Ч.
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, като се е обадил на телефон 112 и повикал помощ - престъпление по
чл.343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал.1, буква „в“, във връзка с чл. 342,
ал.1 от НК, във връзка с чл. 20, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл.343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал.1, буква „в“, във връзка с чл. 342,
ал.1 от НК, във връзка с чл. 20, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК
във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, и осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/
месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил
изтърпяването на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.343г от НК съдът е наложил на подсъдимия Д. Ч. „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца. Наказателния съд е приел в мотивите си, че е налице съпричиняване от страна
на пострадалия - велосипедиста А. А.К. за ПТП и
настъпване на вредоносния резултат, който е нарушил следните пазпоредби на ЗДвП
/редакции към момента на процесното ПТП/: чл.79, т.3и 4 от ЗДвП и чл.80,т.1 от ЗДвП. С оглед чл.79, т.3и 4 от ЗДвП, за да участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, всеки велосипедист трябва да има
изправни:устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина
отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на
устройство за излъчване на червена светлина отзад ; бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Съобразно чл.80,т.1 от ЗДвП, водачът на велосипед е длъжен да ползва
светлоотразителна жилетка при управлението му извън населено място, през
тъмната част на денонощието и при намалена видимост.Посочените обстоятелства е
приел за смекчаващи отговорността на дееца. Но от друга страна, отегчаващи
обстоятелства са управлението от подсъдимия на МПС с несъобразена скорост.
Установява се от Препис-извлечение от акт за смърт №
02/06.11.2019 г. иУдостоверение за наследници Изх.№ 097/11.11.2019 г.,че А. А.К.
е починал на 03.11.2019г. като е оставил като наследници по закон М.А.А. – син.
От приложеното Удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки Изх.№ 006/11.11.2019 г. и Удостоверение за раждане № ********** от 22.05.2017г.
се установява, че малолетната М.М.А., представлявана от своя баща и законен
представител М.А.А., е внучка на починалия при ПТП А.А.К., а ищците Ц.А.К. и Е.А.К.
са респективно сестра и брат на починалия.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М. Д. Й. и С. В. А.. В показанията си
свидетелката М. Д. Й. – тъща на ищеца М.А.А. и баба на М.М.А. се установява, че
познава ищеца М.А. от 6-7 години, откакто живее с дъщеря ѝ. Починалият А.
К. и брат му ищецът-Е.К. познава от по-дълго време. Ищците М. и Е. живели
заедно с починалия А., който е баща на М. и брат на Е.. Майката на М. го
изоставила и от малък е отгледан от бащата А. и чичото Е..***, а тя от три
години живее в гр.В., като преди това живяла в гр.Д. и от там познава А. и Е., които
често идвали в Д.. Откакто М. заживял с дъщеря ѝ живеят в Д.. Ищецът Е. също
живее в Д. от около 4 години, заедно с жена си и децата, а починалият А. от
около 3-4 години заживял в гр.В..Свидетелката посочва, че внучката ѝ М.
сега е на 4 години. Починалият А. много често посещавал внучката, сина и снаха
си в Д. Отсядал при тях с дни и гледал внучката си. Помагал им с каквото можел. Излизал и в чужбина и им
помагал. Разбирали се и живели много добре. По време на инцидента свидетелката,
заедно с ищеца М., дъщеря си Д. и внучката М. били в Ч.. Били на работа нощна смяна,
когато ищецът Е. им съобщил по телефона за инцидента. Ищецът М. бил шокиран, разтревожен, тъгува и до днес. Същата
сутрин веднага тръгна заедно със семейството си /съпругата Д. и дъщерята М./, за да види баща си и какво се е
случило. Свидетелката останала в Ч. и се прибрала след около 3 месеца. М. бил съкрушен
от загубата. Той бил изоставено сираче и сега след толкова години загубил и
баща си А. Винаги споменава баща си. Ходи на гробища и в празници и в делници
говори за него. Свидетелката посочва, че ищецът Е. също преживял много тежко
смъртта на брат си А.. Били заедно в чужбина, много си помагали, разбирали се,
ходели си на гости. Били в много добри отношения. Липсвал му. Внучката
ѝ-ищцата М. нямала баба и дядо от страна на баща си и усещала тази липса.
М. и съпругата му били със свидетелката в чужбина около месец преди инциденста
и ведна се прибрали. Преди да се роди внучката ѝ също били в чужбина. А. е бил в чужбина заедно с Е.,
след като се родила внучката му М.. Всяка година през лятото ходели сезонно за
3,4-5 месеца. Свидетелката присъствала на празници, когато се събирали всичко
заедно в Димово. Във В. починалият А. живял при негов роднина. Нямал собствен
дом. Със сина си много си помагали. Синът му искал да го гледа, но А. не искал да
ги притеснява. Бил млад човек и нямал нужда някой да го гледа и се издържал
сам.
Свидетелят С. В. А. заявява, че познава двамата братя А. и Е. ***, били съграждани. М.
го познавам откакто му станал зет. Всички тях познава от двадесет години, през
които години не са имали непрекъснати контакти. През повечето време е в чужбина.
Станали по-близки откакто М. му е зет. Между тях не е имало скандали. Познава
майката на М. и знае, че тя го оставила, когато бил бебе. М. ***. По това време
бил в И., заедно със съпругата си свидетелката М. Й.. Когато се родила внучката
М. не са били в Б. Идвали си по два пъти в годината - лятото и зимата за по
месец,два. Посочва, че Е. живее във Д. в собствено жилище. Ходил при него и на
семейни събирания. Двамата братя - Е. и А. са били на работа и в чужбина.А. се
стараел, като дядо и баща да помага на сина си и внучката си. М. му споделял,
че се уповава на баща си. Всички били в Ч., живели на общежитие, когато дъщеря
му Д. им казала, че е станал инцидент с А. и не се знаело дали е жив или мъртъв.
М. бил в ужасно състояние и много притеснен. Свидетелят посочва, че не е отишъл
на работа, за да го подкрепим. На следващия ден М. и семейството му тръгнали за
Б.. М. все още не бил преодолял загубата на баща си. През това време се чували
по телефона и не звучал добре. Бил унил. Опитвал се да го окуражи, но той бил
тъжен. Изразява впечатление, че М. и до сега не е преодолял загубата на баща
си, като счита, че има нужда от професионална помощ. След инцидента М. се
променил. Преди бил амбициозен млад мъж, настървен да работи, а сега е унил и
неуверен. Трябвало да мине повече време.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели.
Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
От експертното заключение на приетата по делото
съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от Д-р Н. Б. Н. - психиатър на ищцата
М.М.А. се установява, че същата е телесно и психично здрава. Вещото лице е дало
заключение, че към момента на смъртта на дядо ѝ А. К. на 03.11.2019г. в
качеството си на малолетна / 2год. възраст / детето М. не е било в състояние да
осъзнава и травматично да преживява случилото се. В невръстната си възраст-
2год. е отреагирала ситуативно стресово по-скоро на тревожността на родителите
си, отколкото на вестта за неговата смърт. Към момента на освидетелстването- 18.01.2022г. не са
налице промени в емоционалното и психическо състояние свързани със загубата на
дядо ѝ. Интензитетът на стреса у детето М., към момента на смъртта на дядо
ѝ - 03.11.2019г. е бил
ситуативен, леко изразен и бързопреходен.
От приетата и неоспорена от страните КМАТЕ, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована се установява, че: ПТП е настъпило извън населено място около 19,45 ч. на
03.12.2019 г. в тъмната част на денонощието и при суха пътна настилка. Времето
било ясно, студено, с добра видимост. В участъка на произшествието допустимата скорост за движение за извън
населено място, която на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за превозните средства
от категория „СЕ” е 70 км/ч, каквато е процесната товарна композиция. Скоростта на
движение на товарния автомобил в условията на произшествието е била около 70
км/час, а на велосипедиста около 8 км/час. Опасната зона за спиране (пълният
спирачен път) на товарната композиция при движение със скорост от 70 км/ч е
около 72 метра.
Водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране при движение със скорост от
около 70 км/ч. Съгласно заключението той се е движил с технически несъобразена
скорост, като не се е съобразил с далечината на видимост, съобразно
осветеността на къси светлини. При движение на товарния автомобил със скорост от 52
км/ч и по-ниска водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара в случай че, възприеме своевременно като опасност велосипедиста. Вещото
лице посочва, че
водачът на товарната композиция не е видял велосипедиста и не го е възприел
като опасност в условията на интензивно насрещно движение в тъмната част на
денонощието в зоната на късите светлини при управление със скорост от 70 км/ч. Мястото на
удара на товарния автомобил влекач марка „М. А.” и велосипедиста се намира на
около 582 метра след линията на ориентира (разклона за с.Г.) по посока на
огледа по дължината на пътното платно и на около 0,40 метра в ляво от десния
край на платното за движение по неговата ширина. По същото време на същия път
попътно пред товарния автомобил се движел, необорудван и несигнализиран
съгласно ЗДвП велосипед, управляван от алкохолно повлияния А. А.К..
Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка основни причини за
настъпването на произшествието са: 1. Управление с несъобразена скорост от
водача на товарната композиция в условията на интензивен трафик на насрещно
движили се МПС, при която не е бил в състояние в зоната на късите светлини да
възприеме велосипедиста като опасност и да предприеме своевременно действия за
аварийно спиране. Водачът е управлявал със скорост, при която дължината на
опасната зона е по-голяма от зоната на осветеност на късите светлини;
2.Неизползване на светлоотразителна жилетка от велосипедиста при управление на
велосипеда в тъмната част на денонощието и извън населено място; 3.Управление
на необорудван съгласно ЗДвП велосипед .
Експертът е
посочил, че велосипедистът е бил с тъмни връхни дрехи.
В случай, че
е носил светлоотразителна жилетка, велосипедистът е могъл да бъде възприет на
разстояние от 50 м. в зоната на късите светлини на фаровете. Велосипедът е бил без задължителните
принадлежности съгласно ЗДвП: устройство за излъчване на бяла или жълта добре
различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, както и бели или
жълти светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Водачът на товарния автомобил е имал
техническа възможност да предотврати ПТП в случай, че е следял непрекъснато
пътя пред автомобила и се е движил с техническа съобразена скорост. Велосипедистът се е движил в десния
край на платното за движение и в случай, че е носил светлоотразителна жилетка и
велосипеда му е бил оборудван с работещ фар отпред, червен светлоотразител
отзад и бели или жълти светлоотразяващи елементи отстрани на колелата би бил
лесно забележим и вероятно е могъл да предотврати произшествието.
Вещото лице посочва, че от приложеният към делото
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв
и урина № 149Т/12.11.2019 г. на ЦСМП-П., в кръвта на велосипедиста А. А.К. е
доказано наличие на алкохол в кръвта 1,15 % и в урината 1,71 %. Определената
концентрация в кръвта на велосипедиста попада в интервала от 0,50 до 1,50 %о -
лека степен на алкохолно опиянение в стадий на елеминация.
По делото не се спори между страните, че към датата на
ПТП по отношение на увреждащия т.а. „М.-Б. А." с рег.№ , е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №
TR/045/5215645, със срок на действие до 07.01.2020 г., сключена при Allianz
Turkey, както и че компанията не е назначила свой представител за уреждане на
претенции в Република Б..
На 05.12.2019г. ищците са отправили
писмена претенция към ответника НББАЗ, което обстоятелство не е оспорено от
ответната страна, а също така се установява от приложеното към исковата молба
искане с Вх. № 2-5060/05.12.2019 г. за заплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществените вреди, търпени от настъпилата смърт на техния наследодател и
родственик А. А.К. при ПТП на 03.11.2019г. По заявената писмена претенция
ответникът е образувал щета № BG-19-TR-00572.
От приложеното по делото писмо изх. № 1-3107/18.12.2019 г. се
установява, че ответникът е уведомил ищците, че по техните претенции за
изплащане на застрахователни обезщетения е образувал преписка по щета №
BG-19-TR-00572. Указано им е да предоставят влезли в сила актове за спиране,
възобновяване или прекратяване на образуваното
ДП№ 270/2019г. по описа на ОД на МВР-Видин и/или влязло в сила решение,
които да доказват вина по процесното ПТП. Указано им е да представят банкови
сметки, съгласно чл.380, ал.1 от КЗ.
Така установената фактическа
обстановка се доказва по несъмнен начин от показанията на свидетелите,
заключенията на вещите лица, представените по делото писмени доказателства и
приложеното НОХД №141/2020г. на ОС-В..
При така установената фактическа
обстановка Видинският окръжен съд прие
за установено следното от правна страна
:
Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането. Цитираната разпоредба регламентира възможността увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република Б. от МПС с чуждестранна регистрация от държава – членка на системата "Зелена карта", да реализира правото си на обезвреда спрямо НББАЗ. Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ, бюрото е представително Национално бюро на застрахователите за Република Б. в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение. Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. В случая е налице хипотезата на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ-не е налице кореспондент на територията на Република Б. на застрахователя на виновния водач.
Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по международна застраховка "Гражданска отговорност" – да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Към датата на ПТП -03.11.2019г. за увреждащия т.а. „М.-Б. А." с рег.№ … е имало валидна застраховка „ГО" на автомобилистите, полица № TR/045/5215645, със срок на действие до 07.01.2020 г., сключена при Allianz Turkey. Застрахователят-чуждестранно застрахователно дружество няма кореспондент за уреждане на претенции в Република Б., което е безспорно между страните обстоятелство, поради което надлежно легитимиран да отговаря по предявените искове е ответника, съгласно чл.513,ал.1 от КЗ.
Установява се, че ищците са сезирали
ответника-НББАЗ с искане за определяне на обезщетение на 05.12.2019 г. като до
края на законоустановения срок – 05.03.2020 г. не са получили мотивиран
отговор. Следователно предявеният иск се явява допустим като процесуално и
материално легитимиран да отговаря по него е ответникът –НББАЗ съгласно
чл.511,ал.3 от КЗ. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост
от това по делото да се установи настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка между
деяние на водач на МПС, по отношение на когото има действие задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" и причинените на ищците
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа
на влязлата в сила на 26.07.2021г. Присъда № 58 от 19.10.2020г., постановена по
НОХД № 141/2020г по описа на ОС-В. съдът приема, че водачът на МПС- товарна
композиция от влекач марка „М.“, модел-А.с турски peг. табели №.. с прикачено
към него полуремарке марка „К.“ с турски peг. № табели №*, - ДЕМИРЕЛ ЧЕТИНКАЯ -
е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие, станало на
03.11.2019г., в резултат на което велосипедистът А. А.К. е починал. Деянието е
противоправно и е извършено виновно, при форма на вината – непредпазливост /престъпна
небрежност/. В резултат от установеното в наказателното производство съдът е
приел, че водачът на тежкотоварния автомобил Ч. е нарушил разпоредбата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП - при управление на МПС- товарна композиция не е
контролирал превозното средство което управлявал, и при застигане на попътно
движилият се велосипедист А. А.К. го блъснал в задната част и по този начин
допуснал настъпването на ПТП. Съдът е приел, че и водача на тежкотоварния
автомобил и велосипедиста са нарушили
правилата за движение, регламентирани в ЗДвП,което е довело до ПТП,което е могло
да бъде избегнато. В мотивите към присъдата на наказателния съд е установена
пряката причинно-следствена връзка между виновното противоправно поведение на
водача и съпричиняването от страна на пострадалия,което е довело до смърта на А. А.К..
Съпричиняването от страна на
пострадалия А. К. се установява и доказва и от приетата по делото КМАТЕ. Същият
е управлявал необорудван съгласно ЗДвП велосипед в тъмната част на денонощието,
извън населено място без светлоотразителна жилетка.
Налице са елементите на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на
тежкотоварния автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и
противоправно,причинен вредоносен резултат
и наличие на причинна връзка между деянието и вредите. Съпричиняването
от пострадалото лице има значение при определяне размера на обезщетението.
В случая отговорността на ответника
следва да бъде ангажирана при
установеното по делото наличие на предпоставките от фактическия състав на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД и наличие на
международна застраховка "Гражданска отговорност" по която прекия
причинител е застрахован.
В случая извършването на деяние от Д.
Ч. е довело до смъртта на наследодателя и редственик на ищците, като е налице
причинно-следствена връзка между деянието и смъртта на последния.
Обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД. По отношение размера на
платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните
неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и
според действително установения (доказан) техен размер.
Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата
на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта
на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищците болки,
начина, по който ПТП се е отразило на психиката на ищците (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република Б.
Съдът следва да разгледа и съобрази
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия.
По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от
ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г.
по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ
т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение
№ 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т.
д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011
г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), ВКС последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Освен това, според цитираната
съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия,
имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна
връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината
на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.
е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.); срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В Тълкувателно решение № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите,
а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие
и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение №
165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината
на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай съпричиняването
от страна на пострадалото лице е установено с влязлата в сила присъда по НОХД
№141/2020г. на ОС-В., а съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Установи се от събраните по делото
доказателства и приложеното НОХД НОХД №141/2020г., че при настъпване на процесното
ПТП и двамата участници - водача на
тежкотоварния автомобил – Д.Ч. и починалия велосипедист А. К. са нарушили правилата за
движение по пътищата, което е довело до реализиране на ПТП и е причинило смърта
на К..
Д.Ч. е нарушил нормата на чл.20,
ал.1 от ЗДвП, като при управление на тежкотоварния автомобил не е контролирал
превозното средство което управлявал, и при застигане на попътно движилият се
велосипедист А. А.К. ***, го блъснал в задната част и по този начин допуснал
настъпването на ПТП, и по непредпазливост причинил смъртта му. От друга страна
пострадалият, починалият велосипедист А.
К. е нарушил разпоредбите на чл.79, т.3и 4 от ЗДвП и чл.80,т.1 от ЗДвП. С оглед
чл.79, т.3и 4 от ЗДвП. Като водач на велосипуд и участник в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, е управлявал необорудван велосипед
без устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и
червен светлоотразител отзад; без бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. К. се е движел извън населено
място през тъмната част на денонощието и при намалена видимост без
светлоотразителна жилетка при управлението му извън населено място, през
тъмната част на денонощието и при намалена видимост в
нарушение на изискванията на чл.80,т.1 от ЗДвП. Допуснатите от пострадалия нарушения са допринесли
за настъпване на ПТП и вредоносния резултат, което се установява от влязлата в
сила присъда и КМАТЕ. Вещото лице в приетата КМАТЕ е посочило, че починалият
велосипедист, ако е носил светлоотразителна жилетка е могъл да бъде възприет на
разстояние от 50 м. в зоната на късите светлини на фаровете от водача на
тежкотоварния автомобил.
При така установените данни по
делото и изложеното по-горе съдът приема, че процентното съотношение на
съпричиняването на вредоносния резултата от страна на починалия
велосипедист А. А.К. е в размер на 30% с
какъвто процент следва да бъдат редуцирани определените от съда обезщетения за
претърпените неимуществени вреди от ищците.
Вредите се свързват с негативните
емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик .
По отношение на М.А.А. - син на
загиналия А. К. се установи от гласните доказателства, че между тях е имало
силна емоционална връзка на привързаност. М.А. приел много тежко смъртта на
баща си А. К., доколкото възприемал същия като единствения жив родител, който
го отгледал от бебе след изоставянето му от майката. Доскоро са живели в едно
домакитство и разчитали един на друг. Заживели разделно след като М. създал
семейство но контактували ежедневно и взаимно си помагали. Тъгата и мъката по
родителя все още не е стихнала, поради което загубата е осезаема ежедневно. Загиналият
К. е млад мъж на 45г., а ищецът е бил само на 25г в началото на житейският си
път безспорно за един син е тежко да преживее смъртта на единственият родител
на когото е разчитал. Загубата на единствената емоционална връзка за ищеца е
твърде значителна като последица.
Ищецът А. е претендирала обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 180 000лв.Съдът като съобрази установените
по делото данни относно преживените негативни емоции, болка и страдание от
страна на М.А.А., съдебната практика, както и социално- икономическите условия
в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на
понятието за справедливост, счита, че следва да бъде присъдено обезщетение в
размер на 120 000лв.
Изхождайки от тези данни и предвид
разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД съдът намира,че присъденото обезщетение следва
да бъде намалено с 30% предвид съпричиняването
от страна на пострадалия и на М.А.А. да бъде изплатено обезщетение в
размер на 84 000лв. В останалата част до пълния размер от 180 000лв. искът
следва да бъде отхвърле като недоказан.
Ищцата М.М.А. - внучка на загиналия
А. А.К. - е претендирала обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 40 000лв. По делото не се събраха доказателства, които да установяват
претърпени неимуществени вреди от ищцата следствие настъпилата смърт на дядо
ѝ А. К.. От заключението на приетат по делото съдебно-психологическа
експертиза се установява, че към момента на смъртта на А. К. на 03.11.2019г. ищцата е била само на
2г., като малолетно лице М. не е било в състояние да осъзнава и травматично да
преживява случилото се. В невръстната си възраст е отреагирала ситуативно
стресово по-скоро на тревожността на родителите си, отколкото на вестта за
неговата смърт. Към момента на
освидетелстването - 18.01.2022г. не са налице промени в емоционалното и
психическо състояние свързани със загубата на дядо ѝ. Предвид изложеното
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Ищците Е.А.К. – брат и Ц.А.К.-сестра
на загиналия А. К. - са претендирали обезщетения за причинени неимуществени
вреди в размер на по 40 000лв. за всеки един от тях.
Според свидетелските показания,
ищците са поддържали непрекъснат контакт с брат си и са били много близки. При
определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай
съдът съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място - установените
в хода на делото субективни негативни преживявания на ищците, посредством
събраните свидетелски показания. Между ищците и загиналия са съществували
отношения, основани на дълбока взаимна привързаност, подкрепа, оказвана грижа и
запазен интензивен контакт.
Поради така изтъкнатите обстоятелства загубата
на социални и емоционални връзки за ищците е твърде значителна като последици.
Съдът оценява тази загуба като изключително тежка и поради това, като кредитира
показания на разпитаната свидетелка споделя релевираните в исковата молба
доводи в същата насока.
Същевременно отчита, че в семейните
традиции близостта и отношенията на привързаност между братя и сестри е
обичайна в традиционното българско семейство.
С разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, регламентира онези особени изключения- при които друго лице, извън
дефинитивно посочените от закона близки (съпруг или лице, с което починалото
лице е било в съжителство, дете или родител) би могло да бъде надлежно
материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на смъртта на пострадалото лице, понеже е създало дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени. Според тази норма, размерът на
застрахователното обезщетение следва да се определи съгласно критериите, които
ще бъдат възприети от все още неприет подзаконов нормативен акт - Методика. В
конкретния случай обаче, при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде съобразено въведеното законовото ограничение в
Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ (обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в
сила от 07.12.2018 г.). Съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101
от 2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева.
При така изложените съображение,
отчитайки значителния обем на вредоносните последици, както и икономическите
критерии за справедливост, настоящият състав на съда намира за справедливо да
присъди обезщетение на Е.А.К. и Ц.А.К. в размер на по 3 000 лева на всеки от
тях за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на техния брат А. К..
Като съобрази елемента на
съпричиняване от пострадалия по изложени вече мотиви и възприет размер от 30 %,
то обезщетението следва да бъде намалено с този процент и да се присъди в
размер на по 2 100лв. на всеки от тях.
За разликата над посочените суми на
застрахователно обезщетение от по 2 100 лева за неимуществени вреди от загубата
на посоченото лице и до пълните размери на претенциите им от по 40 000лв –
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Размерът на определените обезщетения
е съобразен със социално икономическите условия и лимитите на застрахователните
обезщетения към 2019 г., когато е настъпил вредоносния резултат и са определени
към пределно допустимия от закона максимален размер.
По претенциите за присъждане на
законната лихва върху претендираните суми на обезщетенията:
Съдът също така приема, че върху
определените размери на обезщетенията, ответника-НББАЗ дължи и законна лихва за
забава на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл.511,ал.3. Както се вижда
от представените с исковата молба доказателства, ищците са предявили
извънсъдебната си претенция към ответника на 05.12.2019 г. Самият ответник е
могъл да се снабди с изисканите от ищците документи от образуваното досъдебно
производство. Съдът приема, че крайният срок за произнасяне на ответника е
тримесечен, считано от датата на искането-05.12.2019г. и е изтекъл на
05.03.2020г. Няма спор, че обезщетение не е било определено и изплатено на
пострадалите. Поради това законната лихва се дължи считано от 05.03.2020г. до
окончателното му изплащане.
По претенциите на страните за
присъждане на разноски;
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищците имат право да получат от ответника
направените разноски, съразмерно с уважената част от иска.Те са били освободени
от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал. 1 от ГПК и не са
внесли държавна такса и няма направени разноски за
адв.възнаграждение.Процесуалният представител на страните е направил искане на
основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да му бъде присъдено адв.
възнаграждение за един адвокат за безплатно осъществено процесуално
представителство
за настоящата
инстанция,изчислено по реда на Наредба №1
на ВАС за минималните размери съобразно уважената част от иска. Съдът намира
искането за основателно и законосъобразно, поради което следва да бъде уважено
и ответникът следва да заплати следващото се адв. възнаграждение, а именно: Искът
предявен от М.А.А. е уважен до размер от 84000 лева и адв. възнаграждение, изчислено
по реда на Наредба №1 за минималните
размери възлиза на 3050лв. Искът предявен от Ц.А.К. е уважен в размер на 2 100лв.
и адв. възнаграждение, изчислено по реда на Наредба №1 за минималните размери възлиза на 377лв. Искът
предявен от Е.А.К. е уважен в размер на 2 100лв. и адв. възнаграждение, изчислено
по реда на Наредба №1 за минималните
размери възлиза на 377лв.
Понесените
от съдебния бюджет разноски, при условията на чл. 83, ал. 1, от ГПК - следва да бъдат възстановени от
ответника по сметката на съда. Тази сума възлиза общо на 3528 лева –държавна
такса и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на Видински
окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Ответникът по принцип има право да
претендира направените съдебни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но
тъй като ищците са освободени от задължението да внасят съдебни такси и
разноски то такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК*, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул.“Г.И.“ № *, ет. * да заплати на М.А.А., ЕГН ********** ***
сумата от 84 000 лева (осемдесет и четири хиляди лева), представляваща
обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди настъпили вследствие смъртта на баща
му А. А.К. при ПТП станало на 03.11.2019 г., настъпило при управлание на
товарен автомобил „М.“, модел-А. с турски peг. табели №*, заедно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от 05.03.2020г. до деня на
окончателното плащане на присъденото обезщетение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.А.,
ЕГН ********** иск против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК * в частта за разликата над присъдената сума от 84 000лв. до пълния предявен размер от 180 000 лева.
Задължението може да бъде изпълнено
чрез превод на присъдeните суми, по посочена от ищеца М.А.А. банкова сметка ***
„А. B.“ номер на сметка с IBAN – *** , BIC: *** „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул.“Г.И.“ № *, ет. * да заплати на адвокат Й.Г.Д., ЕГН ********** от САК със
съдебетн адрес: *** сума в размер на 3050лв.- адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска на М.А.А..
ОТХВЪРЛЯ иска на М.М.А., ЕГН **********,
представлявана от своята баща и законен представител М.А.А., ЕГН ********** ***
против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи",
ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Г.И.“ № *, ет. * за
заплащане обезщетение в размер на 40 000лева (четиридесет хиляди лева) представляващо
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на дядо
ѝ А. А.К. при ПТП станало на 03.11.2019
г., настъпило при управление на товарен автомобил „М.“, модел-А. с турски peг.
табели №*, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
05.03.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, като недоказан.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК*, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул.“Г.И.“ № *, ет. * да заплати на Ц.А.К., ЕГН ********** ***
сумата от 2100 лева (две хиляди и сто лева), представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди настъпили вследствие смъртта на брат
ѝ А. А.К. при ПТП станало на 03.11.2019 г., настъпило при управлание на
товарен автомобил „М.“, модел-А. с турски peг. табели №*, заедно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от 05.03.2020г. до деня на
окончателното плащане на присъденото обезщетение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.А.К.,
ЕГН ********** иск против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК * в частта за разликата над присъдената сума от 2100лв.
до пълния предявен размер от 40 000 лева.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК*, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул.“Г.И.“ № *, ет. * да заплати на адвокат Й.Г.Д., ЕГН **********
от САК със съдебетн адрес: *** сума в размер на 377лв.- адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска на Ц.А.К..
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК*, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул.“Г.И.“ № *, ет. * да заплати на Е.А.К., ЕГН ********** ***
сумата от 2100 лева (две хиляди и сто лева), представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди настъпили вследствие смъртта на брат
му А. А.К. при ПТП станало на 03.11.2019 г., настъпило при управлание на
товарен автомобил „М.“, модел-А. с турски peг. табели №*, заедно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от 05.03.2020г. до деня на
окончателното плащане на присъденото обезщетение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.А.К.,
ЕГН ********** иск против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК * в частта за разликата над присъдената сума от 2100лв.
до пълния предявен размер от 40 000 лева.
Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на
присъдeните суми, по посочена от ищеца Е.А.К. банкова сметка *** „А. B.“ номер на сметка с IBAN – *** , BIC: *** „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул.“Г.И.“ № *, ет. * да заплати на адвокат Й.Г.Д., ЕГН ********** от САК със
съдебетн адрес: *** сума в размер на 377лв.- адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска на Е.А.К..
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул.“Г.И.“ № *, ет. * да заплати по сметката на ВОС, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК – сумата от 3528 лева (три хиляди петстотин двадесет и осем лева),
представляваща държавна такса в производството, от заплащането на които ищците
са освободени.
Решението може да бъде обжалвано пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: