Присъда по дело №4471/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 96/17.11.2021 година по НOХД № 4471/ 2021г. на
БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла в РС - гр.Бургас обвинителен акт по
Досъдебно производство № 3388-831/2019г. по описа на 05 РУ при ОДМВР – Бургас, вх. №
10434/2019г., пор. № 3104/2019г. по описа на БРП, по който е образувано производство
срещу подсъдимия СТ. К. Д., ЕГН: **********, роден на 11.07.1981г. в гр.Бургас,
обл.Бургас, българин, български гражданин, осъждан, безработен, разведен, с основно
образование, настоящ адрес: гр.Бургас, обл.Бургас, ***, за извършено от него престъпление
от общ характер по чл.216, ал.1 НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено,
че на 26.12.2019г. в игрална зала „****”, находяща се в гр.Бургас, обл.Бургас, ***,
подсъдимият повредил противозаконно чужда движима вещ - компютьрна конфигурация,
марка „Lenovo Idea Centre АЮ520”, собственост на „Казино ****” ЕООД, ЕИК: *********,
като счупил дисплей - LCD модул на стойност 751.04 лева /седемстотин петдесет и един
лева и четири стотинки/. Производството по делото е за втори път висящо пред БРС.
Първоначално същото е приключило с постановяване на Присъда №260062/19.04.2021г. по
НОХД №2996/2020г. на БРС, с която подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по
така повдигнатото му обвинение. Така посочената присъда е протестирана от страна на
държавното обвинение и отменена от БОС с Решение №117/23.09.2021г. по ВНОХД
№695/21г., а делото е върнато на БРС за ново разглеждане от друг състав на съда. В тази
връзка е образувано и настоящото НOХД №4471/ 2021г. на БРС.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.1 НПК подсъдимият и неговият
защитник дадоха съгласие да не се разпитват всички свидетели и вещи лица, освен
свидетелката АЛ. Н. Н., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство.
По делото на подсъдимия бяха предявени посредством възпроизвеждане чрез
компютърна система записите, обективирани върху 1 /един/ брой CD и 1 /един/ брой флаш
памет, находящи се на л.68 от ДП. Беше разпитана и свидетелката АЛ. Н. Н. и бяха
изслушани и обясненията на подсъдимя.
В съдебно заседание прокурорът заяви, че поддържа повдигнатото обвинение, което
счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли на подсъдимия да бъде наложено
наказание при прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, а именно „Пробация“ за
срок от една година.
Защитникът на обвиняемия моли съдът да приеме, че осъщественото от подзащитния
му деяние е такова по чл.216, ал.6 НК или при условията на алтернативност по чл.216, ал.4
НК. В случай, че тези му доводи не бъдат възприети, моли за налагане на наказание
съобразно заявеното от представителя на държавното обвинение.
Обвиняемият, редовно призован, се явява в съдебно заседание, дава обяснения във
връзка със случилото се и изразява съжаление за стореното, като моли за налагане на по –
малко наказание.
От събраните в хода на наказателното производство доказателства -
материалите по Досъдебно производство № 3388-831/2019 г„ по описа на 05 РУ при
ОДМВР – Бургас, вх. № 10434/2019г., пор. № 3104/2019г. по описа на БРП, се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият СТ. К. Д., ЕГН: **********, e роден на 11.07.1981г. в гр.Бургас,
обл.Бургас, българин, български гражданин, безработен, разведен, с основно образование.
Същият е с настоящ адрес в гр.Бургас, ж.к.„Възраждане” бл.40, вх.1, ет.8, като видно от
приложена по делото справка за съдимост е осъждан за престъпления от общ характер.
1

На 26.12.2019г. подсъдимият Д. посетил игрална зала „****”, находяща се в
гр.Бургас, ***, стопанисвана от „Казино ****” ЕООД с управител Д.К.М..
Същата вечер, за времето от 07.00 часа до 19.00 часа, в игралната зала на работа била
свидетелката АЛ. Н. Н., на длъжност крупие. През деня в игралната зала нямало други
работници, освен крупието. През тази част от денонощието в казиното не работели и
охранители. Охраната в обекта се извършвала от фирма СОТ „*“, като служителите на
същата били с работно време от 22,00 часа вечерта до 06,00 часа сутринта.
Свидетелката Н. познавала подсъдимия Д., тъй като той бил редовен клиент на
казиното и идвал да играе почти всеки ден. Тя знаела имената му, тъй като от игралната зала
му били издали карта на редовен клиент и те се съдържали в системата. Н. знаела, че
подсъдимият има и прякор, с който е по – известен, а именно „Mаринката“.
След като влязъл в игралната зала Д. отишъл при свидетелката Н., за да му развали
пари. Той й дал една банкнота с номинал от 20 лева, а тя на свой ред му върнала две
банкноти с номинал от по 10 лева. След това подсъдимият започнал да играе на машина,
разположена срещу бара, като сам зареждал пари в нея. Свидетелката Н. стояла на стол зад
бара и видяла, че Д. сменил няколко машини, тъй като не печелел нищо. Н. знаела, че той
играел за печалба „мистерия“ в размер на 50 лева на игра.
Същата вечер в игралната зала били и свидетелите Д.М., С.Д., Т.Д. и Г.Д..
Свидетелката Т.Д. спечелила премия - „мистерия“ на една от машините и обявила това на
висок тон, което ядосало подсъдимия и той започнал да псува. Д. отишъл до бара, видимо
ядосан, замахнал с ръката си и съборил намиращите се върху него чаши и пепелници. Той се
насочил към изхода на игралната зала, но впоследствие променил намеренията си и се
върнал до бара, където псувайки отново замахнал с ръка и съборил намиращата се върху
него компютърна конфигурация, марка „Lenovo Idea Centre АЮ520”, собственост на
„Казино ****” ЕООД. Компютърната конфигурация паднала на земята, при което се счупил
нейният дисплей - LCD модул. Свидетелката Н. станала от стола си и отишла до
обвиняемия, молейки го да се успокои, а той взел якето си и си тръгнал. След като вдигнала
компютърната конфигурация от земята, Н. установила, че дисплеят й е счупен и тя не
работи. Тя веднага уведомила по телефона за случилото се свидетеля Я.Ж., упълномощен да
представлява дружеството, собственик на игралната зала. Ж. й наредил на свой ред да
подаде сигнал на ЕЕН 112, което тя сторила от служебен телефон с номер: **********. На
място бил изпратен полицейски екип и бил извършен оглед на местопроизшествие.
Свидетелят Я.Ж. дал за ремонт компютърна конфигурация, марка „Lenovo Idea Centre
АЮ520” в сервиз на „***“ АД. От фирмата установили, че повредата се състои в счупен
LCD модул и предали компютърната конфигурация на „С&Т България“ ЕООД за
извършване на ремонта.
Видно от извършената по делото съдебно-оценъчна експертиза, повреждането на
компютърна конфигурация, марка „Lenovo Idea Centre АЮ520” се състои в счупване на LCD
модул и същият трябва да бъде подменен с нов, като стойността на причинената щета
възлиза на 751,04 лева.
Към датата на процесното деяние в игралната зала имало монтирани камери за
видеонаблюдение и по надлежния ред по делото е приобщен записът за инкриминирания
период от време. В хода на разследването по ДП е изготвена техническа експертиза на така
приобщения запис. При изготвяне на същата са свалени и разпечатани на хартиен носител
осем кадъра от видеозаписа и е посочено, че след сравнение, може да се твърди, че вероятно
на записа е заснет подсъдимият Д.. Върху файла не са установени признаци на интервенция.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
2

от показанията на разпитаните свидетели – Я.Р. Ж. /л.45 от ДП/, Д.Х. Ж.а /л.42 от ДП/,
отчасти показанията на АЛ. Н. Н. /л.37 от ДП/, Д.М.М. /л.38 от ДП/, С.Д.Д. /л.39 от ДП/,
Г.Т.А. /л.41 от ДП/, Т.П.Д. /л.43 от ДП/, от заключенията на вещите лица по извършените
съдебно – оценъчна и техническа /фото-портретна и лицево-идентификационна/ експертизи,
фактура №**********/09.03.2020г., извадка от ТР, трудов договор на свидетелката АЛ. Н.
Н. № 100/01.10.2018г., писмо от „***“ АД, протокол за оглед на местопроизшествие от
26.12.2019г. в едно с албум /л.33 от ДП/, 1бр. флаш памет и 1бр. CD, съдържащ запис на
подадения сигнал на ЕЕН 112, отчасти обясненията на подсъдимия, актуална справка за
съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото писмени
доказателства.
Настоящата съдебна инстанция кредитира на първо място наличния по делото запис,
обективиран върху 1 /един/ брой флаш памет и назначената и изготвена по ДП във връзка
със същия техническа /фото-портретна и лицево-идентификационна/ експертиза. Видно от
последната е, че няма признаци за интервенция върху файла, представляващ видеозапис от
охранителна камера, монтирана в процесната игрална зала. След сравняване на заснетото от
системата за видеонаблюдение лице и снимка на подсъдимия от масивите на МВР, вещото
лице е заключило, че на записа вероятно е заснет именно СТ. К. Д.. При възпроизвеждане на
така посочения запис в съдебно заседание съдът и страните успяха също да възприемат
записаните от камерата кадри, на които ясно се вижда както самият подсъдим, така и
неговите действия, в частност замахването му с ръка по посока на бара и събарянето на
компютърната конфигурация. Съдът констатира в тази връзка, че тези действия на
подсъдимия не са случайни /в следствие на ръкомахане, както твърди той/, а съвсем
целенасочени. Констатираха се също така две приближавания на подсъдимия към бара,
съпроводени със замахване и събаряне на предмети. Първоначално той се приближава
ядосано и събаря по – малки предмети, поставени върху бар плота, които съдът прие, че са
чаши и пепелници, кредитирайки показанията на свидетелката С.Д.Д. в тази връзка. След
това Д. се отдалечава, насочвайки се към изхода, но променя решението си и се връща пред
бара, отново замахва с ръка и събаря процесната компютърна конфигурация. Цялостното
поведение на подсъдимия, както описано от намиращите се в игралната зала свидетели -
С.Д.Д., Д.М.М., Т.П.Д. и Д.Х. Ж.а, така и възприето директно от записа от охранителната
камера в казиното, навеждат на единствено възможния извод, че действията му по
повреждане на процесната вещ са напълно целенасочени. Очевидно същият е изпаднал в
състояние на силно раздразнение, в което е започнал да вика на крупието АЛ. Н. Н. и на
останалите посетители на заведението. Това раздразнение е прерастнало и във физическа
агресия, изразяваща се в неколкократно събаряне на предмети. Подсъдимият псува през
цялото време, а поведението му е видимо агресивно, като той крещи и замерва свидетелката
Д.М.М. с неустановен по делото предмет. Цялостното поведение на Д. и позицията на
тялото му изключват възможността за наличие на случайно телодвижение, в следствие на
което да е настъпила вредата. Самият факт, че той веднъж блъска предмети от бара и се
връща, за да блъсне и процесната вещ, говорят за целенасоченост на деятелността му.
Действията на подсъдимия много точно са описани от свидетелите очевидци - Д.Х. Ж.а,
Д.М.М., С.Д.Д., Г.Т.А., Т.П.Д., чиито показания съдът кредитира изцяло като единни и
непротиворечиви, незаинтересовани и последователни.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката АЛ. Н. Н. /в това число и
прочетените й такива на основание чл.281, ал.5 вр. чл.281, ал.1, т.2 НПК/ относно случилото
се, с изключение на частта им относно твърдението, че подсъдимият не е събарял други
вещи извън процесния компютър, който на свой ред е „бутнал ръкомахайки“, а не
целенасочено. На първо място следва да се има предвид, че показанията на тази свидетелка
относно липсата на целенасоченост в действията на подсъдимия са изолирани, като не се
подкрепят нито от процесния видеозапис, нито от коментираните по – горе показания на
останалите свидетели по делото. На следващо място, прави впечатление, че твърдения
3

относно неволното събаряне на компютърната система свидетелката излага за пръв път в
хода на съдебното производство, като при разпита й по досъдебното производство такива
данни не са изнасяни. Дори и свидетелката действително да е преценила, че в случая се
касае за неволни действия на Д., това съставлява лична нейна оценка на фактите, която не
може да бъде в никакъв случай решаваща при преценка относно наличието или липсата на
субективен елемент при извършване на деянието. Още повече, че тази преценка се влияе от
множество фактори като начин на възприемане и оценка на фактите на отделния индивид,
неговото емоционално състояние, познанството му с дееца и изминалия период от време. В
конкретния случай от датата на извършване на деянието до повторния разпит на
свидетелката пред съда е изминал период от почти две години, през който е нормално
оценката на събитията й да се е променила и да липсва спомен относно някои факти. Всичко
това е съчетано с факта, че както посочва самата тя, Н. познава подсъдимия отдавна /шест
години и половина/ и често е разговаряла с него. Наблюдава се също така по – висок праг на
търпимост и оправдаване на действията му, като свидетелката заявява, че: „Когато загуби
сума пари, той си е по – емоционален. Аз съм свикнала и дори не обръщам внимание. Със
сигурност е имало нецензурни думи, но ние не обръщаме внимание, защото това не е срещу
нас“.
Подсъдимият също даде обяснения пред съда, които настоящият съдебен състав
кредитира в частта им в която той признава, че е съборил процесната компютърна система и
че е бил ядосан, тъй като е загубил много пари. Съдът не кредитира обясненията на Д.
касатлно твърденията му за неволно събаряне на веща и повреждане на същата. Предвид
двойствената природа на обясненията на подсъдимия/обвиняемия като доказателствено
средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ
и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на
подсъдимия не се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност и остават
изолирани. Ето защо, съдът ги приема като изградена защитна версия, която остана
недоказана
Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля Я.Р. Ж., пълномощник на ощетеното
ЮЛ - „Казино ****” ЕООД, ЕИК: *********, който възпроизвежда разказаното му във
връзка със случая от свидетелката Н. и представя по ДП доказателства във връзка с
настъпилата за представляваното от него дружество вреда и нейния размер. В тази връзка по
делото е изготвена и съдебно – оценъчна експертиза, съобразно заключението на която
реалната стойност по пазарни цени на дисплея на компютърната конфигурация е 751,04лв.
БРС кредитира изцяло заключението по тази експертиза, като намира същото за обективно,
пълно и кореспондиращо с останалата доказателствена съвкупност.
Всички тези доказателства, както и останалите приложени и приети по делото такива
навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към
повдигнатото му обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под
съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от
съда доказателства.
В същото време обясненията на подсъдимия се намират в пълен дисонанс с
посочените по – горе показания на свидетелите по делото, нелогични и противоречиви в
много свои части, поради което и съдът не кредитира същите /освен в изрично посочените
по – горе части/ и ги приема за защитна теза на Д..
От правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл.216, ал.1 НК, който унищожи или повреди противозаконно чужда
движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
Безспорно се установи, че на инкриминираната дата - 26.12.2019г. в игрална зала
„****”, находяща се в гр.Бургас, обл.Бургас, ***, СТ. К. Д. e повредил противозаконно
4

чужда движима вещ - компютьрна конфигурация, марка „Lenovo Idea Centre АЮ520”,
собственост на „Казино ****” ЕООД, ЕИК: *********, като счупил дисплей - LCD модул на
същата на стойност 751.04 лева /седемстотин петдесет и един лева и четири стотинки/.
Безспорно се установи също така, че веща не принадлежи на подсъдимия, а на
юридическото лице „Казино ****” ЕООД, ЕИК: *********, поради което е „чужда“ по
смисъла на закона. Налице е форма на изпълнителното деяние - повреждане на вещта, тъй
като същата в резултат на действията на подсъдимия не е станала напълно и окончателно
негодна за ползването й по предназначение.
От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на
тези последици. Д. е съзнавал противоправността на действията си, както и че те ще имат за
резултат повреждането на веща и е искал настъпването на тези общественоопасни
последици.

По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, тъй като намери, че в
случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Като единствено отегчаващо отговорността на подсъдимия Д. обстоятелство, съдът
отчете твърде обремененото му съдебно минало. Видно от приложената по делото Справка
за съдимост на подсъдимия /на л.14 - 16 от делото/ същия е осъждан многократно за
престъпления от общ характер.
Налице са обаче и множество смекчаващи отговорността на Д. обстоятелства. Като
такива на първо място съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното
разследване. Също така БРС взе предвид изразеното от подсъдимия съжаление за стореното,
което по мнение на съдебния състав не е формално. Аргумент в тази насока е фактът, че Д.
заявява, че съжалява за действията си както в хода на разследването /в разпита си като
обвиняем/, така и при разглеждане на делото пред БРС. Това навежда на извода за
действително изградена критичност на дееца към извършеното от него деяние и желание
същият да коригира поведението си. Съдът взе предвид също така, че очевидно
подсъдимият е изпаднал в състояние на силно раздразнение, което именно го е мотивирало
да извърши процесното деяние. Той не е насочил поведението си към повреждане на веща
като израз на изградено у него неуважение към чуждата собственост, а именно поради
състоянието на раздразнение, в което се е намирал в момента.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при прилагане на чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ НК, а именно „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
- по чл.42а, ал.2, т.1, вр. с чл.42б, ал.1 НК - „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване на
осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично;
по чл.42а, ал.2, т.2, вр. с чл.42б, ал.2 НК - „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
по чл.42а, ал.2, т.6, вр. с чл.42б, ал.5 НК - „Безвъзмезден труд в полза на обществото“
в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЧАСА ГОДИШНО за 2 /ДВЕ/ ПОРЕДНИ ГОДИНИ.
Определяйки наказание в посочения размер, съдът намира, че така определеното
наказание би постигнало целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция
спрямо лицето.
5

По веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства по делото - 1 /един/ брой CD и 1 /един/
брой флаш памет, да останат приложени по него за срока на съхранението му, след което да
бъде унищожено по реда на ПАС.

По разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното
производство съдебно-деловодни разноски в смисъл – осъди на основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимия СТ. К. Д., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на ОД МВР
гр.Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на
103,16 лв. /сто и три лева и шестнадесет стотинки/ за изготвена съдебно-оценъчна и
техническа експертиза.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	96
Дата:	17 ноември 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20212120204471
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 октомври 2021 г.

Присъда по дело №4471/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите