№ 49
гр. Русе , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500124 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е. И. С. лично и в качеството си на баща
и законен представител на Е.Е. С. против решение №260162/ 25.09.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 1663/2020 г. по описа на Русенския районен съд, с
което е отхвърлена молбата му за защита от домашно насилие против П. С.а
Д. и М. И. Д., отхвърлена е молбата за защита от домашно насилие ,
предявена от Е. И. С. в качеството му на баща и законен представител на
детето Е.Е. С. по отношение на ответниците и е прекратено производството
по молбата спрямо М. И. Д.. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон и като необосновано по съображенията,
изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на
ново, с което молбата да бъде уважена, както и да му се присъдят
направените разноски за производството.
Ответниците по жалбата П. С.а Д. и М. И. Д. считат, жалбата за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно по съображенията,
1
изложени в отговора. Претендират разноските за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения в чл.17,
ал.1 от ЗЗДН срок срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството по делото е образувано по молба на жалбоподателя,
действуващ лично и в качеството си на законен представител на детето Е.Е. С.
против ответниците по жалбата за защита от домашно насилие.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е прекратил
производството по молбата за защита от домашно насалие на пострадалото
дете против М.Д. поради недопустимост, и отхвърлил молбата за защита от
домашно насилие по съображения, че в процеса не е установено заявеното от
жалбоподателя домашно насилие.
За да се произнесе по валидността, допустимостта и правилността на
обжалваното решение, въззивният съд съобрази следното:
Молбата е подадена в установения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН срок.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че жалбоподателят и ответниците по жалбата са от кръга лица,
визирани в чл.3, ал.1, т.6 от ЗЗДН- същите се намират в родство по съребрена
линия до четвърта степен, поради което молбата на жалбоподателят спрямо
двете ответници, както и молбата му в качеството на процесуален
субституент на малолетното му дете спрямо първата ответница се явяват
2
допустими и правилно са разгледани по същество.
Детето на жалбоподателя и ответницата М. И. Д. са роднини по
съребрена степен от шеста степен, което обстоятелство изключва
възможността детето да търси защита спрямо нея по реда на ЗЗДН. С оглед на
това правилен се явява изводът на районния съд за недопустимост на
искането на жалбоподателя в качеството на процесуален субституент спрямо
втората ответница и законосъобразно в тази част производството е
прекратено.
Обжалваното решение в частта, с която е прекратено производството по
делото по молбата на жалбоподателя в качеството му на законен представител
на детето Е.Е. С. по отношение на М. И. Д. е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В останалата обжалвана част решението е валидно, допустимо, но
неправилно като постановено при съществуни процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон.
За да бъде предоставена защита по реда на този закон, по делото следва
да бъде установено с всички допустими от закона доказателства, че спрямо
жалбоподателя и неговото дете е осъществено домашно насилие. Преценката
дали определено фактическо действие или бездействие съставлява домашно
насилие е правна. Лицето, потърсило защита следва конкретно да посочи акта
на насилие, а именно: конкретните действия, които да били упражнени
спрямо него, респ. спрямо ненавършилото пълнолетие дете.
Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗЗДН в това производство са
допустими всички доказателствени средства по ГПК. Същата правна норма
изрично регламентира, че доказателствени средства могат да бъдат и:1.
протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално
подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото
лице; 2. документите, издадени от доставчици на социални услуги,
лицензирани по реда на Закона за социалните услуги; 3. декларацията по чл.
9, ал. 3. В чл.13, ал.3 от ЗЗДН е посочено, че когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
3
Цитираната правна норма предвижда специална доказателствена сила на
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, поради което оборване на удостовереното
в нея е в тежест на ответниците по жалбата.
В молбата, въз основа на която е образувано производството, както и в
представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН като акт на
домашно насилие е посочено, че за периода 13.04.2020 г. до 17.04.2020 г.
ответниците са проявили побой, психически тормоз и закани спрямо
личността, както и че същите са извършили принудително затваряне с
оксижен на вратата на фургон, в който бил със сина си. Посочено е също, че
заваряването на вратата на фургона било извършено в присъствието на
ответниците и по разпореждане на М.Д..
Посочените в декларацията действия- побой и закани спрямо личността
на жалбоподателя в заявения период са установени с други доказателства по
делото. Изложеното в декларацията в тази част не е оборено от страна на
ответниците по жалбата. Показанията на посочените от тях свидетели са
противоречиви, поради което въз основа на тях не може да се обоснове извод,
че е опроварегана доказателствената сила на декларацията относно това
обстоятелство.
В декларацията си по чл.9, ал.3 от ЗЗДН жалбоподателят е посочил също,
че в присъствието на ответниците и по нареждане на М.Д. е била
принудително затворена с оксижен вратата на фургон, в който
жалбоподателят бил със сина си. Това обстоятелство се подкрепя от
социалния доклад, обясненията на детето, както и от показанията на св. Б. и
св. И.. Показанията на тези свидетели са логични, последователни и същите
установяват непосредствено възприети факти, поради което следва да се
кредитират. Извършването на дейност по заваряване на врата в съсобствения
между страните имот се установява и с показанията на св.И., св.Н. и св.Д..
Тези свидетели по косвен начин потвърждават наличието на конфликт
страните, при който всеки от тях е проявил агресивно поведение, както и че
по разпореждане на М.Д. е затворена врата чрез заварка с оксижен. Относно
мястото на заваряваната врата и местоположението на жалбоподателя и
детето му тези свидетели дават противоречива показания, поради което въз
основа на същите не може да се приеме, че е налице оборване на
4
удостовереното в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че на 17.04.2020 г.
ответниците по жалбата са извършили акт на домашно насилие по смисъла на
чл.2 от ЗЗДН.
Съгласно цитираната норма домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство, а за психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Конфликтното поведение от страна на ответниците и извършването на
действия, чрез които същите са ограничили принудително личната свобода
нажалбоподателя и на неговия малолетен син Е. са действия, които попадат в
горепосоченото понятие. С оглед на това молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена.
Спрямо ответниците по жалбата като извършители на домашно насилие
по смисъла на ЗЗДН следва да се наложат мерките, визирани в чл. 5, ал.1, т.1
и т.3 от закона- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие и забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице и жилището му за срок от 3 месеца.
Обжалваното решение, с което е отхвърлена молбата следва да бъде
отменено като вместо него се постанови ново, с което в полза на
жалбоподателя и детето му следва да се предостави защита от домашно
насилие чрез налагане на извършителите на горепосочените мерки за срок от
три месеца.
На извършителите следва да бъде наложена и глоба в размер на 200 лв. за
всяка от тях.
Разноските за производството са в тежест на ответниците по жалбата на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН. В полза на жалбоподателят следва да се
5
присъдят направените от него разноски в размер на 450 лв.- платено адв.
възнаграждение и държавна такса за въззивното производство.
Ответниците по жалбата дължат и дължимата държавна такса за
производството в размер на 50 лв. всяка от тях.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260162/ 25.09.2020 г., постановено по гр.д.№
1663/2020 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлена
молбата на Е. И. С. против П. С. Д. и М. И. Д. за защита от домашно насилие,
както и в частта , с която е отхвърлена молбата за защита от домашно
насилие , предявена от Е. И. С. в качеството му на баща и законен
представител на детето Е.Е. С. против П. С. Д. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА П. С. Д., ЕГН ********** и М. И. Д., ЕГН ********** и
двете от гр.Русе, ул.“*** да се въздържат от извършване на домашно насилие
спрямо Е. И. С., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“***
ЗАБРАНЯВА на П. С. Д., ЕГН ********** и М. И. Д., ЕГН ********** и
двете от гр.Русе, ул.“*** да приближават Е. И. С. от гр.Русе и жилището му за
срок от три месеца.
ЗАДЪЛЖАВА П. С. Д., ЕГН ********** от гр.Русе да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето Е.Е. С. от гр.Русе.
ЗАБРАНЯВА на П. С. Д., ЕГН ********** да приближава детето Е.Е. С.,
ЕГН ********** от гр.Русе и жилището, в което живее за срок от три месеца.
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН ********** от гр.Русе ул.“*** да заплати
ГЛОБА в размер на 200 лв. в полза на Държавата, както и по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 50 лв.
6
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН ********** и двете от гр.Русе, ул.“*** да
заплати ГЛОБА в размер на 200 лв. в полза на Държавата, както и по сметка
на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН ********** и М. И. Д., ЕГН ********** и двете
от гр.Русе, ул.“*** да заплатят на Е. И. С. от гр.Русе сумата в размер на 450
лв.- разноски за производството.
ПОТВЪРЖАДАВА решението в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на районния съд за издаване заповед за защита по чл.15
ал.2 от ЗЗДН, в която да се впишат последиците от неизпълнението по чл.21
ал.2 от ЗЗДН.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7