№ 1736
гр. Бургас, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120104358 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на искова молба от Я. И.
П. с адрес: гр. Б. ***, представляващо от адвокат К. В. К., против „Таг Сървисис“
ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от
управителя В. Д. К., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 933 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 година до
31.05.2024 година, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.
Претендират се разноски.
Твърди се, че ищеца е бил служител на ответното дружество „Таг Сървисис“
ЕООД като трудовите отношения между страните са възникнали въз основа на
сключен Трудов договор № 9 от 23.11.2017 година. Съгласно сключения трудов
договор ищецът е назначен на длъжност „***“ с код по НКПД 3141, ведно от
приложената му длъжностна характеристика. В исковата молба е изложено, че
страните са се договорили, че за извършената работа работодателят дължи на
служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер на 731 лева, платимо до
25 - то число на месеца, следващ месеца са полагане на труд. Договорено е, че
служителя ще получава допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж,
възлизащо на 0, 6 % от трудовото възнаграждение за всяка прослужена година. На
следващо място в исковата молба е изложено, че в тази връзка и предвид своята
лоялност към работодателя и постигнати високи професионални резултати на
основание чл.119 от КТ трудовото правоотношение е изменяно три пъти в частта
1
относно размера на дължимото от работодателя трудово възнаграждение чрез заповед
за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение от 29.12.2017 година,
допълнително споразумение от 30.12.2022 година и допълнително споразумение от
20.12.2023 година. Ищецът, чрез процесуалния си представител, излага, че съгласно
последното изменение на сключения трудов договор от 29.12.2023 година
работодателят дълги на служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 933 лева, платимо до 25 - то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
В исковата молба е изложено, че ищецът е полагал труд в периода от 01.05.2024
година до 31.05.2024 година, като е изпълняла стриктно и отговорно възложената му
работа, съобразно уговореното в трудовия договор и съпътстващата го длъжностна
характеристика. Посочено е, че в този период не са констатирани нарушения на
трудовия процес и на ищеца не са налагани наказания съобразно изброените такива в
Кодекса на труда. На следващо място в исковата молба е изложено, че въпреки това
ищецът не е получил дължимото трудово възнаграждение в размер на 933 лева в
уговорения между страните срок и към момента, без да му е известна причина за
липсата на плащане от страна на работодателя.
На следващо място в исковата молба е изложено, че опитите на ищеца да бъде
осъществена комуникация с управителя на ответното дружество не домели до успех,
тъй като той не е бил открит, поради което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск, чрез който работодателят да бъде осъден да
заплати дължимо месечно трудово възнаграждение в посочения размер и за посочения
период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й плащане, както и за осъждане на ответника да
плати на ищеца разноските, направени по водене на делото. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат С. дава писмен отговор на
предявения иск, като го оспорва като неоснователен и недоказан. На първо място в
писмения отговор ответникът излага, че намира предявения иск за допустим, но
неоснователен. Посочва, че дружеството му, както и други негови дружества имат
назначени не малък брой работници. Възложил е всички дейности по оформяне на
трудови договори, декларираните им в НАП, изготвянето на ведомости и за РЗ, както
и всички други счетоводни и административни функции на счетоводна кантора „ДФК
Акаунт“ ЕООД ЕИК ***, за която излага, че за периода са имали счетоводно
обслужване. Посочва, че офисите на „ДФК Акаунт“ ЕООД се намират на адрес: гр. Б.
***. През месец май 2024 година са били проведени процесуално - следствени
действия по досъдебно производство при което от офисите на дружеството са иззети
счетоводни документи и компютърни системи, измежду които и счетоводните
документи на „ТАГ Сървисис“ ЕООД, включително и всички трудови досиета. На
2
иззетите компютърни системи е софтуерния продукт с който се обработват
счетоводните документи на дружеството. Посочва, че тази информация са получили от
счетоводната кантора. На следващо място ответникът излага, че за това понастоящем
не разполага с трудовите досиета на работниците и не може дори да провери дали
действително този работник е бил назначен в това дружество, на каква длъжност и с
каква заплата. На следващо място в писмения отговор е изложено, че с оглед защитата
на интересите на дружеството заявява, че оспорва като неистински приложените към
исковата молба доказателства, представляващи Трудов договор № 9 от 23.11.2017
година, Длъжностна характеристика за длъжност „***“ от 23.11.2017 година, Заповед
№ 1 от
29.12.2017 година за едностранно увеличения на трудовото възнаграждение;
Допълнително споразумение № 3 - 9 от 30.12.2022 година към трудов договор №9 от
23.11.2017 година, Допълнително споразумение № 4 -9 от 29.12.2023 година към
трудов договор № 9 от 23.11.2017 година.
Ответникът, чрез процесуалния си представител излага, че така приложените към
исковата молба писмени доказателства са неавтентични и твърди, че подписите,
положени на тях не са на посочените лица.
В писмения отговор процесуалният представител на ответника е отправил искане
на основание чл.183 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи оригиналите на
посочените по - горе документи. Посочва, че след представяне на тези доказателства в
оригинал ще ангажира доказателства. Също така, в т.3 от описа на писмените
доказателства, приложени към исковата молба, е описана Справка за приети и
отхвърлени уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, но такава липсва сред приложените
писмени доказателства и не е връчвана, поради което ответникът отправя искане
ищецът да бъде задължен да представи посочения документ. На следващо място в
писмения отговор е посочено, че сумите не са дължими поради извършено плащане.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че във всеки един случай и
дружество е разпоредил на счетоводството да заплати на служителите дължимите им
работни заплати, като за този месец това е било сторено в брой. Ответникът е
направил искане на основание чл.176 от ГПК ищецът да бъде задължен да се яви в
съдебно заседание, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото: как е била
изплащана работната заплата - в брой или по банков път, кой и къде е предавал сумата,
за последната претендирана заплата предадена ли му е лично в плик от счетоводител.
На следващо място ответникът излага, че на трето място счита иска за
неоснователен и недоказан, тъй като видно от петитума на исковата молба ищецът
претендира брутно трудово възнаграждение в размер на 933 лева, за което твърди, че
представлява неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 година до
31.05.2024 година. Ответникът излага, че видно от представените доказателства това е
3
именно брутното трудово възнаграждение, а работодателят дължи на работника
нетното т.е. след удържане на личните здравно осигурителни вноски и съответния
данък общ доход.
Ответникът излага, че ищецът следва да уточни претенцията си като посочи дали
е за брутно трудово възнаграждение или за нетно такова, тъй като работодателят се
явява платец на ЗОВ и данък общ доход. На следващо място в писмения отговор е
посочено, че ВКС споделя разбирането, че диспозитивът на решението по чл.128, т.2
от КТ ясно следва да отразява дали се присъжда брутно трудово възнаграждение или
се присъжда остатък след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски, както е посочено в
/Решение № 166/2010 година по описа на ВКС, III г.о., Решение № 288/2011 година, по
описа на ВКС, III г.о., Решение № 154/2015 година, постановено по гражданско дело
№ 6 134 по описа на ВКС за 2014 година, III г.о., Решение № 247 от 25.02.2020 година,
постановено по гражданско дело № 3200 по описа на ВКС за 2018 година, III г.о. ГК.В
писмения отговор ответникът отправя искане след така направеното уточнение да му
бъде дадена възможност да вземе становище. Към писмения отговор са приложени
писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на
производството писмени доказателства прие за установено от фактическа страна
следното:
Между страните по делото не се спори, че на 23.11.2017г. между ищеца и
ответника бил сключен Трудов договор № 9
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, съдът приема за установено, че за процесния период от 01.05.2024 г.
до 31.05.2024 г. по силата на трудово правоотношение, възникнало въз основа на
трудов договор и допълнителни споразумения към него ищецът е заемал в ответното
дружество длъжността „***“ с основно месечно възнаграждение в размер на 933 лева,
платимо до 25-то число на следващия месец.
По делото остават недоказани твърденията на ответното дружество, че
дължимото в полза на ищцата трудово възнаграждение за месец май 2024 г. и е било
заплатено в брой. Поради това следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати на ищцата дължимото трудово възнаграждение за исковия
период.
По изложените съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за
4
уважаване на предявения осъдителен иск в претендирания размер, поради което
същият следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съобразно направеното искане за присъждането, а именно за сумата от 500
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 50 лева,
представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск, от
чието внасяне ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Таг Сървисис“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Б. ***, представлявано от управителя В. Д. К., да заплати на Я. И.
П.,ЕГН:**********, с адрес: гр. Б. ***, представляващо от адвокат К. В. К.: сумата от
933 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2024г. -
31.05.2024г., ведно със законна лихва върху дължимата сума, считано от предявяване
на настоящата искова молба до окончателното изплащане на дълга, по сключения
между страните Трудов договор № 9/23.11.2017 г., както и сумата от 500 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „Таг Сървисис“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Б. ***, представлявано от управителя В. Д. К., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да
заплати на Районен съд – Бургас държавна такса в размер от 50 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Бургаски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5