Определение по дело №829/2021 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 29.04.2021 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти въззивен състав, в закрито разпоредително заседание, проведено на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

                                                                                мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

            като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНЧД  № 829/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.

            Атакуваното разпореждане е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на глава двадесет и втора от НПК.

 

            С протоколно определение от 21.01.2021 г. по НОХД  № 16258/2020 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 102-ри състав, е прекратил съдебното производство по внесен обвинителен акт на Софийската районна прокуратура (СРП), срещу подс. Р.Л.С., за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, и срещу подс. М.Т.Т., за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 4, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 от НПК, и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила.

            Като основание за прекратяване на съдебното производство, съдът е посочил, че на досъдебното производство, при изготвяне на обвинителния акт, е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до ограничаване на правото на подс. М.Т. да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и да организира ефективно защитата си, изразяващо се в противоречие в посоченото в обвинителния акт, по отношение на приетата от държавното обвинение правна квалификация на инкриминираното деяние, както и противоречие между възприетите в диспозитива на обвинителния акт текстова и цифрова квалификация на обвинението. В заключение, първата инстанция е преценила, че описаното съществено нарушение на процесуалните правила представлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП, за отстраняване на същото.

            Срещу определението на СРС – НО, 102-ри състав е подаден частен протест от прокурор при СРП. С така подадения протест представителят на държавното обвинение изразява несъгласие с доводите на първия съд за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на подс. Т., като развива доводи, че се касае за техническа грешка, а не за процесуално нарушение, от категорията на съществените. Навежда, че в постановлението за привличане на обвиняем, съгласувано по реда на чл. 219, ал. 1 от НПК, и в началото на обвинителния акт, е изписана правилната правна квалификация на деянието, а именно по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Намира, че при преценката, дали е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съдът следва да отчете сериозността на допуснатото нарушение, за да не се абсолютизира всяка техническа грешка и то – при неколкократното правилно изписване на цифрите в обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем. Сочи, че допуснатата в конкретния случай неточност не е засегнала сериозно правото на защита на обвиняемото лице и не е създала неяснота относно обвинението. Предлага отмяна на протестираното определение на СРС за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за насрочване и разглеждане от първоинстанционния съд по същество.

            Съдебният състав, след като се запозна с подадения частен протест и след като извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, установи, че частният протест е депозиран в законоустановения седем дневен срок от произнасянето в открито разпоредително съдебно заседание на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустим.

            След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частния протест, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания първоинстанционен съдебен акт.

            Съдебното производство по НОХД  № 16258/2020 г. по описа на СРС – НО, 102-ри състав, е образувано въз основа на внесен на 04.12.2020 г. в СРС – НО обвинителен акт по досъдебно производство  № 229 ЗМК 1008/2019 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр.  № 20012/2017 г. по описа на СРП, срещу Р.Л.С. – за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, и М.Т.Т. – за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

            С внесения обвинителен акт срещу подсъдимия Р.Л.С. е повдигнато обвинение за това, че на 29.03.2019 г., около 15.30 часа, в гр. София, в 151 ЦДГ „Леда Милева“, находяща се на ул. „********, чрез нанасяне на удар с юмрук в теменно – тилната част на главата, е причинил на Н.А.К.(учител – назначена с трудов договор от 22.01.2014 г. на длъжност „учител“ в 151 ЦДГ „Леда Милева“) при и по повод изпълнение на службата си – същата е изпълнявала служебните си задължения – втора смяна, съгласно график, лека телесна повреда, изразяваща се в навяхване на шията, което нараняване реализира медико – биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

            Срещу М.Т.Т. е повдигнато обвинение за това, че на 29.03.2019 г., около 15.30 часа, в гр. София, в 151 ЦДГ „Леда Милева“, находяща се на ул. „********, чрез бутане с ръце в лицето и в шията, е причинила на Н.А.К.(учител – назначена с трудов договор от 22.01.2014 г. на длъжност „учител“ в 151 ЦДГ „Леда Милева“) при и по повод изпълнение на службата си – същата е изпълнявала служебните си задължения – втора смяна, съгласно график, лека телесна повреда, изразяваща се в ограничено охлузване и кръвонасядане по лигавицата на долната устна на ниво 1-ви и 2-ри долни десни зъби, които наранявания реализират медико – биологичния признак болка и страдание – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

            Със свое разпореждане от 04.01.2021 г., съдията – докладчик по НОХД  № 16258/2020 г. по описа на СРС – НО, 102-ти състав е насрочил образуваното по обвинителния акт дело в разпоредително заседание, което е проведено на 21.01.2021 г.

            В хода на разпоредителното заседание, защитникът на подсъдимите лица е направил искане за прекратяване на съдебното производство по НОХД  № 16258/2020 г. по описа на СРС – НО, 102-ти състав, на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, и връщане на делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са конкретизирани в насока, че с внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт подс. Т. е предадена на съд за престъпление, за което не е привлечена към наказателна отговорност, а именно – по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, каквато квалификация не и е предявена на досъдебна фаза и не кореспондира с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от НК.

            С протоколно определение от 21.01.2021 г. по НОХД  № 16258/2020 г., СРС – НО, 102-ти състав, е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на СРП, за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила. В мотивната част на така постановения съдебен акт съдът е приел, че спрямо подс. Т. е предявено обвинение в досъдебното производство – с постановление от 16.12.2019 г., за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК – за причиняване на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК на съответното пострадало лице, попадащо в хипотеза на ал. 2 на чл. 131 от НК. Във внесения обвинителен акт, обаче, СРП е посочила на заглавната страница, че подс. Т. следва да отговоря за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2  от НК, а на стр. 3 от обвинителния акт – че подс. Т. е осъществила признаци на състав по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, след което в правната квалификация на престъплението и в диспозитивната част на обвинителния акт, на стр. 5, СРП е посочила, че подсъдимата Т. е предадена на съд за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Съдът е констатирал, че т. 3 на чл. 131, ал. 2 от НК препраща и е свързан с чл. 130, ал. 1 от НК, а не с ал. 2 от текста на цитираната материалноправна норма, и тази правна квалификация не отговаря на фактическото обвинение в диспозитивната част на обвинителния акт, където телесната повреда е отразена като болка и страдание (чл. 130, ал. 2 от НК) на Нели Ковачева, попадащо в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК. Съдът е приел, че тази правна квалификация не отговаря и на предявеното обвинение в досъдебното производство спрямо подс. Т., където е посочена т. 4 на чл. 131, ал. 2 от НК. Преценил е, че не е налице явна фактическа грешка, след като на няколко места в обвинителния акт се сочи различно по правна оценка деяние, спрямо фактическото обвинение. В обобщение, първият съд е преценил, че следва да упражни правомощието си по чл. 249, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от НПК за прекратяване на съдебното производство от делото и връщането му на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения, които са отстраними чрез изготвянето на прецизен обвинителен акт, или ако е наложително и по преценка на СРП – извършване на процесуални действия по ново привличане на обвиняемото лице и следващите от това действия.

            Срещу така постановения съдебен акт е депозиран частния протест от прокурор при СРП.

            Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол, по реда на Глава XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, съответно липсата, на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл. 249, ал. 4 от НПК.

            Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество ; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

            При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледан по същество, протестът е неоснователен, а атакуваното определение на първоинстанционния съд – законосъобразно и правилно.

            Извършвайки собствен анализ на материалите по досъдебното производство, въз основа на които е образувано съдебното производство пред първия съд, въззивният съд констатира, че в хода на досъдебната фаза и при изготвяне на внесения в СРС – НО обвинителен акт действително е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, по смисъла на чл. 294, ал. 4, т. 1 от НПК – посоченото от първостепенния съд, което е довело до ограничаване правото на защита на обвиняемите лица.

            Видно от материалите по досъдебното производство, с постановлението на водещия разследването от 16.12.2019 г., подсъдимата, тогава обвиняема, М.Т. е привлечена да отговаря наказателно за осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. С внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, срещу подс. Т. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, срещу което същата не се е защитавала в хода на проведеното досъдебно производство. Обвинение с визираната в обвинителния акт правна квалификация е повдигнато срещу подсъдимото лице за пръв път с процесуалния документ, изготвен на основание чл. 246, ал. 1 от НПК, с който е инициирано съдебно производство по делото. С внесения обвинителен акт, както правилно е приел и първият съд, отговорността на подс. Т. е ангажирана по непредявено ѝ по надлежния процесуален ред обвинение.

            Отделно от това, законосъобразни и правилни са и констатациите на първоинстанционния съд, че при така очертаните с обвинителния акт предели на обвинението е допуснато противоречие между текстовото и цифрово описание на обвинението, повдигнато срещу подс. Т.. По-конкретно, прокурорът при СРП е преценил, че причинените на пострадалата телесни увреждания, вменени във вина на подсъдимата, и изразяващи се в ограничено охлузване и кръвонасядане по лигавицата на долната устна на ниво 1-ви и 2-ри долни десни зъби, са реализирали медико – биологичния признак болка и страдание, поради което и е преценил, че деянието е съставомерно по основния състав на причиняването на лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Същевременно, при цифровото описание на приложимия, според представителя на държавното обвинение, квалифициран състав на престъплението, е посочена разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 3 от НК, която предвижда по-тежко наказуем състав спрямо този по чл. 130, ал. 1 от НК. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на фазата на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на обвиняемото лице да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение по начин, който да му позволи да организира адекватно защитата си. Това е така, защото обвиняемата, понастоящем подсъдима, не може да разбере ясно, точно и безпротиворечиво какво се приема от представителя на държавното обвинение и съобразно него да изгради адекватна процесуална позиция, като особено съществено това се отразява върху безусловното право на защита на същата.

            И най-после, при така очертаните обективни и субективни предели на обвинението с внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт е допуснато и противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия, по отношение на правната квалификация и предвиденото наказание за осъществения, според СРП, квалифициран състав на престъплението, за което подс. Т. е привлечена да отговаря наказателно. Това противоречие се изразява в това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е прието, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, докато в диспозитива е възведена квалификация на деянието по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

            Предвид изложеното, въззивният съдебен състав се съгласява с констатациите на СРС – НО, 102-ри състав, че внесеният в съда обвинителен акт не покрива минималните стандарти за неговото съдържание, заложени от законодателя в разпоредбата на чл. 246 от НПК. Допуснатите противоречия и несъответствия не дават възможност на подсъдимото лице Т. да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение по начин, който да му позволи да организират адекватно защитата си, а на съда – да очертае по ясен и недвусмислен начин предмета на доказване по делото.

            Посоченото процесуално нарушение не може да бъде отстранено във фазата на съдебното производство, без да бъдат накърнени правата на подсъдимото лице, поради което е абсолютно основание за прекратяване на образуваното съдебно производство и връщане на делото в стадия, на който е било допуснато. Ето защо, единствено възможният и законосъобразен начин за отстраняването му се явява връщането на делото на прокурора, за изпълнение на задължителните правни предписания, визирани в чл. 219 от НПК.

            Настоящата инстанция споделя и доводите на СРС, че не се касае за допусната очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл. 248а от НПК, доколкото противоречието е съществено, допуснато е на няколко места в обвинителния акт и е довело до несъответствие между текстовото и цифрово формулиране на обвинението.

            С оглед на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че определението на първоинстанционния съд за прекратяване на образуваното пред него съдебно производство и връщане на делото на прокурора се явява по съществото си правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Делото трябва да се върне на прокурора, за отстраняване на така допуснатите съществени процесуални нарушение.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 и ал. 2 от НПК, СЪДЪТ

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.01.2021 г. по НОХД  № 16258/2020 г., с което СРС - НО, 102-ри състав, е прекратил съдебното производство по внесен обвинителен акт на СРП, срещу Р.Л.С. – за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, и М.Т.Т. – за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 4, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 от НПК, и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………….. ЧЛЕНОВЕ : 1. ……………….. 2. ....................