РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3966
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Г. ф. против Б.Д.М., с която е предявен иск
с правно основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.).
Ищецът Г. Ф.твърди, че е изплатил на
основание влязло в сила решение по гр.д. № 4879/13 г., СГС, І-12 състав сумата
от 33 064,48 лв. на Н.Ц.Т.– пострадала при ПТП от 14.11.2011 г., настъпило на
ул. „Димитър Пешев“ в гр. София. Поддържа, че виновен за инцидента, съобразно
влязло в сила решение по н.а.х.д. № 4954/2012 г., СРС, е Б.Д.М. – управлявал
автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Моли ответникът
да бъде осъден да заплати исковата сума, ведно със законната лихва до
окончателното й плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът Б.Д.М. оспорва исковете
по основание и размер. Поддържа, че разноските по изпълнителното дело не се
дължат от него, тъй като ищецът е следвало да изпълни доброволно. Сочи, че
определената от фонда сума не е съобразена с изискванията за справедливост при
формиране размера й. Счита, че производството по гр.дело № 4879/13 г., СГС,
І-12 състав е заведено по вина на Гаранционния фонд. Твърди, че извънсъдебното
споразумение, бидейки договор не обвързва третите, лица каквото се явява
ответника. Прави възражение за погасяване по давност на вземането. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Решение от 30.05.2012 г. по НАХД №
4954/2012 г. по описа на СРС, 15 състав Б.Д.М. е признат за виновен в това, че
на 14.11.2011 г. около 11.50 часа в гр. София, ж.к. Дружба, на ул. „Безименна“
с посока на движение от вход/изход на бензиностанция „Б плюс“ към ул. „Димитър
Пешев“ в района на кръстовището, образувано от посочените улици към ул.
„Обиколна“ при предприемане на маневра завой на дясно при управление на лек
автомобил Опел Астра с рег. № ******,
нарушил правилата за движение по пътищата и причинил по непредпазливост средна
телесна повреда на Н.Ц.Т., изразяваща се във фрактура на голямопищялната
кост на лявата подбедрица, довела до трайно затруднение на движението на левия
долен крайник за срок по-голям от 30 дни. Решението е влязло в сила на
17.12.2012 г.
С молба от 09.01.2013 г. Н.Ц.Т.е
направила искане до Гаранционния Ф.за определяне и изплащане на обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на настъпилото
ПТП, тъй като виновният водач не е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
В изпълнение на решение по Протокол
№ 4/14.02.2013 г. и № 8/28.03.2013 г. на Управителния съвет на Гаранционния Ф.на
Н.Т.Ц.е изплатено обезщетение в размер на 8000 лева – за неимуществени вреди,
1802 лева – имуществени вреди – разходи за лечение и 156,33 лева – имуществени
вреди – разходи за лекарства. Сумите са изплатени на 21.03.2013 г. и на
01.04.2013 г.
С Решение № 387/15.01.2014 г. по гр.д.
№ 4879/2013 г. по описа на СГС, І-12 състав Гаранционният Ф.е осъден да заплати
на Н.Ц.Т.сумата от 12000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
като при постановяване на решението съдът е отчел платената извънсъдебно сума в
размер на 8000 лева. Гаранционният Ф.е осъден да заплати и лихва върху тази
сума от 08.04.2013 г. до цялостното й изплащане, както и сумата от 1315 лева –
разноски в производството, както и сумата от 480 лева – държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – Б.Д.М.. На 04.03.2014 г. въз основа на влязлото в сила съдебно
решение е издаден изпълнителен лист за сумата от 12 000 лева, ведно със
законната лихва. Образувано е изпълнително дело № 20148510400553 по описа на
ЧСИ М.П.. На 19.03.2014 г. в срока за доброволно изпълнение Гаранционния Ф.е
изпълнил задължението си да заплати сумата от 16580,73 лева, с което е погасил
задължението си от 12000 лева – главница, 1159,26 законна лихва и 3421,47 лева
– разноски в изпълнението.
Със споразумение от 29.05.2014 г.,
сключено между Гарационен Ф.и Н.Ц.Т.е уговорено
заплащане на допълнително 6000 лева – обезщетение за вреди, сумата от 585 лева,
представляваща разлика межсу присъдените със съдебно
решение разноски в размер на 1315 лева и присъдените със същото решение
разноски на Гаранционния Ф.в размер на 730 лева. В изпълнение на споразумението
Гаранционния Ф.е направил плащане на сумата от 6585 лева на 27.06.2014 г.
На 11.09.2014 г. с платежно
нареждане е преведена сумата от 480 лева, представляваща дължима държавна такса
по сметка на Софийски градски съд по гр.д. № 4879/2013 г. по описа на СГС, І-12
състав.
С Регресна
покана от 07.06.2016 г. Б.Д.М. е поканен да възстанови сумата от 331131,38
лева, платени на пострадалата при ПТП на 14.11.2011 г. Н.Ц.Т..
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането (отм.) Гаранционния Ф.изплаща
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
имуществени и неимуществени вреди на чуждо имущество, когато пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България и виновният водач
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. След изплащане на обезщетението Гаранционният Ф.встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите по
ал. 8 (чл. 288, ал. 12 от КЗ – отм.).
Основателността на предявения иск
следователно е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че е
настъпило ПТП, причинено от водач на моторно превозно средство, за което не е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, при което са
причинени имущестнени и неимуществени вреди, както и
че Гаранционният Ф.е извършил плащане на обезщетение на увреденото лице.
Страните не спорят, че на 14.11.2011
г. Б.Д.М. при управление на лек
автомобил, без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност, е
причинил имуществени и неимуществени
вреди на Н.Ц.Т.. Спорът е в това какъв е размерът на обезщетението, което е
било дължимо и което подлежи на възстановяване от виновния водач.
В разпоредбата на чл. 288, ал. 12
от Кодекса за застраховането (отм.) е предвидено, че Гаранционният Ф.до размера на платеното и разходите за
определяне и изплащане на обезщетението. От събраните по делото доказателства
се установява, че ищецът е платил сума в общ размер на 33064,48 лева, която
включва както определено извънсъдебно обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, а така също и обезщетение за неимуществени вреди,
определено с влязло в сила съдебно решение. Включена е и сума за съдебни
разноски и такси, както и за платени такси в изпълнително производство.
Във връзка с направените с
отговора възражения следва да бъде посочено, че съгласно чл. 288, ал. 6 от
закона Гаранционният Ф.определя и изплаща обезщетения, като чл. 273 се прилага
съответно (ал. 1 - при смърт или телесни увреждания на трети лица обезщетението
се определя от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновния
водач или по съдебен ред), за вреди, различни от вредите, причинени на моторни
превозни средства, обезщетението се определя по правилата, приети по реда на
чл. 290, ал. 2, т. 9 (приема правила, съобразени със съдебната практика,
относно процедурата за уреждане на претенции за вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания.). Т.е. размерът на обезщетението в този случай се определя
от Гаранционния Ф.съобразно приети от него правила или по съдебен ред. Със
съдебно решение, постановено по гр.д. № 4879/2013 г. по описа на СГС, І-12
състав е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е в общ
размер на 20000 лева. Ответникът Б.Д.М. е бил обвързан от мотивите на
решението, тъй като то е постановено при негово участие като трето лице –
помагач на страната на Гаранционния фонд. По отношение на сумата от 6000 лева,
определена по споразумение от 29.05.2014 г., сключено между увреденото лице и
Гаранционния Ф.следва да посочи, че тя е платена като с плащането й
пострадалото лице е приело, че причинените му неимуществени вреди са обезщетени
изцяло. С подписване на това споразумение е погасено правото на Н.Ц.Т.да
предяви иск за обезщетяване на същите вреди в по-голям размер от този, за който
е постигнато споразумение от прекия причинител на вредата (Тълкувателно решение
№ 1/2016 на ОСГТК на ВКС). Законът не предоставя възможност на виновния водач
да оспорва размера на платеното обезщетение, освен ако не поддържа възражения
относно това, че са нарушени вътрешните правила на фонда за определянето му.
Възражението на ответника се
явява основателно единствено за сумата от 3421,47 лева, представляващи платени
разноски в изпълнително производство по изп. д. №
20148510400553, тъй като те не са свързани с определяне и изплащане на
обезщетението. Това е така, тъй решението, с което е определено допълнително
обезщетение в размер на 12000 лева е влязло в сила и разноските в
изпълнителното производство са били направени във връзка липса на доброволно
изпълнение от задълженото лице – Гаранционния фонд. Следователно в тази част
предявеният иск се явява неоснователен.
Неоснователно се явява и направеното
възражение за изтекла погасителна давност на вземането. В конкретния случай,
приложение намира разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите, доколкото регресното право възниква по
силата на закона от момента на плащане на определеното обезщетение и давностния срок е пет години. От събраните по делото
доказателства се установява, че първото плащане е извършено на 21.03.2013 г., а
исковата молба е подадена на 21.03.2018 г. (видно от пощенското клеймо,
отразено върху първата страница на исковата молба и приложения към нея пощенски
плик), т.е. в последния ден на давностния срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 1190,32 лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска и сумата от 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание
288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) във връзка с чл. 45 от ЗЗД Б.Д.М., ЕГН-**********,*** да заплати
на Г. Ф., *** сумата от 29643,01 лева (двадесет и девет хиляди шестстотин
четиридесет и три лева и една ст.), представляващи платено от ищеца
обезщетение за причинени имуществени имуществени и
неимуществени вреди на Н.Ц.Т.при ПТП настъпило на 14.11.2011 г. в резултат на
виновно поведение на ответника, управлявал лек автомобил Опел Астра с рег. № ***** без сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 21.03.2018 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 29643,01 лева до предявения размер от 33064,48
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Б.Д.М., ЕГН-**********,*** да
заплати на Г. Ф., *** сумата от 1190,32 лева (хиляда сто и
деветдесет лева и тридесет и две ст.), представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: