Решение по дело №1638/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „******“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И. Ц. Ц., чрез пълномощника му адв. Н.Ч., срещу Решение № 970/26.06.2023 г. постановено по АНХД № 621/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 684690-F643122/05.01.2023 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна, с което на „******“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „******“ ЕООД/, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност. С решението на Районен съд – Варна, „******“ ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. С жалбата се прави искане за отмяна на Решение № 970/26.06.2023 г., постановено по АНХД № 621/2023 г. по описа на Районен съд – Варна и за присъждане на сторените по делото разноски за втората инстанция.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Конкретно сочи, че неправилно въззивния съд е приел, че процедурата по спиране на административнонаказателното производство след щателно издирване на нарушителя е законосъобразно проведена. Сочи, че административнонаказващият орган не е предявил и връчил надлежно АУАН и не е следвало да спира производството, а по аргумент от чл.43, ал.4 от ЗАНН да изпрати последният на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. Твърди, че не са извършени действия по издирването на управителя на дружеството. Счита, че след като не е било налице основание за спиране на административно-наказателното производство, НП е издадено след изтичането на 6-месечния срок и в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 он ЗАНН. Касаторът възразява, че въззивният съд е направил неправилна преценка относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на случая и ниската обществена опасност на деянието, тъй като от него не са настъпили вредоносни последици.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв. Н.Ч., който поддържа жалбата. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – Директор на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите не изпраща представител. В писмено становище вх.№ 14316/10.10.2023г. оспорва жалбата, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата. Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд като неправилно и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени издаденото НП.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С решение 970 от 26.06.2023г. постановено по НАХД № 20233110200621/2023 г. на ВРС е потвърдено оспореното НП. За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че на 05.01.2022г. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна извършил проверка на задължените субекти по ЗДДС, при която установил, че „******“ ЕООД, сега „******“ ЕООД, не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП по регистрацията си – ТД на НАП-Варна, справка - декларация по ЗДДС за отчетен период – 01.11.2021г. – 30.11.2021г., в законоустановения срок до 15.12.2021г. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС, за което срещу него бил съставен АУАН № F643122/14.02.2022г. На 27.05.2022г. производството било спряно на основание чл.43, ал.6 ЗАНН, като препис от АУАН бил връчен на представител на дружеството на 21.12.2022г. Въз основа на АУАН било издадено НП № 684690-F643122/05.01.2023г., с което на основание чл.179, ал.1 ЗДДС на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на административното наказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е стигнал до извод, че правилно административнонаказателното производство било спряно поради неустановяване на представител на жалбоподателя, като по делото са налице доказателства за предприети действия от страна на органа по приходите за издирването му, с оглед на това не е изтекъл шестмесечният срок за издаване на НП. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е за безспорно по делото обстоятелство извършеното на нарушението, осъществено чрез бездействие, като същото е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна. В НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон, както и такива, че случаят не е маловажен по смисъла чл. 28 ЗАНН.

Касационният състав преценява оспореното решение като валидно и допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на приложимия материален закон.

Настоящата инстанция споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която почива на събраните в хода на производството доказателства. Не се спори, че в конкретния случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като според настоящия състав не е изпълнено условието за това по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Липсват каквито и да било данни по делото представител на „******“ ЕООД да е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН и да не се е явил. До дружеството е изготвена покана изх. № изх. № 1 – 12/05.01.2022г., изпратена чрез пощенски оператор „МИБМ ЕКСПРЕС“ ООД на адреса на управление на дружеството. Според приложеното по преписката известие за доставяне и пощенски плик, пратката се е върнала в цялост с отбелязване „непотърсена“, което не отговаря на нито едно от условията, за да бъде съставен АУАН в отсъствие на нарушителя.

Освен че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН, не са спазени и разпоредбите на чл.43, ал.4 и ал.6 ЗАНН. Разпоредбите са императивни и указват конкретните задължения на компетентните по движението на административнонаказателните преписки органи.

Съгласно чл.43, ал.4 ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно чл.43, ал.6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Целта на закона е посредством спирането да се осигури допълнителна процесуална възможност за издирването и връчването на нарушителя на съставения му АУАН.

В конкретния случай, лицето е взело участие в административнонаказателното производство едва на 21.12.2022г., на която дата според разписката към АУАН, същият е бил връчен на представляващия дружеството. Съставеният обаче в отсъствие на нарушителя АУАН е следвало да бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, който ред в случая не е спазен.

Действията на органите по приходите, документирани с приложените по преписката протоколи за посещение на адрес от 13.05.2022г. и 27.05.2022г. и изпратената покана изх. № 1 – 12/14.02.2022г. чрез пощенски оператор „***********“ ООД, която не е получена от дружеството, не покриват критериите за щателно издирване по чл.43, ал.6 ЗАНН. Доколкото посещенията от органите по приходите за целите на връчване на АУАН не са извършени в рамките на изрично предвидена от ЗАНН процедура и не са представени доказателства за това, същите тези органи по приходите да са част от „съответната служба" по смисъла на чл.43, ал.4 ЗАНН, то съставените протоколи за посещения на адрес не се ползват с удостоверителна доказателствена сила. Освен това, същите не са съставени в присъствието на трети, незаинтересовани от производството лица и не са посочени дата и час, в който са извършени посещенията, поради което не е доказано изпълнението на изискването на чл.43, ал.4 ЗАНН.

Спиране на производството е допустимо само когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. В случая единствените доказателства, въз основа на които е спряно производството, са протоколите за посещение на адрес и неполучена покана, като липсват данни да е събирана информация за промяна на адреса на дружеството, да е търсен адресата на акта на друг адрес, нито да са полагани каквито и да е други усилия за неговото издирване.

Отделно, извършените действия по посещения на адрес са част от фактическия състав на връчването по особения ред на чл.32 ДОПК – чрез прилагане към данъчното досие, който при изричната регламентация на чл.33 ДОПК не е приложим за връчване на актове, документи и книжа за реализиране на административнонаказателната отговорност, т.к. за тях се прилага ЗАНН. От друга страна не са ангажирани доказателства и да е довършен фактическия състав на връчването по особения ред – да е изготвено и публикувано на сайта на НАП съобщението по чл.32 ДОПК.

След като са липсвали основания за спиране на производството, в нарушение на чл.34, ал.3 ЗАНН наказателното постановление се явява издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН.

При горните съображения като е стигнал до други правни изводи, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените в производството разноски. Основателно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/27.06.2023г., и платежно нареждане от същата дата, е в размер на 500,00лв. - изплатени по банков път. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, при материален интерес до 1000,00лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00лв. Случаят не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което претендираното възнаграждение следва да се редуцира до предвидения минимален размер.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 970/26.06.2023 г. постановено по АНХД № 621/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 684690-F643122/05.01.2023 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна, с което на „******“ ЕООД, ЕИК ************** /с предишно наименование „******“ ЕООД/, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 684690-F643122/05.01.2023 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна, с което на „******“ ЕООД, ЕИК **************** /с предишно наименование „******“ ЕООД/, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК *************, представлявано от И. Ц. Ц., сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

	Председател:
	Членове: