Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - Д въззивен състав в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Галина Ташева
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 2207 по
описа на СГС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 от ГПК.
С
решение № 456578, постановено на 23.07.2018г. по гр.д. № 29730/2018г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав е бил
осъден ответникът Т.Б. АД на основание чл. 344, ал.1, т. 3 . във вр. с чл. 225,
ал.1 от КТ да заплати на М.В.Б. сумата от 5824,26 лева, явяваща се обезщетение
за претърпените в следствие на незаконното уволнение вреди за периода от
17.03.2016г. до 27.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от депозиране
на исковата молба – 11.05.2018г. до окончателното й изплащане. За разликата над
уважения размер до пълния предявен от 6 080,28 лева и за периода от
28.05.2016г. до 19.06.2016г. искът е отхвърлен. Допуснато е предварително
изпълнение на решението.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК е бил осъден ответникът да плати на ищеца сумата
от 1101,19 лева – съдебноделоводни разноски, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК
е осъден ответникът да плати по сметка на СРС сумата от 232,97 лева – държавна
такса.
Недоволен от постановеното решение, ответникът
Т.Б. АД го обжалва с въззивна жалба, в частта, с която е бил уважен предявеният
от ищцата иск. Поддържа, че в
обжалваната си част решението е недопустимо поради наличие на влязло в сила
решение за същото искане, на същото основание, между същите страни - решение № 3522 от 30.03.2016г. по гр.д.№
3489 по описа на СРС, 67 състав. По тази причина иска решението да бъде
обезсилено.
В
срока и по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната по нея страна – М.Б., чрез адв. Н.Х.– САК и тя е изразила становището си по нейната неоснователност.
Намира за обосновани изводите на СРС за допустимост на предявената претенция, както
и за нейната неоснователност, поради което моли решението, в обжалваната от
въззивника част да бъде потвърдено като правилно.
Решението,
в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.344, ал1.т.3 от КТ
за
разликата над уважения размер от 5824,26 лева до пълния предявен от
6 080,28 лева и за периода от 28.05.2016г. до 19.06.2016г., като необжалвано е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е
подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да бъдат разгледана
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение на посочените си правомощията настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение
на императивни материални норми, за правилното прилагане, на които въззивният
съд също следи служебно.
Неоснователни
са наведените от ответника доводи за недопустимост на така предявения от ищцата
иск. За да постанови решението си , СРС
се е позовал на Определение № 358 от 02.07.2009г. по гр.д.№ 357/2009г., III, г.о.
на ВКС и е приел, че силата на присъдено нещо преклудира всички факти, имащи
значение за спорното право, които са се осъществили до приключване на устните
състезания пред последната инстанция по същество. Същото искане може да бъде
предявено отново между същите страни, ако се основава на новонастъпили факти. В
случая - страната е претендирала обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
законоустановения период от шест месеца (това е нейно право, още повече че
отнапред няма яснота за това кога ще бъде разрешен спора с влязло в сила
решение). По това искане има частично произнасяне - за период от три месеца.
Видно от изложените мотиви - съдът не се е произнесъл по същество, тъй като
периодът не е бил изтекъл и той не е обсъждал за него наличието или не на
предпоставките по чл. 225, ал. 1 от КТ. Към настоящият
момент - с предявяването на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за останалите три
месеца - страната се позовава на новонастъпил факт - период от време след
приключване на устните състезания пред първата инстанция. На това основание -
тя може да иска присъждане на обезщетение. Изложените мотиви напълно
кореспондират с извода на настоящата инстанция, че постановявайки решение №
3522 от 30.03.2016г. по гр.д.№ 3489 по описа на СРС, 67 състав съдът не се е
произнесъл по същество, понеже периодът не е бил изтекъл и за него той не е
обсъждал наличието или липсата на предпоставки по смисъла на чл.225, ал.1, т.1
от КТ. С предявяване на настоящата си искова претенция ищцата се позовава на
нов факт – период от време след приключване на устните състезания пред първата
инстанция.
При липса
на доводи, касаещи правилността съдебния
акт и по смисъла на чл.269 от ГПК, въззивният съд намира че не следва да я
обсъжда, поради което решението следва да бъде потвърдено.
По
разноските
Предвид
изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата
страна, която е направила искане за присъждането им поради което, такива й се
следват в размер на 660 лева – видно от договор за правна помощ, на л.39 от
делото, който в случая е и разписка за извършено плащане, съгласно
догореното между страните по чл.1 от текста на същия.
Съгласно
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280 ал.3 от ГПК
въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Д въззивен състав,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 456578, постановено на 23.07.2018г. по гр.д.
№ 29730/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
61 състав в частта му, с която е бил
61 състав е бил осъден ответникът Т.Б. АД на основание чл. 344, ал.1, т. 3 .
във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ да заплати на М.В.Б. сумата от 5824,26 лева,
явяваща се обезщетение за претърпените в следствие на незаконното уволнение вреди
за периода от 17.03.2016г. до 27.05.2016г., ведно със законната лихва, считано
от депозиране на исковата молба – 11.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.Б. АД, с ЕИК: ********да
заплати на М.В.Б. с ЕГН: ********** сумата от 660 лева, разноски пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО, в частта му, с
която е отхвърлен искът с правно основание чл.344, ал1, т.3 от КТ за разликата
над уважения размер от 5824,26 лева до пълния предявен от 6 080,28 лева и
за периода от 28.05.2016г. до 19.06.2016г., като необжалвано е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: