№ 1428
гр. Варна, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. Кожухарова
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от В. Кожухарова Гражданско дело №
20233110108232 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на предявен от „М. п. м.“ АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р. П. К.“ № *, ет. *, чрез пълномощник, срещу Б.
Б. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С. п., ул. „К. О.“ № **, с искане до съда да
постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1308.51 лв., представляваща главница по
договор за кредит № М0000002579/ 05.10.2020 г., начислена за периода 10.02.2021 г. –
10.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателно изплащане на вземането; 385.59 лв. –
възнаградителна лихва, начислена за периода 10.02.2021 г. – 10.05.2022 г.; 124.89 лв. –
обезщетение за забава, дължимо за периода 11.02.2021 г. – 01.06.2022 г., за които вземания по
ч. гр. д. № 11468/ 2022 е издадена Заповед № 5635/ 25.08.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излагат твърдения за сключен между страните договор за кредит,
в изпълнение на задълженията по който, ищецът предоставя на ответника, по банков път,
сумата от 1500 лева. Уговорено е връщане на заетата сума на 18 вноски, както и заплащане
на възнаградителна лихва в общ размер на 543.19 лв., също на 18 вноски. ГПР е 49.86 %. От
страна на ответника не е изпълнено задължението за връщане на 15 месечни вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва. Насъпил е падежа за заплащане и на
последната месечна вноска – 10.05.2022 г. От страна на ответника не е изпълнено
задължението за заплащане на 15 месечни вноски.
Ответникът - Б. Б. А., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор,
в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на иска. Релевира
възражение за нищожност договора поради липса на съгласие и стопанска непоносимост.
Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415,
ал. 4 ГПК, чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
Исковете са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за
изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 11468/ 2022 год. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава претенцията си, а
именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, валидно и
съществуващо между страните правоотношение по силата на договор за паричен заем и
изправността на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума; имуществено
разместване между кредитора и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и
получаването му от другата страна; размера на претенцията.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава
възраженията си.
С договора за заем заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а последниятт се задължава да върне заетите суми или
вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е неформален - не е необходима
определена форма за неговата действителност, писмената форма е форма за доказване на
същия. Предвид на това, че договорът за заем е реален, същият се счита сключен едва когато
въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя.
Консенсуалният характер на договора предполага постигането на съгласие между двете
страни по него за сключването му.
В случая, по делото от представения по делото договор за кредит № М0000002579/
05.10.2020 г., погасителен план и общи условия на „М. п. м.“ АД, се установява валидно
възникнало заемно правоотношение между страните, по силата на което от кредитора е
поето задължение да предостави на потребителя, по конкретна банкова сметка, на сумата от
1500 лв., 448 лв. от които ще послужат за погасяване на предходно задължение на лицето.
Сумата, която следва да се преведе за текущи нужди е 1051.41 лв. Уговорено е връщане на
заетата сума на 18 вноски, както и заплащане на възнаградителна лихва в общ размер на
543.19 лв., също на 18 вноски.
Визираните документи съдържат подписи на страните. Подписът на ответника,
положен върху коментираните документи, удостоверява съгласието на лицето за сключване
на договора за кредит, при посочените условия.
От друга страна, както бе посочено по – горе, договорът за заем е реален, т. е. същият
се счита сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи
бъдат предадени на заемателя. В случая, от приложените към заявлението по чл. 410 ГПК
преводни нареждания, както и от искането за рефинансиране, се установява, че въз основа
на изрично отправено искане от длъжника, кредитора превежда на трето юридическо лице,
сумата от 448.05 лв., за погасяване на предподно поето парично задължение. Установява се
също така, че сумата от 1051.41 лв. е преведена от ищеца на ответника, по посочената в
договора за кредит банкова сметка.
На следващо място, от експертното заключение по изготвената и приобщена съдебно
– счетоводна експертиза, кредитирано като обективно, всестранно и компетентно изготвено,
се установява и размера на всяко от задълженията.
С оглед въведените от ответника възражения, следва да бъде отбелязано следното:
При сключване на процесния договор са спазени общите изисквания на ЗЗД и ЗПК.
Не е налице основание за прогласяване нищожността на договора, до колкото нито едно от
условията по чл. 26 ЗЗД или по чл. 20 – 23 ЗПК, не е налице в разглежданата хипотеза.
Съобразно изрично изявление на процесуалния представител на ответника,
направено в съдебно заседание, подписите, положени по договора за кредит и другите
документи по делото, са на конкретното лице.
От друга страна, наличие на стопанска непоносимост не е предвидено от
законодателя основание за прогласяване на нищожност на договор. Още повече, че се касае
2
за институт, приложим единствено в отношенията между търговци, каквото процесното
правоотношение не е.
По изложените съображения, се налага извода, че фактическият състав на чл. 240, ал.
1 ЗЗД е осъществен, поради което и предявените искове досежно главницата и
възнаградителната лихва се явяват основателни и следва да бъдат уважени, на основание чл.
415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оглед изхода на спора по главния иск, основателна е
и акцесорната претенция, касаеща обезщетениетоза забава, поради което и същата следва да
бъде уважена.
По изложените съображения, следва да бъде постановено решение, по силата на
което да се приеме за установено в в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 1308.51 лв., представляваща главница по договор за кредит №
М0000002579/ 05.10.2020 г., начислена за периода 10.02.2021 г. – 10.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК, до окончателно изплащане на вземането; 385.59 лв. – възнаградителна лихва,
начислена за периода 10.02.2021 г. – 10.05.2022 г.; 124.89 лв. – обезщетение за забава,
дължимо за периода 11.02.2021 г. – 01.06.2022 г., за които вземания по ч. гр. д. № 11468/ 2022
е издадена Заповед № 5635/ 25.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР № 4/
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се
присъдят и извършените в заповедното производство разноски, които възлизат на 396.98 лв.
По отношение на дължимото за настоящата съдебна инстанция адвокатско
възнаграждение, съдът приема следното:
С тълкуването, дадено с решението на СЕС по дело С - 438/22 и след съобразяване на
фактическа и правна сложност на спора, обемът на осъществената защита от процесуалния
представител на приходната администрация – явяване в четири съдебни заседания, в които е
направено само формално изявление за оспорване на жалбата и са формулирани са
няколкото въпроса към вещото лице по ССч.Е, назначена по почин не на процесуалния
представител, а на съд. От процесуалния представител на ответната страна са депозирани и
писмени бележки, които съдържат подробно становище по правната страна на спора. Следва
да бъде отчетена и ефективността на това становище след приключване на устните
състезания и значимостта му в тази връзка за процеса, съответно и за защита интересите на
страната.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания, които да
обосноват по- висок размер за процесуалния представител на ищеца, спрямо определеното
за особения представител на ответника адвокатско възнаграждение, което е 400 лв.
Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 715.96 лв. – разноски в
настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. Б. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. С. п., ул. „К. О.“ № ** дължи на „М. п. м.“ АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р. П. К.“ № *, ет. *, сумите, както следва:
1308.51 лв., представляваща главница по договор за кредит № М0000002579/ 05.10.2020 г.,
начислена за периода 10.02.2021 г. – 10.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателно изплащане
на вземането; 385.59 лв. – възнаградителна лихва, начислена за периода 10.02.2021 г. –
10.05.2022 г.; 124.89 лв. – обезщетение за забава, дължимо за периода 11.02.2021 г. –
3
01.06.2022 г., за които вземания по ч. гр. д. № 11468/ 2022 е издадена Заповед № 5635/
25.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Б. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С. п., ул. „К. О.“ № ** да
заплати на „М. п. м.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р. П.
К.“ № *, ет. * сумата от 396.98 лв. (триста деветдесет и шест лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща извършени в заповедното производство разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Б. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С. п., ул. „К. О.“ № ** да
заплати на „М. п. м.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р. П.
К.“ № *, ет. * сумата от 715.96 лв. (седемстотин и петнадесет лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща извършени в настоящото производство разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4