РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Пазарджик, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20225220101466 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.109 от ЗС.
Подадена е искова молба от И. П. В., с ЕГН ********** от с.Варвара,
ул.“***** и П. И. В., с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.“****, чрез
пълномощника им адв.Б. Ч. Д., със съдебен адрес за призовки и съобщения:
гр.Пазарджик, ул.“***** против Д. М. Д., с ЕГН ********** от с.Варвара,
ул.“******, в която ищците, чрез пълномощника им, твърдят, че са
собственици на недвижими имоти в с.Варвара, както следва: И. П. В. е
собственик на основание дарение на УПИ XIV-577 в квартал 43 по подробния
устройствен план на с.Варвара, целият с площ от 1300 кв.м., незастроен,
видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №131,
том II, д. №277/19.02.1987г. на нотариус Н. Х.
П. И. В. е собственик на основание покупка на УПИ IV-576 в кв.43 с
площ от 424 кв.м. по плана на с.Варвара, незастроен, видно от Договор за
продажба на общински недвижим имот №25А от 27.01.2011г.
Твърдят, че в качеството им на собственици, възнамеряват да строят
сгради в двата имота, като за целта им е необходим достъп до тях, чрез
1
лицето на имотите от към улицата. Собствените им имоти са урегулирани и
имат предвидено лице за достъп. Твърдят, че в настоящия момент такъв
достъп нямат, тъй като до имотите се стига само и единствено посредством
улица тупик с осови точки 59-60, която улица обаче е преградена от метална
врата, поставена на пътя пред имот УПИ XVII-292. Този имот е съседен на
УПИ XIV-577, видно от представената към исковата молба цветна скица на
квартал 43 от 11.09.2020г., издадена от кметство Варвара. В представената
към исковата молба актуална скица №37/22.03.2022г. този имот е отразен
като УПИ XVI-292, което според тях е погрешно записано /става въпрос за
техническа грешка/.
Твърдят, че тази улица тупик е отразена още в плана на селото от
1966г., като не е асфалтирана, но по нея до място на преграждане могат да се
движат автомобили. Проблемът е, че в крайната част на улицата има
неправомерно поставена метална врата, висока около 2 метра, която напречно
се простира по ширина от единия край на улицата до другия. Тази врата е
трайно и здраво прикрепена към земята посредством 2 бетонни колони,
издигнати от двете страни на улицата и никой не може да премине от там,
защото вратата е заключена и ключ за нея има само ответникът Д.. Вратата е
поставена като продължение на границата на УПИ XVII-292 с УПИ XX и
достига до УПИ ІІ-298, които имот е съседен на УПИ IV-576, видно от
представената скица, издадена от Кметство Варвара. Твърдят, че мястото,
което е заградено и което не може да ползват, за да стигнат до лицето на
имотите е с площ около 160 кв.м. То е заградено неправомерно само и
единствено от собственика, респективно ползвателя на УПИ XVII-292, който
е Д. М. Д.. Площта е засята с райграс и храсти. Заградената площ от улицата
представлява на практика нейния край и тупик, която площ дава лице на
техните два имота и на този на ответника.
Твърдят, че по същата тази улица, включително и в преградената й част,
минава действащия водопровод, който обслужва околните имоти. Освен това
по улицата са изградени и стълбовете и жиците за пренос на електрическа
енергия, които са предвидени и захранват граничещите с пътя недвижими
имоти, включително и техните два. Електропроводите от стълбовете стигат
само до тази врата, като поставената врата е пречка нормално да имат достъп,
за да се снабдят имотите им с електроенергия и питейна вода, поради което те
нямат достъп до електроснабдяване и питейна вода за техните два имота.
2
Тази врата се заключвала непрестанно и Д. я използвал, за да стигне в имота
си. Преди много години тази врата била поставена в началото на улицата,
непосредствено до границата с улица „Четвърта”, но собственикът на УПИ II-
298 искал да строи и тогава вратата била преместена по-навътре, така че той
да може да използва улицата и да има достъп до лицето на имота си от
улицата. В момента те имали същия проблем. Желаели да строят и липсата на
достъп до улица от лицето на имотите, поради обстоятелството, че същата е
преградена от отписаната по-горе масивна врата, ги възпрепятствала да
осъществят тези техни намерения. Това била причината ищците да потърсят
съдействието на съда. Считат, че поставянето на тази врата и невъзможността
за използване на останалата част от улицата, намираща се зад нея, им пречи
да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение на
недвижимите имоти, като на тях, като собственици се създавали пречки за
ползването на собствените им имоти, по-големи от обичайните. Твърдят, че
неправомерно е ограничено правото им на достъп до имотите им от лицето
им.
Твърдят, че с поведението си ответникът, без да отнема владението на
собствените им имоти, неоснователно пречи да упражняват необезпокоявано
правото си на собственост върху притежаваните от тях имоти, съобразно
предназначението им, доколкото неправомерно се ограничава достъпа им до
лицето на имотите им, заради преградена улица, на практика имотите им
нямали излаз на улица в момента и този излаз бил ограничен от ответника.
С оглед гореизложеното за ищците бил налице правен интерес за
завеждане на настоящия иск.
Молят съда да постанови съдебен акт, с който на основание чл.109 от
ЗС да осъди ответника Д. М. Д. да премахне металната врата, ведно с бетонни
колони, поставена напречно на улица тупик пред имот УПИ XVII-292 по
плана на с.Варвара, като продължение на границата на УПИ XVII-292 с УПИ
XX и достигаща до УПИ ІІ-298, да преустанови ползването на мястото с площ
около 160 кв.м., намиращо се зад вратата до края на улицата и да не
възпрепятства достъпа им до техните имоти, посредством улицата тупик до
осова точка №59, а в случай, че ответникът Д. М. Д., с ЕГН ********** от
с.Варвара, ул.’***** откаже да премахне металната врата, ведно с бетонни
колони, поставена напречно на улица тупик пред имот УПИ XVII-292 по
3
плана на с.Варвара като продължение на границата на УПИ XVII-292 с УПИ
XX и достигаща до УПИ ІІ-298 - то да заплати равностойността на това
премахване, което да бъде извършено, първоначално за сметка на ищците по
делото, заедно или по отделно от И. П. В., с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.
„***** и П. И. В., с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.„*******.
Молят да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Представят писмени доказателства. Правят доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който взема
становище, че счита предявените искове с правно основание по чл.109 от ЗС
от И. П. В. и П. И. В. за неоснователни и недоказани.
Твърди, че ответникът Д. М. Д. е собственик по наследство на 1/3
идеална част от парцел IV-276, в кв.5 по обезсиления регулационен план на
село Варвара, от който е образувано настоящото УПИ XVII-292, кв.43 по
плана на с.Варвара, одобрен със Заповед №6004/04.11.1966г. Твърди, че в
потвърждение на това представя Скица №57/16.05.2022г., издадена от община
Септември за УПИ XVII-292, кв.43 по плана на с.Варвара от съдържанието,
на която е видно, че имотът е собственост на М. К. П. /баща на ответника/ на
основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №194, том
I, дело №403/14.03.1966г. по описа на PC-Пазарджик, който също представя с
писмения отговор.
Твърди, че видно от този нотариален акт М. К. П. купува от П. К. А.
дворно място с площ 875 кв. м., съставляващо парцел IV-276, в кв.5 по
регулационния план на с.Варвара /обезсилен сега на основание Заповед
№6004/04.11.1966г./, ведно с построената в него жилищна сграда.
Твърди, че парцел IV-276, в кв.5 по регулационния план на с.Варвара е
идентичен с УПИ XVII-292, кв.43 по плана на с.Варвара, одобрен със Заповед
№6004/04.11.1966г., като различното изписване на имота е поради факта, че
сделката е изповядана преди издаването на одобряващата Заповед
№6004/04.11.1966г.
Сочи, че видно от представените сега Удостоверения за наследници с
изх. №117 и 118 от 21.06.2022г. по описа на община Септември, ответникът Д.
М. К. и двете му сестри А. М. К. и К. М. П. са собственици по наследство на
парцел IV-276, в кв.5 по обезсиления регулационния план на с.Варвара /УПИ
4
XVII-292, кв.43 по действащия план на с.Варвара/.
Посочва, че с регулационния план, одобрен със Заповед
№6004/04.11.1966г. действително е предвидено част от парцел IV-276, в кв.5
да се отреди, съответно да се отчужди и след това въз основа на разрешение
за строеж и одобрен инвестиционен проект да се изгради въпросната улица -
тупик с осови точки 59-60.
Твърди, че към настоящия момент, обаче, това не било сторено - не е
отчуждена частта от имота от поземления имот, собственост тогава на бащата
на ответника и същият продължавал и сега по наследство да бъде собственост
на ответника и двете му сестри. Също така не бил одобряван инвестиционен
проект и издавано разрешение за строеж на въпросната улица - тупик с осови
точки 59-60.
Твърди, че към момента по силата на Закона е прекратено
отчуждителното действие на ПУП, одобрен със Заповед №6004/04.11.1966г. в
тази му част - относно улица с осови точки 59-60, кв.43 по плана на с.Варвара,
като частта от поземления имот, отреден за въпросната улица към настоящия
момент, а и преди това, е частна собственост.
Сочи, че съгласно чл.208 от ЗУТ срокът за започване на
отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за
общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните
устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или
публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете
и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за
изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл.64 от ЗУТ -
публична собственост на държавата и общините.
Твърди, че това, че дадена улица „съществува” по ПУП /Подробен
устройствен план/ не означава, че същата е налична и съществуваща и че
собствеността вече е станала общинска.
Сочи, че отчуждаването на даден имот за публични общински или
държавни мероприятия, в случая изграждане на улица, става въз основа на
така наречената „отчуждителна преписка”, по която се оценя имота,
подлежащ на отчуждаване и съответно се заплаща на лицето, от което се
отнема.
Посочва, че съгласно §22 ал.1, т.1 от ЗР на ЗУТ, подробният
5
устройствен план се счита за приложен: 1.(изм. - ДВ, бр.82 от 2012г., в сила
от 26.11.2012г.) по отношение на регулацията: а/ с влизането в сила на
административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл.16;
б/ със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на
собственост, когато такива се предвиждат; в/ с изплащането на обезщетенията
по отчуждителните производства.
Тоест, в настоящия случай, поради липса на изплатено обезщетение и
незапочнала отчуждителна процедура е налице така наречената
„неприложена регулация”, а това възпрепятства и издаването на разрешение
за строеж, съответно и изграждането на въпросната улица - тупик.
Твърди, че именно и поради това не е налице и твърдяното в исковата
молба „неправомерно ползване и заграждане” на площ около 160 кв. м. от
въпросната улица, находяща се зад процесната метална врата.
Този факт, според ответника, се установява и от сега приложеното
Удостоверение №246/22.06.2022г. по описа на кметство с.Варвара,
общ.Септември - относно собствеността и идентичността на парцел IV-276, в
кв.5 по обезсиления регулационния план на с.Варвара с УПИ XVII-292, кв.43
по плана на с.Варвара, одобрен със Заповед №6004/04.11.1966г.
Твърди, че металната врата е изградена в този си вид от бащата на
ответника преди около 60 години и същата се намира в частта на имота му,
която все още не е отчуждена за изграждането на въпросната улица. При това
положение ответникът няма задължение за премахване на процесната метална
врата и съответно и задължение да осигури достъп на ищците през имота си.
Възразява, че не отговаря на истината и твърдението на ищците, че
процесната метална врата ограничавала достъпа до имотите им, тъй като
същите имали лице към улица.
Ищците били правили няколко опита, чрез община Септември, да
премахват процесната метална врата, но от там им било отговорено, че частта
от имота не е отчуждена за изграждането на улицата - тупик с осови точки 59-
60, съответно че тази част от имота е частна собственост, а не общинска.
Твърди, че не е налице грешно отразяване на имота на ответника в
цветната скица на кв.43 по плана на с.Варвара, одобрен със Заповед
№6004/04.11.1966г. - както се твърди в исковата молба, и същият е записан
като УПИ XVII-292, макар действително последният символ „I” да е малко
6
трудно различим, тъй като попада върху изчертаната граница на имота.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да приеме така
предявените искове с правно основание по чл.109 от ЗС за неоснователни и
недоказани.
Моли да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски по
настоящото дело.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представя писмени доказателства. Прави искания по доказателствата.
В проведените по делото съдебни заседания пълномощникът на ищците
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи като доказани и
основателни. Претендира разноските по делото. Представя списък по чл.80 от
ГПК. Подробни съображения по съществото на правния спор са изложени в
представена по делото писмена защита.
Ответникът лично и с процесуалния си представител взема становище
за отхвърляне на исковите претенции на ищците, като неоснователни.
Претендира разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК.
Доводи по същество са изложени в писмена защита.
Съдът, след като се запозна с твърденията на ищците и с възраженията
на ответника и като обсъди и анализира събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Не е спорно между страните по делото, а и от представените и приети
писмени доказателства се установява, че ищецът И. П. В. е собственик, на
основание дарение, на следния недвижим имот: дворно място,
представляващо парцел XIV-577 в квартал 43 по плана на с.Варвара, състоящ
се целият от 1300 кв.м. урегулирана площ, видно от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №131, том II, д. №277/19.02.1987г. на нотариус Н.
Х..
Ищецът П. И. В. е собственик, на основание покупко-продажба, на:
УПИ IV-576 в кв.43, с площ от 424 кв.м. по плана на с.Варвара, видно от
Договор за продажба на общински недвижим имот №25А от 27.01.2011г.
Ответникът Д. М. Д. е собственик, по наследство, на 1/3 идеална част от
следния недвижим имот: парцел IV-276, в кв.5 по обезсиления регулационен
план на с.Варвара, от който е образувано настоящото УПИ XVII-292, кв.43 по
7
плана на с.Варвара, целият от 875 кв.м., ведно с построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда от 63 кв.м., одобрен със Заповед
№6004/04.11.1966г. Това е видно от представената Скица №57/16.05.2022г.,
издадена от община Септември за УПИ XVII-292, кв.43 по плана на
с.Варвара. В същата е отразено, че имотът е собственост на М. К. П. /баща на
ответника/ на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот /срещу задължение за издръжка и гледане/ №194, том I, дело
№403/14.03.1966г. по описа Нотариус при PC-Пазарджик.
Видно от горепосочения нотариален акт и от приложените към
писмения отговор на исковата молба удостоверения за наследници е, че
бащата на ответника - М. К. П. е закупил от П. К. А. дворно място в
с.Варвара, с площ 875 кв.м., съставляващо парцел IV-276, в кв.5 по
регулационния план на с.Варвара, заедно с построената в същото място
жилищна сграда. Този регулационен план на с.Варвара е обезсилен на
основание Заповед №6004/04.11.1966г.
От представените Удостоверения за наследници с изх. №117 и 118 от
21.06.2022г. по описа на община Септември, ответникът Д. М. Д. и двете му
сестри - А. М. К. и К. М. П. са собственици по наследство на парцел IV-276, в
кв.5 по обезсиления регулационния план на с.Варвара – сега УПИ XVII-292,
кв.43 по действащия план на с.Варвара.
Установява се от Писмо вх.№16712/18.08.2022г. на Зам. Кмета на
Община Септември, че към настоящия момент не е извършвана процедура по
отчуждаването на частта от парцел IV-276, в кв.5 по обезсиления план на
с.Варвара, общ.Септември за реализирането на улицата-тупик с осови точки
59-60, кв.43 по сега действащия план на с.Варвара, одобрен със Заповед
№6004/04.11.1966г. Въпросната улица с осови точки 59-60, кв.43 по плана на
с.Варвара, общ.Септември е предвидена с Подробен устройствен план /ПУП/,
одобрен със Заповед №6004/04.11.1966г., като за изграждането й се
предвижда отчуждаването на част от горепосочения поземлен имот - частна
собственост. Предвижданията на ПУП по отношение на новопредвидени
улици нямат пряко отчуждително действие. Отчуждаването на поземлените
имоти или частите от имоти, засегнати от новопредвидена улица, настъпва с
изплащане на дължимото обезщетение, каквото в случая не е налице, а и не е
извършвана такава процедура. В писмото е отразено, че към настоящия
8
момент по силата на закона е прекратено отчуждителното действие на ПУП,
одобрен със Заповед №6004/04.11.1966г. в частта му относно предвидената
улица с осови точки 59-60, кв.43 по плана на с.Варвара и частта от
поземления имот, отреден за въпросната улица към настоящия момент, а и
преди това, е частна собственост.
За изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на
действителното фактическо положение, по делото е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието като
доказателство по делото, като компетентно изготвено, обективно и пълно. От
същото се установява, че от извършените оглед и измервания на място,
вещото лице е установило, че на мястото, на което свършва тупикът /има се
предвид на терена, а не в плана/ и започва заснетия в настоящия кадастър
имот на ответника пл.№292 е поставена метална врата на две бетонови
колонки, с ширина 2.96 м. и висока 1.73 м. Колонките, със сечение 0.40/0.56
м., на които е монтирана вратата, са трайно свързани с терена. От
северозападната страна на колонките е изпълнена масивна ограда, с дължина
0.95 м.; от другата страна на колонките, с дължина 0.64 м. е поставена
паянтова преграда; вратата и оградата затварят достъпа до имота на
ответника, респ. до края на проектирания с плана тупик. Местоположението
на вратата и оградата е показано, със зелен цвят, на приложена към
заключението актуална скица. Местоположението им на място не отговаря на
местоположението им в действащия кадастрален план от 1966г. В плана те са
по-навътре в имота, на около 5.5 м. /средна ширина/ от действителното им
положение на място, което нанесено върху плана попада върху вътрешния
край на отразената в плана съществуваща улица-тупик, т.е. краят на
отразената в кадастъра улица-тупик на място е част от имота на ответника пл.
№292 или има различиие между отразената в плана граница на имот пл.№292
и владяната на място. Сравнено с обезсиления план, процесната врата и
ограда попадат в парцела на ответника ІV-276 в кв.5 по плана в сила до 1966г.
Площта от проектирания тупик, попадащ в имот пл.№292, така както е
отразен в действащия кадастър, е около 157 кв.м., а площта му, попадаща в
имот пл.№292, така както е преграден с процесната врата на място, е около
183 кв.м. Вещото лице е установило, че в настоящия момент ищците не
преминават в имотите си от процесната улица-тупик, с осови точки 60, 59. От
кадастъра се вижда, че достъпът до имоти пл.№№576 и 577 се е осъществявал
9
от съществуващ тупик /различен от процесния/, свързан с улицата от
североизточната фасада на кв.43. Според заключението на вещото лице,
съществуващата част на заснетия тупик няма трайна настилка. В тази част са
поставени два бетонови стълба на електроразпределителната мрежа за
захранване на имотите. Също така през нея минава трасе на водопровод,
който захранва имота на ответника. Стойността на строително-монтажните
работи по отстраняване на вратата и другите материали, с които е преградена
улицата, е 344,31 лв.
Според вещото лице, съгласно представения нотариален акт
№194/14.03.1966г. наследодателят на ответника М. К. П. е собственик на
парцел №ІV-276 в кв.5 по действалия преди 1966г. план на селото, с площ 875
кв.м. Парцелът е удължен с тясна ивица, която е включена в него, за да му се
осигури лице на улицата от северозападната фасада на квартала. Една част от
тази ивица от парцела на ответника е заснета в настоящия кадастър като
процесната улица-тупик, т.е. настоящият тупик е част от парцела на ответника
ІV-276 по обезсиления план, за което е представен нотариален акт
№194/1966г. Крайната, вътрешната част на улицата-тупик, с осови точки 59,
60 в кв.43 по сега действащия план на с.Варвара, е предвидено да бъде
реализирана от имота на ответника пл.№292, съответно предвидена за
отчуждаване. Такова не е извършено по данни от Община - Септември.
Разпитаните по делото свидетели Д. М. и И. М. дават показания, че
ищците никога не са преминавали през имота на ответника, както и че
имотите им имат лице на друга улица, от която става преминаването. Според
показанията на свидетеля Д. М. процесната врата и в момента се намира на
същото место, на което е била през 1965-1967 година, както и че след това е
била премествана от бащата на ответника в началото на улицата. По-късно,
през 1979г.-1980г., по искане на съседите, процесната врата е била върната на
старото си място от бащата на ответника, като заварките по монтирането на
вратата са направени лично от свидетеля Д. М..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Основните разяснения по отношение фактическия състав на негаторния
иск по чл.109 от ЗС са дадени в ТР №31/84г. от 06.02.1985г. на ОСГК на ВС и
т.3 на ТР №4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС. Фактическият състав
на правната норма е следният: Ищецът трябва да докаже, че е собственик,
10
съсобственик на вещта или носител на ограничено вещно право върху вещта;
че едно трето лице (съсобственик, собственик на съседен имоти или чуждо на
собствеността лице) извършва неоснователни действия, които пречат на
собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно, в
пълен обем (съобразно правата си в имота) и съобразно предназначението на
вещта.
По отношение неоснователността на действията (неоснователното
въздействие) трябва да се има предвид следното: нарушението може да бъде
извършено с действие, с бездействие или с поддържане на създадено
състояние в резултат на действията. Правнорелевантни са и трите форми на
човешко въздействие: действието във всички случаи трябва да бъде
противоправно (да се нарушават конкретни правни норми или общото
правило да не се вреди другимо); въздействието върху вещта може да бъде,
както пряко, така и косвено; неоснователното действие трябва да ограничава,
смущава, пречи или заплашва пълноценното ползване на вещта според
нейното предназначение; противоправното въздействие трябва да съществува
към момента на предявяване на иска, разглеждане на спора и постановяване
на съдебното решение или да съществува опасност, че то ще продължи и за в
бъдеще или да са останали трайни последици от нарушението; пречките за
ползване на имота трябва да са по-големи от обикновените (чл.50 от ЗС).
Предявените искове с правно основание чл.109 от ЗС, предмет на
разглеждане в настоящето производство, са процесуално допустими –
предявени са от надлежна страна - собственици на имоти срещу надлежна
страна, притежаваща пасивна процесуална легитимация, а именно собственик
на съседен имот, където е поставена металната врата, чието премахване се
иска.
Искът с правно основание чл.109 от ЗС предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава,
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай не са налице
предпоставките на разпоредбата на чл.109 от ЗС.
Ищците, в чиято тежест бе, не доказаха наличието на горепосочените
11
предпоставки на нормата на чл.109 от ЗС, водещи до уважаване на
предявените от тях искове - с искане за осъждане на ответника да премахне
металната врата, ведно с бетонни колони, поставена напречно на улицата
тупик и възпрепятстваща достъпа им до техните имоти, посредством улицата
тупик, с твърдението че тя им пречи да упражняват правото си на собственост
върху имотите си - не могат да строят в имотите си, тъй като до тях не може
да стигне никаква техника, не могат да снабдят имотите си с електроенергия и
питейна вода, и др.
В настоящото производство ищците не доказаха твърденията си, че
процесната метална врата е поставена и се простира напречно от единия край
на улица - тупик до другия, като по този начин загражда тази улица - тупик,
отразена още в плана на с.Варвара от 1966г.
Установи се по делото, че действително с регулационния план на
с.Варвара, одобрен със Заповед №6004/04.11.1966г. е предвидено част от
парцел IV-276, в кв.5 да се отреди, съответно отчужди, след което и въз
основа на разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, да се
изгради въпросната улица - тупик с осови точки 59-60. До настоящия момент,
обаче, това не е направено - не е отчуждена частта от имота, тогава
собственост на бащата на ответника, а понастоящем собственост, на
основание наследство, на ответника и двете му сестри. Не се събраха данни
по делото да е одобряван инвестиционен проект, както и да е издавано
разрешение за строеж на въпросната улица - тупик.
Напротив по делото се събраха доказателства, че въобще не е
извършвана процедура по отчуждаването на частта от парцел IV-276, в кв.5
по обезсиления план на с.Варвара за реализирането на улицата - тупик с осови
точки 59-60, кв.43 по сега действащия план на с.Варвара, одобрен със Заповед
№6004/04.11.1966г. Не е заплащано и обезщетение на
собственика/собствениците за отчуждена част от имота.
Към момента, по силата на закона, е прекратено отчуждителното
действие на ПУП, одобрен със Заповед №6004/04.11.1966г. в частта му
относно предвидената улица с осови точки 59-60, кв.43 по плана на с.Варвара.
Предвид това частта от поземления имот, отреден за въпросната улица, както
преди, така и към настоящия момент, е частна собственост, а не общинска.
Логично по тази причина до имота на ответника достигат /и не
12
продължават/ водопроводната и електроразпределителната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл.208 от ЗУТ срокът за започване на
отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за
общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните
устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или
публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете
и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за
изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл.64 от ЗУТ -
публична собственост на държавата и общините.
В случая, поради незапочнала отчуждителна процедура /и неизплатено
обезщетение/ въпросната улица - тупик не е реализирана/изградена и не
съществува.
Поради това неоснователно се явява твърдението на ищците, че
ответникът неправомерно е заградил, с поставената метална врата,
въпросната улица - тупик. Нещо повече, установи се по делото, че процесната
метална врата е изградена в този си вид от бащата на ответника преди около
50 години и че същата се намира в частта на имота му, която не е отчуждена
за изграждането на въпросната улица-тупик.
Предвид това за ответника не е налице задължение за осигуряване на
достъп на ищците до техните имоти през неговия имот. Съответно не е
налице и задължение за премахване на процесната метална врата за
осигуряване на такъв достъп.
Освен това по начина, по който е поставена металната врата и на
мястото където се намира понастоящем, тя нито попада, нито дори граничи с
имот, собственост на ищците, видно от изготвената от вещото лице и
приложена към заключението й скица /тази, на която със зелен цвят е
показано местоположението на процесната врата/.
Неоснователни са и твърденията на ищците, че процесната метална
врата ограничава техния достъп до имотите им, поради това, че само и
единствено посредством въпросната улица-тупик те могат да стигнат до тях и
да упражняват в пълен обем правото си на собственост, както и че в момента
имотите им нямали излаз на улица. По делото се установи категорично, от
приетото и неоспорено заключение на вещото лице, че достъп до имотите на
ищците има и се осъществява откъм друга, съществуваща улица - тупик
13
/различна от процесната/, свързана с улицата от североизточната фасада на
кв.43.
Предвид горното, съдът счита, че предявените искове, като недоказани
и неоснователни, ще следва да се отхвърлят.
Решението на ВКС, на което пълномощникът на ищците се позовава в
писмената си защита /и то за първи път в рамките на производството по
делото/ не представлява задължителна съдебна практика, съгласно
разпоредбата на чл.290 ал.3 от ГПК, а и настоящият съдебен състав намира
същото за несъотносимо към настоящия казус.
Предвид изхода на делото ищците ще следва да заплатят на ответника
направените от него разноски по делото в общ размер на 950 лева, съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни
документи..
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на И. П. В., с ЕГН ********** от с.Варвара,
ул.“***** и П. И. В., с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.“****, със съдебен
адрес за призовки и съобщения: гр.Пазарджик, ул.“**** - адвокат Б. Д. против
Д. М. Д., с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.“*****, с правно основание
чл.109 от ЗС - с искане да бъде осъден ответникът Д. М. Д. да премахне
металната врата, ведно с бетонни колони, поставена напречно на улица тупик
пред имот УПИ XVII-292 по плана на с.Варвара, като продължение на
границата на УПИ XVII-292 с УПИ XX и достигаща до УПИ ІІ-298, да
преустанови ползването на мястото с площ около 160 кв.м., намиращо се зад
вратата до края на улицата и да не възпрепятства достъпа им до техните
имоти, посредством улицата тупик до осова точка №59, а в случай, че
ответникът Д. М. Д., с ЕГН ********** откаже да премахне металната врата,
ведно с бетонни колони, поставена напречно на улица тупик пред имот УПИ
XVII-292 по плана на с.Варвара като продължение на границата на УПИ
XVII-292 с УПИ XX и достигаща до УПИ ІІ-298 - то да заплати
равностойността на това премахване, което да бъде извършено, първоначално
14
за сметка на ищците по делото, заедно или по отделно от И. П. В., с ЕГН
********** от с.Варвара, ул.„***** и П. И. В., с ЕГН ********** от
с.Варвара, ул.„****, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. П. В., с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.“**** и П. И. В.,
с ЕГН ********** от с.Варвара, ул.“**** да заплатят на Д. М. Д., с ЕГН
********** от с.Варвара, ул.“***** разноски по делото в общ размер на 950
лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15