№ 3303
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория Мингова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело №
20231100505264 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20080471822.01.2023 г. по гр. д. № 30975/2019 г. на СРС, 44 с - в,
са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че Т. И. К., ЕГН ********** и Х. С. К.,
ЕГН ********** дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* разделно -
по 1/2 част всеки един от тях, следните суми : от сумата от 1 384, 98 лв., с която
ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищеца, ползвайки доставена
топлинна енергия в имот на адрес : гр. София, ул. „Пиротска“ № 3, кафе - аперитив и
ателие за химическо чистене, за периода м. 10.2014 г. - м. 04.2015 г., ведно със
законната лихва от 20.01.2017 г. - подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане, сумата от 259, 16 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главница за период на забава 30.11.2014 г. -
12.01.2017 г., сумата от 10. 20лв., с която ответниците са се обогатили без основание за
сметка на ищеца поради извършена услуга дялово разпределение за периода м.10.2014
г. - м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от 20.01.2017 г. подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане и сумата от 1, 55 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
период на забава 30.11.2014 г. - 12.01.2017 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3794/2017 г. на СРС, 44 - ти с-в и ищецът е
осъден за разноски по делото.
Решението се обжалва от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалния и
материален закон. Сочи, че ответниците, като потребители на ТЕ за стопански нужди,
1
в качеството си на вещни ползватели на имота, не могат да отговарят за неоснователно
обогатяване. От доказателствата се установява, че двамата имат пожизнено запазено
право на ползване върху имота. Неоснователно съдът се е позовал на облигационните
правоотношения с лицето С. К., с когото е сключен писмен договор, доколкото този
договор е оспорен в предходно производство, в което е установено, че подписът на
лицето върху договора не е автентичен и не е положен от С. К.. Поддържа, че в
настоящото производство е установено, че ответниците са се обогатили с процесните
суми неоснователно, като потребител на ТЕ за стопански нужди, с които не е сключен
писмен договор, въпреки отправената покана. Сочи, че е установено, че договор със С.
К. не е подписан, съгласно изискванията на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ, поради което
ответниците следва да отговарят за заплащане на установените задължения при
условията на неоснователно обогатяване. Това е единствения способ дружеството да
защити интересите си. В доклада по делото е прието за безспорно, че исковете са за
неоснователно обогатяване. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат
изцяло. Претендира разноски за двете инстанции, включително за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответниците по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и оспорва реалното му заплащане.
Въззиваемите страни – ответниците Т. И. К. и Х. С. К., чрез процесуалния си
представител, оспорват жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат,
че решението е законосъобразно и обосновано постановено, а жалбата е
неоснователна. Сочат, че в производството не е установено, че те са ползвали
предоставените от ищеца услуги и ТЕ при липсата на договор. От доказателствата се
установява, че ищецът е сключил договор за продажба на ТЕ именно със собственика
на имота С. К.. Поддържат, че исковете по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване са
и недопустими доколкото се установява, че за имота има сключен договор със
собственика, който го ползва. Считат, че по делото не се установява, че реално са
ползвали имота, за да се приеме, че са се обогатили със стойността на ползваната в него
ТЕ. Поддържат, че не се установява обогатяването на ответниците и обедняване на
ищеца и връзката между тях. Излагат доводи че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидирен и
може да се предяви само ако липсва друг път за защита на ищеца. Молят жалбата да
остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение изцяло.
Претендират разноски и правят евентуално възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на ответника.
Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо постановено.
СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - за установяване на вземания от
неоснователно обогатяване поради липса на писмен договор за доставка на ТЕ за
стопански нужди, след подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение на длъжниците.
Относно законосъобразността на решението, като съобрази изложените в
жалбата възражения на ищеца, въззивният състав намира следното:
По смисъла на разпоредбата на § 1, т. 33 а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“, е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
2
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Законодателят е използвал като критерии при
дефиниране на понятието „небитов клиент“ вида правен субект (физическо или
юридическо лице) и нуждите, за които той ползва/купува/ енергия (битови - за
домакинството си или небитови - такива които не задоволяват битови нужди).
В случая не е спорно, че ответниците имат качеството на небитови клиенти на
топлинна енергия, тъй като процесният имот се използва за кафе - аперитив и ателие за
химическо чистене.
Както е посочил и СРС, съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Правото на иск с основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С
тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно
имущество в друго.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква
пълно и главно установяване на следните елементи от страна на ищеца: 1).
имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото
разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В отговор на възраженията на страните в производството следва да се посочи, че
имущественото разместване в случая се свежда до установяване от ищеца, пълно и
главно, на факта на обедняването му до размера и количеството на доставената
топлинна енергия на ответниците през исковия период, обогатяването му чрез
консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване,
както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната
енергия е доставяна до имота на ответниците при липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между страните.
По делото, от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 49, том I, peг. №
5262, дело № 48 от 2001 г. се установява, че ответниците Т. И. К. и Х. С. К., са дарили
процесния имот - кафе - аперитив и ателие за химическо чистене, на сина си С. Х.в К.,
като са си запазили правото но ползване върху имота.
В същото време пред СРС е представен писмен договор № 746 Т416434 от
30.11.2009 г. сключен между ищеца и собственика на имота - С. Х.в К., за доставка на
топлинна енергия в процесния имот (кафе - аперитив и ателие за химическо чистене)
при Общи условия на „Топлофикация София" АД, според изискването на чл.149, ал. 1,
т. 3 от ЗЕ. Посочената норма изисква изрично облигационните правоотношения между
топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди,
каквито са ответниците, да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма.
Представения договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е
безсрочен, като нито се твърди, нито се установява през процесния период договорът
да е прекратен.
Основателен е извода на СРС, че писменият договор между ищеца и С. К. е
действащ през процесния период, което се потвърждава от обстоятелството, че
титуляр на партидата на имота в периода е именно лицето С. К., според фактури за
задължения за топлинна енергия, издавани през процесния период. Не са налице
3
никакви данни договорът да е развален/прекратен по надлежен ред и да не поражда
задължения за страните.
При така установените факти по делото е обоснован и съобразен с материалния
закон извода на СРС, че за процесния имот - търговски обект, е имало сключен писмен
договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди с трето за спора лице - С.
К., което следва да отговаря за задълженията за топлинна енергия в периода на
договорно основание.
След като е налице друго основание за претендиране на сумите от ищеца,
неоснователен се явява иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД, който намира субсидиарно
приложение - само доколкото не е налице друго правно основание за претенциите,
както сочат и ответниците.
Въззивният състав се солидаризира с изводите на СРС, че ищецът не е установил
да е налице обогатяване на ответниците, при липса на договроно основание за
претенциите и главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД са
неоснователни.
Поради неоснователността на главните искове, неоснователни са и претенциите
за установяване на акцесорни вземания за обезщетение за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Доколкото решаващите изводи на въззивният състав изцяло съвпадат с тези на
СРС, решението, с което исковете се отхвърлени, е съобразено с материалния и
процесуален закон и следва да се потвърди, включително по присъдените разноски в
тежест на ищеца.
По разноските пред СГС :
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна -
ответниците. Съдът присъжда в тяхна полза разноски от по 400 лв., за които има данни
да са реална договорени и запратени от ответниците. Във връзка с възражението на
ищеца по реда на чл. 78, а. 5 ГПК, вр. с НМРАВ, съдът приема, че тези разноски не са
прекомерни, съгласно изискванията на закона.
По горните съображения въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20080471822.01.2023 г. по гр. д. №
30975/2019 г. на СРС, 44 с – в
ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. "****, да заплати на Т. И. К., ЕГН ********** и на Х. С.
К., ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, бул. ****, чрез адв. Д., на
основание чл.78, ал. 3 ГПК, сумата от по 400 лв. - разноски за настоящото
производство на всеки от ответниците.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5