Решение по дело №2949/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 106
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20217180702949
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

 

                               РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Gerb osnovno jpegАДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 106

 

 

Град Пловдив, 19 януари 2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първата, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЗДРАВКА ДИЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:   ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                 СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

                  

при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева  к.а.н.д. № 2949 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН

Образувано е по касационна жалба, предявена от И.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г., против решение № 1516 от 23.09.2021 г., постановено по АНД № 4732/21г. по описа на Пловдивски районен съд, което е потвърдено наказателно постановление № 571176- F606900/ 13.04.2021 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив, с което на касатора, на основание чл.179,ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5 вр. с ал.3 от ЗДДС.

Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно и моли да се отмени, като са постанови ново такова, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Счита, че неправилно съдът е приел, че не е налице маловажност на нарушението, както и че не са налице обстоятелства, които да го отличават от останалите. Позовава се на фактът, че декларацията, която е била подадена била нулева. Счита още, че няма настъпили вредни последици, нарушението е извършено за първи път, поради което се касае за маловажност. Твърдят се и процесуални нарушения по съставянето на АУАН. Претендират се разноски на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата съобразно приложен списък за двете съдебни инстанции.

Ответникът – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. К., в писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Твърди, че е налице месечно закъснение за подаване на отчетните регистри, поради това нямало как да се квалифицира като маловажно. Претендира юрисконсултска възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив счита обжалваното решение на ПРС за неправилно и счита, че следва да бъде отменено.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима.

За да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка не е спорна между страните и от така установената фактическа обстановка, правилно е приложен и материалният закон и при съставяне на АУАН и издаване на НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да ги опорочава. Районният съдът е намерил, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното административно нарушение като „маловажен случай“.

Настоящият касационен състав на Административен съд –Пловдив намира за установено следното:

Описаното в АУАН и в НП нарушение, изложената в тях фактическа обстановка безспорно се потвърждават от събраните по делото доказателства, което правилно е възприето също и от районния съд.

Според чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период. Съответно, в  чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е установено правилото, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Бездействието относно неизпълнение на задължението за подаване на информация от отчетните регистри е въведено като административно нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, според която лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500, 00 до 10 000, 00 лв.

В случая е спорно единствено прилагането института на чл.28 б.“а“ ЗАНН от страна на първостепенния съд.

По отношение наличието на маловажен случай настоящият състав намира, че този му извод следва от действителното фактическо положение на нещата, след направена от съда преценка на конкретната тежест на нарушението и обстоятелството, че се касае за първо такова нарушение с незначителни общественоопасни последици.

Действително отчетните регистри за данъчен период м. 01. 2021 г. не са били подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а именно до 14.02.2021 г. Същите обаче са подадени на 17.03.2021 г., т. е. с един месец и три дни закъснение. На практика, с подаване на обсъжданите отчетни регистри макар и със закъснение, задълженото лице не е препятствало по никакъв начин разчитането си с бюджета(подадена е нулева СД – обстоятелство, което не се оспорва от страна на ответника). Действително, от страна на касатора е била получена покана да се яви в ТД на НАП за подаване на справка-декларация по ЗДДС и отчетни регистри към нея за м.януари 2020 г. /правилната година е 2021 г./, но следва да се отчете и обстоятелството, че това е бил и първият данъчен период на лицето – 14.01.2021 г. – 31.01.2021 г., в който същият не е осъществил продажби и няма издадени фактури.

Предвид тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, че АУАН е съставен след подаване на справката-декларация, както и с оглед липсата на данни за извършени от търговеца други нарушения на фискалната дисциплина, обосновават извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение по  чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗДДС.

В тази връзка следва да се посочи, че понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Настоящата касационна инстанция намира, че случаят е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

В конкретния случай административнонаказващият орган не е извършил правилно дължимата индивидуална преценка на конкретното деяние и на конкретния нарушител и като не го е квалифицирал като "маловажно" е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на института на чл. 28 от ЗАНН.

Във връзка с казаното се налага извода на настоящия съд, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което налага атакуваното решение на Районния съд да бъде отменено, като вместо него се отмени и издаденото срещу касатора наказателно постановление.

Предвид изхода от делото на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените в производството пред двете инстанции разноски, като на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 Закона за адвокатурата бъдат присъдени на процесуалния му представител адв. Г.. Същите се констатират в размер на общо 600 лв., по 300 лв. за всяка инстанция.

Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, XXIV състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 1516 от 23.09.2021 г., постановено по АНД № 4732/21г. по описа на Пловдивски районен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 571176- F606900/ 13.04.2021 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив, с което на касатора, на основание чл.179,ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5 вр. с ал.3 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на адвокат К.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600/ шестотин/ лева разноски по делото за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                    

 

                                                                               2.