№ 4773
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110131910 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД
срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за сумата от 10 560,33 лв., представляваща
незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско и Злополука”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 04.11.2021 г. на път II-53, заедно със
законната лихва от 09.06.2023 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско и Злополука” е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования
при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 20 840,67 лева, поради което
изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС в този размер.
Сочи, че стойността на вредите надхвърля 70% от действителната стойност на увреденото
МПС, която към датата на ПТП съгласно експертна оценка на застрахователя е в размер на
27 440,67 лв., поради което щетата е обявена за тотална на основание чл. 390 КЗ. Сочи, че
при определянето на действителна стойност е приспадната сума в размер на 6 600 лв.,
представляваща стойността на запазените части на увреденото МПС. Твърди, че ответникът
е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение, както и за 140 лв. ликвидационни разноски по определянето му.
Поддържа, че след покана ответникът е погасил частично вземането до сумата от 10 435,34
лева и претендира изплащането на останалата част до пълния размер от 20 995,67 лв.
Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва иска. Поддържа, че претендираната сума за обезщетение
надвишавала прекомерно действителната стойност на щетите. Моли съда да отхвърли иска и
да му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав за възникване на главното вземането, с изключение на неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват еднопосочно и всички
събрани по делото писмени доказателства, в т.ч. застрахователна полица за застраховки
„Каско и Злополука“, протокол за ПТП, заявление за изплащане на обезщетение за вреди на
МПС, наказателно постановление, опис заключение по щета, покани за доброволно
изпълнение, преводни нареждания, фактури и др./, както и извършеното от ответника към
ищцовото дружество частично плащане на сума в размер на 10 435,34 лв., което по
същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото
основание.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът приема фактите, които не се
отнасят до размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че на
04.11.2021 г., около 12:54 ч. по РП II-53, в района на 154 км., е настъпило ПТП между лек
автомобил „Тойота Ц ХР“ с рег. № ............., застрахован при ищцовото дружество по
имуществена застраховка „Каско и Злополука“, и лек автомобил „.........“ с рег. № .............,
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Причина за
настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „.........“ с рег. № .............,
който при движение по РП II-53 предприема маневра за завой наляво към земен път и
реализира ПТП с извършващия в същия момент маневра за изпреварване от лявата му
страна лек автомобил „Тойота Ц ХР“ с рег. № ............., който вследствие на сблъсъка се
отклонява, излиза извън пътя и се преобръща.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма
на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.
2
Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП (в съответствие
с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) увреденият автомобил е бил с период на експлоатация от
4 години, 7 месеца и 20 дена, считано от датата на първоначалната си регистрация –
15.03.2017 г., като за отстраняването на причинените вреди, описани от застрахователя по
образуваната щета на база средни пазарни цени са били необходими 52 405,56 лв., а
действителната стойност на автомобила е в размер на 28 825 лв., т. е. разходите за
възстановяване по средни пазарни цени надхвърлят 70 % от стойността на вещта, поради
което е налице тотална щета – арг. чл. 390, ал. 2 КЗ. Този извод се потвърждава и от
приложеното на л. 33 копие на Свидетелство за регистрация част I /голям талон/, върху
което е отразено че регистрацията е прекратена на 13.01.2022 г. поради тотална щета.
Вещото лице е изчислило, че стойността на запазените части на автомобила на база
процентно съотношение в размер на 25 % от действителната стойност на процесното МПС е
в размер на 7 206 лв. След приспадане на запазените части в размер на 25 %, стойността на
застрахователното обезщетение е определена в размер на 21 619 лв. Съгласно експертното
заключение направените от ищеца разходи в размер на 140 лв. за публикуване на обява в
интернет платформата „Аутоонлайн“ с цел организация на търг за изкупуване останките на
автомобила се намират в причинна връзка с щетата по процесното МПС.
Ето защо, действителната стойност на причинените щети на застрахования при
ищеца лек автомобил е 21 619 лв. и към тази сума следва да се добавят 140 лв. разходи за
публикуване на обява в интернет платформата „Аутоонлайн“ (арг. чл. 411, изр. 1 КЗ), като
общият размер на регресното вземане възлиза на 21,759 лв. След приспадане на платената
извънсъдебно от ответника сума в размер на 10 435,34 лв., остава непогасена част от
регресното вземане в размер на 11 323,66 лв. В случая доколкото размерът на
претендираната сума е по-малък от размера на дължимото се съобразно кредитираното
заключение на вещото лице по САТЕ, то и с оглед принципа на диспозитивното начало (арг.
чл. 6, ал. 2 ГПК), претенцията за главницата следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът. Съобразно представения на л. 94 от делото списък по чл. 80 ГПК същите
възлизат на обща стойност от 3 369,94 лв., от които 2 747,53 лв. - адвокатско
възнаграждение, 422,41 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за САТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5, да заплати нa „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Стефан Караджа” №
3
2, на основание чл. 411 КЗ сумата от 10 560,33 лв., представляваща незаплатена част от
регресно вземане за изплатено обезщетение по имуществена застраховка „Каско и
Злополука” за застрахователно събитие, настъпило на 04.11.2021 г. на РП II-53, в района на
154 км., по щета № 97021030100157, ведно със законната лихва от 09.06.2023 г., до
окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК – сумата от 3 369,94 лв. за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4