Р E Ш Е Н И Е
№ 247
гр.Плевен, 15.05.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми април две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
Членове:
Снежина Иванова
Виолета
Н.
при секретаря Мирена Кръстева и с участието на
прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 256 описа за 2023 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С
Решение № 14 от
24.02.2023 г., постановено по анд № 20224410200331/2022 г., Районен съд – Левски
е отменил Наказателно постановление № 22-0938-001857 от 25.05.2022 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Д.Г.Д., с ЕГН **********,***,
на основание 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, за това, че на 13.05.2022
г. в 07,01 ч. в с.Асеновци, на ул.Асен Вълев до номер 18, с посока на движение
към град Левски, управлява лек автомобил Хонда ЦР-В с рег.№ *******, като при
движение с несъобразена с пътните условия скорост – завой, излиза вдясно по
посоката си на движение и се удря в ограда на дом № 181, като реализира ПТП с
материални щети по автомобила и оградата. Водачът управлява след употреба на
алкохол над 1,2 промила.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Г.А., която счита, че
решението е неправилно и противоречи на материалния закон. Счита нарушението за
безспорно доказано, а наказанието- за правилно определено. Твърди, че при
управление на моторното превозно средство водачът не е съобразил скоростта с
пътните условия и е причинил ПТП, а съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП
водачът е длъжен да съобразява скоростта на движение с атмосферните условия,
релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и други
обстоятелства. Намира, че нарушението на това правило за поведение в конкретния
случай води до ангажиране на административно наказателна отговорност по чл.179
ал.2 предл.1 от ЗДвП. Счита за неоснователни изводите, че не е ясно с кое точно
условие не е съобразил водача поведението си на пътя, т.к. и в
обстоятелствената част, и в съответстващата правна норма ясно и недвусмислено е
посочено, че водачът се е движел с несъобразена скорост. В заключение моли съда
да отмени оспореното решение и да потвърди наказателното постановление.
Депозиран е отговор на
касационната жалба от ответника, чрез адвокат Р.Р., която счита, че решението
на PC-Левски е правилно и законосъобразно, като сочи, че въззивният съд изцяло в унисон със събрания по делото
доказателствен материал е направил извода, че „В обжалваното НП
административнонаказващнят орган е посочил всички фактори от пътната и
атмосферна обстановка, с които, съобразно правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП
водачът следва да съобразява скоростта, без обаче да са изложени обстоятелства
тази скорост с кои фактори не е била съобразена - дали с атмосферните условия,
с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост." Посочва, че съдът е съобразил още, че по делото няма данни с
каква скорост се е движел водачът и какви са бичи пътните условия, станали
причини за ПТП и е направил правилното заключение, че посоченото нарушение на
процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като е довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност
да разбере кои фактически положения са приети за съставомерни, кои факти и
обстоятелства следва да оборва, какво точно е вмененото му нарушение." Счита
за неоснователно становището на касатора, че нарушението е безспорно доказано и
наказанието е правилно определено, както и че ясно и недвусмислено е посочено,
че водачът се е движил с несъобразена скорост. Счита, че когато се ангажира
отговорност за несъобразена скорост, следва да се опише каква е била тази
скорост, което не е сторено. Счита за правилен извода на съда, че не са
положени усилия от администативнонаказващия орган това да бъде категорично
установено и че представлява СПН. Моли съда да потвърди въззивното решение и да
присъди на адвокат Р. адвокатско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание касаторът не се
явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът Д.Г.Д. не
се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН на 13.05.2022г. за това, че на
същата дата, в 07:01ч. в с. Асеновци, на ул. Асен Вълев до номер 18, с посока
на движение към град Левски, Д. е управлявал лек автомобил Хонда ЦР-В с per.
№*******, след като при движение с несъобразена скорост с пътните
условия завой излиза вдясно по посоката си на движение и се удря в ограда на
дом №181 като реализира ПТП с материални щети по автомобила и оградата. Посочено
е, че водачът управлява след употреба на
алкохол над 1,2 промила. Отговорността на водача е ангажирана на основание
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Въз основа на отразените
в АУАН констатации, административнонаказващият орган е издал обжалваното
наказателното постановление, с което на Д. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. на основание
чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Въззивният съд направил извод, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на установените в
ЗАНН процесуални правила. Административнонаказващият орган е описал
нарушението, като е посочил, че водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността
на движение др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. В обжалваното НП административнонаказващият
орган е посочил всички фактори от пътната и атмосферна обстановка, с които,
съобразно правилото на чл. 20. ал.2 от ЗДвП водачът следва да съобразява
скоростта, без обаче да са изложени обстоятелства тази скорост, с кои фактори
не е била съобразена - дали с атмосферните условия, с релефа, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Съдът е приел
още, че по делото няма данни с каква скорост се е движел водачът и какви са
били пътните условия, станали причина за ПТП.
Въззивният съд е направил извод, че посоченото нарушение на
процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като е довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност
да разбере кои фактически положения са приети за съставомерни, които факти и
обстоятелства следва да оборва, какво точно е вмененото му нарушение. Приел
още, че от представените по делото
писмени доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието
на виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение. Липсват
доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е осъществил
виновно състава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
Според въззивния съд е налице
неяснота и относно механизма на ПТП. Разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, на основание на която е наложена административна санкция на Д. предвижда
глоба в размер 200 лв. за този, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно
произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. От показанията на
разпитаните актосъставител и свидетел съдът установил, че е получен сигнал от
дежурния във връзка с настъпило ПТП. При посещение на място са констатирали лек
автомобил, водачът на който, с несъобразена скорост на движение, без да се
съобразява с пътните условия, релефа на местността, на остър завой загубил
контрол над автомобила, излязъл извън пътното платно и се ударил в тухлена
ограда на частен имот. Съдът изложил съображения, че липсва конкретизация на
обстоятелството в какво точно се изразяват описаните в акта материални щети и
на кого са причинени, което е задължително, с оглед пълното изясняване на механизма
на причиняване на пътнотранспортното произшествие. Отделно от това в АУАН и НП
не се сочат настъпили материални щети. Предвид липсата на доказателства за
настъпило пътнотранспортно произшествие, според въззивния съд останала
недоказана и причината, която според наказващия орган е предизвикала
настъпването му, а именно - несъобразена скорост. Съдът приел за безспорно, че
е нарушено правото на защита на
наказаното лице, тъй като последният не може да разбере, срещу какво нарушение
да се защитава, и съответно да организира защитата си.
На тези основания съдът отменил оспореното наказателно постановление.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на Д. факти са
установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за недоказаност на вмененото на Д. деяние. В
този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221,
ал.2, изречение второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд
мотиви и препраща към тях, за да
обоснове решението си.
Въпреки че по делото не се спори, че на процесния ден и място Д.
действително е причинил ПТП, като се е ударил
в ограда на дом №18 на ул „Асен Вълев“в с.Асеновци, при което е причинил
щети по автомобила и по оградата, настоящата инстанция счита, че спрямо него
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП е ангажирана неправилно. Причина за това са допуснати в хода
на административното производство процесуални нарушения от категорията на
съществените, които ограничават правото на защита на наказаното лице. Те се
състоят в непълното излагане на обстоятелствата по осъществяване на деянието,
описано в АУАН и НП, което е неизпълнение от страна на актосъставителя и
административнонаказващия орган в пълен обем на задълженията им по чл. 42, т. 4
от ЗАНН, съответно тези по чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 20, ал. 2
от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. При излагане на обстоятелствата относно
нарушението на посочената разпоредба актосъставителят в АУАН и административнонаказващият
орган в НП не са изложили съществени такива, които са от значение за
съставомерността на административното нарушение откъм обективната му страна. Това е така, тъй като не става ясно при какви
фактически обстоятелства се е осъществило самото нарушение. Не е изяснено защо
административнонаказващият орган е възприел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП. Единственото, което е посочено и в двата санкционни акта е,
че водачът е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия скорост. Без да е
посочено кои конкретно са тези пътни условия, с които водачът не е съобразил
избраната от него скорост- дали не се е съобразил с атмосферните условия и
какви са били те конкретно в процесния интервал от време-валежи, мъгла, особености
на релефа на местността или пътния участък и какви са те, интензивността на движение-дали е имало
засилен трафик или не, какви са били условията на видимост-дали е в светлата
или в тъмната част на денонощието, имало ли е препятствия пред видимостта, дали
метеорологичните условия са затруднявали видимостта на пътя, състоянието на
превозното средство, с което се е движил, и т.н. Нито един от тези фактори в
конкретика АНО не е посочил в НП, а само общо е приел, че водачът не се е
съобразил с „пътните условия“. Ако в НП беше посочено какви са били конкретните
условия на пътя, времето, автомобила, релефа или други, с които не се е
съобразил водачът, би могло обективно да
се прецени съобразена ли е била скоростта на движение на управлявания от Д.
автомобил с тях или не. Така се ограничава възможността нарушителя да разбере
за какво точно е санкциониран и се създава пречка за съда да извърши коректна
законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказва
скоростта на движение да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа
на местността, с условията на видимост, интензивността на движение и с други
обстоятелства, за да спре водачът пред видимо препятствие или пред създадена
опасност за движението. В тази връзка следва да се посочи, че скоростта не е
факт, от който просто да се правят съответни изводи, а е предмет на изясняване
и доказване. В случая обстоятелствата, съдържащи се и в АУАН, и в НП, не се
явяват достатъчни за обосноваване на отговорността на водача. Липсва изобщо
установяване и посочване дори на приблизителната скорост на автомобила,
управляван от наказания водач, едва след
което може да се прави преценка дали същата е била съобразена с описаните в чл. 20, ал. 2
от ЗДвП условия или не. Недопустимо е при мотивиране налагането на
административна санкция да се посочат неизчерпателно всички релевантни
обстоятелства, както е в настоящия случай.
В съдебната практика съществува различие при установяване съдържанието
на понятието "съобразена скорост", като в отделни разпоредби на
закона за обозначаването й се използват понятията "намалена скорост",
"бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се
спре", "безопасна скорост" и др., но при тълкуване на тези
разпоредби е видно, че не съществуват отделни видове намалени скорости със
съответния диапазон на тяхната величина. Скоростта се определя като
"съобразена", като се вземат предвид факторите, посочени в двете
хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Не е установено, както от актосъставителя, така и от
наказващия орган, каква е била скоростта на движение на автомобила, за да се
приеме, че същата е несъобразена. Според съда неправилно е възприемането, че щом се е стигнало до ПТП, скоростта винаги е
несъобразена – с оглед квалификацията на нарушената разпоредба на чл. 20, ал.2
от ЗДП. В действащото законодателство, няма нормативно установена презумпция,
която налага от проявения факт на настъпило пътно транспортно произшествие, да
се приема за проявен и факта, че пътното превозно средство, участвало в
произшествието, е било управлявано със скорост, която не е съобразена с пътните
условия. В този смисъл, като неправилно трябва да бъде определено разбирането,
че след като е настъпило пътно транспортно произшествие, то несъмнено водачът
на участвалото в него превозно средство не е съобразил скоростта на движение с
пътните условия. Това схващане не намира опора нито в нормативната уредба, нито
в правилата на формалната логика. Несъмнено е, че несъобразяването на скоростта
за движение е само една от всички останали възможни причини за причиняването на
пътно транспортно произшествие, като например отнемането на предимство, управлението
след употреба на алкохол или наркотични вещества, неправилното изпреварване,
намалена видимост, препятствие на пътя, което не е видимо с просто око и др. са други възможни
причини за настъпването на пътно транспортни произшествия в населените места.
В този смисъл, данните по делото, действително не обосновават
несъмнения и еднозначен извод, че процесното пътно транспортно произшествие е
настъпило единствено, поради управлението на пътно превозното средство от Д. с несъобразена
с пътните условия скорост. До какъвто правилен извод е достигнал и въззивният
съд, чието решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в
сила.
При този изход на делото и при направено изрично искане в отговора на
касационната жалба /л.7/ от ответната страна, за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение , последните изразяващи се в изготвяне на отговор по
касационната жалба, но в настоящото касационно производство без процесуално
представителство, настоящият състав счита, че такива следва да присъдят в
размер на 300 лева, по аргумент от
чл.18, ал.2 във връзка с чл.9, ал.3 във връзка с § 1 от ДР на
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във връзка с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Воден от горното и на основание чл.63в
от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 от 24.02.2023
г., постановено по анд № 20224410200331/2022 г. на Районен съд – Левски.
ОСЪЖДА ОД НА МВР-Плевен да заплати в
полза на адвокат Р.Р. ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300/триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/