№ 309
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330208345 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЕКО РЕЦИКЛАТ“ ЕООД против Наказателно
постановление № 67/18.11.2021 г. на Директор на Регионална инспекция по
околна среда и водите – гр. Пловдив /РИОСВ/, с което на дружеството -
жалбоподател на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 пр. 2 от Закона за управление на
отпадъците вр. чл. 22 ал. 4 от Наредба № 1/2014 г. за реда и образците, по
които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда
за водене на публични регистри са наложени две имуществени санкции всяка
от които в размер от по 2000,00 /две хиляди лева/.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като е
формулирано искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител юр. К.
ангажира становище за неоснователност на жалбата, респективно моли
същата да бъде оставена без уважение, като атакуваното Наказателно
постановление бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно
постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена
съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността
на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и
НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен
акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят
следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на
защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2
от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно
посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната
квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка,
водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на
повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват
правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното
обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС,
2
следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото
съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на ППВС № 1/
1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира
отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа
пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект
информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се
извлича от доказателствата по делото.
Безспорно е разбирането в практиката и теорията, че датата /времето/ на
извършване на деянието е съществен реквизит и доколкото спрямо него се
отмерват редица процесуални и материални срокове (например чл. 34 ЗАНН),
относими към отговорността на дееца.
В този смисъл неясното и противоречиво посочване на датата/ времето/ на
извършване на нарушението в АУАН и НП, не само ограничава правото на
защита на наказаното лице, но и съществено затруднява до степен на
невъзможност контролните правомощия на съда по преценка за
законосъобразност на НП, което се явява безусловно основание за неговата
отмяна.
Точно такъв е и настоящият случай.
В обжалваното НП са изложените следните фактически параметри на
нарушенията:
„Еко Рециклат“ ЕООД два пъти не е изпълнило задължението си по чл. 22,
ал. 4 от Наредба № 1/ 2014 г . за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри за изпращане на информация по електронна поща на компетентния
орган – РИОСВ – Пловдив, съдържаща копие на попълнен формуляр от
3
Приложение VII на Регламент /ЕО/ № 1013/ 2006 г., подписан в поле 12, не по
– късно от деня на натоварване на отпадъците, предмет на трансграничния
превоз.
По електронната поща на РИОСВ - Пловдив на 10.08.2021 г. е постъпила
справка за изпратени документи по Наредба № 1/ 2014 г. за месец юли от
Дирекция „Национален координационен център“ към МОСВ. Съгласно тази
справка на 08.07.2021 г. и 16.07.2021 г. са осъществени 2 /два/
трансгранични превоза за отпадък с код 17 02 03 от „Еко Рециклат“ ЕООД в
качеството му на получател на отпадъци, предназначени за дейност по
оползотворяване с код R 3 - Рециклиране/ възстановяване на органични
вещества, които не са използвани като разтворители /включително чрез
компостиране и други процеси на биологична трансформация/, съгласно
Приложение № 2 към пар. 1, т. 13 от ДР на ЗУО.
За двата трансгранични превоза – на 08.07.2021 г. и 16.07.2021 г.,
дружеството не е уведомило РИОСВ – Пловдив по електронната поща в
законоустановения срок, т. е не по – късно от деня на натоварване на
отпадъците, съответно до края на 08.07.2021 г. и 16.07.2021 г. Информацията
е постъпила съответно на 12.07.2021 г. и на 19.07.2021 г.
Фактически е установено, че „Еко Рециклат“ ЕООД два пъти не е
изпълнило задължението си по чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 ., а именно
не е изпратило по електронна поща на компетентния орган копие от попълнен
формуляр по Приложение VII на Регламент /ЕО/ № 1013/ 2006 г. , подписан в
поле 12, не по – късно от деня на натоварване на отпадъците, за всеки от
двата превоза.
Нарушенията са извършени на 09.07.2021 г. и 17.07.2021 г. в РИОСВ –
Пловдив, където е следвало да се представи информацията.
В издадения преди това АУАН е повдигнато обвинение на
санкционираното лице при следните фактически параметри на нарушението:
„Еко Рециклат“ ЕООД два пъти не е изпълнило задължението си по чл. 22, ал.
4 от Наредба № 1/ 2014г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри за изпращане на информация по електронна поща на компетентния
орган – РИОСВ – Пловдив, съдържаща копие на попълнен формуляр от
Приложение VII на Регламент /ЕО/ № 1013/ 2006 г., подписан в поле 12, не по
– късно от деня на натоварване на отпадъците, предмет на трансграничния
4
превоз.
По електронната поща на РИОСВ - Пловдив на 10.08.2021 г. е постъпила
справка за изпратени документи по Наредба № 1/ 2014 г. за месец юли от
Дирекция „Национален координационен център“ към МОСВ. Съгласно тази
справка на 10.07.2021 г. и 17.07.2021 г. са осъществени 2 /два/
трансгранични превоза за отпадък с код 17 02 03, в общо количество 12,94
т. от „Еко Рециклат“ ЕООД в качеството му на получател на отпадъци,
предназначени за дейност по оползотворяване с код R 3 - Рециклиране/
възстановяване на органични вещества, които не са използвани като
разтворители /включително чрез компостиране и други процеси на
биологична трансформация/, съгласно Приложение № 2 към пар. 1, т. 13 от
ДР на ЗУО.
За двата трансгранични превоза – на 08.07.2021 г. и 16.07.2021 г.,
дружеството не е уведомило РИОСВ – Пловдив по електронната поща в
законоустановения срок, т. е не по – късно от деня на натоварване на
отпадъците.
Фактически е установено, че „Еко Рециклат“ ЕООД два пъти не е
изпълнило задължението си по чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 ., а именно
не е изпратило по електронна поща на компетентния орган копие от попълнен
формуляр по Приложение VII на Регламент /ЕО/ № 1013/ 2006 г. , подписан в
поле 12, не по – късно от деня на натоварване на отпадъците, за всеки от
двата превоза.
При съблюдаване на гореизложените принципни постановки, и при
прочита на процесните АУАН и НП е невъзможно от вниманието на съда да
убегне неяснотата относно датите на извършване на двата трансгранични
превоза, съответно и датите на осъществяване на вменените административни
нарушения. Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се
посочи, че в АУАН неяснотата е изключително фрапираща, доколкото са
посочени по две различни дати на извършване на превозите - 10.07.2021 г. и
17.07.2021 г., съответно 08.07.2021 г. и 16.07.2021г. Освен посочената
неяснота, в АУАН не е конкретизирана и изрично посочена и датата на
извършване на всяко едно от твърдените нарушения. Такава за първи път се
появява в процесното НП, като там са приети датите 09.07.2021 г. и 17.07.2021
г.
Неясното индивидуализиране на времето на извършване на деянието в
5
АУАН и НП е процесуален порок, който няма как да бъде саниран на етап
съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за
ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде
отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Не на последно място, следва да се посочи, че ако съдът служебно установи
и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, при положение, че
те са погрешно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност с НП да се
санират пороци, допуснати в административно наказателното производство,
стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието,
нарушителят и неговата вина. Доколкото обаче, в процесния случай,
пороците при индивидуализация на датата на извършване на нарушението са
относими, както в АУАН, така и в НП, то този ред е неприложим.
Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със
своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни
норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то на
практика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в
ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
Гореизложеното обуславя незаконосъобразността на издаденото НП,
поради което същото следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 510 лева
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар. В тази връзка следва да се вземе предвид, че
с оглед:
6
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и
не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – имуществени санкции в общ
размер от 4000 лева;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
процесуално представителство в открито заседание следва да се присъди
минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие.
Именно и този минимален размер е претендиран, като същият изцяло
съответства на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо и претендираното възнаграждение
следва да бъде присъдено в цялост, като възражението за прекомернност се
явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 67/18.11.2021 г. на Директор на
Регионална инспекция по околна среда и водите – гр. Пловдив /РИОСВ/, с
което на „ЕКО РЕЦИКЛАТ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 135, ал.
1, т. 1 пр. 2 от Закона за управление на отпадъците вр. чл. 22 ал. 4 от Наредба
№ 1/2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри са
наложени две имуществени санкции всяка от които в размер от по 2000,00
/две хиляди лева/.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите – гр. Пловдив
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКО РЕЦИКЛАТ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
510,00 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7