№ 602
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110149653 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от [*********] против [*********]
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 529,85 лева, частичен
иск от сумата от общо 859,76 лева - главница, представляваща разликата между
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автогрижа“ по преписка №
*********, с включени разходи за разоборудване на МПС и определяне на вида и на
стойността на вредите и направените обичайни ликвидационни разноски за определяне
на обезщетението, и доброволно възстановената от ответника сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.09.2023
г. до окончателното изплащане, както и сумата от 29,85 лева, частичен иск от сумата от
общо 51,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено
за периода от 06.03.2023 г. до 31.08.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.10.2022 г., в село Алтимир, на
кръстовището на ул.“Г.С.Раковски“ и ул.“Г.Димитров“, било реализирано ПТП между
л.а. „Рено Лагуна“ с рег.№ [*********] и л.а. „Волво С 80“, с рег.№ [*********], по
вина на водача на първия автомобил, който навлязъл в кръстовището, без да пропусне
движещия се по пътя с предимство л.а. „Волво С 80“. Сочи се, че към датата на ПТП-
то л.а. „Волво С 80“ имал валидна застраховка „Автогрижа“ в ищцовото дружество, а
л.а. „Рено Лагуна“ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество. За настъпилото произшествие бил съставен Констативен протокол за ПТП с
1
пострадали лица № Д 48р18070 от 14.10.2022 г. от длъжностно лице при РУ – гр.Бяла
Слатина при ОД на МВР – гр.[*********]. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца
била образувана преписка, като за определяне на вредите увредения автомобил бил
разглобен и огледан в доверен сервиз. От представения опис-заключение по претенция
се установявало, че разходите за възстановяване на уврежданията по автомобила
възлизат на сумата от 14 605,29 лева, което надхвърля 70 % от действителната
стойност на автомобила към датата на ПТП-то. С оглед предходното вредата била
квалифицирана като „икономически тотал“. Ищецът поддържа, че за възстановяване на
уврежданията по процесния лек автомобил било определено и изплатено обезщетение
на собственика на автомобила в размер на 9060,00 лева, представляващо
действителната стойност на увреденото имущество в размер на 11 900,00 лева,
намалена със стойността на офертата за продажба на останките на процесния
автомобил в размер на 2740,00 лева, както и реализираните от ищеца разходи за
разоборудване на автомобила и определяне на вида и стойността на вредите в размер
на 100,00 лева. Ищецът поддържа още, че на ответника била изпратена регресна
покана, в резултата на която била заплатена сумата от 8315,24 лева, като непогасената
част от задължението на ответника възлиза на 859,76 лева. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск.
Претендира и обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща
датата, на която е изтекъл 30-дневния срок за доброволно погасяване на задължението
до датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира и
сторените по производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Поддържа, че отговорността на ответника
се съизмерява с платената вече сума в размер на 8315,24 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, обичайните разноски за неговото определяне, както и
сумата за разоборудване. Позовава се на разпоредбата на чл.499, ал.2 КЗ, а в условията
на евентуалност, в случай, че се установи, че вредите по процесния автомобил са в по-
голям размер, ответникът се позовава на разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ относно
определяне размера на застрахователното обезщетение. Счита, че с изплащане на
горепосочената сума на ищеца, ответникът е изпълнил надлежно задълженията си,
произтичащи от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. По изложените в отговора доводи и съображения, моли за
отхвърляне на предявените главен и акцесорен искове и присъждане на сторените по
производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
С определение, обективирано в протокола от проведеното на 19.12.2023 г.
открито съдебно заседание, по молба на ищцовото дружество, съдът е допуснал на
основание чл.214, ал.1 ГПК изменение в размер на предявените искове, както следва:
предявения иск за главница е в размера на 859,76 лева, а акцесорния иск за
2
обезщетение за забава – за сумата от 51,33 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата
на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Автогрижа“ между ищеца и
увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата,
настъпване на ПТП по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил
по застраховка „Гражданска отговорност“ и причинно-следствената връзка между ПТП
и вредите, както и плащане от страна на ответника на сумата от 8315,24 лева в полза на
ищеца, преди датата на подаване на исковата молба в съда.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
полица за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, ведно с ОУ към,
застрахователна преписка, платеж но нареждане, регресна покана.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на застрахования в ответното дружество лек автомобил, който
не е изпълнил предписанието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство“. Вещото лице е посочило, че при извършения оглед и калкулиране
стойността на щетите от страна на ищцовото дружество, новите части са калкулирани
по цени на алтернативни доставчици, тъй като увреденият автомобил е бил в 16-та
година на експлоатация. Вещото лице е посочило още, че бояджийските материали са
калкулирани по средна цена, а труда - с часова ставка от 18лв./ч., което съответства на
разценка за ремонт при средни пазарни условия. Вещото лице приема, че стойността на
ремонта на увредения автомобил при средни пазарни условия възлиза на сумата от 14
605,29 лева, като описаните от застрахователя ремонтно-възстановителни работи, са
необходими за отстраняване на вредите по процесния автомобил и възстановяването
му за годност за експлоатация. Съгласно заключението, щетите по л.а. „Волво“ са в
причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие и последица от
него. В заключението вещото лице е посочило още, че действителната /пазарна/ цена
на л.а. Волво с рег.№ [*********] към датата на застрахователното събитие -
13.10.2022 г. възлиза на 13 627 лева. Предходното е обусловило извод, че стойността на
разходите за ремонт надвишава действителната стойност на автомобила със 107 %,
поради което в случая е налице „тотална щета“. За стойност на запазените части от
3
увредения автомобил вещото лице е посочило сумата от 2740,00 лева, като съгласно
съгласно ОУ на ищцовото дружество, обезщетението за лекия автомобил възлиза на
сумата от 9060,00 лева /платена на собственика на 10.12.2022 г./. Вещото лице е отчело
извършеното от ответника плащане преди в размер на 8315,24 лева, като е посочило, че
остава неплатена сумата от 859,76 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма
на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на
вредите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираното вземане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят
за следните обстоятелства: наличието на ПТП, реализирано на описаните в исковата
молба дата, място и по описания механизъм, което е причинено виновно от
застрахования при ответника водач; наличието на правоотношения по договори за
застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увреденото МПС и
застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща отговорността на виновния водач, и
двете валидни към датата на ПТП.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху размера на дължимото
обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя
е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му, т.е.
обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното
събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка
4
„Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които
съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната
застрахователна стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ и предвид трайната практика на ВКС,
обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. І т.о. на ВКС; решение
№ 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г., I т.о. на ВКС; решение №79/2009 г. по т.д.
№156/2009 г., I т.о. на ВКС и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС,
т.о., при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400, ал.1 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – арг. от чл. 400, ал.2 КЗ.
Съгласно заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза,
прието без възражения от страните, към датата на застрахователното събитие –
13.10.2022 г. действителната стойност /пазарната цена/ на лек автомобил марка
„Волво“ с рег.№ [*********] е в размер на 13 627 лева, а стойността на разходите за
ремонт е в размер на 14 605,29 лева. Предходното обуславя извод, че е налице тотална
щета, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила.
За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат
принципно приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на
моторното превозно средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се
допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части,
които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар /в този смисъл са решение
№ 165/24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г., ІІ т.о. на ВКС, решение №44/02.06.2015г. по
т.д. № 775/2014г., I т.о. на ВКС, решение № 59/12.06.2015г. по т.д. № 1256/2014г., II
т.о. на ВКС/. Видно от заключението на САТЕ е, че тези части възлизат на сумата от
2740 лева. Съгласно изчисленията на вещото лице, застрахователното обезщетение,
което е и изплатено на собственика на увредения автомобил, възлиза на 9060 лева.
След включване на ликвидационните разноски и разходите по разоборудване,
съответно след приспадне на доброволно заплатената от ответника сума от 8315,24
лева, вещото лице е посочило, че остава неплатена сумата от 859,76 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че предявения иск е
5
основателен и доказан до увеличения по реда на чл.214 ГПК размер от 859,76 лева.
Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 05.09.2023 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на
поканата. Ответникът е получила регресната покана на 31.01.2023 г., видно от
приложената разписка за връчване. В поканата е даден срок за доброволно изпълнение
30 дни, поради което ищецът претендира обезщетението за забава след изтичане на
този срок, считано от 06.03.2023 г. до 31.08.2023 г. /дата, предхождаща датата на
подаване на исковата молба в съда/. Изчислено при предпоставките на чл.162 ГПК и с
помощна на калкулатор за законна лихва, находящ се на интернет адрес:
www.calculator.bg съдът определи дължимото обезщетение за забава върху
горепосочената главница и за периода от 06.03.2023 г. до 31.08.2023 г. в размер на
51,34 лева. В случая ищецът претендира сумата от 51,33 лева, поради което искът
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по производството разноски. В представения по делото списък
на разноските по чл.80 ГПК ищецът претендира разноски за държавна такса, депозити
за САТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение. Следва да се има предвид още, че
съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът е този, който определя размера на юрисконсултското
възнаграждение в производството, поради което не е обвързан от претендирания от
страната размер. Ето защо и въз основа на горепосочената правна норма, като взе
предвид обстоятелството, че делото не е от фактическа и правна сложност, а
производството е приключило само в едно открито съдебно заседание, съдът определя
размера на юрисконсултското възнаграждение, което ответникът следва да заплати на
ищеца – в размер на 100,00 лева. С оглед предходното ответното дружество следва да
заплати на ищеца разноски по производството в общ размер на 500,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [*********], със седалище и адрес на управление: [*********] да
6
заплати на [*********], ЕИК [*********], със седалище и адрес на управление:
[*********], на основание чл.411 КЗ, сумата в размер на 859,76 лева - главница,
представляваща разликата между изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Автогрижа“ по преписка № *********, с включени разходи за
разоборудване на МПС за определяне на вида и на стойността на вредите и
направените обичайни ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, и
доброволно възстановената от ответника сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 05.09.2023 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 51,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от 06.03.2023 г. до 31.08.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [*********], със седалище и адрес на
управление: [*********] да заплати на [*********], ЕИК [*********], със седалище и
адрес на управление: [*********] сумата от общо 500,00 лева, представляваща
направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7