РЕШЕНИЕ
№260695/24.6.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На седми юни
Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4415 по описа на съда
за 2020.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.М.Н.–
ЕГН ********** против Наказателно Постановление
№ 20-0819-003542 / 13.10.2020г.
на Началника на група в сектор ПП при ОД-МВР
-Варна, с което са му наложени следните административни наказания :
по пункт 1 - „Глоба“ в размер на 50 лв. на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер на 500 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца
на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП.
В жалбата се сочи, че не се оспорва
нарушението, свързано с управление на МПС без обезопасителен колан, и се
навеждат доводи, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно в пункт 2, относно управлението на МПС под въздействието
на алкохол.Твърди се, че наказващият орган е следвало да вземе предвид
резултатите от изготвената химическа експертиза, тъй като допуснатото от
въззивника закъснение се е дължало на обективни причини, а именно че не е имал
маска и е следвало да закупи такава, за да бъде допуснат в помещението на
Спешния център.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението в пункт 2.
В съдебно заседание , въззивникът редовно призован, не се явява , представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество
адв. Лалов излага доводи за това, че
неправилно наказващият орган при издаване на постановлението в пункт 2 не е
взел предвид резултатите от химическата експертиза , като закъснението на
водача било минимално и не надвишавало срока, предвиден в наредбата за явяване
и даване на кръв за изследване.На следващо място от заключението на назначената
и изготвена СМЕ е било установено, че и към момента, в който въз.Н. е следвало
да даде кръв, концентрацията на алкохол е била под 0, 5 промила. Поради това отново се иска отмяна на постановлението
в пункт 2, както и присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за изготвяне на
СМЕ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява
от упълномощен процесуален представител. Постъпили са писмени бележки, в които
се сочи че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска
да бъде потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и възражение за прекомерност на евентуално поисканото
адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 08.08.2020г.
, около 09,07ч. въз.Н. управлявал
л.а. „ Ауди А 6” с рег . № В 41 79
ВВ, като се движел в гр.Варна, по бул.” Цар Освободител ” в посока центъра, като бил без поставен обезопасителен
колан. По същото време на този пътен участък, до автосалон „Престиж“, се намирали полицейски служители, един от
които св.Х. Г., които спрели въззивника за проверка.При нея въз. Н. бил
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „ Алкотест дрегер
Поради извършените от въз. Н.
нарушения на чл.137 „а“ ал.1 от ЗДП и
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП -
управление на МПС без поставен обезопасителен
колан и след употреба на алкохол , срещу нето бил съставен акт за установяване на административно
нарушение.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени
депозирани.
На въз.Н. в 10.,25ч. била взета кръв
за изследване от медицински специалист при МБАЛ „Св.Анна“-Варна.От извършеното
химическо изследване на кръвта на въз. Н.
се установило,че съдържанието на алкохол в нея е било 0,27 промила.Това
било обективирано в Протокол за химическа експертиза № 760/10.08.2020г., като
било изрично отбелязано че пробата е била взета в 10,25 часа, т.е.
петнадесет минути след изтичане на
времето, посочено в талона за медицинско изследване. .
Въз основа на съставения акт и след като били взети предвид показанията на техническото средство, против
въз. Н. било издадено и атакуваното
наказателно постановление , в което
наказващият орган изцяло възприел описаната
фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушенията- по
чл.137 „а“ ал.1 от ЗДП и по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДП, за които на въззивника
били наложени съответните наказания- „Глоба“ в размер на 50лв. на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП и „Глоба“ в размер на 500лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС „ за срок от 6 месеца.В постановлението изрично било посочено,
че предвид закъснението с петнадесет минути за даване на кръвна проба,
резултата от химическото изследване на кръвта не се зачита, като в хода на производството били изискани
справка и копие от журнала в МБАЛ „Св.Анна“, от които безспорно било установено
допуснатото закъснение.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан св.Х.Г. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира
като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че
нарушенията са констатирани визуално и при извършената проверка с техническо
средство.Св.Г. посочи, че в талона за кръвна проба е бил посочен максимално
предвидения срок съгласно наредбата, както и че в автомобила освен въз.Н. е
имало още един мъж.По искане на процесуалният представител на въззивника, съдът
допусна до разпит св.И.Н.. От показанията му се установява, въз.Н. и свидетелят
били колеги, че въззивникът отишъл в сервиза, в който Н. работел, който
се намирал след отбивката за с.Тополи и го помолил да го откара до спешния
център за кръвна проба.Св.Н. се отзовал , откарал го до болничното заведение
към „ 10 без нещо“ , видял, че изчаква на опашка поради пандемията, а след това
когато дошъл неговия ред , се оказало че не може да влезе, защото бил без
маска.Това наложило въз.Н. да отиде до близката аптека да си купи маска и след
това да влезе и да даде кръв.
По искане на адв.Д. съдът назначи
съдебно-медицинска експертиза , с която да бъде установено каква е била концентрацията
на алкохол в кръвта на въз.Н. към момента, към който е следвало да даде кръв,
за да спази срока, посочен в талона.От заключението на експертизата, поддържано
от вещото лице в съдебно заседание, което съдът кредитира обективно, компетентно
и пълно и неоспорено от страните, се установява, че към 10.10ч. концентрацията
на етилов алкохол в кръвта на въз.Н. е била 0, 0375 промила.Тази концентрация
отговаря на субклинична фаза на алкохолно опиване и
свидетелства, че лицето е било употребила алкохол в предходните часове, без да
е било алкохолно повлияно към момента ,
когато е трябвало да бъде взета пробата кръв.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление № 20-0819-003542
/ 13.10.2020г. е
издадено от компетентен орган - от
Началника на група в сектор ПП
при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з- 515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. То е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В
същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Нарушенията, вменени във вина на въз. Н. са конкретизирани в степен, позволяващи
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Наложените
наказания също е индивидуализирани.
По пункт 1 от
наказателното постановление :
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма.Разпоредбата на чл. 137 „а” ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на водача на МПС
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато е в движение, да използва обезопасителен колан, с който моторните
превозни средства е оборудвано.Видно от доказателствата по преписката и от
показанията на св.Г. е, че въз. Н. е управлявал автомобила без да е поставил обезопасителен колан. Това обстоятелство не се и оспорва. В този смисъл съдът намира, че нарушението на
чл.137 „а” ал.1 от ЗДП е било извършено от въз. Н..
Съобразно доказателства по делото
съдът счита, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да
направи този извод, съдът взе предвид , че нарушението е формално и неговата
обществена опасност не се отличава от останалите от този вид , за да се приеме,
че е явно незначителна
Правилно наказващият орган е приложил
и санкционната норма, като именно в чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП е предвидена глоба
за водач, който не изпълнява задължението си за използване на обезопасителен
колан, каквото виновно поведение в случая е налице.Наложената санкция е в
императивно предвиденият в закона размер от 50лв.
С
оглед на това наказателното постановление в пункт 1 да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По пункт 2 от
наказателното постановление :
Съобразно събраните по делото
доказателства съдът намира, че не се доказа
от страна на въз. Н. да е
допуснато нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.Безспорно е, че при извършената на
въззивника проба с техническо средство е било установено наличие на алкохол в
издишвания въздух от 0,70 промила.Безспорно е също така, че въз. Н. е дал кръв за изследване, като видно от
резултата е, че съдържанието на алкохол в кръвта е било 0,27 промила, т.е. под
предвидения в закона минимум. За да приеме, че е извършено нарушение на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДП , наказващият орган
изрично е посочил, че не приема заключението на химическото изследване, тъй
като кръвната проба е била дадена с
петнадесет минути закъснение от посочения срок. Нормата на чл.6 ал.6 т.2 от Наредба № 1/
19.07.2017г. предвижда, че на водача се
връчва талон за медицинско изследване, в който се посочва срок за явяване- до
45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населено място,
както е в настоящият казус, и до 120 минути- в останалите случаи, като според
ал.7 крайният срок за явяване на водача за медицинско изследване се
определя в зависимост от отдалечеността
на лечебното заведение и възможността за ползване на обществен или друг превоз
за отиване до него.Разпоредбата на чл.15 ал.5 от същата наредба пък предвижда, че вземането на кръв при
изследване за алкохол и/или друго упойващо вещество се извършва в срока за
явяване, определен в талона за медицинското изследване. При обективна
невъзможност лекарят да вземе кръв за изследване в посочения срок той отразява
причините за забавянето и часа на вземането.В случая липсва отразяване за
наличие на обективни причини за забавянето, като такива се съдържат единствено
в показанията на св.Н. и в жалбата на въз.Н. и са свързани с липса на предпазна
маска, респективно с отказ въззивника да бъде допуснат до територията на
болничното заведение. Съдът намира обаче, че показанията на св.Н. не следва да
бъдат кредитирани, доколкото не се подкрепят от останалите доказателства по
делото.Свидетелят бе категоричен, че събитията, за които свидетелства, са се
случили през м.август 2020г. и то в неделен ден.След справка в календара обаче
се установява, че 08.08.2020г.,
когато е извършено нарушението, е събота, а не неделя. Поради това и съдът
намира, че не са налице доказателства за обективни причини, поради които въз.Н.
да не е могъл да се яви в болничното заведение и да даде кръвна проба в срока,
определен му с талона.
Независимо от горното и
доколкото в този казус спорният
елемент е дали въз.Н. е извършил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, съдът кредитира
заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска
експертиза, което сочи, че ако кръвната проба е била взета в срока, посочен в талона,
а именно в 10.10ч., то концентрацията на етилов алкохол в кръвта на въззивника
е била 0,3075 промила, т.е. под 0,5
промила.В този смисъл след като
безспорно се установява , че съдържанието на алкохол в кръвта на въз. Н. е
било под 0,5 промила, то следва да се
приеме че не е осъществено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното постановление в пункт 2 се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените
искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че
следва на въз. Н. да се присъдят направените по делото
разноски , но само за изготвената
съдебно-медицинска експертиза в размер на 200лв. Безспорно е, че в хода на
производството въззивникът е бил представляван от
надлежно упълномощен защитник –адв.Д., а в последното по делото заседание от
адв.Лалов, преупълномощен от адв.Д., който и прави искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер от 300лв.По делото е
приложено заверено копие от пълномощно, с което въз.Н. упълномощава адв.Д. да
го представлява по делото пред всички инстанции. В него обаче липсва
отбелязване да е било изплатено възнаграждение за това представителство, не е
представен списък с разноски , а по делото липсват данни представителството да
е било осъществено по реда на чл. 38 ал.1 от Закона за адвокатурата. Поради
това и съдът намира, че след като липсват доказателства за направени от въз.Н.
разноски за адвокатско възнаграждение, то искането за тяхното присъждане следва
да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
Постановление № 20-0819-003542 / 13.10.2020г. на
Началника на група в сектор ПП при
ОД-МВР -Варна, с което на П.М.Н. са
наложени следните административни наказания : по пункт 1 - „Глоба“ в
размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1
от ЗДП, като го ОТМЕНЯ в пункт
2, с който на П.М.Н. е наложено
наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1
от ЗДП.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Варна да заплати на П.М.Н.– ЕГН ********** сумата от 200 / двеста/
лева, представляващи направени по делото разноски за изготвяне на
съдебно-медицинска експертиза.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Лалов
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: