М О Т И В И към
присъда № 260002 от 28.10.2020г. по
нохд № 36/2020г.
по описа на Окръжен съд-гр.***
Производството
пред съда е образувано по обвинителен
акт, внесен от Окръжна прокуратура – гр.***. Същият е изготвен след запознаване
с материалите от досъдебно производство
№ 14/2019г. по описа на РУ на МВР– гр.***. С този обвинителен акт е повдигнато
обвинение на Е.С.А. с ЕГН ********** и Д.Н.А. с ЕГН ********** за извършено от тях
престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр.1, във вр. с
чл. 198, ал. 1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
В
проведеното по делото на 15.05.2020г.
разпоредително заседание двамата подсъдими изразиха желание производството да
протече по реда на съкратеното съдебно следствие. След разясняване на правата им
за предварително изслушване съгласно чл. 372, ал. 1 от НПК, подсъдимите заявиха, че желаят
предварително изслушване по чл. 371, т. 1 от НПК, твърдейки, че ще дадат
съгласие част от свидетелите и вещите лица да не бъдат разпитвани.
Съдът като намери,
че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, и
на основание чл. 373, ал.3 от НПК одобри изразеното съгласие от страна на
подсъдимите, процесуалните им представители
и поверениците на пострадалите лица да не се
провежда разпит на свидетелите: М.А.М., Д.С.А., В.Г.А., С.С.
К., С.Х.в С. и Г.Д.Д., както и на вещите лица С. Б.,
З. В. З., Й. П. Й., д-р Н.Н. Т., Е. Ж.Б.и инж. Ц.Й. Ц.
по изготвените съответно от тях експертизи.
В проведеното
на 15.05.2020г. разпоредително заседание от пострадалите лица П.Г.И. /лично и
чрез повереник/, Д.Г.И. /лично и чрез повереник/ и Н.И.Е. /лично и чрез повереник/
бяха отправени искания за конституиране
като частни обвинители в процеса, като същите предявиха и граждански искове
срещу подсъдимите за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева /Д.И./, 100 000 лв /П.И./ и
50 000 лв / Н.Е./, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. При наличие
на предпоставките за това, предявените граждански искове бяха допуснати за
съвместно разглеждане в процеса и тримата пострадали бяха конституирани като
граждански ищци и частни обвинители. От пострадалите лица А.П.И. /със
съгласието на своя баща и законен представител – П.Г.И./, Н.Д.И. и Г.П.И. бяха
предявени граждански искове срещу подсъдимите за неимуществени вреди в размери съответно на 80 000лв /А.И./, 40 000 лв /Н.И./ и 40 000 евро /Г.И./, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието
до окончателното изплащане на сумите. При наличие на предпоставките за това,
предявените граждански искове бяха допуснати за съвместно разглеждане в процеса
и тези трима пострадали бяха конституирани като граждански ищци в процеса.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура-гр.*** поддържа обвинението, изложи становище за
неговата доказаност. Пледира за признаване на двамата
подсъдими за виновни по предявените им обвинения,
като настоява и на двамата да бъде
наложено наказание доживотен затвор без право на замяна. По отношение на предявените
граждански искове изразява становище за уважаването им в цялост.
Гражданските
ищци и частни обвинители Н.Е. /лично и чрез повереника
си/, П.И. /лично и чрез повереника си/ и Д.И. /лично
и чрез повереника си/ пледират за доказаност
на обвинението и настояват на подсъдимите да бъде наложено наказание доживотен
затвор без замяна, както и бъдат уважени предявените от тях граждански искове.
Подсъдимият А.
се явява лично и с назначен служебен защитник. А. се признава за виновен, не
депозира обяснения по предявеното му обвинение, изразява съжаление за стореното.
В последната си дума заявява, че няма какво друго да каже. Защитникът му
навежда доводи за наличие на предпоставките на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и
настоява да му бъде наложено наказание към предвидения в закона минимален
размер, намира, че размерите на предявените граждански искове са прекалено
завишени и недоказани.
Подсъдимият А.
се явява лично и с назначен служебен защитник. А. се признава за виновен,
отказва да даде обяснения по обвинението. В последната си дума изразява
съжаление и се разкайва за стореното. Защитникът му навежда доводи, че следва
деянието му да се квалифицира като такова по чл. 199, ал. 2, т.1 от НК и
настоява за индивидуализиране на наказанието му към минималния размер.
***кият окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства,
намери следната фактическа обстановка :
Двамата
подсъдими са братовчеди. В следобедните часове на 27.12.2018г. подс.А. и подс.А.
се срещнали в магазина за хранителни стоки в с.***, където започнали да пият
бира, по няколко бутилки всеки. Малко преди търговският обект да затвори, двамата
си купили още бира и отишли в дома на подс.А., където на двора продължили употребата
на алкохол. Докато се намирали в дома на подс.А., подс.А. предложил да отидат
да крадат желязо. По инициатива на подс.А. се отправили към дома на съсед и
родственик на подс.А., като пътьом от дома на А. взели клещи. Достигайки до
набелязания имот, подсъдимите преценили, че наличните железни предмети са тънки и няма да струват скъпо, поради
което се отказали от намерението си да влизат в този имот. После подс.А. се
сетил, че в двора на своя съсед – пострадалия Г.И. М., известен с прозвището
„Полицая“, тъй като в миналото бил служител на полицията, е виждал желязо. Поради
това подс.А. предложил на подс.А. да откраднат железните предмети, а също и ловната
пушка на Г.М., за която подс.А. знаел, че пострадалият притежава. Подс.А. се
съгласил и двамата се насочили към имота на Г.М., като достигайки центъра на
селото, минали покрай трафопоста до парка, преминали през съседното празно
дворно място и прескачайки оградата се озовали в имота на пострадалия М..
Подсъдимите се
насочили към гаража, в близост до който имало складирани метални предмети. Оглеждайки
ги подсъдимите преценили, че са
сравнително тънки и се отказали от намерението си да ги отнемат. Върнали се
пред къщата. В една от стаите лампата светела. Подс.А. спрял до прозореца на
тази стая, а подс.А. застанал в близост до дворната входна врата от към
улицата. Подс.А. се надигнал на пръсти и се покачил върху перваза на външната стена, за да погледне дали в стаята
се вижда окачена на стената пушка. А. установил, че телевизорът работи, а Г.М.бил
седнал на леглото. Пострадалият М.забелязал подс.А. и извикал: „Кой е?“, а А. клекнал под прозореца. През това време
подс.А. все още се намирал в близост до входната порта. М.отключил вратата,
слязъл по стълбите към двора и викнал „Кой е?“. В този момент подс.А. се
изправил от мястото си под прозореца, застанал с лице срещу пострадалия и с
двете си ръце го блъснал в гърдите силно. От удара Г.М.паднал по гръб на
плочника и започнал да вика за помощ. Подс.А. с ръка му запушил устата и повикал
подс.А.. Подс.А. се приближил и нанесъл удар с крак в главата на пострадалия,
като го ритнал с пета в челото, а след това му нанесъл странични удари по
главата с крак, през което време подс.А. му нанасял удари с юмруци и с ръка му
затискал устата за да не вика, а на подс.А. казал да влезе в къщата и да
провери за пушката. По време на нанасянето на ударите с крак подс.А. се обърнал
към пострадалия с думите: „Майка ти и българин да еба, ти на времето как ме
биеше!“/ д.п., л. 98/. Подс.А. влязъл в къщата, не след дълго излязъл и заявил,
че не е открил ловната пушка. От стаята на пострадалия Г.М.взел мобилен телефон
марка „Теленор М 100“, но не споделил за това на
подс.А., като след няколко дни продал този телефон на подс.А. за 20 лева и две двулитрови бутилки бира. След това двамата подсъдими си разменили
ролите - подс.А. влязъл да търси пушката, а подс.А. държал пострадалия,
запушвал му устата и му нанасял удари по тялото. След като и подс.А. не открил пушка, излязъл на двора и видял подс.А. да
рита силно лежащия М.. Подс.А. казал на А. да спре да го рита, за да не го
убие, на което подс.А. отвърнал: „Ебал съм го в трупа, да умира...“ /д.п., л.98/.
От нанесените
му удари и опитите да се освободи от хватката на нападателите си, пострадалият
започнал да диша трудно, често си поемал въздух, задушавал се, спрял да вика. Тогава
двамата подсъдими го пренесли вътре в къщата, като подс.А. го хванал под
мишниците, а подс.А. за краката. Оставили го на пода в коридора, след което затворили входната врата
на къщата и избягали. Уговорили се да не
казват на никого за случилото се.
На
28.12.2019г. около обяд подс.А. бил уведомен от свой родственик, чев селото се търсят хора за изкопаване на гроб. Подсъдимият
попитал кой е починал и тогава разбрал, че мъртвият е Г.М., но се съгласил да
участва в изкопаването на гроба. Докато
се намирал на гробището по телефона му се обадил подс.А. и подс.А. му казал, че
М.е починал.
Пак на 28.12.2018г.
следобедните часове часа св.Р.Н., племенница на М., решила да го посети.
Влизайки в къщата през незаключената врата Н. видяла в коридора лежащия по гръб
М.с ръце, вдигнати към главата. Долната част на тялото му се намирала в малкия,
а горната част –в големия коридор на къщата. Св.Н. уведомила свой близък за
случилото се, като кратко време след това на място пристигнал тогавашния кмет
на селото – св.М., а по-късно и синовете на починалия – св.П.И. и св.Д.И.. За
смъртта на М.била уведомена и св.Г.Г., по него време заместваща личния лекар на
пострадалия. Св.Г. посетила дома на М.в с.***, извършила външен оглед на
пострадалия и издала съобщение за смърт. Неясно по делото остава защо
местопроизшествието не е било посетено
от дежурен полицейски екип, както и защо не е бил извършен оглед в присъствието
на съдебен лекар. След издаденото съобщение за смърт, на 29.12.2018г. М.е бил погребан в гробището на
с.***, община ***, а на 12.02.2019г.
била извършена ексхумация на трупа му.
В резултат на полицейска проверка по заявление вх.№ 240 ЗМ-3/02.01.2019г. от св.П.И. за
липсата на телефон марка „Теленор М 100“ с IМЕI *************,
собственост на баща му, било установено,
че въпросният мобилен телефон е ползван с със СИМ-карта № ********, регистрирана
в мрежата на мобилeн оператор на
името на подс.А..
Заключението
по назначената СМЕ на труп № 19/2019г./д.п. л.258-261/ изготвена след разпоредена и извършена
ексхумация на трупа на Г.М., сочи, че при огледа и
аутопсията на трупа на пострадалия е установена съчетана травма, изразяваща се
в:1.Черепно-мозъчна травма /ЧМТ/: кръвонасядания по
меките черепни покривки в дясно слепоочно и обширно в ляво - областта на
бузата, челно-теменната, слепоочната и тилната област на главата; травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на главния мозък в дясна и лява
слепоочна област; кръвонасядане по лицето. 2. Гръдна травма:
двустранно счупване на ребра: в дясно II
до XII ребра, косо отпред до гръдната кост назад до задна мишнична
линия, в ляво II - VII ребра - по средна ключична
линия; кръвонасядания на околните меки тъкани;
наличие на 300 мл тъмна течна кръв в гръдната кухина; обширни кръвонасядания по страничните повърхности на гръдния кош и
по гърба.3. Кръвонасядания
в дясната хълбочна област. 4. Напреднало трупно разложение. 5. Начални
атеросклеротични промени по съдовите стени.
Заключението
на експертизата е, че като причина за смъртта на Г.И. М.следва да се приеме
тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма. Експертизата сочи още, че
всички установени по трупа увреждания са получени по механизма на действие на
твърдите тъпи предмети чрез удари с или върху такива предмети, с ограничена и
по-обширна контактна повърхност. Уврежданията са резултат на въздействие на
предмети без специфични особености, по които да е възможно идентифицирането им
чрез определяне на формата, размерите, напречното сечение, дължината, теглото и
други общи и частни признаци на действалия предмет. Черепно-мозъчната травма е възможно да се е получила при удари с юмруци
и/или ритници, както и при удари с различни твърди предмети. Уврежданията са
разположени в различни области на главата и по различни повърхности, което
изключва получаването им при единично травматично въздействие. Ударите са
достатъчни по сила да причинят кръвонасядане на
меките черепни обвивки и общо сътресение с кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки и контузия на мозъка, без счупване на черепните кости. Травмите в
областта на гръдния кош добре отговарят да са получени от удари с ритници в
седнало или легнало положение на тялото на пострадалия. Предвид тяхната
обширност е възможно възникването им при натиск /скачане върху тялото на
пострадалия/ при легнало положение на тялото. Ударите са нанесени със
значителна сила, достатъчна да причини множество фрактури на ребра и са при
няколко отделни травматични въздействия. До летален изход е възможно да доведат
както ударите в областта на главата, така и тези в областта на гръдния кош, по
отделно и в съвкупност. В конкретния случай и гръдната, и черепно-мозъчната
травма, са тежки и потенциално смъртоносни. Ударите в посочените области са
множество и са нанесени със значителна сила. Всички травми са причинени прижизнено, сравнително кратко време преди смъртта, без да
е възможно от медицинска гледна точка да се посочи последователността на
възникването им. Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от около един-два месеца.
От
заключението по допълнителната колективна СМЕ по писмени данни № 231/2019 /л.
488-492 д.п./ се установява, че при извършената аутопсия върху трупа на Г.И. М.е
налична съчетана травма, изразена с:1. Черепно-мозъчна травма: кръвонасядания по
меките черепни покривки в дясно слепоочно и обширно в ляво – областта на
бузата, челно-теменната, слепоочната и тилната област на главата; травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на главния мозък в дясна и лява
слепоочна област; кръвонасядане по лицето. 2. Гръдна
травма: двустранно счупване на ребра: в дясно II до XII ребра, косо отпред до
гръдната кост назад до задна мишнична линия, в ляво
II-VII ребра-по средна ключична линия; кръвонасядания на околните меки тъкани; контузия на задностраничните части на десния и страничните части на
левия бял дроб, наличие на около 300 мл тъмна течна кръв в гръдната кухина;
обширни кръвонасядания по страничните повърхности на
гръдния кош и по гърба. 3. Кръвонасядане в дясната
хълбочна област. Това е дало основание на вещите лица да приемат пряката и
непосредствена причинно-следствена връзка между получените травми и
настъпването на смъртта. Установените по трупа травми са с такава тежест, че са
способни да причинят смърт и то в рамките на съвсем кратък период след
нанасянето им. Те не могат и не е редно да бъдат третирани по медико-
биологичните критерии за телесни повреди. Получените увреждания са с такъв вид
и тежест, че са обусловили настъпване на смъртта в сравнително кратък интервал
от време след нанасянето им, в рамките на минути. Вещите лица сочат още, че ако
пострадалият не е изгубил съзнание веднага след нанесените му удари по главата /което
е по-вероятно/, то до времето на загуба на съзнание той е изпитвал силни и
мъчителни болки при всяко дихателно движение, изпитвал е и чувство на недостиг
на въздух, задушаване, безпомощност и др.
От
заключението по назначената и изготвена комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза от 09.04.2019г./д.п. л.269-279/ се установява, че подс.А.
не страда от психично заболяване или умствена изостаналост и е психично здрав.
Към момента на извършване на деянието – 27/28.12.2018г. същият е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване - лека
степен и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Подс.А. е психично здрав и може да участва в наказателния
процес. Интелектуално-паметовите му функции са интактни, незасегнати от болестен процес и независимо от
леката степен на опиване по време на деянието, той е бил в състояние да
възприема и запаметява факти и обстоятелства от действителността, както и да ги
възпроизвежда в показанията си по делото.
От заключението
по назначената и изготвена комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза от 09.04.2019г./д.п. л.289-299/ се установява, че подс.А. не страда
от психично заболяване, не е ползвал психиатрична помощ и не фигурира в
регистъра на ЦПЗ-гр.***. Към момента на извършване на деянието –
27/28.12.2018г. същият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека към средна степен и е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното
от него и да ръководи постъпките си. Подс.А. е психично здрав и може да участва
в наказателния процес. Интелектуално-паметовите му
функции са в рамките на нормата и не са засегнати от болестен процес. Независимо
от отчетената степен на опиване,
спомените на подсъдимия са последователни и подредени, така че той може да дава
достоверни обяснения по въпросите, имащи отношение към делото.
От
заключението по СМЕ на веществени доказателства № 14/25.02.2019г. /л.317-318
д.п./ се установява, че по представеният за изследване Обект № 2 Черга с
дължина 3,11 м и ширина 1,74 м /червено-кафяво петно в единия край на чергата,
който е прегънат/ се доказва наличие на човешка кръв, чиято кръвно-групова
принадлежност не е установена. Наличие на кръв по представените за изследване обекти с номера
1, 3 ,4 и 5 не е установено.
От
заключението по изготвената съдебно-стокова експертиза/д.п. л.309-310/ се
установява , че стойността на мобилен
телефон марка „Теленор“, модел М100 по пазарни цени
към 27.12.2018г. е 42,84 лв.
Горната
фактическа обстановка се доказва гласните доказателства –обясненията на
подсъдимия, от свидетелските показания, експертните заключения, приложените
справки и др., както и от гласните и писмени доказателства, прочетени и приобщени по реда на чл. 373, ал.
1 във вр. с чл. 372, ал. 3 и чл. 371, т. 1 от НПК във
вр. с чл. 283 от НПК.
И двамата подсъдимите
пред съда се ползват от
правото си да не дават обяснения по обвинението. По реда на по реда на чл. 373,
ал. 1 във вр. с чл. 372, ал. 3 и чл. 371, т. 1 от НПК
във вр. с чл. 283 от НПК бяха прочетени и приобщени протоколите, материализиращи обясненията на
двамата подсъдими в качеството им на обвиняеми лица, депозирани в хода на досъдебното
производство. Съдът кредитира споделеното от подс.А. при разпитите му в качеството
на обвиняем по досъдебното производство, включително и заявеното от него в
разпита му по реда на чл. 222 от НПК. От тях се извлича информация относно
времето, мястото и начина на извършване престъплението. Нещо повече този
подсъдим сравнително последователно представя механизма на престъплението, като
описва подробно не само своето участие в него, но и реализираните от страна
подс.А. действия по упражняването на сила спрямо пострадалия и причиняването на съставомерните последици.
Относно
стореното самопризнание касаещо отнемането телефона на
пострадалия, както и относно времето и мястото на извършване на престъплението,
съдът цени и обясненията на подс.А.. В по-голямата си част обаче обясненията на
този подсъдим съставляват израз на защитна позиция и са в насока неглижиране на
действия си и спестяване на участието си в употребената спрямо пострадалия
сила. Очевидно и съвсем тенденциозно подс.А. спестява обстоятелствата относно
своя принос в нанесения на пострадалия побой, а в обясненията си акцентира
върху действията на подс.А.. Ето защо относно времето, мястото на инцидента и
отнемането на инкриминараната вещ, съдът кредитира обясненията на подс.А.. В останалата
част съдът намира споделеното от А. за израз на защитната му позиция и за
несполучлив опит да омаловажи участието си в престъпната проява чрез собствена интерпретация
на развилата се ситуация.
Макар и
разпитаните по делото свидетели да не са били очевидци на реализираното
престъпление, съдът кредитира с доверие
показанията им, които са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и
в по-малка и или по-голяма степен осветляват приетата фактическа обстановка.
От показанията
на св. Р.Н., първа посетила дома на пострадалия след реализираното спрямо него
престъпление, се извлича ценна информация относно състоянието на пострадалия, местонахождението
му, позата му. Споделеното от Н. се подкрепя и от показанията на св. П.И., св.Е.,
св.Г. и св.М., които също са придобили непосредствени впечатления от обстановката на инцидента и състоянието на
трупа на пострадалия. Св.М. споделя и за наличието на кръв по плочите пред
къщата на М.. За кървави петна по плочника разказват също св. Д.А. и св. В.А..
Съдът възприе
като обективни, компетентни, обосновани, пълни и ясни, както и относими към предмета на доказване по делото и кредитира в
пълна заключенията по всички изготвени експертизи.
При така
установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 14 от НПК съдът
прие, че подсъдимите с действията си са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал. 2,
т. 2, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, предвид на това, че
на 27.12.2018 г. в с.***, обл.*** отН.чужда
движима вещ – мобилен телефон, от владението на Г.М., с намерение
противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила и грабежът е
придружен с убийството на М.. Престъпната проява е довършена, доколкото
подсъдимите са осъществили и двата акта на изпълнителното деяние - отнемането
на вещта и упражняването на сила спрямо пострадалия, вследствие на което са
настъпили и съставомерните последици- отнемането на телефона
и преминаването му във владение на подсъдимия А., както и причиняването смъртта
на пострадалия М.. Грабежът е извършен чрез употребата на физическа сила от
страна на двамата подсъдими, изразила се в събарянето му на земята от подс.А., нанасянето на множество силни удари с ритници
и юмруци и от двамата подсъдими, в части на тялото на пострадалия, в които се
намират жизненоважни органи – главата и гръдната област. Налице е и причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимите и
упражнената от тях физическа сила спрямо М.и настъпилите телесни увреди. Категорично
по експертен път е установено, че получените от пострадалия травми са с такъв вид и тежест, че са
обусловили настъпване на смъртта в
сравнително кратък интервал от време след нанасянето им, в рамките на минути. Нещо
повече вещите лица са пояснили, че установените травми не могат да бъдат третирани
по медикобиологичните критерии за телесните повреди /Допълнителна
СМЕ № 231/ 2019г., л. 492, д.п./. В съдебно заседание /л. 298 от нохд/ вещите лица са заявили, че в процесния случай няма
изразяване в резултата като някаква преживяна телесна повреда, а е настъпила
смърт след получени травми в един кратък период от време. Ето защо не могат да
бъдат споделени доводите на защитника на подс.А., че деянието следва да бъде
квалифицирано като такова по чл. 199, ал.2, т.1 от НК – грабеж, придружен с
тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт.
От субективна
страна деянието е осъществено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Дейците
са съзнавали общественоопасния му характер,
предвиждали са и са искали настъпването на обществено опасните последици. Като
съставно престъпление грабежът включва две прояви, всяка от които сама по себе
си осъществява състав на престъпление, а именно принуда и кражба, но дадени в
определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна самостойност и
се явяват едно сложно престъпление.
Действията на двамата подсъдими са били продиктувани
от желанието им да открият и отнемат
вещи от дома на пострадалия. Установявайки, че М.е буден и след като последният
е усетил присъствието им в двора си, подсъдимите са предприели действия по
неутрализиране на неговата съпротива чрез събарянето му на земята и последвалите
нанесени му множество удари с ръце и крака. И двамата подсъдими са били с
ясното съзнание, че проникват в чужд имот, че неговият собственик е там в
момента и въпреки това не са се отказали от реализиране на престъплението. В
изпълнение на замисъла си, очевидно е, че и двамата подсъдими са искали настъпването на смъртта на М.. Оценявайки
нанесените многобройни удари със значителна сила - с ритници и юмруци в главата и в гръдната
област, затискането с ръка на устата на пострадалия, реализирайки това жестоко и безсърдечно нападение
над възрастен безпомощен човек, лишен от възможност за съпротива и защита, същевременно разполагайки с нужния житейски
опит, то несъмнено подсъдимите са целели настъпването именно на този резултат.
Или пряко преследвайки престъпния резултат - да открият и отнемат вещи от дома на М., респ. и
да установят фактическа власт върху тях, подс.А. и подс.А. са постигнали и
другия съставомерен резултат –убийството на М.. Субективното
им отношение към убийството се изразява в умишленото и целенасочено упражняване
на сила спрямо пострадалия, поради което и грабежът извършен от подсъдимите е
придружен с убийство.
Престъплението
е извършено в съучастие, като двамата подсъдими са действали като съизвършители. Налице е и общност в умисъла на подс.А. и
подс.А., тъй като всеки от тях е съзнавал не само общественоопасния
характер на собствената си деятелност, но и обществената опасност на дейността и на
другия съучастник, както и е предвиждал, че резултата не би настъпил без
действията на другия подсъдим. Подсъдимите са съзнавали, че при осъществяване на своята
задружна проява участват в изпълнение на престъплението и са допускали, че от
така съчетаната дейност ще се осъществят посочените по-горе съставомерни
признаци на престъпния състав.
Причини за
извършване на престъплението са липсата на парични средства / и двамата
подсъдими са безработни/, стремежа за придобиване на блага по противозаконен
начин, незачитане на правовите порядки, липса на морални задръжки и
пренебрежително отношение към човешката личност и живот.
За да определи
наказанията на подсъдимите, съдът прецени степента на обществена опасност на
конкретното деяние и данните за личността на извършителите, подбудите за
извършване на деянието, както взе предвид смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите. На първо място
реализираното от подс.А. и подс.А. деяние
е тежко по смисъла на закона и с висока степен на обществена опасност. Обект
на посегателство при престъплението грабеж са обществените отношения,
регулиращи нормалното упражняване на правото
на собственост върху движими вещи, като едновременно с това се засяга и
личността на пострадалия, спрямо когото е била употребена принудата. В
настоящия случай засягането на личността е безвъзвратно, предвид причинената
смърт на пострадалия М.. Двамата подсъдими са нанесли жесток побой на
пострадалия /живеещ сам, на преклонна възраст мъж, лишен от възможност да окаже адекватна съпротива, да потърси защита и
помощ/, реализиран чрез нанасяне на множество удари с юмруци и ритници със значителна
сила в жизненоважни органи на потърпевшия. Високата обществена опасност се
обосновава и от превърналите се в масово явление подобни престъпни
посегателства срещу възрастни и
беззащитни хора, съпътствани с употреба на физическа принуда и целящи
противозаконно отнемане на имущество. Не на последно място високата обществена
опасност се извлича и от обстоятелството, че престъпното посегателство е
реализирано спрямо познат двамата подсъдими – техен съселянин и съсед на подс.А.. От друга страна времето /вечерта, в тъмната част на
денонощието/, мястото /в имота на пострадалия/ и начина /нанесения жесток побой
над възрастния човек/ на стореното, характеризират подсъдимите като дейци с
висока степен на обществена опасност, демонстриращи пълно незачитане на
законовите порядки, проявяващи
безкритичност към поведението, начина си на живот и пренебрежимо
отношение към човешкия живот.
Подс.А. е
български гражданин, от ромски произход, разведен, с основно образование, безработен,
осъждан. Съдът намери, че престъплението е извършено от този подсъдим при
сериозен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като такива бяха
отчетени наличието на минали осъждания за престъпления против собствеността, което
води на извод, че наложените му и изтърпени
наказания не са били ефективни и не са довели до поправянето му. Отегчаващо
обстоятелство се явяват и лошите характеристични данни - от изготвената справка
е видно, че подс.А. е криминално проявен, склонен към агресия и физически
сблъсъци при употреба на алкохол. Като агресивен, възбудим, непостоянен е охарактеризиран подсъдимия и в изготвената съдебно-психиатрична
експертиза при описанието на личностовата му
структура. Като
отегчаващо обстоятелство за този подсъдим следва да се отчете и факта, че този
подсъдим погазвайки всякакви законови и нравствени норми не се е посвенил да
участва в жестоко нападение над свой съсед. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство при подс.А. съдът отчете депозираните в хода на досъдебното производство
обяснения, които са подпомогнали разследването и са допринесли за установяване
на обективната истина по делото.
Отчитайки
изложените релевантни за наказването обстоятелства за това престъпление, съдът
приема, че в случая не са налице нито многобройни смекчаващи обстоятелства,
нито пък се открива изключително такова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, поради което и
липсват основания за прилагането на тази норма, а това от своя страна
мотивира съда да определи наказанието на подсъдимия А. при условията на чл. 54
от НК. При това като отчете високата обществена опасност на стореното и на
подс.А. като деец, сериозния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но като
взе предвид евентуалната възможност подсъдимият да бъде поправен и превъзпитан
чрез продължителното му изолиране от обществото, съдът прие за
съответно най-лекото от предвидените три в нормата на чл. 199, ал. 2 от НК
наказания, а именно наказанието лишаване
от свобода, което индивидуализира в максималния му размер от двадесет години. Така отмереното наказание
и на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС съдът постанови да се търпи
при първоначален строг режим, а на
основание чл. 59, ал.1 от НК постанови при изтърпяване на наказанието да бъде
приспаднато времето на фактическото задържане на подс.А., считано от 04.02.2019г.
до влизане на присъдата в сила.
Подс.А. е
български гражданин, от ромски произход, разведен, безработен, осъждан с
начално образование. Като отегчаващи отговорността обстоятелства при този подсъдими,
освен посоченото относно високата обществена опасност на деянието, съдът отчете
и съдебното минало – осъждан многократно, все за престъпления против
собствеността, включително и изтърпявал наказание лишаване от свобода, лошите
характеристични данни - с многобройни регистрации за извършени престъпления,
агресивен при употреба на алкохол. Като отегчаващо обстоятелство съдът прие и
негативното охарактеризиране на подс.А. в изготвената съдебно-психиатрична
експертиза. Експертите са го описали като личност с примитивна структура,
злопаметен, отмъстителен, често реагиращ импулсивно без оценка на негативните
последици. Ярка илюстрация на примитивизма, безчовечността и липсата на съвест е
последващото неморално, граничещо с цинизъм поведение
на подс.А., който без грам угризение и притеснение е участвал в изкопаването на
гроба на пострадалия М.. Като
смекчаващо обстоятелство при подс.А. съдът отчете единствено дадените от него в
хода на досъдебното производство обяснения, които частично са подпомогнали
разследването и са допринесли за изясняване на обективната истина по делото. И
при подс.А. съдът не намира, че не са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, нито пък изключително такова по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК,
поради което индивидуализира наказанието
съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК. Отчитайки високата обществена
опасност, както на стореното, така и на подс.А. като деец, значителния превес
на отегчаващите отговорността му обстоятелства, но и хипотетичната възможност подсъдимият
да бъде поправен и превъзпитан чрез изолирането му от обществото за дълъг
период от време, съдът прие за съответно най-лекото от предвидените в нормата
на чл. 199, ал. 2 от НК наказания, а
именно наказанието лишаване от свобода, което отмери в максималния му размер от двадесет
години. Така определеното наказание и на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС съдът постанови да се търпи при първоначален строг режим, а на основание
чл. 59, ал.1 от НК постанови при изтърпяване на наказанието да бъде приспаднато
времето на фактическото задържане на подс.А., считано от 04.02.2019г. до
влизане на присъдата в сила.
Така
индивидуализираните наказания на двамата подсъдими съдът намира, че съответстват
изцяло на тежестта на престъплението, обществената опасност на извършителите и ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК.
По гражданските искове:
Гражданските ищци П.Г.И. и Д.Г.И. са синове на пострадалия М.. Съдът намери, че предявените от тези лица
граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за претърпени от тях неимуществени вреди са доказани. Налице са предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на подсъдимите – виновно и
противоправно поведение, причинени вреди и причинна връзка
между тях. При определяне
размера на обезщетението и с оглед
принципа за справедливост, прокламиран
в чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид, че в резултат на извършеното от двамата подсъдими деяние П.И. и Д.И. са загубили безвъзвратно своя баща. Съобразявайки
се с болките и страданията,
които те са претърпели,
а и ще продължават да търпят до края на живота си, обстоятелството, че са загубили родител,
с когото са били в добри и топли отношения, както и че макар и в зряла възраст са лишени
близостта и моралната опора на своя баща, съдът определи обезщетение на П.И. в размер на 100 000/сто хиляди/лв и на Д.И. в размер
на 100 000/сто хиляди/ лв за причинените неимуществени вреди, дължими от двамата подсъдими солидарно ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумите.
Гражданският
ищец Н.И.Е. е сестра на пострадалия М.. Съдът намери,
че предявеният от нея граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
претърпени неимуществени вреди е доказан. Налице са
предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на
подсъдимите – виновно и противоправно поведение, причинени вреди и причинна
връзка между тях. При определяне размера на обезщетението и с оглед принципа за
справедливост, прокламиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид, че в резултат на
стореното престъпление Е. е загубила завинаги своя брат, с когото е била в прекрасни
и топли отношения, които са се съхранили до старини /макар и всеки от двамата в
годините да е създал собствено семейство и поколение/. Безспорно установено по делото е, че отношенията между Е.
и пострадалия М.са били особено близки, съпътствани с грижа и внимание един към
друг и често, почти непрекъснато общуване по между им. Съобразявайки
емоционалните страдания на Е., която е била лишена от емоционалната връзка и
близостта на своя рожден брат, съдът намира за справедливо и определи
обезщетение в размер на 50 000/петдесет хиляди/ лв
за причинените неимуществени вреди, дължими от двамата подсъдими солидарно ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Гражданските
ищци А.П.И., Г.П.И. и Н.Д.И. са внуци на пострадалия М..Съдът намери, че
предявените от тези лица граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
претърпени от тях неимуществени вреди са доказани, но завишени по размер. Налице са предпоставките на цитираната разпоредба за
ангажиране отговорността на подсъдимите – виновно и противоправно поведение,
причинени вреди и причинна връзка между тях. При определяне размера на
обезщетението и с оглед принципа за справедливост, прокламиран в чл. 52 от ЗЗД,
съдът взе предвид, че в резултат на извършеното от двамата подсъдими деяние А.И.,
Г.И. и Н.И. са загубили своя дядо. И тримата внуци са били в обичайно добри и
близки отношения със своя дядо. Съдът съобрази емоционалните страдания на всеки
от тримата, като при това отчете и обстоятелството,
че и тримата са млади хора /живущи в населени места, различни от местоживеенето
на дядо им/, поели своя житейски път на развитие и малко или много са отдалечили
от ежедневието и проблемите на своя дядо,
както и са нямали възможност често да общуват с него. Поради това съдът намери
за справедливо и определи обезщетение в
размер на 20 000/двадесет хиляди/ лв за
причинените на А.П.И. неимуществени
вреди, дължими от двамата подсъдими солидарно
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска в останалата му част за разликата до предявения размер
от 80 000 лв. Съдът намери за справедливо и определи обезщетение в размер на 20 000/двадесет
хиляди/ лв за причинените на Г.П.И. неимуществени вреди, дължими от
двамата подсъдими солидарно ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърли иска в останалата
му част за разликата до предявения
размер от 40 000 евро. Съдът намери за
справедливо и определи обезщетение в
размер на 20 000/двадесет хиляди/ лв за
причинените на Н.Д.И. неимуществени
вреди, дължими от двамата подсъдими солидарно
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска в останалата му част за разликата до предявения размер
от 40 000 лв.
В тежест на
подсъдимите и съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК се възложи да заплатят
солидарно по сметка на ОД на МВР – гр.***
сумата от 2521,91 лв, представляваща сторените разноски
по досъдебно производство №14/2019г. по описа на РУ на МВР- гр.***, сумата от 280
лв за сторени в съдебното производство разноски - по
сметка на ОС –гр.***, сумата в размер на 12 400 лв по сметка на ОС-гр.***, представляваща
държавни такси върху уважените размери на гражданските искове, както и сумата
от 600 лв , представляваща сторени разноски от
гражданския ищец и частен обвинител Н.Е. за адвокатско възнаграждение.
Веществените
доказателства: черно кожено яке тип шуба, с качулка и с надпис „DIDRIKSONS
1913“ и шапка с козирка, плетена, съдът
постанови да се
върнат на подс. Д.Н.А. след
влизане на присъдата
в сила, а мобилен телефон, марка
„Теленор“ с IMEI ***, черен на цвят и черга с дължина
3,11 метра - съдът постанови да се върнат на наследниците на починалия Г.И.
М.след влизане на
присъдата в сила.
По изложените съображения , съдът постанови присъдата си
.
Председател: Член Съдия: