Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 21.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двaдесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора Г.
като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1666 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К.Д.А. твърди, че между него и ответниците е
извършена съдебна делба на описания в исковата молба недвижим имот в гр.Кърджали –УПИ,
ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с призем, при притежавани преди
делбата равни идеални части-по 1/4 идеална част от делбения имот, и при
разпределени реални дялове както следва: първи етаж от сградата в собственост на ищеца, приземен етаж от
сградата в собственост на ответника З.Д.М. и втори етаж от сградата в собственост на ответника О.Д.С., като при делбата
ответникът
А.Д.А. не получава реален дял, а паричната
равностойност на дела си, който притежава от делбения имот, възлизаща
на 27 870 лв.,
възложена в тежест на останалите съделители, при определена
пазарна оценка на делбения имот съгласно съдебното
решение от 111 478 лв. към
27.11.2017г., и съответно пазарна оценка на притежавания от имота
дял от всеки съделител от 27 870 лв.Ищецът твърди, че така определената
пазарна стойност
на делбения имот включва и всички извършени от него подобрения в имота,
както и необходими
разноски за запазване годността на имота, предвид, че живее в
имота от изграждането на жилищната сграда през 1982-83г., владее
първия етаж от нея понастоящем, а преди извършване на делбата владее и
приземния етаж със съгласието на ответника З.Д.М. и без
противопоставянето на останалите съсобственици, и с оглед състоянието на сградата извършва множество СМР, необходими за ползването й по предназначение, както и
огражда имота, с които дейности повишава стойността му.Ищецът
твърди, че извършва със собствен труд и
материали СМР в
приземния и първия етаж, както и в поземления имот, в резултат на които приземният
етаж е обособен като самостоятелно жилище, подобрени са битовите условия в двете жилища и е увеличена
експлоатационната годност на сградата.За дейностите ищецът твърди, че заплаща
сумата 25 000 лв. в периода от м.декември 2013г. до м.май 2015г., като отделните видове, количества и стойности на извършени СМР ищецът
посочва в Приложение 1 към исковата молба, в което са посочени видове работи на
първи и приземен етаж на жилищната сграда, при твърдения, че в резултат на
разноските за същите е увеличена стойността на съсобствения имот и всеки един
от останалите трима съделители получава в дял и подобренията, за които ищецът
прави разноски, при което се обогатява неоснователно за негова сметка, всеки
със сумата 6 250 лв. съразмерно на притежаваните в делбения имот права към
извършване на делбата.В Приложение N 1 към исковата молба ищецът
индивидуализира твърдените СМР, посочвайки ги
по стойност, вид, мярка и количество на вложени труд и
материали по етажи и помещения в тях в общата жилищна сграда,
както и общо като вложена сума от 25 000 лв.. В съдебно заседание ищецът К.Д.А.
чрез адвокат пълномощник поддържа субективно предявените искове, увеличава ги по
размер, всеки от сумата 6 250 лв., на сумата 9 805.17 лв., като във връзка с твърденията си в исковата
молба, че извършва подобренията със знанието на останалите съсобственици,
допълва, че същите извършва със съгласието на съсобствениците О.Д.С. и А.Д.А., и евентуално без тяхното съгласие,
но и без тяхното противопоставяне.
Ответникът
А.Д.А. в срока за отговор оспорва иска като недопустим и
неоснователен,
при възражение, че ищецът без негово съгласие прави разноски за наследствен имот, без
негово съгласие се настанява в приземния етаж, където приживе живее майка им, при
което и при липса на предявени искания за сметки в делбеното
производство, разноските са за сметка на ищеца. В съдебно заседание ответникът А.Д.А. лично поддържа възраженията срещу иска и заявява, че
претендираните подобрения са направени без негово съгласие и знание, и след
като разбира за същите, предявява иск за делба на имота. Чрез адвокат пълномощника
си претендира за отхвърляне на иска и за разноски по делото.
Ответникът
З.Д.М. в срока за отговор оспорва иска като неоснователен, в
т.ч. оспорва да са извършени подобрения чрез влагане на разноски, каквито се
твърдят от ищеца, и при възражение за погасяване на претендираното спрямо нея
вземане по давност, която счита, че тече от момента
на извършване на разходите от подобрителя съсобственик.
Възразява, че са представени документи за разходи, извършени от трето на
делото лице и за друг имот. Оспорва
твърденията на ищеца, че приземният етаж е обособен като
самостоятелно жилище и от ищеца е направена ограда на
имота, тъй като наличната съществува повече от 30 години, откакто е
построена къщата. Оспорва, че претендираните разходи са необходими разноски за
имота, и възразява, че някои от тях са луксозни и
не представляват полезни разноски, като разходите за изработка на кухня не касаят
втория етаж и не повишават стойността на имота, защото кухнята
като движима вещ може да бъде отделена от имота, и разноските за нея следва
да са в тежест на ищеца. Претендира за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан, евентуално като погасен поради изтекла на
30.11.2018г. петгодишна давност относно сумите от
736.66 лв. по фискален бон от 28.11.2013г. и от 711.40 лв. по фискален бон от
30.11.2013г., тъй като давността за извършени разходи от подобрителя-съсобственик
тече от направата им.В съдебно заседание
ответникът
З.Д.М. не се явява и не се представлява.
Ответникът
О.Д.С. оспорва предявения срещу него иск по идентични възражения с тези на ответника З.
Д.М., и претендира за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан, евентуално като погасен по
давност. В съдебно заседание ответникът О.Д.С. лично заявява, че претендираните
подобрения са направени без негово съгласие, както и, че вижда, че ищецът сменя
дограма и врати на приземния етаж, прави бетонна пътека от външната врата на
дворното място до входа и площадка за кола в дворното място, към което време
сестра им З. е в Турция.Ответникът О.Д.С. чрез адвокат, оказващ му правна помощ, поддържа възраженията срещу иска,
претендира за отхвърлянето му и за разноски по делото.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Предявените
искове са за вземания, произтичащи от направени необходими и полезни разноски в
имот, съсобствен на страните преди поделянето му с влязло в сила съдебно Решение
N 75/27.11.2017г. по гр.дело N 719/2015г. на РС-Кърджали, с което след допусната делба
между страните при равни идеални части по 1/4, е извършена делба на двуетажна
масивна жилищна сграда с призем, находяща в УПИ VIII-1618, кв.21 по плана на гр.Кърджали,
целият с площ 585 кв.м.,
с пазарна стойност на сградата 111 478 лв., поделена по етажи както следва: приземния
етаж със самостоятелен вход и застроена площ от 91.52 кв.м, състоящ се от четири помещения, санитарен
възел и коридор, ведно с 31.715% идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, с пазарна цена 31 720 лв., е поставен в дял и собственост на З.Д.М.; първия
етаж със застроена площ 100.65 кв.м.,
състоящ се от три стаи, баня със
санитарен възел, килер, коридор и тераса, ведно с 34.879% идеални части от
общите части на сградата и от дворното място, с пазарна цена 42 040 лв., е поставен в дял и собственост на К.Д.А.; и
втория етаж със застроена площ 96.40 кв.м., състоящ от три стаи, баня със
санитарен възел, килер, коридор и тераса,
ведно с 33.406 % идеални части от общите части на сградата и дворното
място, с пазарна цена 37 719 лв., е поставен в дял и собственост на О.Д.С.,
и в тежест на съделителите, получили реални дялове от делбения имот, е
възложено да заплатят на съделителя А.Д.А. парично уравнение на дела му общо от
27 870 лв./пазарна стойност на 1/4 от делбената маса/, ведно със
законната лихва от влизане на решението, от което З.Д.М. сумата 3 850 лв.,
К.Д.А. сумата 14 170 лв. и О.Д.С. сумата 9 849 лв.
В изпълнение на възложената в тежест на ищеца доказателствена тежест да установи вложените разноски за труд и материали в процесния имот преди подялбата
му и в посочения в исковата молба период, както и, че вложените разноски за
труд и материали са необходими за запазването на имота по
предназначение и такива, които увеличават стойността на имота, в резултат на
което при делбата му ответниците получават дял с увеличена парична
равностойност, с което се обогатяват неоснователно с превишението на получения от тях дял/ всеки на
стойност 27 870лв. съобразно правата в съсобствеността/, възлизащо на 6 250 лв. за
всеки ответник, увеличено по размер на 9 805.17 лв. на основание
чл.214, ал.1 изр. 2-ро от ГПК, както и, че вложените разноски
за запазване на имота и за подобряването му ищецът прави със
съгласието на ответниците, ищецът ангажира писмени и гласни доказателства, както и
експертно заключение по съдебно-техническа експертиза/СТЕ/, неоспорено по реда
на чл.200, ал.3 от ГПК.
Съгласно заключението на СТЕ вложеният труд,
средства и материали за СМР на жилищната сграда са довели до увеличаване на
стойността й. Последната вещото лице изчислява след оглед на имота и въз основа
на приложените към исковата молба писмени доказателства за разноски и остойностява
както сумата за разноски, необходими за направата им, така и стойността на
увеличението към даване на заключението, като последното е в размер по-нисък от
този на вложените разноски, при което съделителят –подобрител има право на
вложените разноски или на увеличената стойност на имота, съответстваща на дела
на другия съделител, в зависимост от това дали същият е дал съгласие,
противопоставил се е или не е дал съгласие за това. Подобренията, които
увеличават стойността на имота, и сумата за тях съставлява задължение за цялата
делбена маса, което трябва да бъде понесено от всички съделители съобразно
дяловете им. Съделителят-подобрител може да иска от другия съделител само
сумата, припадаща се на дела на последния, в случай, че подобрението съществува
към деня на устните прения, като при разпределение на реални дялове от имота,
припадаща се е онази сума за разноски или увеличената стойност на реалния дял,
в резултат на тези разноски, тъй като само такива ползват този съделител и го
обогатяват за сметка на съделителя –подобрител.В случай, че другият съделител
получава само паричната равностойност на дела си, то вложените разноски или
увеличението му се припадат като сума,
която увеличава стойността на дела, който притежава от делбената маса.
За извършените СМР на жилищната сграда според
заключението са вложени разноски в размер на 31 746.72 лв., в резултат на
което е увеличена стойността й с 31 280.04 лв., като
в тези разноски вещото лице включва и тези за изпълнени СМР в общото за първи и
втори етаж вътрешно стълбище.Разноските,
които вещото лице определя, са направени с оглед конкретното предназначение на
вещта, и представляват полезни разноски, тъй като увеличават стойността на
делбения имот.Разноските са установени да са вложени в жилищната
сграда в съответствие с посочените в исковата молба СМР по вид, количество и
стойност, отразени подробно в Приложение 2 към заключението, възлизащи на
31 746.72 лв. без ДДС и печалба, разпределена според изпълнението им по
етажи както следва: приземен етаж-9 303.87 лв.; първи етаж-14 872.32
лв.; Отоплителна инсталация общо за
приземен и първи етаж -7 103.35 лв., от която припадаща се стойност на
приземен етаж- -2 784.51 лв. и припадаща се стойност на първи
етаж-4 318.84 лв.; разходи за изпълнени СМР във вътрешно стълбище, което е
общо за първи и втори етаж-467.18 лв., или за всеки от етажите по 233.59 лв..Разпределението на разходите за тези СМР по етажи така както е поделен
имота е: 19 424.75 лв. за първи етаж, разпределен в дял на К.Д.А.; 12 088.38
лв. за приземен етаж, разпределен в дял на З.Д.А., и 233.59 лв. за втори етаж,
разпределен в дял на О.Д.А..Наред с това в двора са изпълнени СМР за вертикална планировка-оформяне на
пешеходен подход от ул.Г.С.Раковски до входа на жилищната сграда, находящ се на
северозападната фасада на сградата, монтирани са входни врати на югоизточната
фасада-за паркомясто вътре в двора и пешеходното стълбище, с изпълнена твърда
настилка за паркомясто в двора, като е изпълнена стомано-бетонова оградна стена
на североизточната граница на процесното УПИ със съседния УПИ, които разходи за
СМР в двора възлизат на 7 473.95 лв., също посочени в Приложение 2 към
заключението.Общо вложените разходи за материали, труд, механизация, начисления
на допълнителни разходи върху труда, механизацията, складово-доставни разходи,
без ДДС и печалба, е 39 220.66 лв., и към 2015г. е увеличена стойността на
съсобствения имот с 39 220.66 лв., като в
периода 2015-2017г. обезценката е 1.47 %, и увеличената стойност общо за
сградата и незастроената част от двора възлиза на 38 644.12 лв., без да се
сочи да настъпва обезценка за последващия период до даване на заключението.Всички
извършени в имота СМР са били необходими за запазване на вещта, с цел
ползването й да е годно по предназначение, и в имота не са налични подобрения,
подлежащи на премахване без да бъдат повредени или унищожени, в т.ч. да бъде
повредена сградата.
Предвид, че в исковата молба ищецът твърди, че общата сума на вложените от
него разноски в съсобствения имот преди подялбата му възлиза на 25 000
лв., и за всеки от тримата ответници се припада сумата 6 250 лв., увеличена
на сумата 9 805.17 лв., като разходите индивидуализира в приложение в
табличен вид към исковата молба, в което не са включени такива, относими към
установените от вещото лице дейности в незастроената част на съсобствения УПИ и
във вътрешното стълбище на сградата, то последните не са процесни, и предмет на
делото са само вложените от ищеца разноски в поделената между страните сграда,
без посоченото стълбище, които съгласно неспореното заключение на СТЕ възлизат
на 31 279.54 лв./1/4 от които 7 819.89 лв./, и които увеличават
стойността й, след приложена амортизация от 1.47 %, с 30 819.73 лв.
До предявяване на исковете, в периода, в който извършва ремонт на
съсобствената сграда, ищецът владее имота като собственик на своите идеални
части и като държател на идеалните части на останалите съсобственици-арг. от
решението, с което е допусната делба при равни идеални части между
съделителите–съсобственици, но голяма част от разноските извършва за
задоволяване на свои и на семейството си нужди, и конкретно влага такива в
обхвата на първия етаж, който му е разпределен в собственост при делбата, и
които разноски, съответно увеличението на стойността на този етаж поради
вложените разноски, са в негова тежест, защото го ползва както преди делбата,
така и след нея.
Изхождайки от постановките в ТР 85/1968г. на
ОСГК на ВС и Постановление 6/1974г. на Пленум на ВС, когато подобренията са
извършени със съгласието на останалите съсобственици, правоотношенията между
тях се уреждат по реда на чл.30, ал.3 от ЗС; когато подобренията са направени
при наличието на противопоставяне на останалите съсобственици-по реда на
неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД, а когато подобренията са извършени
без съгласието-по правилата за водене на чужда работа без пълномощие-чл.60-62
от ЗЗД.
От гласните доказателства се установява, че
съгласие за процесните подобрения не е дадено от ответниците А.Д.А. и О.Д.С.,
както и, че същите не се противопоставят на извършване на подобренията, при
което отношенията между тях и ищеца се уреждат по правилата на чл.60-62 от ЗС,
и конкретно по правилото на чл.61, ал.2 от ЗЗД, тъй като подобренията са
предприети от ищеца и в собствен интерес, когато отговорността на ползващия се
от разноските е до размера на обогатяването, т.е. не повече от размера, с който
се е увеличил делът на всеки от останалите съсобственици.Направата на
разноските и в собствен на ищеца интерес следва от показанията св.Е.А., син на
ищеца, че ищецът и семейството му живеят на първия етаж, впоследствие само
свидетелят, а ищецът и съпругата му живеят в приземния етаж със съгласието на
ответника З.Д.М., одобрила дейностите след извършването им, без преди това да е
дала съгласие и конкретен ремонт на този етаж, предвид, че живее извън
страната, при което отношенията между същата и ищеца също се уреждат по
правилото на чл.61, ал.2 от ЗЗД и отговорността й е до размера на
обогатяването, представляващо увеличението на реалния дял, разпределен й при
делбата.
Пазарната стойност на поделената двуетажна жилищна сграда с призем,
определена в призводството за съдебна делба, е 111 478 лв., или притежавания от всеки съделител дял от сградата преди извършване на
делбата възлиза на 27 870 лв., съответно чистата стойност на сградата без увеличението й поради
направени от ищеца разноски за подобрения на първи и приземен етажи/без
вътрешното стълбище/ е 80 658.27 лв., 1/4 от което е 20 164.57 лв.,
при което при получена парична равностойност на дела превишението възлиза на
7 705.43 лв., което в случая е дължимо от ответника А.Д.А. на ищеца, тъй
като първият получава парична равностойност на дела си от съсобствената жилищна
сграда, в която не живее, и в която ищецът извършва СМР без знанието му и
противопоставянето му, при липса на
доказателства въобще да е уведомяван за извършвания ремонт, като
противопоставянето му е след като СМР са извършени, поради която причина
предявява и иск за делба, което негово признание при обясненията му в съдебно
заседание, преценено при условията на чл.175 от ГПК, е съответно на събраните гласни доказателства
и твърденията на ищеца, че подобренията извършва допреди иска за делба. До
размер на сумата от 7 705.43 лв. предявеният срещу ответника А.Д.А. иск
следва да се уважи и за разликата над тази сума и до пълния му предявен размер от
9 805.17 лв. се отхвърли.
В обхвата на втория етаж от сградата, ползван преди делбата и разпределен
при същата на ответника О.Д.А., не са
влагани разноски и съответно не са правени подобрения от ищеца.Такива ползват
ответника О.Д.А. само относно подобряване на общите части, представляващи
вътрешно стълбище, осигуряващо достъп до втория етаж, които разходи според
обясненията на ответника О.Д.А. и показанията на съпругата му са направени от
ищеца без тяхно съгласие, но със знанието им и без противопоставянето им. Съсобствеността
на общите части на сградата не е поделена/тя е и неделима по арг. от чл.38,
ал.1 от ЗС/ и тези разноски не са процесни по изложените по-горе съображения
относно индивидуализацията им с исковата молба, при което не следва по същество
да се обсъжда дължимостта им, като искът спрямо ответника О.Д.А. е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне, тъй като в негова полза с
оглед разпределения му реален дял разноски от ищеца не са правени и съответно
не е увеличена в резултат на такива стойността имота, на който става собственик
при съдебната делба.
В обхвата на приземния етаж се установява ищецът да влага разноски за СМР
без отоплителната инсталация, възлизащи на 9 303.87 лв., с припадащи се за
този етаж разноски за отоплителна инсталация
от 2 784.51 лв. пропорционално на отоплителния обем/доколкото това
е ползата/, или общо разноски от 12 088.38 лв., извършени без съгласието и
противопоставянето на ответника З.Д.А., но одобрени от нея, при което и
предвид, че стойността на разпределения й имот/приземния етаж/ е увеличена в
резултат на вложени от ищеца разноски и правилото на чл.61, ал.2 от ЗЗД,
ответникът дължи на ищеца увеличената стойност на реалния си дял, възлизаща на
11 910.68 лв./след прилагане на метода на амортизация на вещото лице/, и
искът срещу този ответник е основателен и изцяло доказан по размер за сумата от
9 805.17 лв.
В своята практика ВКС приема, че не се изисква подобренията да са извършвани само и
изключително от съделителя, а е
достатъчно той единствен от съделителите, дори и с помощта на трети лица да
извършва подобренията /Решение N
140/24.03.2011 г. по гр.д. N 373/2010
г., I г.о./. Според ВКС смисълът на този критерий е, при извършване на делбата
да се зачете фактическото положение и да се прекрати съсобствеността с
най-малко разместване на имуществени блага и неудобства за съделителите и при
отчитане на интeресите на всеки, при което помощта на трети лица, в т.ч. и с
парични средства, поражда облигационни отношения между тези трети на
съсобствеността лица и
съделителя-подобрител, и същите не се отразяват на отношенията между
съделителите.
Възражението, че щом в делбеното производство не
са предявени исканията за сметки, то разноските за подобрения са в тежест на
съделителя-подобрител е неоснователно.Претенцията за сметки може да не е
предявена в делбеното производство, а да е предмет на отделно производство, защото
тя е самостоятелна и допустимостта й не е обусловена от иск за делба, в
производството по което е предвиден преклузивен срок за предявяването й, но
само за това производство, а не въобще, и допустимостта на иска за сметки се
обуславя от наличието на твърдяно материално правоотношение за неоснователно
обогатяване поради подобряване на съсобствен недвижим имот/Решение N 394/18.10.2012г. по дело N 111/2012г. на ВКС, I г.о./.
Съгласно разясненията в т.II на Постановление N 6/27.12.1974г. на Пленум на ВС подобрение
на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му.Увеличението се заплаща, доколкото съществува към
деня на постановяване на решението за заплащането му, поради което възражението
за просрочване на исковете е неоснователно, още повече, че никой от ответниците
не оспорва конкретно периода, в който се правят подобренията, като закупуването
на материали за същите не представлява вложени разноски, който именно момент е
от значение за преценка дали вземането за тези разноски е погасено съгласно
чл.110 от ЗЗД.Документите, удостоверяващи разноски за закупуване на бойлер,
който според заключението е монтиран на първия етаж, не сочат на погасяване по
давност на вземането за тези разноски, предвид логичното монтиране на вещта
след извършване на ремонта, а не преди това, като в показанията си св.Илияна
Бадерке и св.Нурхан Халил установяват,
че ремонтът е правен от края на 2013г. до 2015г., и насрещно доказване на тези
обстоятелства от ответниците не е проведено.
При този изход на делото ищецът има право на разноски както следва: в
тежест на ответника З.Д. А. е държавната такса по иска срещу нея от 392.21 лв.
и припадащата се 1/3 от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице съответно от 600 лв. и 100 лв., или общо разноски в
нейна тежест 1 092.21 лв.; в тежест на ответника А.Д.А. са същите
разноски, но съразмерно на уважената част на иска по чл.61, ал.2 от ЗЗД, възлизащи
общо на 858.33 лв., от които 308.22 лв. за държвна такса, 471.52 лв. за
адвокатско възнаграждение и 78.59 лв., като този ответник има право на разноски
за адвокатско възнаграждение от 128.49 лв. съразмерно на отхвърлената част от
иска и които разноски са в тежест на ищеца, в чиято тежест са и направените от
ответника О.Д.А. разноски от 75 лв. за възнаграждение на вещо лице, както и
заплатеното от бюджета на НБПП възнаграждение на адвоката, осъществяващ правна
помощ на този ответник, но след изплащането му и поискването му от НБПП/чл.78,
ал.7 от ГПК/.
Не следва разноски да се присъждат след компенсация, тъй като отговорността
за разноски се определя със съответния съдебен акт, в случая с решението по
делото, с което вземането за разноски се определя по основание и размер.
Мотивиран от
горното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на К.Д.А. с ЕГН **********,***, сумата 9 805.17 лв., представляваща увеличената стойност по чл.61, ал.2 от ЗЗД в
резултат на подобрения/полезни разноски/ на разпределения й приземен етаж като
реален самостоятелен дял по съдебна делба на недвижим имот с Решение N
75/27.11.2017г. по гр.дело N 719/2015г. на РС-Кърджали, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с призем, находяща в
УПИ VIII-1618, кв.21
по плана на гр.Кърджали.
ОСЪЖДА А.Д.А. с ЕГН **********,***, да заплати на К.Д.А. с ЕГН **********,***, сумата 7 705.43 лв., представляваща увеличената стойност по чл.61, ал.2 от ЗЗД в
резултат на подобрения/полезни разноски/ на паричната равностойност на дела му
по съдебна делба на недвижим имот с Решение N 75/27.11.2017г.
по гр.дело N 719/2015г. на РС-Кърджали, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с призем, находяща в
УПИ VIII-1618, кв.21
по плана на гр.Кърджали, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата 7 705.43 лв. до пълния му предявен размер от 9 805.17
лв..
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.А. с ЕГН **********,***, срещу О.Д.А. с ЕГН **********,***, иск по чл.61, ал.2 от ЗЗД за
сумата 9 805.17 лв., представляваща увеличената стойност в резултат на
подобрения/полезни разноски/ на разпределения му втори етаж като реален дял по съдебна
делба на недвижим имот с Решение N 75/27.11.2017г.
по гр.дело N 719/2015г. на РС-Кърджали, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с призем,
находяща
в УПИ VIII-1618, кв.21
по плана на гр.Кърджали.
ОСЪЖДА З.А.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на К.Д.А. с ЕГН **********,***, сумата 1 092.21 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА А.Д.А. с ЕГН **********,***, да заплати на К.Д.А. с ЕГН **********,***, сумата 858.33 лв., представляваща разноски по делото
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.Д.А. с ЕГН **********,***, да заплати на А.Д.А. с ЕГН **********,***, сумата 128.49 лв., представляваща разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА К.Д.А. с ЕГН **********,***, да заплати на О.Д.А. с ЕГН **********,***, сумата 75 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: