РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Стара Загора, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20215530104304 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Д. СТ. Д. твърди в исковата си молба, че бил общопрактикуващ лекар, с
дългогодишна медицинска практика и много пациенти. По силата на договор за наем от
2014 г., Община Опан, като наемодател, предоставила на „ЕТ ИППМП Д-р Д.Д.“, като
наемател, за временно и възмездно ползване собствените на наемодателя недвижими имоти -
част от едноетажна сграда, предназначена за ФЗП, находяща се в УПИ I 248, кв. 33, по плана
на с. Тракия, лекарски кабинет, манипулационна, санитарен възел и коридори, с обща площ
от 37.98 кв.м. за срок от 01.09.2014 до 31.08.2019 г. С анекс от 01.09.2016 г. към договора за
наем била вписана промяна в наименованието и статута на наемателя „ИППМП - Здраве-Д-р
Д.“ ЕООД. Със заповед № 017/21.01.2020, издадена от Кмета на Община Опан - Г.К., било
наредено извършено приемане - предаване на стопанския инвентар в Здравна служба в с.
Тракия, предаден с протокол на д-р Д.Д.. Освен предадените вещи, представляващи
„стопански инвентар“, в здравната служба в с. Тракия останали множество документи на
пациенти на д-р Д. /40 бр. класьора, всеки от които съдържал между 15-20 амбулаторни
листа, 4 броя кашони, съдържащи здравна документация/, негови лични вещи, медицински
инструменти и материали. Тези вещи не бил допуснат да си вземе, след прекратяване на
наемните отношения от представителя на община Опан - Г.К., който разпоредил устно на
кметския наместник на с. Тракия да не допуска д-р Д.Д. до здравната служба. Кметският
наместник на с. Тракия - Д.Д., извършил оглед на медицинската документация на
пациентите на д-р Д. и изнесъл същата в коридора на здравната служба, където всеки, който
влизал там, имал достъп до тях. За тези обстоятелства по жалба на ищеца до КЗЛД била
образувана проверка със Заповед от 31.07.2020г., с която Комисията за защита на личните
данни наредила проверка община Опан и в здравната служба в с. Тракия. Съставен бил
Констативен протокол от 21.10.2020г., в който било констатирано, че „В коридора на
лечебното заведение са налични 40 бр. класьора и 4 бр. кашони, съдържащи здравна
документация. В класьорите се съдържа между 15-20 амбулаторни листи на пациенти на д-р
Д. с лични данни и данни за здравословното състояние на патентите. В кашоните се съдържа
и несистематизирана медицинска документация, в присъствието на Д.Д. наличната
документация е била преместена в лекарски кабинет, собственост на община Опан.
Кабинетът е бил заключен от Д. Ж. Д., който единствен има достъп. Вследствие на
1
неправомерните действия на ответниците, на много от пациентите на ищеца, здравните
документи останали заключени в лекарския кабинет в с. Тракия, община Опан. Ищецът,
като общопрактикуващ лекар, не могъл да изготви своевременно и забавил необходимите
документи за явяване на пациентите си пред ТЕЛК комисии, а оттам и невъзможността на
пациентите му да получават необходимата им пенсия по болест. Вследствие неправомерно
задържаните лични документи на пациентите му в здравната служба в с. Тракия, общ. Опан,
на ищеца пострадало доброто име на лекар с дългогодишна практика като семеен лекар,
изпълняващ съвестно дълга си към пациентите и клетвата да им служи. Получил също така
силен емоционален стрес и физически страдания, изразяващи се в често главоболие, ускорен
пулс и високо кръвно налягане, безсъние и диабет вследствие на причинения стрес.
Наложило се да взема често болкоуспокояващи и успокоителни, както и медикаменти за
понижаване на кръвното налягане и инсулин до края на живота си, както и глюкофаж. От
действията на кмета на с. Опан - Г. Д. К., и на кметския наместник на с. Тракия - Д. Ж. Д.,
ищецът и пациентите му търпели само негативни последици, продължаващи и досега. Някои
от пациентите на д-р Д., предвид създалата се ситуация, оттеглили доверието си от него,
като избрали друг семеен лекар.
Моли съда ДА ОСЪДИ ДА МУ ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО: Г. Д. К., кмет на Община
Опан, обл. Стара Загора, с ЕГН **********, с. Опан, общ. Опан да му заплати сумата от 500
/петстотин/лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален
стрес и физически страдания, изразяващи се в често главоболие, ускорен пулс и високо
кръвно налягане, безсъние и диабет вследствие на причинения стрес, ведно с законната
лихва от 21.10.2020г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и Д. Ж. Д. - кметски
наместник на с. Тракия, общ. Опан, обл. Стара Загора, с ЕГН **********, да му заплати
сумата от 500 /петстотин/лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в силен
емоционален стрес и физически страдания, изразяващи се в често главоболие, ускорен пулс
и високо кръвно налягане, безсъние и диабет вследствие на причиненият стрес, ведно с
законната лихва от 21.10.2020г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ответниците могат да заплатят дължимите по настоящото производство суми по
сметка в Уникредит Булбанк с IBAN BG 29 UNCR 76301074936161 клон Стара Загора с
титуляр адв. Г.Н. Г. - Маджарова, описана в изричното адвокатско пълномощно, приложено
по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. Д. К., в
който твърди, че искът бил допустим, но неоснователен. Съображенията му били следните:
Сочи, че бил кмет на Община Опан. Общината имала сключен договор за наем с ищеца в
качеството му на едноличен търговец на част от едноетажна сграда - лекарски кабинет,
манипулационна, санитарен възел и коридори с обща площ от 37.98 кв.м. в с.Тракия
общ.Опан. Имотът бил публична общинска собственост. Договорът бил със срок от
10.09.2014 г. до 31.08.2019 г. С негова Заповед № 17/21.01.2020 г. назначил комисия, която
да извърши предаване на стоковия инвентар в здравната служба. На 28.01.2020 г. комисията
в присъствието на Д. извършила предаването на стопанския инвентар. Протоколът бил
подписан от комисията и ищеца, като му бил даден 10-дневен срок да предаде липсващи
активи. С това дейността на комисията приключила и помещенията следвало да бъдат
освободени от имуществото на Д.. Той следвало още тогава да създаде нужната организация
и да изнесе и си прибере цялата си медицинска документация. След предаването на
помещенията общината не носела отговорност за имуществото на Д.. Никой не му бил
пречил и не го бил възпрепятствал да си вземе документацията. Не бил разпореждал устно
на кметския наместник на с. Тракия - Д.Д., да не допуска ищеца до здравната служба да си
вземе медицинските документи. Няколко месеца след предаването на помещенията ищецът
подал жалба до РП - Ст. Загора за това, че негови документи и лични вещи били задържани
без правно основание. Извършена била проверка и с постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 22.04.2020 г. РП - Ст. Загора констатирала, че липсвали данни
за престъпление по чл.319 от НК. Постановлението било обжалвано от Д. пред Окръжна
прокуратура, но тя потвърдила акта на РП - Ст. Загора. Твърди, че не били налице негови
неправомерни действия и нямал вина за силния емоционален стрес и физически страдания
на д-р Д..
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Ж. Д., в
който твърди, че искът бил допустим, но неоснователен. Съображенията му били следните:
Ответникът Д. бил кметски наместник на с. Тракия Община Опан. На 28.01.2020 г.
комисията от общината в присъствието на Д. извършила предаването на стопанския
инвентар в здравната служба. Протоколът бил подписан от комисията и ищеца, както и от
2
ответника Д., тъй като отговарял за сградния фонд. Д. изнесъл и си прибрал част от
медицинска документация. Договорили се за второ идване, когато Д. изнесъл още
документация и лични вещи с автомобила си. На 11.04.2020 г. /събота/, след предварителна
договорка, дошъл със сина си. Бил приготвил приемно-предавателен протокол, но Д.
огледал нещата си в коридора и заявил, че сега нищо нямало да взема и си тръгнал. Ищецът
не дошъл повече. При оглед на помещенията в здравната служба ответникът Д. открил
кашон със здравни книжки и след разговор със РЗОК - Ст. Загора предал с протокол тази
медицинска документация. Не бил получавал от кмета К. устно разпореждане да не допуска
Д. да си вземе документацията. Ответникът Д. също не му пречил. Винаги му съдействал и
не му отказвал достъп до помещенията. Не били налице негови противоправни действия, в
резултат на които ищецът да е преживял силния емоционален стрес и физически страдания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
По делото е представен договор за наем от 10.09.2014г., сключен между Община
Опан, като наемодател и ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – Д-р
Д.Д.“, като наемател за срок от пет години с период на действие от 01.09.2014г. до
31.08.2019г.
Между страните впоследствие е сключен Анекс към договор за наем от 01.09.2014г.
на дата 01.09.2016г., с който се урежда промяна в наименованието на едната страна, а
именно наемателят да бъде записан с името „ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА
ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ЗДРАВЕ Д-Р Д.“ ЕООД.
Със Заповед №017/31.01.2020г. на кмета на Община Опан е наредено да се извърши
приемане-предаване на стопанския инвентар в Здравна служба с. Тракия, предаден с
Протокол на д-р Д.Д.. Назначена е комисия, като инвентаризацията е трябвало да се извърши
на 28.01.2020г.
Видно от Констативен протокол на КЗЛД от 21.10.2020г. е извършена проверка в
изпълнение на Заповед № РД-15-276/31.07.2020г. на Председателя на КЗЛД. След извършен
оглед на лечебното заведение се е установило, че в коридора на същото са налични 40 броя
класьора и 4 броя кашона, съдържащи здравна документация. В класьорите се съдържали
между 15-20 амбулаторни листи на пациенти на д-р Д. с лични данни и данни за
здравословното състояние на пациентите. В кашоните се съдържала и несистематизирана
медицинска документация. В присъствието на Д.Д. наличната документация била
преместена в лекарски кабинет, собственост на община Опан. Кабинетът е бил заключен от
Д. Ж. Д., който единствен имал достъп.
С Постановление от 22.04.2020г. по пр.пр. № 1090/2020г. на Районна прокуратура, гр.
Стара Загора е постановен отказ за образуване на наказателно производство и делото е било
прекратено на основание чл. 213, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 199 от НПК, а именно
поради това, че не са събрани данни, че някой от служителите на кметството в с. Тракия или
в Община Опан е укривал, унищожавал или е повредил чужди документи с цел да причини
на жалбоподателя Д. СТ. Д. или да набави за себе си или за другиго облага.
От приложеното по делото гр.д. № 4546/2020 г. по описа на РС Стара Загола се
установява, че между страните е било образувано предходно дело за обезщетение за
неимуществени вреди от Г. Д. К. срещу Д.Д.. С решение № 260330 от 13.04.2021г. Районен
съд – Стара Загора е отхвърлил иска с правно основание чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД, за сумата
от 1 лев, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – накърняване на
чест и достойнство, уронване на добро име, вследствие на подадена на 18.02.2020г. жалба до
РП – Стара Загора, и подаден на 18.05.2020г. сигнал до КЗЛД, като неоснователен.
Последното е било потвърдено с влязло в сила решение № 59 от 08.07.2021г., постановено
по в.гр.д. по описа за 2021г. от Окръжен съд – Стара Загора.
Ищецът по делото, явил се в о.с.з. от 08.12.2021 година заявява, че договорът за наем
3
му бил прекратен през месец декември 2019г., след това подал молба да му бъде продължен
договорът, но не получил отговор от кмета на с. Опан, който от своя страна назначил
комисия, на която да предаде техните вещи под опис. След това взел част от своите вещи,
намиращи се в кабинета, но тъй като били много, успял да събере колкото е възможно в
колата си. В началото на м. януари 2020г. изнесъл още една част от вещите си, а в началото
на м. февруари 2020г., когато отишъл да изнесе всичко останало – архива – досиетата на над
2000 пациенти, му бил отказан достъп до помещението. По нареждане на кмета му било
казано, че не можело да се влиза вътре. Поради тази причина се обърнал към прокуратурата,
за да може да получи останалите документи. Целият архив се намирал на земята разсипан.
Ответникът по делото Д. Ж. Д. в обясненията си посочва, че не е истина, че е бил
отказан достъп на ищеца Д. до кабинета. Имали уговорка със здравната каса да вземат и
другите документи. Досиетата на пациентите останали в коридора, защото ищецът не ги
взел. Били му предоставени, когато най-накрая дошъл да си ги вземе. Твърди, че не е имало
случай Д. да отиде на място и да не му бъде предоставено да влезе в кабинета. В
помещенията не е имало негови документи, нито документи на пациенти.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Христо Василев посочва, че
се познава с д-р Д. от 20 години, той бил негов личен лекар. През месец февруари 2020г.
ищецът го помолил да отидат в с. Тракия, за да вземат документите на пациентите. Когато
отишли на място, свидетелят твърди, че им било казано, че кметът на с. Опан не разрешавал
да се влезе, за да вземат документите. Свидетелят поддържал връзка с ищеца, който му
споделил, че от притеснения започнал да се разболява, получил диабет, страдал от високо
кръвно налягане и главоболие. Приемал лекарства за главоболие и диабет. След този случай
много от пациентите на д-р Д. се отказали да го посещават. Ищецът имал кабинет както в с.
Тракия, така и в гр. Стара Загора.
След поставена очна ставка между св. Василев и ответника Д.Д., Христо Василев
посочва, че се видели за първи път с ответника, когато отишъл февруари месец да взимат
документите на д-р Д., което обстоятелство се потвърждава и от думите на ответника Д..
Последният заявява, че когато е видял за първи път свидетеля, с тях е имало и жена.
От показанията на свидетелката Янка Генева се установява, че познава страните.
Познавала и ищеца, като тя била счетоводител в община Опан. Всяка година трябвало да
правят инвентаризация на имуществото, кабинетът на ищеца бил общински имот. Преди две
години той напуснал имота, защото му се прекратил договора. Когато влезли в кабинета му
за инвентаризация всичко било разхвърляно и свидетелката го помолила да отдели
имуществото на общината от неговото. Установили, че липсват два инвентара, които не
намерили. След приключване на инвентаризацията, кметският наместник заключил
помещението и се разбрали в срок до една седмица ищецът да отиде и да вземе документите
на своите пациенти. Двата липсващи инвентара били върнати на кметския наместник.
Посочва, че със заповед на кмета отишла да види иневнтара.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите. Същите са дадени вследствие
непосредствени и лични впечатления и са в съответствие с представените по делото
доказателства.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка по делото, съдът стига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Институтът на непозволеното увреждане се основава на
правната норма, изискваща от гражданите да не се увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на другите лица. За да е основателна предявената
претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да ангажира доказателства относно
кумулативното наличие на предвидения от закона фактически състав на непозволеното
увреждане, а именно – виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ от
страна на ответника, претърпени от ищеца вреди, както и причинна връзка между
поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината
съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя на
вредата е виновно, т.е вината на дееца се предполага до доказване на противното /чл. 45 ал.
2 ЗЗД/.
В конкретният казус, от събраните по делото доказателства, безспорно се установява,
че са били образувани проверки по отношение на медицинска документация, съдържаща
лични данни, и лични вещи, след приключване на наемните правоотношения. В
депозираните жалба и сигнал ищецът е посочил, че задържането на документите е станало
4
по нареждане на кмета на Община Опан Г.К..
Образуваната преписка № 1090/2020г. по описа на РП Стара Загора е прекратена с
постановление за отказ да се образува наказателно производство, поради липса на данни за
извършено престъпление на някой от служителите на кметството на с. Тракия или в Община
Опан. По подадения пред КЗЛД сигнал от ищеца, след извършване на разпоредената
проверка, крайният изготвен акт - констативен протокол от 21.10.2020г. съдържа данни за
налични класьори и кашони със здравна, медицинска документация и амбулаторни листи на
пациенти на д-р Д..
В случая, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че при прекратяването на наемните правоотношения между страните, част от
документацията на ищеца е останала в наетото преди това помещение. От показанията на св.
Христо Василев се установява, че ищецът не е бил допуснат до кабинета, за да си вземе
останалата част от наличните в помещението вещи. Показанията на свидетеля навеждат
доводи, че след случая пациентите на ищеца се отказали от него, тъй като не могли да си
вземат документите. Впоследствие ищецът му се оплаквал, че има здравословни проблеми.
Тези действия обаче от страна на наемодателя не нарушават правна повелителна норма,
задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму.
Действията на ответниците не представляват противоправно деяние. А само противоправно
деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност. От данните по делото се
установи, че ищецът е имал възможност да си прибере вещите при напускане на
помещението след прекратяване на договорните им правоотношения. Последният е проявил
небрежност като е отложил във времето изпразването на кабинета си. С още по-голяма
значимост е и фактът, че той е бил наясно какво е естеството на информацията, която остава
неприбрана. Лицето, в качеството му на здравен работник и знаейки, че документацията
съдържа лични данни, за разпространяването на които носи отговорност, не е проявило
необходимата грижа. /Решение № 567 от 24.11.1997 год. на ВКС по гр. дело № 775/96 год. /.
За да се приеме, че едно деяние е противоправно, необходимо е то да нарушава предписания
правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно
поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на
конкретна правна норма. Недопускането на наемателя до имота след прекратяване на
договора не представлява противоправно деяние, още повече, че наемателят е разполагал с
възможност да си прибере вещите в рамките на повече от месец след датата на
прекратяването. Липсват доказателства и за това, че твърдените вреди (здравословни
проблеми) се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното противоправно
поведение.
Всъщност, ответникът Г. Д. К. е упражнил едно свое облигационно право като след
преустановяване на договорните правоотношения страните предприемат действията от
преди възникването им. Следователно, не се доказа изпълнението на фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, поради което не може да се ангажира
отговорността за деликт, като небрежността на ищеца изключва възможността му да получи
обезщетение, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. Деликтната отговорност се поражда при наличието на конкретно установено
противоправно деяние, което се намира в причинна връзка с виновното поведение на дееца
и настъпилите неимуществени вреди. В настоящия случай ищецът не установява, че
сочените действия са противоправно осъществени от ответниците, нито те да се намират в
причинна връзка с вредите. С оглед на това, предявеният иск се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне спрямо двамата ответници.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника Г. Д. К. направените по делото разноски – сумата от 400 лв. за платен адвокатски
хонорар.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. СТ. Д., ЕГН **********, от гр. ******* иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД против Г. Д. К., ЕГН ********** – Кмет на Община Опан, обл.
Стара Загора, за сумата от 500 /петстотин лева/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален стрес и физически страдания,
5
изразяващи се в често главоболие, ускорен пулс и високо кръвно налягане, безсъние и
диабет вследствие на причиненият стрес, ведно с законната лихва от 21.10.2020г. до
окончателното изплащане на дължимата сума като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. СТ. Д., ЕГН **********, от гр. ******* иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД против Д. Ж. Д. ЕГН ********** - кметски наместник на с. Тракия,
общ. Опан, обл. Стара Загора, за сумата от 500 /петстотин лева/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален стрес и
физически страдания, изразяващи се в често главоболие, ускорен пулс и високо кръвно
налягане, безсъние и диабет вследствие на причиненият стрес, ведно с законната лихва от
21.10.2020г. до окончателното изплащане на дължимата сума като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. СТ. Д., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, бул. М.М. Кусев № 44,
ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. К., ЕГН ********** – Кмет на Община Опан, обл. Стара Загора,
сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6