Р Е Ш Е Н И Е
№ ................../10.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 9381 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Производството по делото е образувано по молба
с вх. № 54443/11.08.2020г., подадена от М.К.Д., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Н.М.В., с искане за налагане на мерки
за защита от домашно насилие срещу М.В.М., както следва: да се задължи ответникът
да се въздържа
от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката и детето; да се
забрани на ответника да приближава
жилището на молителката, находящо се в гр. Варна,
на по-малко от 100 м, за максималния предвиден в закона срок; да се
задължи ответникът да посещава специализирани
програми и да му бъде наложена
глоба в максимален размер от 1000 лв.
В молбата за
налагане на мерки за защита молителката М.К.Д.
излага, че двамата с ответника М.В.М. са живели на семейни начала и са
родители на детето Н.М.В., родено на *** г.
Излага, че са разделени, като
до края на лятото на 2019 г. нямали затруднения при общите им решения къде да
живее детето и как то да поддържа контакти с всеки един от родителите. Твърди,
че проблемите между тях започнали в началото на септември/октомври 2019 г.,
когато бащата не приел предложенията й за режима на учене, забавления и почивка
на малолетната през учебната година. Контактите между тях били прекъснати.
Детето се преместило да живее при ответника в неговия дом. Предвид затруднените
й контакти с него, завела гр.д. № 786/2020 г. по описа на ВРС, Х състав, в хода
на което били постановени привременни мерки, като на нея бил определен разширен
режим на личен контакт – всяка седмица от 18:00 часа в петък до 09:00 часа в
понеделник. Поддържа, че покрай състоялите се по това дело открити съдебни
заседания на 09.07.2020 г. и 06.08.2020 г. възникнали и проблеми между тях и
детето по повод на определения режим на лични контакти. Твърди, че детето
системно е настройвано от бащата срещу майката, като в периода 10.07.2020 г. –
12.07.2020 г. и 07.08.2020 г. – 08.08.2020 г.
малолетната отказвала да бъде при нея. Непрекъснато пишела по телефона си с
баща си. Наложило се да бъде викана полиция. Детето стояло на улицата и не
искало да придружи майка си, тъй като било отчуждено от нея по внушения на
бащата. Поддържа, че Н. е направлявана в своите действия изцяло от ответника,
като дори звъннала по телефона за спешни случаи на ОДЗ – Варна, за да се
оплаква от майка си и я заплашвала с
полиция. Като причина за поведението си казвала: „Ти вкара баща ми в съда“.
Излага, че проблемите ескалирали още повече при следващата им среща – на
07.08.2020 г. Това наложило тя да предложи на дъщеря си да нощува при баща си,
а само през деня да са двете заедно. Твърди, че ответникът по всякакъв начин се
опитва да осуети срещите й с момичето, като е инсценирал подаване на молба за
ползване на отпуск именно в периода, в който тя е искала да осъществи
определения й режим за лични контакти през лятото. По изложените подробни
съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита.
В проведените по
делото открити съдебни заседания молителката лично и с адв.
П.Х. поддържа молбата и моли да бъдат наложени исканите мерки за защита.
Ответникът М.В.М. се явява
лично и се представлява от упълномощения му процесуален представител – адв. Д.Т.. В нарочен писмен отговор от 01.09.2020 г. оспорва изцяло молбата. Оспорва всички изложени в молбата за
налагане на мерки за защита факти и обстоятелства. Излага своите виждания
относно случилото се както непосредствено след раздялата на родителите, така и
на конкретните дати, на които се твърди, че са извършвани актове на домашно
насилие. По изложени подробно в отговора съображения счита, че именно майката и
нейното поведение допринасят за отчуждаване на детето от нея, поради което и оспорва
обвиненията, че именно ответникът в качеството си на баща, при който и към
настоящия момент детето живее, е отговорен за настъпилия разрив в отношенията
майка-дъщеря. Моли молбата за налагане на мерки за защита да бъде отхвърлена
изцяло като неоснователна и недоказана.
Всяка от страните представя писмена защита в предоставения от съда срок.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ в нарочна молба от
26.11.2020 г. посочва, че Отдел „Закрила на детето“ към ДСП е запознат и
проследява историята на детето Н.М.В. с родителите М.К.Д. и М.В.М. от м.
ноември 2019 г. Придобитите впечатления в хода на работата им по случая са, че
нарушената комуникация между родителите и оформилите се между тях конфликтни взаимоотношения
са довели до възникване на проблеми във взаимоотношенията майка-дъщеря.
Наблюдава се все по-засилваща се емоционална дистанцираност
от страна на Н. към майката. Съвкупността от всичко това е причина за твърде
тревожното психо-емоционално състояние в момента на
детето Н.. В проведените разговори с родителите всеки от тях излага своята
версия, пречупвайки я през субективното си възприятие.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия
закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената молба за налагане на мерки за защита
изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла
на чл. 3, т. 2, 3 и 4 и чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и удовлетворява изисквания за редовност и срочност по смисъла на
чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия
закон. Представена е и изискуемата декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН.
Между страните не е спорно, че същите са
съжителствали на семейни начала, както и че двамата са родители на детето Н.М.В.,
родено на *** г.
Не е спорно, че между страните се води дело
за упражняване на родителските права спрямо детето Н. – гр. д. № 786/2020 г. по
описа на ВРС, Х състав, което към настоящия момент е висящо и по което са
постановени привременни мерки, като родителските права са предоставени на
бащата, а на майката е определен режим на личен контакт с момичето.
Видно от констативен протокол за отстраняване
на клиентски проблем от 08.08.2020 г., в 19:20 часа,
съставен от „А1 България“ ЕАД, е установен проблем в мрежа извън помещенията на
абоната – срязан кабел извън апартамента до входната врата на височина от 1.80
м., като констатираните проблеми са отстранени и услугите работят коректно.
Приет и приобщен по делото е социален доклад
от 10.09.2020 г., съгласно който актуалната ситуация, свързана с
взаимоотношенията между майката и бащата, се характеризира с липсата на
конструктивен диалог между тях. Отношенията им се определят като конфликтни.
Комуникацията им е непълна и не води до желаните резултати. Тези отношения
дават отражение на поведението на момичето и на действията му. По време на
режима на личен контакт майка-дете на засегнатите в молбата дати се е стигнало
до намеса на органите на реда. Родителите са търсили съдействие от Националната
телефонна линия за деца, депозирани са жалби и сигнали в Прокуратурата.
Отдадени на конфликта си родителите поставят дъщеря си в ситуации, които могат
да имат в последствие негативно влияние върху Н., както и да доведат до
развитие на манипулативно поведение на детето по отношение на същите.
По делото е допусната съдебно-техническа и ай
ти експертиза със задача вещото лице след запознаване с материалите по делото и
след като получи достъп до телефона на детето Н. и до телефона на ответника М. да
даде заключение по следните въпроси: 1) Какво е съдържанието на
кореспонденцията между детето, бащата и членовете на неговото семейство във вайбър, съответно в месинджър, на
датите 10.07.2020 г., 11.07.2020 г., 12.07.2020 г., 07.08.2020 г. и 08.08.2020 г., като опише ясно и конкретно същото?
Съгласно заключението на вещото лице инж. С.Д.
от 31.08.2020г. по депозираната СТЕ, изследвани са мобилните устройства на
ответника и на детето Н.. Онлайн кореспонденцията между двамата се е водела
чрез Вайбър. След обновяването на iPhone – Update Release 13.6.1, бащата е имал проблем с ползването на
приложението, затова го е преинсталирал. Той не е бил активирал архив на Вайбър към предоставените от Apple
облачни услуги с пространство от 5 GB iCloud,
които бяха запълнени изцяло със снимков материал, което обяснява липсата на Вайбър архив. Предвид, че не е ползвал архивиране на
данните на облак, най-старата намерена кореспонденция е от 21.08.2020 г., а
предходната изчезва с преинсталацията на Вайбър.
Предвид представените факти, експертизата не намира умисъл в това. В
устройството на детето чат приложенията също са празни, но тук причината е, че
самата Н. ги изтрива периодично /според нейни собствени показания/. Ето защо
вещото лице не може да отговори на така поставения към експертизата въпрос.
В обясненията си, дадени в проведеното по
делото на 11.09.2020 г. открито съдебно заседание, вещото лице Д. посочва, че
при разговор с Н. тя му е обяснила, че сама си е изтрила съобщенията, защото
майка й ги гледала, а тя не желае. Ъпдейтът на телефона на г-н В. е причината
приложението Вайбър да блокира или по някаква причина
да спре да функционира правилно, поради което той го е преинсталирал. Самата
преинсталация е изтрила всички стари данни. Вещото лице посочва, че е проверил
в интернет дали има резултати да е имало срив във вайбър
системата при този ъпдейт и е намерил такива, където хората споделят, че са
имали проблеми. Това го е навело на мисълта, че вероятно не е имало умисъл в
изгубването на кореспонденцията.
Приета и приобщена към доказателствата по
делото е представената от молителката разпечатка от вайбър
кореспонденция от профила на детето във вайбър от
тел. № ********** – 34 листа.
Съгласно заключението на вещото лице д-р К.К. от 09.09.2020 г. по
допуснатата съдебно-психологична експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено, детето има изградена позитивна емоционална връзка с
бащината фигура и изразена негативна нагласа към майчината фигура. Има данни за
леко изразен синдром на родителско отчуждение спрямо майчината фигура, но
преживяванията на детето не достигат до ниво на тежък дистрес,
който да нарушава функционирането му. В изследванията на родителите има данни
за конфликт между двамата, като детето заема позиция близка до тази на бащата.
Няма данни за тежка дисфункция, тежка психологична
травма. Според вещото лице, за разрешаване на настоящата ситуация би трябвало
родителите да се справят с негативното си отношение един към друг. Няма
обективно формулирана причина за това детето Н. да не желае да нощува в дома на
майка си и да осъществява режим на личен контакт с нея. Изградената силно
полярна негативна нагласа е това, което води до такъв тип поведение. Няма данни
за емоционално насилие, няма данни за психическо насилие, няма данни за
психологична травма, достигаща до ниво на стабилизирано нарушение, тоест
разстройство.
В обясненията си, дадени в проведеното на
11.09.2020 г. открито съдебно заседание, вещото лице К. посочва, че не е
установил никакви конкретни действия от страна на майката към детето, които да
му оказват влияние, че то да не желае да контактува и да осъществява режима на
лични контакти с нея. Според вещото лице, детето има мнение, което се опитва да
отстоява и да бъде зачетено. От гледна точна на психологията, в случая имаме
едни конфликтни отношения между двама възрастни, но има и едно дете, което иска
някаква стабилност и когато вижда конфликта, който е явен между тях, абсолютно
нормално е то да иска да се прилепи към единия или към другия, доколкото
разбира за какво става въпрос. Отговорността за установеното родителско
отчуждение е и на двамата родители. Детето става свидетел на конфликтите между
двамата и дори да няма директно някой да му каже нещо, самият факт, че става
свидетел най-малкото му качва тревожността. Негативното отношение на майката се
прехвърля и към човека, с който тя живее. Съответно, позитивното отношение към
бащата изгражда позитивно отношение и с новия му партньор.
По делото, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДт, е изслушано лично детето Н.М.В. в присъствието на
социален работник от ДСП – Д. Великова. Момичето обяснява, че родителите му са
разделени от доста време, повече от 2-3 години. Заедно са живели в апартамента
на ул. „Генерал Киселов“, след което известно време е
продължила да живее сама с майка си. От около 1 година живее с баща се в
местност „Акчелар“, в къща, заедно с доведената си
майка Стилияна и двете й деца – Алекс и Виктория. Цялото семейство се разбират.
Майка и живее с новия си партньор Венелин в гр. Варна. Посочва, че не разговаря
с Венелин. Не изпитва потребност да споделя с майка си, не й е приятно. С баща
си споделя повече. Като причина за това излага, че майка й й
се подиграва – като сбърка някоя дума после й я повтаря известно време. Не иска
да ходи при майка си, защото не се чувства добре там, не се чувства като у дома
си. Обяснява, че никой не я е настройвал срещу майка й, като тя се е опитвала
да й казва някои неща против баща й – казвала й, че тоя я бие, че я е изгонил
от апартамента. Баща й по принцип нищо лошо не й бил казвал за майка й, само
хубави неща – че готви хубаво, че се грижи добре за кучето. Посочва, че майка й
я е удряла, когато била втори клас, блъскала я е и я е събаряла от стола,
когато например сбърка при изписването на буквите. Заявява, че в къщата на баща
й не са се коментирали проблемите между родителите й. Споделя с Алекс –
доведеният й брат за отношенията й с майка й. Обяснява, че на два пъти седяла
пред дома на майка й, защото не искала да влиза у тях. Причината за това
излага, че е отношението на майка и към нея – или й се подиграва или се държи с
нея като към малко дете. Посочва, че баща й никога не й е казвал да не ходи при
майка си, по-скоро й е казвал да прави това, което тя иска и че по всяко време
може да отиде при майка й. В заключение посочва, че не й е мъчно за майка й.
Изискани и приложени по делото са материалите
по преписка № 11639/2020г. по описа на ВРП, заведена под № 436000-2593/2020 г.
по жалба на М.В.М. във връзка със събития, случили се пред дома на М.Д. на 10.07.2020
г. В писмото на Второ РУ при ОД на МВР – Варна от 28.09.2020 г. се посочва още,
че преписка № 11639/2020 г. по описа на ВРП е заведена под № 460000-2593/2020
г. по описа на МВР по жалба на М.К.Д. във връзка със събития, случили се пред
дома й на 10.07.2020 г. Проверката по същата е била извършена, като същата е
приключила на 12.08.2020 г. и материалите са изпратени във ВРП, като във Второ
РУ ОДМВР – Варна не се съхранява копие на преписката и материалите не могат да
бъдат предоставени. Прието и приобщено е копие от докладна записка от посещение
на полицейски екип на адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Паренсов“
№ 3, ет. 9, ап. 35 на дата 07.08.2020 г. във връзка със спор за родителски
права между М.К.Д. и М.В.М., ведно с копие от изготвените протоколи за
полицейско предупреждение на присъстващите.
По делото всяка от страните ангажира гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетели
за установяване, съответно за опровергаване на изложеното в молбата за налагане
на мерки за защита.
Съгласно показанията на свидетеля Екатерина
Росенова Илиева, същата заедно с дъщеря си Маги гостувала на М. на 12.07.2020
г. /неделя/. Молителката я помолила да дойдат вкъщи, защото се страхувала, че Н.
ще направи опит да избяга или ще инсценира нещо навън, за да може да извикат
полиция. Още при влизането в дома им, след като се поздравили, Н. казала на
майка си, че не е разбрала с кои точно момчета иска да излезе. Споменала името Марти. Свидетелката поздравила момичето, но то продължило
да обсъжда с майка си как иска да излезе с другите деца. Около 3 часа им
гостували, като през по-голямата част от времето Ники стояла само на телефона и
чатела. Отказвала по всякакъв начин да контактува с тях. Излязла в коридора и
застанала пред вратата, човъркала, блъскала по вратата, защото искала да излезе
навън. М. не я пуснала да излезе, обяснила й, че е разговаряла с майката на Марти и са се уговорили да се видят вечерта. На Н. това не
й харесало и си отишла в стаята. Около 2 часа Н. стояла права в коридора,
натискала бравата, драскала по вратата, искала да ги провокира и да реагират.
Свидетелката на два пъти ходела да говори с нея. Канели я да играе с тях, но тя
отказвала и постоянно гледала в телефона си. През цялото това време М. и
Венелин останали спокойни, по никакъв начин не са и повишили тон. М. направила
пица, но Н. отказала да яде. М. непрекъснато се опитвала през това време да
разговаря с дъщеря си, но без успех. Н. се обадила на телефона на Закрила на
детето и казала, че иска да се оплаче от майка си, че не я пуска да излезе.
Малко по-късно М. също позвънила на този телефон. Поискала съдействие как да
реагира и какво да направи. Според свидетелката, М. има проблеми с детето и те
се възникнали след като Н. започнала да прекарва по-голямата част от времето
при баща си.
Съгласно показанията на свидетеля Венелин
Пенков Владимиров, съжителстващ на семейни начала с молителката, които съдът
цени при условията на чл. 172 ГПК, от м. август 2019 г. живее заедно с М..
Ответникът познава от 04.07.2020 г. Познава и детето Н.. Първоначално са
живеели заедно около 2-3 месеца, но напоследък рядко общува с него. Детето
живее при баща си от есента на 2019 г., като майката разбрала къде точно живее
то едва след като завела дело за упражняване на родителски права. През пролетта
на 2020 г. съдът определил режим на лични отношения на майката с детето, като
проблемите започнали през м. юли 2020 г. На 03.07.2020 г. детето било предадено
не в 18:00 часа, а в 20:00 часа. Бащата е казал на М., че Н. не иска да се
качва при тях. Н. й е казала същото, но след като майка й й
казала, че трябва да се качи, си е взела раницата и се качила. На следващия ден
Н. казала, че е на рожден ден на едно момченце в къща, близо до къщата на баща
й. Завели я на рожденния ден с уговорката да остане
за два часа, след което да я вземат. Когато я взели, Н. казала на майка си: „Аз
не искам да идвам, ама те знам каква си и ще правиш панаири, затова ще тръгна с
теб“. Тогава се запознал и с ответника – не са разговаряли, а само се
поздравили.
На следващия уикенд – 10.07. бащата довел Н.
в 18:00 часа, като двамата с М. слезли да я посрещнат. Н. казала, че не иска да
идва при майка си. М. й казала, че не е редно да остава в колата, при което
момичето, заедно с баща си и съпругата му слезли и седнали на плочките пред
блока. Извадили си телефоните, започнали нещо да си говорят. Свидетелят не е
забелязал бащата да насърчава детето да тръгне с майка си. Точно обратното.
Казал, че ще извади един голям плик от колата, на който детето да напише
„Стачка“, извадил плика, отишъл към детето, но съпругата му го спряла. Бащата
извадил карти за игра и играели на плочките. След това пристигнало и детето на
съпругата му, което също се включило в техните разговори. Според свидетеля,
отношението на бащата към майката било негативно. Казал й: „Ревеш като магаре
пред социалните“. Това продължило повече от час. В един момент бащата започнал
да обяснява на Н. как когато била малка, майка й я блъснала. Тогава М. не
издържала и се обадила на Второ РУ. Дошли двама полицаи, като единият от тях
разговарял с детето настрани, след което се качили в жилището. В събота
следобед Н. заявила, че иска да излезе, че имала някаква среща. През това време
М. разбрала от съседи, че баща й е на съседната улица с колата и затова казала
на Н., че двамата ще я придружат на срещата. Тръгнали, като Н. през цялото
време не искала да я придружават. Започнала да ги обижда, казала им „много сте
гадни“. По едно време казала, че иска да избяга. След като се прибрали през
по-голямата част от времето момичето било на телефона, пишела си с някой,
получавала съобщения. М. на няколко пъти проверявала телефона й, при което
установила, че се съдържат много съобщения от баща й със съвети, че ако иска да
отиде при него, докато е при майка си, полицаите му били казали, че можела да
излъже, че е с приятели и тя така да тръгне и да отиде при баща си. На
следващия ден свидетелят видял съобщение от сина на съпругата му с указание как
да предизвика скандал в къщата. Изразите били „блъскай, събаряй мебели, хвърляй
обувки, провокирай я“. М. заснела тези разговори. На следващия ден Н. отново
искала да излезе сама, при което майка й й казала, че
няма как да разреши такова безнадзорно поведение, предвид изявленията й, че ще
избяга и че ще спи по пейките в Морската градина. Н. през повечето време стояла
в коридора, включително седнала до входната врата. Държала бравата и блъскала
по вратата, като отново през цялото време била с телефона си. Разбрали, че си е
снимала ръката и е пратила снимката на баща си, като му е казала, че не се
вижда нищо и че не може да бъде доказателство за това, че е дърпана от майка
си. Били поканили една приятелка на М. и дъщеря й Маги. Идеята била да хапнат,
децата да си играят. Н. обаче през повечето време отказвала да се включи в
игрите, отказвала да разговаря. Опитали се да я приобщят с многократни покани
да я приобщят, да се включи в приготвянето на пиците, в разговорите. Във връзка
с твърденията й, че ръката й била червена, приятелката им Катя й направила
снимки, от които се виждало, че няма такова нещо. Катя също на няколко пъти
опитала да разговаря с детето, да я успокои. Н. звъннала на телефона за Закрила
на детето, след което М. също звъняла на този телефон, за да обясни ситуацията
и да говори със служителката. М. се опитвала да говори с Н., но без успех.
Гостите си тръгнали и малко по-късно дошли полицаи, които им съобщили, че е
подаден сигнал от ответника за заключено дете в апартамента. Обяснили им
ситуацията, разговаряли насаме и с детето, след което си тръгнали.
За уикенда на 07.08.2020 г. свидетелят
обяснява следното: М. се била уточнила с ответника да няма предавания на детето
пред блока, а до го води до вратата на жилището. В 18:00 часа пред жилището
били Н., баща й, съпругата му и едно от нейните деца. Н. отказала да влезе,
като баща й по никакъв начин не я насърчил да влезе. Двамата седнали на
стъпалата пред вратата. Малко по-късно съпругата на г-н М. си тръгнала заедно с
детето, защото М. й казала, че не е редно дъщеричката й да става свидетел на
тези сцени. Големият син на свидетеля също им бил на гости и той също възприел случилото
се. Една от близките приятелки на Н. – Дария им дошла на гости, опитала се да
разговаря с нея, за да влезе вътре, но не успяла. Н. останала в коридора пред
вратата през цялата вечер – от 18:00 часа до около 21.30 – 22 часа, тъй като
около 21:30 часа дошли полицейските служители, на които М. се обадила за
съдействие. Започнали полицаите за ситуацията, включително за обстоятелството,
че преди идването им им е прекъснат кабела за телевизията. Полицаите казали на
ответника да напусне мястото. М. останала сама с Н.. Малко по-късно М. му
звъннала на звънеца, който е на входната врата на блока и го помолила да слезе.
Долу били двамата полицейски служители и ответника. Разбрал, че Н. е хукнала по
стъпалата надолу, като М. му споделила, че малко преди това е получила две
съобщения от баща си по телефона. Доста време полицаите останали пред блока.
Свидетелят обяснил, че им се пречи да прекарат нормално времето си и за да не
се допускат такива ситуации помолил полицаите да им съставят предупредителни
протоколи. Няколко пъти казал на бащата, че е редно да си тръгне. След като
полицаите си тръгнали М., г-н В. и Н. останали пред блока на плочките. Той се
качил в апартамента по молба на М.. Знае, че бащата е отказал да си тръгне, при
което М. взела възглавница и завивка за детето и то прекарало нощта в колата на
баща си. На сутринта бащата и детето поискали М. да направи писмено съгласие,
според което детето да прекара уикенда при баща си в нарушение на определените
мерки. М. предложила на Н. да се наспи и след като се чуе с адвоката си да
решат как да стане това съгласие. Бащата пред детето казал на М.: „Ти какви
доказателства ще ми дадеш, че ще напишеш такова съгласие“. Н. се качила в дома
им и си легнала.
Свидетелят обяснява във връзка с прекъснатия
кабел, че към 21:00 часа разбрал, че няма телевизия и интернет. Позвънил на
оператора. Казали му, че има прекъсване единствено в тяхното жилище. На
следващия ден дошъл техник, който съставил протокол и установил, че е прекъснат
кабела над касата на вратата от външната страна, кабелът бил пречупен. В този
час, в който спряла телевизията, пред входната врата били г-н М. и Н..
Свидетелят посочва, че на следващия ден /има
предвид 08.08.2020 г./ ответникът се обадил на
телефона на майката и поискал да разговаря с него. Поискал лична среща с него,
но той му отвърнал, че каквото иска да му каже да му го каже по телефона.
Започнал да му разказва някакви истории отпреди години, че е свидетелствал на
06.08.2020 г. /по делото за родителските права/, при което свидетелят обяснил
на бащата, че всеки има право и задължение да свидетелства. Обяснил му, че е
най-добре да се разберат с М., че е най-добре да няма такива ситуации, когато
води детето. Обърнал му внимание, че синът му също бил при тях и също е станал
свидетел на тези неприятни сцени.
Съгласно показанията на свидетеля Николай
Миленов П., приятел на семейството на ответника, същият станал свидетел на това
как на 07.08.2020 г. молителката излязла от входа и крещяла истерично. Тръгнала
да вземе телефона на детето, викала силно. По това време свидетелят бил със
съпругата на г-н В. близо до блока, на детската площадка. Това станало около
21:30 – 22:30 часа. До молителката имало и един мъж, който държал сметка защо
полицаите са там. Майката и приятелят й викали истерично към детето и към
бащата. Чул господина да повишава тон и към полицая. Това продължило около
половин – един час.
Съгласно показанията на свидетеля Стилияна
Веселинова В., съпруга на ответника, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, за уикенда на 10.07.2020 г. Н. е трябвало да прекара времето с майка й.
Завели я пред блока, при което тя казала, че не иска да остане при майка й. Молителката
и Венелин слезли, майката отворила вратата на колата и й казала да слезе. Н. й
отговорила, че не желае, че не иска тази вечер да е при тях. Майка и се превъзбудила, провела някакъв разговор настрани, след което
казала, че ако детето остане в колата на баща си това се счита като нарушаване
на режима на лични контакти, тъй като колата е собственост на бащата. Тогава Н.
слязла, седнала пред плочките на блока и попитала дали така нарушава режима.
Свидетелката се дръпнала настрани и оставила бащата, майката и момичето да разговарят.
Не се стигнало до разбирателство обаче. Чула, че майката казва на Н.: „Аз кога
съм те била, нали знаеш, че всеки момент мога да те ударя“, при което Н.
скочила, разперила ръцете си и й казала „Хайде, удари ме, искам да те видя как
ме удряш“. След известно време дошли полицаите. Единият от тях дръпнал Н.
настрани, след което полицаят казал, че очевидно детето не желае да остане при
майка си и е по-добре тази вечер да се прибере при баща си. През това време г-н
Владимиров започнал да размахва някакъв изпълнителен лист пред полицаите, след
което полицаят казал на Н., че ще трябва да остане при майка си, защото баща й
ще пострада по този начин, след което детето се качило заедно с майка си в дома
й. За по-късно през уикенда обяснява, че Н. е писала на сина й /Алекс/, че иска
да излезе с приятели, но майка й не я пуска. Първо се била съгласила да я
пусне, но после й казала, че и тя и Венелин ще отидат с нея. Същият ден
съпругът й имал някаква работа на Чаталджа и е видял
как Н. и майка й се разправят на улицата. След това Н. им изпратила снимка, че
ръката й е зачервена – имало някаква разпра и детето се дърпало, защото майка й
не й повярвала. На следващия ден Н. отново писала на Алекс, че трябва да отиде
на рожден ден на едно приятелче – Николай, но е
заключена и майка й не я пуска, а тя много искала да отиде. Н. пишела както на
Алекс, така и на баща си как е заключена, блъскала по вратата, проявявала
недоволство, но никой не й обърнал внимание. Никой не я попитал какво тя иска,
защо се държи по този начин, има ли проблем. Майка й направила забележка да не
вдига шум, след което затворила вратата към коридора да не се чува шума, който
създава. След това Н. няколко пъти писала на баща си да дойде да я вземе, но
той й казал, че няма как да я вземе. След това Н. звъннала на телефона за
Закрила на детето. Дошли и полицаи в дома на майка й, като момичето било
разочаровано, че никой не й обърнал внимание, а вместо това й прочели едно
конско, че трябва да се съобразява с майка си, защото й е майка. Обяснява, че
единственото, което съпругът й прави за дъщеря си, е да и даде подкрепа. Същият
няма подигравателно отношение към майката на детето. Посочва, че молителката е
много избухлива и това кара Н. да се дистанцира от нея. Излага, че винаги е
имало проблем с предаването на детето, защото обикновено не иска да ходи. Има
нервен стомах, напряга се, повръща, притеснена е, обикновено ходи с огромно
нежелание при майка си. Момичето казвало, че майка й й
се подиграва, наричала я „тъпа“, обиждала я пред съседите.
За случката на 07.08.2020 г. свидетелката В.
обяснява следното: заедно със съпруга си завели Н. до дома на майка й, качили
се на етажа, но момичето категорично заявило, че няма да влезе в апартамента.
Майка й оставила отворена вратата на апартамента. У тях имало едно гостенче – Дария. Бащата бил на стълбите и това продължило
известно време, след което майката се обърнала към нея и я помолила да си
тръгне. Н. и съпругът й продължили да й пишат по телефона. Тя се срещната с бившия
си съпруг и приятелят му, за да гледат малката й дъщеря на площадката близо до
блока. Видяла, че един полицай влиза във входа. След няколко минути излязъл
съпругът й и й казал да се прибира вкъщи с детето. Попитала полицая дали те ще
си тръгват, като той й казал, че няма да си тръгне докато не види, че
стълбището не свети. Тя си тръгнала, след което съпругът й й
писал, че Н. е изхвърчала от входа бягайки, майка й след нея. Свидетелят
посочва, че М. постоянно говори с Н., че трябва да прекарва време с майка си,
че той много държи на това. В деня след тази случка съпругът й провел дълъг
разговор с молителката и с нейния партньор, за да се разберат помежду си.
Относно отпуската през м. август 2020 г. обяснява, че същата била планирана по
повод рождения ден на бащата – 11.08.2020 г., като седмица пред това тя и
съпругът й си пуснали отпуската. Имали резервация за Слънчев бряг. Молителката
уведомила ответника за намерението си да вземе за 20 дни детето едва на 08.08.2020 г. Според свидетелката, майката сама дискредитира
качествата си на родител пред дъщеря си, като посочва за уикенд, когато Н. била
при нея и имала домашно по математика. Цял ден били навън и вечерта тя казала
на майка си, че има домашно, при което молителката много се ядосала, попитала я
защо не го е написала при баща си и помолила едно съседче
от същия вход и клас да й даде домашното, за да го препише. След което Н. й
споделила: „Тя ме накара да преписвам, голям пример ми дава“.
Съгласно показанията на свидетеля Г.М.А., мл.
инспектор във Второ РУ при ОДМВР – Варна, един път е ходил на адреса на майката
във връзка с подаден сигнал. Майката и бащата били там. Двамата не могли да се
разберат и извикали полиция. Детето било настрани. По решение на съда детето
трябвало да отиде при майка си, но то се дърпало и не искало да отиде. Полицаят
поговорил с детето. След това всички присъстващи се качили до апартамента.
Детето се дърпало, отивало към баща си, не искало да се качи при майка си.
Обяснил им, че може да помогне дотолкова, че да няма възникнал бой. Те /има
предвид полицаите/ не могат да решат дали детето да се качва или не. Изпълнили
решението на съда, детето се качило при майка си и те си тръгнали.
Съгласно показанията на свидетеля П.Т.Т., полицейски служител във Второ РУ при ОДМВР – гр. Варна,
бил подаден сигнал за ул. „Генерал Паренсов“ № 3 за
някакъв семеен скандал. На място установили съдебното решение, според което
бащата е длъжен да предостави детето на майката по определен режим. На етажа
установили бащата и детето, които стоели на стълбите,
вратата на апартамента била отворена, майката била там. Обяснили им ситуацията,
че бащата е предоставил детето, но то не иска да влезе в жилището при майката.
Отпратили бащата и продължили да разговарят с майката. Оставили детето на
стълбите, за да се разберат двете с майка му и слезли долу. Видели, че
ответникът бил седнал пред блока и стои – попитали го защо не си е тръгнал. В
момента, в който се обадил в районното, за да докладва случая, детето на бегом
излязло от входа, майка му след него бягала и пищяла. Като ги видяла, майката
казала на полицаите, че те умишлено са останали долу и са подстрекавали детето
да избяга. Майката била в паника и обяснила, че се е уплашила, че детето ще
избяга някъде. Разбрали, че детето не искало да остава при майката. Опитали се
да разговарят и с двамата родители, за да успокоят нещата и това продължило
доста време. Майката в един момент дърпаше детето насила да влезе вътре –
тогава те се включили, за да приключи това дърпане. Посочва, че майката не се е
държала агресивно спрямо тях /има предвид полицаите/. Бащата бил седнал до
стената и си играел с телефона Съставили протоколи за предупреждение на всички,
тъй като господинът, който живеел с майката, отвреме-навреме
се държал доста агресивно. Той им заявил, че работи в съда и че може да оправи
нещата, знае законите и че нямало проблеми. На няколко пъти той се насочвал към
бащата, ръкомахал, викал, говорел на висок тон. След като съставили
протоколите, приключили със сигнала и си тръгнали.
При съвкупния анализ на ангажираните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства посредством разпита на горепосочените свидетели, включително и
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /годно доказателство по смисъла на чл. 13,
ал. 3 ЗЗДН/, съдът приема, че в настоящото производство не се установяват
твърденията на молителката за упражнено спрямо нея и спрямо малолетното дете Н.В.
домашно насилие от страна на ответника по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
Да, случилите се ситуации на 10.07.2020 г. и
на 07.08.2020 г. действително не са спорни между страните, но всяка една от тях
ги пресъздава през своята гледна точка. Пречупени през призмата на собствените
им възприятия са и коментираните по-горе свидетелски показания.
На първо място, недоказани останаха
твърденията за предизвикателно и подигравателно поведение на ответника спрямо
молителката. Единствените показания в тази връзка са на съжителстващия с
майката партньор – свидетелят Владимиров. Дори да се приеме, че действително в
проведените между родителите разговори на 10.07.2020 г. бащата е имал негативно
отношение към майката, че е употребил израза „Ревеш като магаре пред
социалните“, то това именно е израз на изразения конфликт между двамата, който
дори не е спорен в производството. За този конфликт говорят и социалните
работници в доклада си и вещото лице К. в заключението си. Конфликтът не може
да бъде някакво абстрактно понятие, а винаги следва да има конкретно изражение.
Ето защо това поведение на бащата към майката е показателно за влошените
отношения между бившите партньори, израз на което е и воденото между тях дело
за родителските права над детето Н.. Действително, припомнянето на минали
ситуации и цитираната реплика към молителката от страна на ответника, направени
в присъствието на детето, съгласно показанията на свидетеля Владимиров, може да
се приеме, че е неприемливо от житейска и морална гледна точка спрямо майката
на неговото дете, но не оправдава уважаването на настоящата молба, доколкото е
недопустимо да се възприеме тезата, че всяка изречена обидна дума или фраза
следва да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на закона.
Следва да се отчете и спецификата, при която е употребен този израз – детето е
отказвало да влезе в дома на майка си, заинатило се е и не е искало да се
отделя от баща си. Израз е и на ескалиралото напрежение между двамата родители
и невъзможността им доброволно да уредят отношенията помежду си във връзка с
родителските права и режима на лични контакти с детето.
Да, бащата е присъствал и на двете описани в
молбата за защита ситуации – на 10.07.2020 г. и на 07.08.2020 г. и е отказал да
си тръгне докато не се увери, че детето е влязло при майка си. Това обаче е
поведение по-скоро на един загрижен родител /да се увери, че всичко е наред, за
да може спокойно да си отиде вкъщи/ и не може да се тълкува като осъществяван
тормоз над майката. По никакъв начин не се установи той да е насърчавал детето
да не остава при молителката. По-скоро е бездействал /не се е намесвал пряко с
конкретни думи и реплики/ и не е насърчавал детето да остане с майка си. Това
му поведение обаче не обуславя намесата на съда в правната му сфера и не налага
вземането на мерки по чл. 5 ЗЗДН, още по-малко на поисканите такива по чл. 5,
ал. 1, т. 3 и 5 ЗЗДН – да се забрани
на ответника да приближава жилището на молителката на по-малко от 100 м, за
максималния предвиден в закона срок, както и да се задължи ответникът да
посещава специализирани програми. Липсата на подкрепа на майката от
негова страна отново е израз на конфликта между двамата. Израз е и на различния
възпитателски подход на родителите – либералният такъв, прилаган от бащата
/детето само да реши какво да прави/ и на по-строгия, който следва майката. За
това говори и самата молителка в дадените от нея обяснения в проведеното на
22.10.2020 г. открито съдебно заседание по делото, в които тя признава, че
проблемите между страните са започнали още през м. декември 2019 г., след което
е потърсила съдействие от ДСП – Варна как да се справят със ситуацията,
доколкото детето всеки обяд решавало дали да дойде при нея или при баща си.
Мнението на ответника било, че детето трябва само да реши при кого иска да
остане и за колко време. В този смисъл и в контекста на настоящото производство
съдът не може да дава оценка кой възпитателски подход е по-добър, доколкото за
всеки родител следва да е ясно, че на всяко дете малко или много следва да му
бъдат поставени някакви граници в определени аспекти. Релевантното в случая е,
че липсата на подкрепа от страна на бащата към майката, не може да бъде
възприето като упражнено домашно насилие нито спрямо нея, нито спрямо детето.
Както посочва и вещото лице К. – конфликтът
между родителите е видим и очеваден за детето, което разполага с достатъчно
умствен потенциал, за да прецени ситуацията и да си направи някакви собствени
изводи. Именно, за да се хареса на баща си, за да получи сигурност от негова
страна, то е избрало да възприеме неговата позиция и е формирало негативно
отношение към майка си, съответно към нейния нов партньор. От изслушването му в
съдебно заседание съдът приема, че то някак си на инат, по детски, изразява
нежеланието си да бъде с майка си. Конкретни причини за това почти не са
посочени – възпроизведени са единствено някакви минали събития от детството на
детето. По-скоро това отношение на момичето към майка му съдът намира, че е
израз на желанието по този начин да подкрепи бащата в спора, който вече
страните са формирали по воденото дело за упражняване на родителските права,
като по този начин „накаже“ майка си за това. Показателно в тази връзка е, че
както Н., така и Алекс /синът на съпругата на г-жа В./, са фокусирани в това
как да се събират доказателства за съда и съответно кое действие как може да се
тълкува. Това е видно от водената между двамата електронна кореспонденция,
представена от молителката. Да, действително не е нормално едно 15-годишно
момче да дава съвети на едно 12-годишно момиче кое е физическо, кое е
психическо насилие, съответно как следва да се провокира майката. Това
обстоятелство е изключително притеснително и на него следва да обърнат внимание
родителите. Очевидно децата също са въвлечени в този продължаващ спор между
молителката и ответника във връзка с посоченото вече гр. д. № 786/2020 г. по
описа на ВРС, Х състав. Ролята на съда обаче тук е не да дава съвети как следва
да се възпитават децата, а да реши дали има извършено домашно насилие от страна
на ответника. Последният не може да бъде държан отговорен за действията на
трето лице – в случая на доведения му син Алекс и в този смисъл спрямо него да
бъдат прилагани мерки за защита.
На следващо място, в социалния доклад се
посочва, че ситуациите, в които е поставено детето Н., предвид отдадеността на родителите в конфликта помежду им, могат да
доведат до развитие на манипулативно поведение на детето по отношение на
същите. Точно такъв съдът намира, че е случаят, който детето е пресъздало на
баща си във връзка с „заключването“ му в апартамента на молителката на 12.07.2020
г. От електронната кореспонденция между двамата се установява, че детето е
казало, че е заключено, че майка му го игнорира. Ответникът, чисто емоционално,
е дал съвет на детето да позвъни на телефона на Закрила на детето, съответно
по-късно е подал сигнал в полицията за „заключено дете“. Ситуацията обаче е
била доста по-различна и коректно описана, най-вече от свидетеля Екатерина
Илиева. Да, действително г-н В. не е поставил под съмнение казаното от дъщеря
му, застанал е на нейна позиция, доколкото в този момент не е бил в апартамента
и последващите му действия отново са израз на
безрезервната му подкрепа на детето. Още повече, че два дни по-рано самата
молителка е потърсила съдействието на полицейските органи, предвид което той е
решил да реагира по идентичен начин. В случая обаче няма осъществен акт на
насилие, а даден съвет как да реагира детето, предвид изложеното от него пред
бащата.
От електронната кореспонденция между бащата и
детето се установява още, че той е предложил на Н. да каже на майка си, че ще
излезе с приятели, за да се видят двамата, доколкото детето му е споделило, че
не иска да стои в дома й, че не й е приятно да е с майка си. Може да се направи
заключение, че става дума именно за датата 11.07.2020 г., когато момичето е
било придружено от майка си и партньора й на една несъществуваща среща. Да,
действително не е редно бащата да се намесва във времето, определено за личен
режим на майката, но действията му отново са манипулирани от детето и от
изразеното от него явно нежелание да прекара следобеда с майка си.
Съдът
приема, че несъмнено липсата на нормален диалог между родителите е в състояние
да се отрази и вече се отразява негативно върху психиката на малолетното дете.
Страните обаче /както бащата, така и майката/ са тези, които следва да
предприемат съответни действия, за да не въвличат момичето в споровете помежду
си. Недопустимо е всяка изречена дума или извършено действие, дори и излизащи
извън рамките на нормалното общуване, да се тълкуват като акт на осъществено
насилие от страна на ответника.
Още
повече, че в производството бе проведено доказване, че майката с поведението си
също носи отговорност за нежеланието на детето да прекарва време с нея. Фокусирана
в спора за родителски права и това кое как ще се тълкува от съда и от
компетентните органи, при срещата на 10.07.2020 г. майката е подканила детето
да слезе от колата с мотива, че ако не го направи баща й може да пострада, тъй
като това ще се счита като нарушение на режима на лични контакти, в който
смисъл са показанията на г-жа В.. Тази тема очевидно е крайно емоционална за
детето, което се е подчинило и след като е застанало на плочките пред блока е
попитало „Нали сега не нарушавам режима?“. Именно невъзможността на майката да
достигне до детето по някакъв друг начин способства то да се дистанцира от нея
все повече и повече. Това е изключително неприятно за един родител и никой не
би желал да е в тази ситуация. Действително, за възстановяване на връзката
майка-дъщеря следва да бъдат положение нужните усилия както от двете, така и от
ответника и от неговото ново семейство. Защото в производството, предвид и
неговия специфичен характер, страните на практика се обвиняваха една друга кой
е виновен за отчуждаването на детето от майката. Както посочва и вещото лице К.
обаче, отговорността за настъпилото родителско отчуждение е и на двамата
родители. И това е така доколкото техните конфликтни отношения и тяхното неразбиране
става достояние на детето.
Действително
майката е по-емоционална и при ясно изразеното нежелание на детето да остава
при нея тя реагира бурно, изпада в паника. Това са нормални човешки реакции,
които обаче детето все още не е в състояние напълно да осъзнае и да разбере.
Това от своя страна също способства за отчуждаването му от майката, включително
опитите на моменти насила да бъде накарано да изпълни режима на лични контакти,
напр. дърпане, за да тръгне с майката /така например има такива данни при
случката на 07.08.2020 г./. Агресивното поведение на моменти и на партньора й,
в който смисъл са показанията на свидетеля Т., които съдът цени въпреки
представената жалба срещу него, също отблъскват допълнително детето.
Недоказани
останаха твърденията на майката, че ответникът умишлено е саботирал режима й на
личен контакт с детето за 20 дни през лятото. На първо място, както самата
молителка посочва в декларацията си по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, е отправила
уведомление за осъществяване на режима до адвоката на ответника на 06.08.2020
г. Съдът приема, че макар и процесуален представител на страната по делото за
упражняване на родителски права /доколкото към този момент настоящото
производство все още не е било образувано/, то адв. Т.
не е лицето, което следва да бъде уведомено кога майката възнамерява да ползва
платения си годишен отпуск и да прекара време с детето си. Не е ясно дали и
кога адв. Т. е получила този е-мейл,
съответно не може да се очаква от нея веднага да уведоми ответника за него. От
друга страна, г-жа В. в показанията си ясно обясни, че отпуската всъщност им е
била планирана, доколкото са имали резервация за Слънчев бряг, като поводът за
това е и рожденият ден на бащата – 11 август.
Не е доказано и
твърдението в декларацията, че на 07.08.2020 г. в периода от 19:00 до 22:00
часа ответникът е прекъснал оптичен кабел за интернет и кабелна телевизия от
външната врата на апартамента на молителката. Единствените показания в тази
връзка са на свидетеля Владимиров, който твърди, че при пристигането на
полицаите ги е уведомил и за прекъснатия кабел на телевизията. В докладната
записка на мл. инс. П.Т. обаче не се съдържа такава
информация. При разпита му в съдебна зала изобщо не му бяха зададени въпроси в
тази връзка. А от коментирания по-горе констативен протокол от 08.08.2020 г. не може да се установи точно момента /датата и
часа/, в който е констатиран проблема в мрежата на абоната.
По изложените съображения съдът приема, че
молбата за налагане на мерки за защита по ЗЗДН е неоснователна, поради което
същата следва да бъде оставена без уважение. В случая не е налице фактическият
състав, необходим за получаване на защита срещу домашното насилие. Отношенията
между страните предстои да бъдат уредени в друго производство, което е
несъвместимо с целите на настоящото.
Предвид изхода на спора и на основание чл.
11, ал. 3 ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса за воденето на делото в
размер на 25 лв., дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Предвид изхода на спора, право на разноски в
производството има ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива в общ размер от 1060 лв., в това число сумата 60 лв. –
депозит свидетели и сумата 1000 лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 25.08.2020 г., които следва да му бъдат присъдени, на основание
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 54443/11.08.2020г., подадена от М.К.Д., ЕГН **********,
действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Н.М.В.,
ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие
срещу М.В.М., ЕГН **********, както следва: да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката и детето; да се забрани на ответника да
приближава жилището на молителката, находящо се в гр.
Варна, бул. „Генерал Паренсов“ № 3, вх. А, ет. 9, ап.
35, на по-малко от 100 м, за максималния предвиден в закона срок; да се задължи
ответникът да посещава специализирани програми и да му бъде наложена глоба в
максимален размер от 1000 лв.
ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата
25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължимата държавна
такса за водене на делото,
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** № 659, сумата 1060 лв. /хиляда и шестдесет лева/, представляваща сторените
в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: