Решение по дело №158/2019 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 29

 

10.04.2019г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               Председател: Хайгухи Бодикян

                                                                  Членове: Пенка Костова

                                                                                            Росица Чиркалева

 

като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) №158 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Образувано е по жалба на С.Д.С. *** срещу Решение №5/08.01.2019г., постановено по НАХД №537 по описа на Районен съд Димитровград за 2018 година, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № …. на ОДМВР – Хасково.

Касаторът счита оспореното решение за неправилно и необосновано. Твърди, че районният съд неправилно възприел фактическата обстановка и превратно ценил голяма част от доказателствата, като мотивите му не съответствали на фактите по случая. Липсвали доказателства, че управлявания от него автомобил бил заснет в нарушение на пътен знак В26, налагащ ограничение на скоростта до 60 км./ч. Сочи, че ответникът не взел отношение и не представил доказателства в подкрепа на твърдението си, изложено в електронния фиш. Не били разпитани и свидетели. Липсвал и снимков материал, на база на който се твърдяло нарушение на закона. Дори да се приемело, че такъв съществувал, то липсвали доказателства за мястото на твърдяното нарушение, както и за това, че на 21.10.2018г. имало поставен знак В26 и автомобилът бил в обсега на действието му. На следващо място сочи, че неправилно районния съд възприел, че отговорността, в настоящия случай, била ангажирана чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Отбелязва, че съгласно чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., за всяко използване на мобилно АТСС задължително се попълвал протокол със снимка на разположението на уреда. Такива обаче липсвали, като не ставало ясно къде било разположено въпросното АТСС, кога било започнало работа, кога приключило работа, разстоянието от знака, ограничаващ скоростта, до устройството и режима на измерване, при който работило. Не ставало ясно дали въобще съществувало АТСС ARCAM-S1 с №11743ba, с който се твърдяло, че имало заснето нарушение. Липсвали доказателства за притежаването от ОДМВР на такова устройство, както и за правото му да го използва. Липсвало и удостоверение за одобрен тип и за премината първоначална и/или последваща проверка от БИМ. Предвид изложеното, касаторът смята, че районния съд постановил решението си в разрез с презумпцията за невинност, без нито едно доказателство за виновността му. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него електронен фиш.

Ответната страна, ОД на МВР - Хасково, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково дава заключение по  чл.217, ал.4 от АПК за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила решението на районния съд.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С оспореното решение Районен съд – Димитровград потвърдил атакувания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №….на ОДМВР - Хасково. За да постанови решението си, районният съд приел, че ЕФ отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. За неправилно възприел възражението, че след като е налице мобилно техническо средство и в съответния служебен автомобил имало лица ЕФ не следвало да се издава, а следвало да се издаде АУАН.  Посочил, че за издаване на ЕФ не е от значение дали АТСС е мобилно или не. След анализ на  § 6, т.65 от ДР на ЗДвП и чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. стигнал до извода, че както към датата, на която е извършено нарушението, така и към днешна дата, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Посочил, че нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС, отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№ 1/2013г., относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства“ преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015г. Конкретизирал, че с изменението на закона и приемането на горепосочената наредба били приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имали право да ги използват, с което на практика била преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно решение №1/26.02.2014г. празнота. Отбелязал, че горното виждане било възприето и от практиката на административни съдилища в България след извършената корекция на нормативни актове. Формирал извод за надлежно установяване на нарушението, като същото приел за извършено от лице, което можело да носи административнонаказателна отговорност за него.

При касационната проверка настоящата съдебна инстанция установи, че проверяваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП, в 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице, я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия  вид и данни за извършена метрологична проверка.

В случая,  изцяло липсва преписката по издаването на потвърдения от районния съд електронен фиш, като съдебният акт е постановен при липса на каквито и да е било доказателства, освен единствено завереното копие на електронния фиш.  Следва да се има предвид, че неизпълнението от наказващия орган на задължението му по чл.189, ал.8 от ЗДвП за окомплектоване на преписката при постъпила жалба срещу издаден електронен фиш не е част от процедурата по издаването на електронния фиш и налагането на съответното административно наказание. При неизпълнение от страна на органите на МВР на това задължение районният съд следва служебно да изиска представянето на изискуемата информация, с оглед изпълнението на задължението по чл.14 и чл.314, ал.1 от НПК за извършване на цялостна служебна проверка на законосъобразността и правилността на електронния фиш. В тази връзка съдът е длъжен да извърши проверка дали е представена преписката по издаването на обжалвания електронен фиш и дали същата е в цялост. В случая от материалите по делото е видно, че съдът дори не е указал на наказващия орган да предостави тази информация. Действително, от една страна тежестта на доказване в административно наказателното производство е на наказващия орган, който не е изпълнил задължението си да представи относимите доказателства по делото. От друга страна, обаче, въззивният съд, пред когото производството се развива по реда на НПК, по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН,  е бил длъжен да прояви задължителната активност по служебно събиране на доказателства и установяване на обективната истина, изпълнявайки горепосочените законови изисквания, както и това по чл.107, ал.2 НПК.

Констатираната от настоящата инстанция липса на доказателства се дължи на процесуалното бездействие на съда да изиска от ОДМВР – Хасково информацията по чл.189, ал.8 от ЗДвП. Районният съд е направил извода си за законосъобразност и правилност на атакувания пред него електронен фиш, без да извърши пълна и обективна проверка на всички релевантни за спорното право факти и обстоятелства.

 Като е достигнал до неподкрепен от доказателства по делото извод, че електронния фиш е законосъобразен, районният съд е постановил решение си при съществено нарушение на процесуални правила - касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Така установеното процесуално нарушение, не може да се отстрани от настоящата инстанция, поради което атакуваното решение следва да се отмени и делото да се върне на друг състав за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото, произнасянето по подадената от С.Д.С. жалба срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №…. на ОДМВР - Хасково, следва да се извърши, след като Районен съд - Димитровград изиска от ОД на МВР - Хасково да окомплектова и изпрати в съда преписката по издаването на обжалвания електронен фиш и след събиране на всички относими за спора доказателства.

 

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №5/08.01.2019г., постановено по НАХД №537 по описа на Районен съд Димитровград за 2018 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Решението е окончателно.

 

 

      Председател:                                              Членове: 1.

 

 

 

                                                                2.