Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр. Варна………………2021
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, Четвърти касационен състав, в
публично заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
Й.
ДИМОВ
при секретаря Веселка Крумова и в
присъствието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 781 по описа на Административен съд гр. Варна
за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена касационна
жалба от Й.Х.А. против
Решение № 21/26.02.21г. по НАХД №377/2020г. на ПРС, ІV състав, с което е
потвърдено наказателно постановление № 3Ж-54/15.09.2020г. на Директор на
ОДБХ-Варна, с което на основание чл.449а, ал.1 ЗВМД му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.137 ал.1
ЗВМД. Касаторът твърди, че решението на ПРС е неправилно, поради
допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в
обжалваното решение липсва дори кратък анализ на събраните доказателства, не
съдържа мотиви как, въз основа на кои доказателства съдът е установил
фактическата обстановка, а съдът само е посочил, че се позовава на всички
събрани доказателства, но не е проверил кой от съставомерните елементи на
деянието с кое доказателство се установява. Твърди, че ПРС не е изложил
собствени мотиви и не е изпълнил задължението си да провери направените в
жалбата възражения, като едни от тях е игнорирал изцяло, а други е обсъдил с
бланкетни мотиви, които могат да бъдат отнесени към всяко НП. Твърди, че ПРС е
пренебрегнал възражението му за допуснати съществени процесуални нарушения в
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, довели
до ограничаване на правото му на защита. Както в АУАН, така и в НП не са
посочени мястото и датата на извършване на нарушението, което е в нарушение на
императиваната разпоредба на чл.42 т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като датата
освен изискване на закона има значение за сроковете за съставяне на АУАН, а
мястото определя териториалната компетентност на актосъставителя и АНО, както и
компетентния съд, на който е подсъдно делото. Твърди и че видно от
представената преписка, на основание чл.131, ал.2, т.1 ЗВМД му е дадено
предписание за регистриране на животновъден обект 9273-0001 по реда на чл.137
ЗВМД със срок на изпълнение – 31.07.20г., като издателят на предписанието и
актосъставителя са едно и също лице и счита, че е недопустимо да бъде прилагана
мярка за констатирано нарушение предписание със срок за изпълнение и едновременно
с това да бъде наказан за същото нарушение. По този начин с издаване на НП е
нарушена целта на закона, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Твърди и че ПРС не е взел предвид и нарушението на чл.52 ЗАНН, вменяващ
изискването за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,
като АНО е издал НП без да провери редовността на акта, включително да установи
дали има извършено деяние, което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 ЗАНН и дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта.
Твърди, че описанието на фактическата обстановка и нарушенията е бланкетно и
прави невъзможно изясняването на релевантните факти, като ПРС не е обсъдил
възражението му, че в АУАН и НП не са посочени обстоятелствата и
съответстващите им правни норми, определящи го като адресат на текста по чл.137
ал.1 ЗВМД, не са посочени критериите, по които е определен обектът като
животновъден, попадащ в приложното поле на посочената законова разпоредба, а не
в изключението- лично стопанство, поради което и изводът на ПРС за доказаност
на деянието е незаконосъобразен и несъответстващ на събраните доказателства. Твърди,
че обжалваното НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при
неизяснена и недоказана фактическа обстановка, като не е посочено и защо АНО е
приел, че наложеното наказание е справедливо и ще постигне целите на закона.
Необсъждането на предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН, както и на чл.8,
т.2 от Директива 2002/14/ЕО, когато обективно са били налице, както е в случая,
съставлява нарушение на закона по смисъла на чл.53 , ал.1 ЗАНН. С оглед
обстоятелствата на извършване на нарушението, липсата на данни за повторност, липсата
на вредни последици, характера на регистрацията, имаща статистическо
предназначение, както и констатираната регистрация на отглежданите животни,
следва да се приеме, че не са засегнати съществено целите на ЗВМД. Моли
решението на ВРС да бъде отменено, както и издаденото НП.
Ответникът
Областна дирекция по безопасност
на храните-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Р., дава становище,
че жалбата е неоснователна и моли решението на ПРС като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на ПРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Счита, че не са
налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството пред ПРС е образувано по
жалба на Й.Х.А. против
наказателно постановление № 3Ж-54/15.09.2020г. на Директор на ОДБХ-Варна, с
което на основание чл.449а, ал.1 ЗВМД му е наложено административно наказание
глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.137 ал.1 ЗВМД. За да се произнесе по спора, районният съд е установил
от фактическа страна, че при извършена проверка на 01.07.2020г. по справка във Вет.ИС на БАБХ е било
установено, че жалбоподателят А. е собственик на животновъден обект с номер
9273-0001, находящ се в с.Бозвелийско, община Провадия и в него имало
регистрирани 103 броя говеда, като обекта не е регистриран по чл.137 ал.1 ЗВМД,
А. не е подал заявление по образец до директора на ОДБХ-Варна за регистрация на
животновъдния си обект по чл.137 ЗВМД. За установеното при проверката било
дадено предписание №1/01.07.20г. със срок на изпълнение 31.07.2020г. На
01.07.20г. св.Костадинов в присъствието на св.Боев съставил АУАН за нарушение
на чл.137 ЗВМД. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 15.07.20г., който отказал
да го подпише, което било удостоверено с подпис на свидетел. В
законоустановения срок не постъпили възражения. Въз основа на съставения АУАН
било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на сроковете по
чл.34 ЗАНН, съдържат всички
реквизити, изискуеми по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. ПРС е приел,
че от събраните по делото доказателства безспорно е установено извършеното
нарушение и нарушителя, като не се и спори, че животните се отглеждат от А., като
в случая не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, а при определяне
на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна
норма и наказанието е определено правилно по вид и в минимален размер.
Касационната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
Районният съд е изяснил фактическата
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
е достигнал до извода, че жалбоподателят е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.137 ал.1 ЗВМД, тъй като не е подал
заявление за регистрация на животновъден обект по реда на чл.137 ал.1 ЗВМД.
Касационната инстанция не може да
установява нови фактически положения, различни от включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, приети за установени от въззивната инстанция,
но осъществява контрол за правилното приложение на материалния и процесуалния
закон.
Настоящата съдебна инстанция споделя
изцяло изводите на въззивния съд, с които е счел, че в случая НП е издадено от
компетентен орган, но намира, че не е съобразил основанието на което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
С обжалваното НП на А. е
наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание
чл.449а ал.1 ЗВМД за нарушение по чл.137 ал.1 ЗВМД за това, че не е подал
заявление за регистрация на животновъдния си обект по реда на чл.137 ЗВМД.
Съгласно чл.137 ал.1
ЗВМД собствениците или ползватели на животновъдни обекти, с изключение на
животновъдните обекти- лични стопанства, подават заявление за регистрация по
образец до директора на съответната ОДБХ, като към него се прилагат описаните в
т.1-4 документи. Съгласно чл.449а ал.1 ЗВМД който отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл.137
животновъден обект, се наказва с глоба от 300лв. до 1000лв., а при повторно
нарушение- от 1000 до 3000лв.
Вмененото с НП нарушение
е за това, че А. не е подал заявление за регистрация по чл.137 ал.1 ЗВМД, т.е.
за бездействие. Санкционната разпоредба чл.449а ал.1 ЗВМД въвежда
самостоятелен състав на административно нарушение, като
предвижда наказание за деяние, осъществено чрез действие, а имено на лице,
което отглежда селскостопански животни в нерегистриран по чл.137 животновъден
обект. Такива факти обаче в НП не се
съдържат.
Административно
наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.
При ангажиране административнонаказателната
отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, последното
следва да е описано с неговите белези, както от субективна, така и от обективна
страна. От обективна страна, административното нарушение се характеризира,
както с предмета на нарушение, така и с формите на изпълнителното деяние на
същото, съгласно разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 на ЗАНН.
Точното и безспорно доказване на обективния признак на административното
нарушение във формата, в която действително се е осъществил в обективната
действителност, е от значение не само за защитата на дееца, който има право да
научи какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с
оглед на спазването на принципа на законност.
Като не е описал законовата
разпоредба, която е нарушена от наказаното лице и не е конкретизирал
извършеното нарушение със съставомерните му елементи АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, което води до отмяна на НП. При издаване на НП АНО не е
установил конкретно извършеното от жалбоподателя деяние, водещо до ангажиране
на административнонаказателната му отговорност, а именно конкретните белези от
обективна и субективна страна на състава по чл.449а ал.1 ЗВМД. Посочените в НП
факти не кореспондират на хипотезата на приложената санкционна разпоредба.
ЗВМД съдържа и обща санкционна
разпоредба- чл.471а, съгласно която за други нарушения на този закон, както и
на актове по прилагането му се налага глоба от 1000 до 3000лв., а при повторно
нарушение – от 3000 до 8000лв. В случая АНО е приложил санкционна разпоредба,
която не кореспондира с установеното нарушение. За установеното нарушение по чл.137
ал.1 ЗВМД законът не е предвидил изрична санкция, на настоящият състав не би
могъл да приложи санкционната разпоредба на чл.471а ЗВМД, тъй като предвижда по
–тежко наказание от наложеното с НП.
В хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
по установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание.
Предвид изложените съображения,
съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на въззивния
съд е неправилно.
Предвид на
това, че не са налице основания за връщане на делото, настоящата инстанция следва да се произнесе
по същество на спора, предвид неправилно прилагане на материалния закон, като
отмени решението на ПРС и вместо него постанови отмяна на НП.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Варна
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 21/26.02.21г. по НАХД №377/2020г. на ПРС, ІV състав, с което е потвърдено
наказателно постановление № 3Ж-54/15.09.2020г. на Директор на ОДБХ-Варна, с
което на основание чл.449а, ал.1 ЗВМД на Й.Х.А. е наложено административно
наказание глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.137 ал.1 ЗВМД и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №
3Ж-54/15.09.2020г. на Директор на ОДБХ-Варна, с което на основание чл.449а,
ал.1 ЗВМД на Й.Х.А. е наложено административно наказание глоба в размер на
300лв. за нарушение на чл.137 ал.1 ЗВМД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.