РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Варна , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Желева Административно
наказателно дело № 20213110201884 по описа за 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На първи юни Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1882 по описа на съда за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на БЛ.
1
Ж. Ж., ЕГН: **********
живущ в гр.Бяла, област Варна, ул.“Брегова“ № 8 против Наказателно
постановление № 442а-41/14.04.2021г на Началника на Четвърто РУ при ОД на
МВР-Варна, с което за нарушение на чл. 54, ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 178, ал.1 от същия
закон.
С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление, като се сочи,
че то е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати
съществени нарушения на административно процесуалните правила–доколкото в обст.
част на АУАН липсвали точни данни за извършеното нарушение - дата и място.
Процесуални нарушения били допуснати и при издаване на НП. Алтернативно се сочи
нарушение на материалния закон като се визира нормата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли НП да бъде отменено
на посочените в жалбата аргументи. Сочи и други аргументи. Претендира за
присъждане на разноски посочени в представения да делото договор за правна помощ.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за
законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.03.2021 год. срещу въззивника бил съставен АУАН бл.№ 108540, в който
е посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 54, ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като през
февруари 2021г. е придобил пневматична пушка GAMO м.R0ADESTER-IGT, к.5,5 мм
№ 04-1С-042165-19, и не е уведомил за това в 14-дневен срок началника на РУ по
местоживеене.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, която го подписал без
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
На 14.04.2021 год. въз основа на съставения акт, административно наказващия
орган е издал НП № 442а-41, като е възприел изцяло констатациите описани в него.
2
Приел, че възз. на 09.02.2021г. е придобил пушка GAMO м.R0ADESTER-IGT, к.5,5 мм
№ 04-1С-042165-19, и не е уведомил за това в 14-дневен срок началника на РУ по
местоживеене. Приел е че въззивникът е нарушила разпоредбата на чл. 54, ал.1 от
ЗОБВВПИ и на основание чл. 178, ал.1, от същия закон му е наложил административно
наказание глоба в размер на 500 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени
поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел Т.П., като непротиворечиви на останалите приобщени по делото
доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и
пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на
Четвърто РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-595/26.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, издадена на осн.чл.215, ал.2 от ЗОБВВПИ. АУАН
също е съставен от компетентен орган – полицейски орган в Служба „КОС“ при
Четвърто РУ -ОД на МВР-Варна оправомощен съгласно чл.215, ал.1 от ЗОБВВПИ.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, чието ЕГН не е
посочено в акта, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко на
правото на защита на наказания правен субект. Той е съставен в присъствието на
посочения за нарушител, предявен и връчен, като срещу него последният се е
защитавал.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
3
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати редица и то
съществени нарушения на процесуалните правила, които неизбежно водят до
незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяна на НП.
В АУАН, така и в НП липсват обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението за което въззивникът е привлечена към адм. наказателна
отговорност с акта, съответно е наказан с НП.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа пълно,
точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават.
В тази връзка нито в АУАН, нито в НП е посочена дата на извършване на
нарушението. В АУАН е посочено, че през м.февруари възз. е придобил пушка, както и
че в 14-дневен срок не е уведомил за това началника на РУ по местоживеене. В НП пък
е посочено, че пушката е придобита на 09.02.2021г. /факти които не са предявени с
АУАН/, като е конкретизирано, че нарушението е установено на 01.03.2021г. без
отново да е посочена дата на нарушението. Кога според актосъставителя и АНО е
извършено нарушението, което видно от съдържането на АУАН и НП е прието, че е
извършено чрез бездействие, може само да се гадае и предполага. В акта и НП
фигурира единствено дата и мястото на установяване на нарушението, но дата на
извършване на същото не е посочена. В двата акта липсват още място на извършване
на нарушението, обстоятелствата при което то е било извършено. Горното съставлява
съществено нарушение на процес. правила и е достатъчно основание за отмяна на НП
на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Датата и мястото на извършване на нарушението са основни
елементи от обективната съставомерност на всяко нарушение и тяхното непосочване
всякога съставлява съществено нарушение на процес. правила. По отношение на тези
факти волята на АНО следва да е ясна и недвусмислена, а не да се предполага или да се
извежда по тълкувателен път, защото защитата се осъществява срещу фактите, а не
срещу правната им квалификация. Непосочването и на пълното наименование на
4
нормативния акт, чиито законови норми са нарушени, доколкото от посочената в
АУАН и НП абревиатура ЗОБВВПИ действително не става ясно кой нормативен акт е
нарушен също пряко засяга правото на защита на наказания субект.Тук следва да се
посочи, че непосочването на часа на установяване на нарушението не е сред
обстоятелствата , които могат да опорочат АУАН относно неговото издаване, като в
този аспект възраженията в жалбата не се споделят от настоящия съд.
На следващо място възз. е наказан за нарушение на чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ която
абревиатура съответства на Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, съгласно който български граждани, граждани на други
държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на
трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България,
физически лица, които са граждани на трета държава, физически и юридически лица,
регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със закон
или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани
по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са длъжни в 14-дневен срок
след придобиване на предупредително и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с
кинетична енергия над 24 джаула да уведомят писмено или по електронен път
началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по
постоянния адрес на физическото лице. От така посочената като нарушена норма е
видно, че за да възникне задължението за уведомяване е необходимо придобиването на
предупредително и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия
над 24 джаула. В случая от посоченото НП –пушка GAMO м.R0ADESTER-IGT, к.5,5
мм № 04-1С-042165-19 е напълно неясно към кой клас оръжие се числи тя- дали към
сигналните или пък към пневматичните с кинетична енергия над 24 джаула.
Действително в АУАН е посочено, че пушката е пневматична, но пък липсва
отбелязване дали кинетичната й енергия е над 24 джаула. Тоест от посоченото
описание в АУАН и НП не става ясно какъв е видът на процесното оръжие и дали
изобщо същото подлежи на уведомителен режим. Дали придобитата пневматична
пушка притежава кинетична енергия над 24 джаула не е видно и от материалите по
АНП. Ето защо НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон доколкото
каквито и да било доказателства в подкрепа на така повдигнатото обвинение липсват.
За прецизност следва да се посочи, че задължението за уведомяване на началника на
РУ на МВР, съобразно нормата на закона е по постоянен адрес на физическото лице, а
не по местоживеене както е посочено в АУАН и НП. Както е известно местоживеенето
е по-широко понятие от постоянен адрес, тъй като то включва мястото на фактическо
местопребиваване на лицето, което място може да бъде различно от постоянния адрес
на лицето. От отразеното в НП – живущ на адрес в гр.Бяла, не става ясно дали това е
постоянният адрес на лицето или е адресът му на пребиваване, което пък пряко е с
5
вързано с местоизпълнението на задължението относно уведомяване на съответния
началник на РУ.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които
същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата и място на
извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП,
същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по
ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че
ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено
нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма, да прецени спазени ли са останалите давностните срокове по
смисъла на чл.34 от ЗАНН, а непосочването на мястото на извършване на нарушението
в АУАН ограничава и възможността съдът да прецени, дали същият е издаден от
компетентен орган. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо
нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е
обвинено, и съставлява абсолютно основание за отмяна на НП.
Тук следва да се посочи, че съдебната практика по отношение на тези задължителни
реквизити, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването им
представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези , които водят
до безусловна отмяна на НП. В този смисъл са Решение по КАНД № 2946/ 2014 г. на
АДмС-Варна, Решение по КАНД № 370/2017 г. на АДмС-Варна, Решение по КАНД№
1915/2017г. на АДмС-Варна и много други.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон.
Поради горното и съдът намира, че не следва да излага аргументи във връзка с
наведените доводи в жалбата за неправилно приложение на материалния закон относно
приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
6
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
От процесуален представител на възз.в съдебно заседание е поискано присъждане
на сторените по делото разноски, като са ангажирани и доказателства за заплатено на
27.04.2021г. адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.Искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна
на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към
чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л. 12- гръб от СД договор за правна защита и съдействие от 27.04.2021 г. и
приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат
Христов оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП, по
настоящото АНД. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 350 лева и е
заплатено в брой на 27.04.2021 г., видно от отбелязването в договора т. е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от
ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер е направено от
процесуалния представител на ОД на МВР-Варна. Минималните размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в
актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното
плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
7
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419
от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000
лв. - е 300 лв. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 300 лв. В случая е договорено възнаграждение в размер на 350 лева, което
е малко над минималния размер, установен в Наредбата и принципно може да се
определи като прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на
случая. При преценка на този въпрос, съдът съобрази обстоятелството, че по делото е
разпитан един единствен свидетел, като съдебното заседание е продължило в рамките
на 14 минути, при отсъствие на насрещна страна т.е. делото не се отличава с
фактическа сложност. Поставеният за решаване пред ВРС казус е лишен и от правна
сложност, тъй като се касае за наложена една санкция по ЗОБВВПИ. Ето защо съдът
намира, че именно разноски в минимален размер посочен в нормата на Наредбата - 300
лева следва да бъде присъден в полза на въззивника предвид действителната
фактическа и правна сложност на случая. Поради това и ОД на МВР-Варна следва да
заплати на възз. БЛ. Ж. Ж. разноски по делото в размер на 300 /триста / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 442а-41/14.04.2021г на Началника на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на БЛ. Ж. Ж., ЕГН **********, живущ
в гр.Бяла, област Варна,ул.“Брегова“ № 8 за нарушение на чл. 54, ал.1 от
Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева
на основание чл. 178, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на БЛ. Ж. Ж., ЕГН **********, живущ
в гр.Бяла, област Варна, ул.“Брегова“ № 8 сума в размер на 300 /триста / лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД
№1884/2021г. по описа на ВРС.
8
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9