Определение по дело №2939/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 100
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Сияна Генадиева Генадиева
Дело: 20193110202939
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

№ 100/ 22.01.2020 г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                   

 

ТРИНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЯНА ГЕНАДИЕВА

                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: К.Р.

 

З.Г.

 

Секретар: ЦВЕТАНКА КЪНЕВА

Прокурор: ЗДРАВКА ЗАДГОРСКА

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

 

НОХД № 2939 по описа за 2019 година по описа на 27 наказателен състав, разглеждано от 13 наказателен  състав

 

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

 

ПОДСЪДИМИЯТ З.Ж.С., редовно призован, явява се лично и с адв. Г. при ВАК, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.

ПОДСЪДИМИЯТ Н.Г.П., редовно призован, явява се лично и с адв. Ж. Г. при ВАК, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.

         ПОСТРАДАЛИЯТ О.К.М., редовно призована, не се явява, не се представлява от адв..

Пострадал Д.Ж.Д., редовно призована, не се явява явява. 

Пострадал С.М.М., редовно призован, не се явява.

Пострадал В.Р.П., редовно призован, не се явява. 

Пострадал Н.М.Г., редовно призован, не се явява.

Пострадал А.Б.Д., редовно призован, явява се лично. 

Адв. Д. не се явява.

 

 

            СЪДЪТ докладва постъпили по делото справка за съдимост с рег.№ 37777 от 26.08.2019 г. от БС-Варна по отношение на З.Ж.С., както и справка за съдимост с рег.№ 1727/09.072019г. на РС-Сливен по отношение на Н.Г.П..

            ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател. Считам, че не са налице пречки от процесуален характер по хода на делото и моля да дадете ход на разпоредителното заседание.

 

            ПОСТРАДАЛИЯТ Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

            АДВ. Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

            ПОДС. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание

ПОДС. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание

 

            СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки даване ход на разпоредителното  заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

 

СЪДЪТ снема самоличността на подсъдимите и пострадалите

ПОДС. З.Ж.С. роден на *** ***, българин, български гражданин, средно специално образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.

ПОДС. Н.Г.П. – роден на *** г. в гр. Сливен, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Пострадал А.Б.Д.: ЕГН **********, българин, български гражданин, работи, с висше образование, женен, неосъждан, без родство с подсъдимите. Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК. Обещава да говори истината.

 

            На осн. чл.272 ал.4 Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че са връчени на подс. П. е връчено на 10.07.2019г., а на подс. С. на 20.07.2019г. /посочва се и датата на връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия съгл. изискването на чл.311 ал.1 т.2 от НПК/

 

СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

 

            ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

ПОСТРАДАЛИЯТ Д.: Нямам искания за отводи.

            АДВ. Г.: Нямаме искания за отводи.

            ПОДС. С.: Нямам искания за отводи.

            АДВ. Г.: Нямаме искания за отводи.

            ПОДС. П.: Нямам искания за отводи.

 

СЪДЪТ разяснява на пострадалите свидетели, възможността да предявят граждански иск срещу подсъдимите и да се конституират в качеството си на граждански ищци и частни обвинители в процеса.

 

СЪДЪТ докладва постъпила молба от пострадалата О.К.М., чрез адв.Д. срещу подсъдимите по делото с искане да бъде конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото.

 

Пострадалият Д.: Не желая да предявявам граждански иск в процеса. Не желая да се конституирам и като частен обвинител.

 

            ПРОКУРОРЪТ: Не съм запозната с молбата, но не се противопоставям. Да бъде приета и приобщена за разглеждане към наказателното производство. Считам, че няма да затрудни разкриването на обективната истина и моля да допуснете за разглеждане гражданските искове в това производство.

 

            АДВ. Г.: Своевременно е предявен иска. Предоставям на съда.

            ПОДС. С.: Предоставяме на съда.

            АДВ. Г.: Своевременно е предявен иска, допустим, да се приеме.

ПОДС. П.: Предоставяме на съда.

 

            Съдът изслушва становищата на прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на настоящия състав и не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. По отношение на т.3 не са допуснати нарушения в хода на ДП, които да доведат до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите. По отношение на т.4 в зависимост от това защитата и подсъдимите по кой ред смятат да продължат от тук нататък дали по особените ще вземем становище ,дотолкова доколкото закона ни позволява. По отношение на т.6 считам, че нито една от предвидените хипотези не са налице. По отношение на мярката за неотклонение тя на този етап няма такава. По отношение на подсъдимите, но с оглед на процесуалното им поведение считам, че не са налице основанията предвидени в НПК за налагане на каквато и да е било процесуална мярка, дотолкова  същите се явяват на призовките за разглеждане на наказателното производство. По отношение на искания за събиране на доказателства на този етап не искаме и не сочим и в зависимост от изказването и становището по отношение на т.4 и т.8 ще се произнесем.

 

АДВ. Г.: Считам, че делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство, макар че са допуснати доста нарушения на ДП същите са неотстраними, поради което. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила по коя точка моят доверетиел тъй като ние категорично заяввяаме че не признаваме така възззведеното обвинение то е недоказано.

По отношение на т.5 не са налице хипотезите, няма основания да им бъдат мерките за процесуална принуда и на този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства и моля да насрочите делото за открито съдебно заседание. По отношение на свидетелите не държим да се разпитват всички свидетели но по отношение на свидетелите Ж* и осъденото вече лице което е призовано като свидетел днес в с.з. * ние процесуално държим да вървим по общия ред.

 

ПОДС. С.: Г-жо Председател, поддържам становището на защитника си по всички точки на разпоредителното заседание.

 

АДВ. Г.: Считам, че делото е подсъдно на настоящия съдебен състав. За разлика от колегите аз считам, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство. По т.3 защитата счита, че с оглед допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила на ДП, които въпреки, че са отстраними е нарушено правото на защитата от страна на подс. П. поради, което правим искане по т.2 за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на Районна прокуратура за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, доколкото същото зависи от изявлението на подсъдимите. Не са налице основанията за разглеждане на делото при закрити врати и привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно следствени действия по делегация. Не са налице основания за изменение на мерките за процесуална принуда и нямаме искания за събиране на нови доказателства, с оглед искането, което сме направили по т.2 и т.3. По т.8 ако не бъде уважено искането на защитата аз ще Ви помоля делото да бъде насрочено по общия ред.

 

ПОДС. П.: Г-жо Председател, поддържам становището на защитника си по всички точки на разпоредителното заседание.

 

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и материалите по делото намира следното:

 

Делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу подс. З.Ж.С. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.26 ал.1 от и срещу подс. Н. Георгив П. за престъпление по чл.215 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.

 

Делото е подсъдно на РС-Варна.

Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Съдът счита, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на гарантираното от НПК право на защита на обвиняемите.

 

Съгласно трайната съдебна практика /ТР № 2/2002 на ВКС/ с обвинението следва да се конкретизира престъпното деяние като се посочи, както времето и мястото на извършване, така и неговите фактически обективни и субективни признаци.

 

С обвинителният акт прокурорът следва да развие в пълнота своята обвинителна теза, т.е. да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на предмета на доказване и осъществяване на правото на защита. Липсата на посочване на всички факти, които обуславят съставомерността на деянието в обстоятелствената част на обвинителния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

 

С решение от 10.12.2015г. по ВНОХД № 1376/2014г. по описа на ОС- Варна съда е прекратил производството по делото и го е върнал на прокурора, като е дал задължителни указания по спазване на закона.

 

ОС-Варна изрично е указал следното …..“първата и въззивната инстанция, а и предходната въззивна инстанция са събрали писмени и гласни доказателства, които изцяло променят описаната от обвинението фактическа обстановка. Посочил е, че е оставал неизяснен и въпроса: какви са отношенията между подс. З. С. и свид. П.С., какви части от л.а. са вземани от колите – между отнемането им от собствениците от евентуалния крадец до предаването на П. С* и оттам на свид. В.Я*, Т.Х* и свид.Ж*, респективно до предаването им в автоморгата на подс. Н.П..

 

            Посоченият въпрос и неговото изясняване касаят не само извършването на кражбите, но и разкомплектоването на автомобилите от отделни лица до постъпването им при подс.жалбоподателят Н.П. и имат значение при преценката не само на въпросите с наказателната отговорност от на същия обективна и субективна страна, а и на размерите на гражданските искове на пострадалите лица……“

 

Тъй като пред въззивният съд са били установени нови фактически положения, въззивната инстанция на основание чл.334 т.1 от НПК, вр.чл.348 ал.3 т.1 от НПК, ОС - Варна е отменила първоинстанционната присъда по отношение на двамата подсъдими и е върнала делото на прокурора за ново разследване и внасяне на нов обвинителен акт.

 

След връщане на делото във фазата на досъдебното производство, прокурорът е провел допълнително разследване в хода, на което единствено е била назначена нова АТЕ /макар, такава да е била назначена и от ВОС/ и е било извършено ново привличане на обвиняемите лица.

 

Независимо от дадените от ОС - Варна указания други процесуално следствени действия не са били извършени. При изготвяне на обвинителния акт прокурора е направил минимални промени, като единствено е изключил един автомобил от диспозитива на обвинението по отношение обв. П. и е променил стойностите на нанесените вреди причинени на всеки един от пострадалите свидетелите. По отношение на изключеното деяние от диспозитива на обвинението възведено спрямо обв. П., прокурорът не се е произнесъл по никакъв начин. Липсва постановление за частично прекратяване на наказателното производство, а такова е изискуемо след като се изключва от обвинението цяло деяние. Освен това ОА не е съобразен с това ново обвинение и е посочено в него, че по отношение автомобила собственост на свид. М. деянието на подс. П. и Стойчев е останало недовършено по независими от волята им причини. С оглед на това не може да се установи действителната воля на прокурора по отношение на този автомобил, дали той все още е част от изпълнителното деяние осъществено от под.П., или самото деяние е останало недовършено по независещи от волята му причини т.е. налице е опит към деяние по чл. 215 от НК.

 

В новия ОА са направени дребни корекции, включващи стойностите на инкриминираните вещи и посочване изискванията на Наредба за събирането, транспортирането и третирането на ИУМПС. В тази посока съдът констатира, че внесения в съда в обвинителен акт, по които е образувано настоящото дело, съдържа съществени непълноти, доколкото в обстоятелствената част липсва описание на т.нар. фактическа страна на обвинението – съвкупността от обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление.

Съгласно трайната съдебна практика, обвинителният акт следва да съдържа съвкупността от обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление – т.нар. фактическа страна на обвинението. В случая е налице противоречие между приетата и отразена в обвинителния акт фактическа обстановка и посочените съставомерни признаци на престъплението. Съгласно трайната съдебна практика /ТР № 2/2002 на ВКС/ с обвинението следва да се конкретизира престъпното деяние като се посочи както времето и мястото на извършване, така и неговите фактически обективни и субективни признаци.

 

Липсват правни изводи въз основа на доказателствата, относно фактите кога, къде как и какво е направил подсъдимият П.. Съдържанието на обстоятелствената част е сведено единствено до посочване и описване на доказателствата и доказателствените средства, но липсва описание на извършените действия на подсъдимия, с които е осъществил изпълнителното деяние по чл.215 от НК.

 

Предвид изложеното, съдът счита, че визираният обвинителен акт не е годен да осъществи наказателно-процесуалната си роля, поради липса на изискуемото според закона съдържание, което е съществено процесуално нарушение, доколкото ограничава правото на защита на подсъдимите.

 

Недостатъкът в случая е от такова естество, че поправянето му е възможно единствено след връщане на делото на прокурора и въз основа на този ОА съдът  не би могъл да постави съдебно решение.

 

Изрично в Решението на ВОС по ВНОХД 1376/2014г.  е посочено, ….“че няма пречки след извършване на необходимите действия от прокурора по установяване на точния предмет на делото и лицата, извършили конкретните престъпления и разплащанията между тях, както и отстраняване на допуснатите твърдени от защитата процесуални нарушения, да се формулират нови обвинения или да се даде ясен отговор, относно обективната и субективна страна на възведените обвинения, като се направи и изменение в кръга на лицата, обективната и субективната страна на деянията за всеки от тях и в стойностите  на отнетите автомобили,  съобразно установените нови обстоятелства по делото…“, това обаче не е сторено при изготвяне на настоящия ОА. Макар към настоящия момент закона да не е предвидил това действие на прокурора касаещо неизпълнение указанията на ОС-Варна да е основание за връщане на делото, то посочените до настоящия момент такива са достатъчно основание за констатиране на нарушения на правата, както на пострадалите така и на обв. Лица.

 

Нещо повече по отношение на едно от деянията, за които е обвинен подс.П. прокурорът не се е произнесъл по никакъв начин, след като е изключил едно от обвиненията, но от друга страна то е част от описаните в обстоятелствената част на ОА деяния осъществени от подс. лице.

 

Липсата на каквато и да е констатация, относно действията на подсъдимия, съответно описание на фактическите обстоятелства, в които се е изразило изпълнителното деяние, начинът и времето на осъществяването, като обективни елемент на престъплението илюстрира съществената непълнота на обвинителния акт, която го прави негоден да изпълни процесуалната си роля. В тази връзка посоченият порок ограничава правото на защита на съответния обвиняем.

 

Така изброените допуснати съществени процесуални нарушения са отстраними, но това не може да бъде сторено в съдебната фаза на процеса, поради което намира, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на РП – Варна за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Предвид гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Делото е подсъдно на Районен съдВарна.

Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

На досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на подсъдимите и правата на пострадалите, поради което и съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на РП – гр. Варна.

 

Доколкото са констатирани съществени нарушения на процесуалните права, съдът намира, че не следва да се произнася по останалите точки, визирани в разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК, като счита, че не следва да се произнася и по депозираната молба за предявяване на граждански иск, докладвана в съдебното производство, доколкото са налице основания за прекратяване на същото.

 

СЪДЪТ, предвид гореизложеното и на основание чл.249 ал.2, вр. чл.248 ал.5 т.1, вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК,

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2939/2019 г. на РС – Варна, по описа на 27 наказателен състав, разглеждано от 13 наказателен състав.

 

ВРЪЩА делото на РП – гр. Варна за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на съдебното производство подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от днес, пред състав на Окръжен съд – гр. Варна, по реда на глава 22 от НПК.

            ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.52 часа.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

1.

 

2.

                                              

СЕКРЕТАР: