Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 69 17.04.2019
година град
Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ТЪРГОВИЩЕ тринадесети състав
На деветнадесети
март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ДРАГАНОВ
Секретар Янита Тончева
като разгледа докладваното от председателя
НАХД № 73 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и слeдващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.М.Г. *** против
Наказателно постановление № 128 от 05.02.2018 г., издадено от Кмет на Община Т.,
с което на основание чл. 232, ал. 5, т. 2 от ЗУТ са му наложени шест
административни наказания – глоби в
размер на по 1000.00 лева, или общо 6000 лева.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е издадено при нарушения
на материалния закон и административно производствените правила, поради което
моли съда да го отмени като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от редовно упълномощен адв. Ц.И..
Ответника по жалбата се
представлява по делото от ст. ю. к. Л. Ж. , който счита НП за законосъобразно и
обосновано, а жалбата за неоснователна и като такава моли съда да я остави без
уважение.
Съдът, след запознаване с
преписката, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
Жалбоподателят Г.М.Г. е управител
на „А. М. **“ ЕООД, дружество собственик на ПИ № 73626.508.462 в гр. Т.. На
24.07.2017 г. същият подал до Община Т. Заявление за издаване на разрешение за
резитба и премахване на „избуяла растителност, храсти и дървета“ в имот рег. № 73626.508.462
в гр. Търговище, собственост на „А. М. **“ ЕООД. С писмо изх. №
94-00-1857/09.08.2017 г. на кмета на общината е отговорено
на заявителя, че искането му може да бъде одобрено едва след одобряване на
инвестиционен проект и при доказана невъзможност за запазването на
растителността в имота. В началото на м. септември в Община Т. получили сигнал,
че в имота се извършва сеч на дървета. Служители в Дирекция „Устройство на
територията“ при Община Т., свидетелите Д.С., И.Д. и И.И.,
посетили на място имота и установили, че действително са изсечени шест броя декоративни
дървета. Предвид на това в присъствието на жалбоподателя бил съставен АУАН № 157/05.09.2017
г. от Д.С., ст. експерт в Дирекция „Устройство на територията“ при Община Т., с
който е констатирано, че в периода от края на м. август до началото на м. септември
2017 г. Г.М.Г., управител на „А. М. **“ ЕООД, е разпоредил отсичане на 6 броя декоративни
иглолистни дървета от вида ела и смърч в ПИ № 73626.508.462 в гр. Т., собственост
на „А. М. **“ ЕООД, без писмено разрешение, издадено от Кмета на Община Т..
Като нарушена законова разпоредба в акта е посочен чл. 63, ал. 2 от Закона за
устройство на територията. Aктът е подписан от актосъставителя, двама свидетели и жалбоподателят, който в законоустановения срок е подал писмено възражение, че е подал заявление за издаване
на разрешение за разчистване на дървета, но не е получил отговор на молбата си
от общината. Приемайки възражението за неоснователно, въз основа на
съставения акт Кмет на Община Т. е издал обжалваното Наказателно
постановление № 128 от 05.02.2018 г., с което на Г.М.Г. на основание чл. 232,
ал. 5, т. 2 от ЗУТ са наложени шест административни наказания – глоби в размер на по 1000.00 лева, или общо
6000 лева.
Така установената фактическа обстановка
съдът прие за доказана от показанията на свидетелите и приложените към делото
писмени доказателства.
При така установеното съдът прави
следните правни изводи:
При служебна проверка за
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е издадено, и съобразно
релевираните от защитата възражения, съдът не
констатира наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи
предпоставки за отмяната му. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 6 от Закона за
устройство на територията Наказателните постановления
се издават от кмета на общината - в случаите по чл. 232, ал. 5, т. 1, 2, 3, 4 и
6 и ал. 6 и по чл. 233 - когато актовете за установяване на нарушенията са
съставени от служителите по чл. 238, ал. 2, т. 1, както и в случаите по чл.
237, ал. 2. Следователно АУАН е издаден от упълномощено за това лице при
спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от
закона реквизити. Наказателното постановление е издадено в съответствие с
административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната
материална компетентност за това. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, които той е упражнил с подаването на жалба
до въззивната инстанция.
Обжалваното НП е законосъобразно
и от материалноправна страна. Правилно административно
наказващия орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Г.Г., приемайки, че
последният е осъществил съставът на административното нарушение по чл. 232, ал.
5, т. 2 от ЗУТ.
В конкретния случай за съда е
безспорно, че именно жалбоподателят е разпоредил да бъдат отсечени 6 броя
декоративни иглолистни дървета без да има следващото се по закон предварително
писмено разрешение на кмета на общината. Жалбоподателят е управител на
дружеството собственик на имота, от който са изсечени дърветата, именно той е
подал Заявление за издаване на разрешение за резитба в имота, като във
писменото си възражение срещу акта изрично не оспорва обстоятелството, че той е
разпоредил отсичането на дърветата, а напротив, опитал се е да обоснове
необходимостта от тези действия. Едва в съдебно заседание неговия пълномощник
оспорва това обстоятелство като недоказано по несъмнен начин. Това процесуално
поведение съдът счита изцяло за защитна версия, неподкрепена с каквито и да
било доказателства. Ако жалбоподателят не е бил разпоредил отсичането на
дърветата, той веднага би възразил срещу съставения му акт или още преди това би
подал сигнал до полицията или до общината за неправомерни действия на трети
лица в собствения на дружеството имот.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.
3 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и
декоративна растителност, "декоративна растителност" по смисъла на
тази наредба е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти,
цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и
площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически
лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички декоративни видове
широколистни и иглолистни дървета и храсти". По делото е безспорно, че отсечените
6 броя иглолистни дървета от вида ела и смърч са били дълготрайната декоративна
растителност по смисъла на тази наредба. Посочената като нарушена разпоредба на
чл. 63, ал. 2 от ЗУТ гласи - Дълготрайни декоративни дървета и дървета с
историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение
след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна
експертиза за състоянието на дървото. Безспорно се установи по делото, че към
датата на установяването на нарушението жалбоподателят не е имал следващото се
по закон писмено разрешение за отсичане. Ако жалбоподателят е бил
неудовлетворен от развилата се по Заявлението му за издаване на разрешение за
резитба административна процедура и е считал, че компетентният орган неправилно
не е издал разрешение, то същият е разполагал с правно регламентираната
възможност да обжалва актовете (действията или бездействията) на кмета на
общината пред Административния съд, но не и "да реши проблема си",
като е отсякъл дърветата без писмено разрешение.
При това следва да се приеме, че
от обективна страна действително е осъществен състава на административно
нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 2 от Закона за устройство на територията.
Вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено
виновно, при пряк умисъл. На жалбоподателят му е било известено, че преди да разпореди
отсичане на дърветата е следвало да получи писменото разрешение на компетентния
орган, поради което и същият е бил подал заявлението си до кмета на общината. С
отговора си на неговото заявление изрично му са били разяснени условията, при
които ще му бъде разрешено отсичането на растителността и дърветата. Следователно жалбоподателят е съзнавал и противоправния характер на деянието си, като от волева
страна е целял настъпването на общественоопасните
последици - отсичането на декоративните дървета без съгласието на компетентния
орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 232,
ал. 5, т. 2 от Закона за устройство на територията, наказва се с глоба от 1000
до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което
отсече или изкорени, разпореди или допусне да се отсече или изкорени
дълготрайно декоративно дърво или дърво с историческо значение без
предварително писмено разрешение на компетентните органи. Следователно законът
третира отсичането на всяко дълготрайно декоративно дърво като отделно
нарушение, подлежащо на отделно наказание. В случая по разпореждане на
жалбоподателя са отсечени шест броя дървета, като за всяко от тях, както предвижда
цитираната санкционна разпоредба, му е наложено наказание в минималния размер
от 1000 лева. Затова и съдът счита за неоснователно възражението в жалбата, че
е наложено наказание над предвидения максимален размер от 5000 лева. Това е
изрично отбелязано както в обстоятелствената част на НП, така и в диспозитива – „за всяко отсечено дървоотделно
в размер на 1000 лева, или общо за всички в размер на 6000 лв.
Поради което и съдът счита Наказателното
постановление за законосъобразно, правилно и обосновано и в санкционната му
част. Ето защо същото следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно Постановление № 128 от 05.02.2018 г., издадено от Кмет на Община Т.,
с което на Г.М.Г. ***, ЕГН **********, са наложени шест административни
наказания – глоби в размер на по 1000.00
лева, или общо 6000 лева, на основание чл.
232, ал. 5, т. 2 от Закона за
устройство на територията, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :