Р Е Ш Е Н И Е
№261597
08.12.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря
Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11076/2018 г. по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на
„Първа инвестиционна банка„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Драган Цанков № 37 , депозирана против С.И.А. , ЕГН **********,***
, с предявени искове с правно основание в чл. 422 от ГПК въввръзка с чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите, чл. 79 и 86 от същия закон.
Ищецът - банка черпи права от договор за банков кредит.
Между страните имало сключен договор № *********************г., по силата на който банката предоставила на ответника банков кредит в размер на 15 500 лв., с цел - погасяване на вече съществуващи задължения. Уговорено било заетата сума да бъде върната с годишна лихва, изчисляема като базов лихвен процент, увеличен с договорна надбавка от 8.4093 % .Към датата на сключване, базовия лихвен процент бил 8.5407 %, което води до общ размер на кредиторовото възнаграждание от 16.95 % , изчислено върху неплатената сума на годишна база. При просрочие банката начислявала в тежест на длъжника и обезщетение за забава, изчислено като сума на договорената лихва и още една добавка – в размер на законната лихва. Кредитът бил усвоен изцяло от А. на 21.08.2009 год. по негова сметка, след което от страна на последния са постъпили суми за частично погасяване на главницата и лихвата; считано от 05.11.2009 год., А. изпаднал в просрочие, като забавил плащанията на общо 82 погасителни вноски, чиито падеж изтекъл.
На 05.08.2016 год. изтекъл срока на договора за кредит.
Поради продължаващото неизпълнение банката се
снабдила със заповед на незабавно изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело № 1594 по описа на
ПдРС за 2017 година. Против така издадената заповед ответникът възразил в срока
по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да
установи съществуването на вземането на банката срещу А. в следните размери:
15193.45 лв. просрочена неплатена главница; 11055.94 лв. просрочена договорна
лихва за периода от 05.11.2009 год. 05.08.2016год., и 13240.67 лв. просрочена
наказателна лихва/обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 15.01.2010 год. – 01.02.2017 год., както и законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 02.02.2017год. до окончателното
плащане, и разноските по двете
производства.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Възразява, че начислените възнаградителна и
наказателна лихви са недължими на няколко основания: тъй като съставляват неравноправни клаузи по смисъла на Закона за
защита на потребителите, тъй като
противоречат на чл. 35 от Закона за защита на потребителите и правилата за
търговия ,, както и поради противоречие със закона ( в частност, чл.39 от
отменения Закон за банките ) и/или
добрите нрави.
Договореното обезщетение за забава всъщност
прикривало неустойка, и се иска същата да се намали поради прекомерност.
Възразява се вземането да е погасено по давност с изтичането на давностния срок
на всяка отделна вноска, тъй като кредитът не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Прави се и възражение за прихващане, като се твърди , че ответника имал на свои ред вземане срещу банката, произтичащо от нейно задължение за връщане на недължимо платени възоснова недействителни клаузи по други договори суми. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение, че сумата от 15500 лева е усвоена от ответника по силата на договора, чрез заверяване на негова банкова сметка ***, и това се е случило на 21.08.2009г. Сумата е послужила да погаси А. други задължения към същата банка по договори за кредитна карта № ************/11.12.2007г ,за кредитна карта Diners Club ************008 и за кредитна карта Diners Club ************3003; плащанията по договорите , с които са погасени задъжения на А. , са на обща стойност от 7245 лева.
По процесния кредит са платени само 652.11
лева с които са погасени 306.55 лева от
главницата, 327.10 от лихвата – възнаграждение и 18.46 лева от обезщетение ,
начислено за настъпила забава. Така ,
остатъка от дълга е: 15193.45 лева – главница , 11055.94 лева възнаграждание на
кредитора , и 13240.67 лева обезщетение за забава за периода от
15.01.2010г. до 01.02.2017г.
включително.
Исковете са допустими. Има издадена за
плащането заповед, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК,
а кредиторът е спазил дадения му съобразно чл. 422 от ГПК срок. Има и
идентичност между вземането,описано в заявлението за издаванена заповед и
издадената такава, от една страна , и това, предмет на исковата молба , от
друга.
По същество :
Копие от договора под номер № *********************г. е представено на л. 5 от делото; по факта на сключването му и реалното получаване на сума от 15500 лева от А. страните не спорят. Установява се отнего, че на ответника е отпусната сума от 15500 лева „за погасяване на на съществуващи задължения - престуктуриране на кредитна карта и потребителски кредит. За ползвания кредит, А. се задължил да плаща възнаградителна лихва, изчисляема като сбор от базовия лихвен процент на банката ( 8.5407 % на годишна база ) и надбавка от 8.4093 % , или общо 16.95 % от използваната главница, изчислено на годишна база. Към датата на сключването на договора , годишния процент на разходите по него бил 19.48% . Кредиторът приел плащане на части, на общо 84 броя вноски , всяка от които от по 318.67 лева. Кредитът е изцяло усвоен еднократно на дата 21.08.2009г., по сметка на ответника в банката, нещо , което личи от заключението на счетоводната експертиза; предвид реалния характер на договора за заем , съдът не отрича сключването му. Отново от същото заключение – което съдът кредитира - личи, че А. е в забава да плати още третата по ред (от сключването) вноска, тази с падеж 05.10.2009г.
Данни за извършени от ответника плащания в пълен размер няма, А. не провежда такова доказване.
Предсрочна изискуемост не е релевирана,
банката черпи правата си от крайния срок на договора.
Дори да приемем, че със заемните средства А.
е платил дължимо по други – нищожни -
договори, между същите страни, това обстоятелство не рефлектира върху
възникването на процесния договора за заем, макар с оглед въведеното възражение
за прихващане, да има значение за изхода на спора. Банката е изпълнила точно
задължението си по договора.
Няма как да се сподели и друг довод срещу съществуването на договора - че той противоречи на закона ( в чл.39 от Закона за банките), тъй като същия е отменен чрез Закона за кредитните институции, и това е станало преди датата на сключването на процесния договор (през 2007г., ДВ, бр. 53 от 30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г.). Закона за потребителския кредит е в сила от 12.10.2010 , след датата на сключването на договора , което го прави неприложим в отношенията между страните. Прилага се обаче Закона за защита на потребителите, в редакцията на този закон съгласно ДВ, изм. и доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., доколкото А. е потребител по смисъла на § 13 т. 1 от същия.
По смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 5 от Закона
за защита на потребителите , неравноправна е такава клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка; договорено е в конкретния случай обезщетение
за забавата в размер от 26.95 % върху невърнатите суми , което е повече от една
четвърт от главницата за всяка календарна година. Същевременно обаче, кредитът
е обезпечен - чрез поръчителство на още
две лица , които са се задължили да отговарят с цялото си имущество, а банката
има възможност да увеличи едностранно
размера на договореното при промяна на определения от същата базов лихвен процент. Нито в договора, нито в исковата молба
кредиторът не обосновава размера , напр. от гледна точка на действително
претърпените вреди, не твърди размера на обезщетението да е индивидуално
договорен. Предвид изложеното съдът приема , че е нищожна на основанието по чл.
146 вр. 143 от ЗЗП - поради неправноправие,
клаузата на чл. ІІ т. 10 от договора , която предвижда обезщетение за
забавата в изчислен от съда размер от 26.95
% на годишна база; искът за
установяване на вземането за това обезщетение е неоснователен.
Същите оплаквания са направени от ответника и по отношение на размера на дължимото и договорено кредиторово възнаграждение, в размер от 16.95 % на годишна база. Това възнаграждение обаче не попада в хипотезата на 143 ал. 1 т. 5 от ЗЗП, тъй като не се предпоставя от неизпълнението на договора, при което съдът не може да преценява неравноправие от гледна точка на съответствието на предоставения финансов ресурс с цената му; в противен случай би нарушил чл. 145 ал. 2 от ЗЗП. Договорът ( чл. 4.4 от ОУ) дава право на банката да изменя размера на кредиторовото възнаграждение едностранно, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, хипотеза по чл. 143 ал. 1 т. 12 от ЗЗП. Не се установява обаче тази клауза да е била приложена на практика в отношенията между страните, следователно те не черпят никакви права от нея. Доколкото за целия период на договора размера на кредиторовото възнаграждение е бил определян съобразно изначално договорените 16.95 %, няма как да се приеме, че нищожна или недействителна клаузата , която определя размера на възнаграждението.
Съдът споделя обаче отчасти правопогасяващото възражение на ответника за изтекла погасителна давност.
Най- напред, стои въпроса, от кога тече давност за вземане, кредиторът по което е приел плащане на части – дали от датата на падеж на всяка от погасителните вноски, или от датата на изтичането на договора, като се има предвид , че длъжникът не е губил преимуществото на срока, доколкото банката не е обявявала вземанията си за предсрочно изискуеми. Съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо; няма причина този постулат да не важи и тогава, когато кредиторът е приел плащане на части. Следва да се отбележи, че ако вземането е изискуемо, но длъжникът е в забава да плати на падежа, кредиторът има при всички положения право да иска от неплатежоспособния си длъжник плащане на вземането в пълния му размер – чл. 71 от ЗЗД. С оглед изложеното и след като кредиторът е приел плащане на части, принципната неделимост на задължението по чл. 66 от ЗЗД не може да служи като достатъчен довод да се приеме , че давност тече от датата на изтичането на срока на договора. Затова съдът приема, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж; банката не може да черпи права от бездействието си да обяви вземанията си за изискуеми преди срока им, след като такава нейна възможност е изрично предвидена в договора
Заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на дата 02.02.2017г. Няма основание ответника да се позове на кратката погасителна давност, за погасяването на главницата приложима е общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. ( приетото частично плащане не прави вземането такова за периодични плащания ) Оттам, погасена е главницата по всички вноски с падеж ,настъпил преди 02.02.2012г. ; според погасителния план, това са вноските от №№ 1 до № 30 ; погасителната вноска с № 31 е с падеж на дата 05.02.2012г. Или , от общо претендирани 15193.45 лева от главницата , не са погасени по давност 11772.92 лева, до който размер този иск е основателен. По отношение на възнаградителната лихва , погасена е по давност сума от 9227.94 лева, доколкото вземането за такава се погасява на самостоятелното основание по чл. 111 буква „ В“ от ЗЗД с изтичането на тригодишен период на бездействие на кредитора. ( срв. и заключението на вещото лице по счетоводната експретиза ,което съдът кредитира ). Следователно иска е оснавателен само до размер от 1828 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер той следва да се отхвърли. Искът за обезщетение за забавата е изцяло неоснователен , доколкото се базира на неравноправна клауза в договора.
Възражението за прихващане с недължимо платена от А. сума от общо 7245 лева по договори за кредитна карта № ************/11.12.2007г. и за кредитна карта Diners Club **************008, съдът приема за неоснователно и недоказано. Установиха се извършени плащания от страна на ответника на вземания на банката по общо 4 ( четири договора ), но по два от тях ответникът не е страна ( сключени са с В.А. ) и не може да релевира нищожността им. Останалите два индивидуализирани договора не са представени по делото , съответно съдът не не може и да прецени дали са налице основанията за недействителността им ( каквито обаче ответната страна не е конкретизирала ).
Разноските се понасят от страните
пропоционално.
Общия размер на направевените от
банката разноски е 1959.60 лева ; дължат се съответно 674.91 лева.
Общия размер на разноските на ответника
е 2100 лева ; няма как, предвид материалния интерес по делото , да се уважи възражение за прекомерност на
договореното от адвоката му възнаграждание. Така дължат се пропорционално
1376.73 лева.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля направеното от С.И.А. , ЕГН **********,***, взъражение за прихващане на процесните суми с недължимо платени от него на банката –ищец сума от общо 7245 лева по договори за кредитна карта № ***********/11.12.2007г. и за кредитна карта Diners Club ************008, до размер от 7245 лева, като неоснователно.
Признава за установено спрямо С.И.А., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на Първа инвестиционна банка „ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Драган Цанков № 37 , плащане на следните суми , за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №1594/2017 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. състав: 11772.92 лева просрочена неплатена главница; 1828 лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.11.2009 год. 05.08.2016год., и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.02.2017год. до окончателното плащане и разноските по двете производства; като ОТХВЪРЛЯ иска да се установи вземане на банката за сума от 13240.67лв. просрочена наказателна лихва/обезщетение за забава за периода от 15.01.2010 год. – 01.02.2017 год. изцяло като неоснователен , иска за възнаградителна лихва – над размер от 1828 лева до пълния предявен размер от 11055.94 лв., и иска за главницата – над размер от 11772.92 лева до пълния размер от 15193.45 лв., поради погасяването им по давност .
Осъжда С.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Първа инвестиционна банка „ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Драган Цанков № 37 , сумата от 674.91 лева разноски по двете производства.
Осъжда Първа инвестиционна банка „ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Драган Цанков № 37 да заплати на С.И.А., ЕГН **********,***, сумата от 1376.73 разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр.Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ