Р Е Ш Е Н И Е № 49
Гр.Сливен, 27.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети март,
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 32
по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145, ал. 1 и сл. от АПК във вр. с чл. 48 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/.
Образувано е по жалба на „АВАТАРИ-БГ“ ЕООД, ЕИК ………………., представлявано от у. С.П.П., чрез п. адв. А.В. – ….., със съдебен адрес *** против Заповед № 3286з-5276 от 21.12.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“. С обжалваната заповед на основание чл. 47, т. 5, б. „а“ от ЗЧОД и чл. 41, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи се отказва издаването на лиценз на „АВАТАРИ-БГ“ ЕООД по чл. 5, ал. 1, т. 7 и т. 9 от Закона за частната охранителна дейност.
В жалбата се твърди, че така постановеният отказ е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Счита, че неправилно в мотивите си Главна дирекция „Национална полиция“ е посочила, че С.П.П., у. и е. с. на к. на „АВАТАРИ-БГ“ е бил о. за у. п. от о. х. с присъда по НОХД № 41 по описа за 1991 г. на Сливенски военен съд, на основание чл. 343, ал. 2, б. „б“, предл. 1. Твърди, че текстът по чл. 343 е за престъпления, които са извършени по непредпазливост и нямат характер на умишлени престъпления. На следващо място заявява, че чл. 343, ал. 2, б. „б” към редакцията 1991 г., когато С.П. е бил о., е бил с текст, който не е за тежко престъпление, тъй като съгласно чл. 93 от Наказателния кодекс, т. 7 дава отговор кога има тежко престъпление, т.е. когато наказанието е „Лишаване от свобода“ за повече от 5 години. Твърди, че в настоящия случай имаме престъпление по непредпазливост и на второ място имаме наказание, което е за по-малко от 5 години, поради което счита, че текстът по чл. 47, т. 5, б. „а“ от Закона за частната охранителна дейност и чл. 41, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи не попада в конкретния случай. С оглед изложените съображения, моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател се явява у. С.П. и адв. А.В., която поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Не претендира за направените разноски по делото.
В съдебно заседание административният орган Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ редовно призован не се явява. По делото са представени писмени бележки чрез п. п. – юриск. Х. М., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита заповедта за правилна, като издадена от компетентен орган при спазване на материалния закон и процесуалните разпоредби. Моли да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд гр.Сливен след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № 328600-65304 от 12.11.2018 г. до Главна дирекция „НП“ С.П.П. у. „АВАТАРИ-БГ“ ЕООД е поискал да бъде издаден лиценз на дружеството за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал.1, т. 7 от ЗЧОД за територията на област Сливен.
С предложение рег. № 3286р-59536 от 21.12.2018 г. на началник на сектор „ЛКЧОД“ – ООП – ГДНП, след извършена служебна проверка, при която се установило, че С.П.П. ЕГН **********, у. и е. с. на к., е о. за у. п. от о. х. с присъда по НОХД № 41/1991 г. на Сливенски Военен съд, изменена с решение № 135/18.09.1991 г. ВК на ВСРБ, с което на основание чл. 343, ал.2, б. „Б“, пр. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание л. от с. за срок от …… година и ….. месеца; р. на основание чл. 86, ал.1, т. 2 от НК, предлага на Директора на ГД „НП“ на „АВАТАРИ-БГ“ ЕООД, ЕИК: ………….., на основание чл. 47, т.5, б. „а“ от ЗЧОД и чл. 41, ал. 4 от ЗМВР, да бъде отказано издаването на лиценз за извършване на частна охранителна дейност за територията на цялата страна – „за охрана на мероприятия“ и „за охрана на селскостопанско имущество“.
Предвид горното предложение е издадена и оспорваната Заповед№ 3286з-5276 от 21.12.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“. Като фактическо основание е посочено, че за дейността по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЧОД, съществува издаден лиценз № 3015/05.08.2016 г., за извършване на дейност по чл. 5, ал.1, т. 2 от ЗЧОД /отм./, за територията на цялата страна, а предвид обстоятелството, че С.П.П. ЕГН **********, у. и е. с. на к., е о. за у. п. от о. х. с присъда по НОХД № 41/1991 г. на Сливенски Военен съд, изменена с решение № 135/18.09.1991 г. ВК на ВСРБ, с което на основание чл. 343, ал.2, б. „Б“, пр. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание л. от с. за срок от …. година и …..месеца; р. на основание чл. 86, ал.1, т. 2 от НК, отказва издаването на лиценз на „АВАТАРИ-БГ“ ЕООД, ЕИК: ……………… по чл. 5, ал.1, т. 7 и т. 9 от ЗЧОД.
По делото са приети бюлетин за съдимост на С.П.П. ЕГН **********; Служебна бележка рег. № 328600-63366/30.10.2018 г.; Присъда № 41, постановена по дело № 41/1991 г. на Сливенски военен съд и Лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 3015/05.08.2016 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, в законоустановения срок /заповедта е връчена на 28.12.2018 г., а жалбата подадена на 11.01.2019 г./ и срещу акт, подлежащ на оспорване.
Разгледана по същество жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери най – напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес съгласно принципа за това въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 47, връзка с чл. 40 от ЗЧОД. В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната му. Спазено е и изискването за форма на акт. Заповедта съдържа правно основание, наименованието на административния орган, адресат, датата на издаване, ред за оспорване и фигурира подпис на издателя, което я прави един валиден административен акт.
Процесният административен акт, обаче, е постановен в противоречие с материалния закон, отменително основание по чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК, във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 47 от ЗЧОД регламентира случаите, при които лиценз за извършване на частна охранителна дейност не се издава. Съгласно чл. 47, т. 5, б. "а" от ЗЧОД, органът по чл. 40 отказва издаването на лиценз с мотивирана заповед, когато физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорен съдружник в командитно или събирателно дружество: е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Следователно - за да се издаде акт с подобно съдържание, следва да е налице някоя от изчерпателно изброените предпоставки, една от чиито хипотези е, когато физическото лице, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Наличието на релевантен факт, попадащ в хипотезата на цитирания текст следва да бъде установено с писмени доказателства. Видно от бюлетин за съдимост на С.П.П. ЕГН ********** – у. и е. с. на к. на „АВАТАРИ-БГ“ ЕООД / арг. Удостоверение изх. № 20181109104346/09.11.2018 г./ е о. с присъда по НОХД № 41/1991 г. на Военен Съд – Сливен, изменена с решение № 135/18.09.1991 г. ВК на ВСРБ, с която се признава за виновен за това, че на 10.01.1991 г. при управление на МПС в п. с. нарушил правилата за движение и причинил с. на С. М. и П. С., поради което и на основание чл. 343, ал.2, б. „Б“, пр. 1 вр. чл. 54 от НК му налага наказание от …… година и …….месеца л. от с.. Присъдата влязла в сила на 18.09.1991 г. Р. на основание чл. 86, ал.1, т. 2 от НК.
При данните по административната преписка, неоснователно административния орган е приел за осъществен фактическия състав, при който може да се откаже издаването на лиценз на визираното в акта фактическо и правно основание. У. С.П.П. и с. на еднолично дружество с ограничена отговорност е о. на основание чл. 343, ал. 2, б. Б, пр.1 вр. чл. 54 от НК / в редакцията към 1991 г./, за престъпление извършено по непредпазливост, а не за умишлено престъпление, което не съставлява основание за отказ за издаване на лиценз - Арг.: чл. 47, т. 5, б. "а" от ЗЧОД, тъй като условието е осъждан за умишлено престъпление от общ характер. В чл. 11 от НК законодателят е регламентирал кое деяние е умишлено и кое непредпазливо. Съгласно чл. 11, ал. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Ал. (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а съгласно ал. (3) деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Видно и от присъда № 41 от 14.03.1991 г. на Сливенски военен съд постановена по НОХД № 41/1991 г. С.П.П. при управление на МПС в п. с. нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил с. на С. М. и П. С.
С оглед изложените като мотиви при издаването на заповедта фактически обстоятелства, напълно необосновано е прието, че са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяването на оспорения административен акт.
При така установеното, съдът намира, че жалбата на „АВАТАРИ-БГ“ ЕООД, представлявано от у. С.П.П. е основателна и оспорения акт – Заповед № 3286з-5276 от 21.12.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, като преписката се върне на органа за произнасяне по Заявление вх. № 328600-65304 от 12.11.2018 г., при съобразяване с мотивите в настоящия съдебен акт.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски, е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.172, ал. 1 и
чл.173, ал. 2, Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 3286з-5276 от 21.12.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която на основание чл. 47, т. 5, б. „а“ от ЗЧОД и чл. 41, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи се отказва издаването на лиценз на „АВАТАРИ-БГ“ ЕООД по чл. 5, ал. 1, т. 7 и т. 9 от Закона за частната охранителна дейност и ВРЪЩА преписката на същия орган за произнасяне по Заявление вх. № 328600-65304 от 12.11.2018 г., при съобразяване с мотивите в настоящия съдебен акт.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :