№ 16274
гр. С., 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110115533 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу Ц. Н. Д. и В. Х. Д., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на
разделна отговорност – Ц. Н. Д. – 3/4, а В. Х. Д. 1/4 от следните суми: 1320,87 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.4.2021 г., ведно със законна лихва от 27.03.2023 г. до изплащане
на вземането; 252,12 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., 41,16 лв. – главница, представляваща стойност на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.02.2020 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и 9,90 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 22.02.2023 г.
Ищецът, чрез юрк. И., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с
ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2019 г. – м.04.2021
г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 14, вх. „А“,
ет. 10, ап. 48, която не била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба. В
проведеното на 29.09.2023 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на
ответниците поддържа, че претендираните от ищеца суми са били заплатени в хода на
процеса, поради което моли съда да отхвърли предявените искове.
1
Третото лице – помагач „ПМУ Инженеринг” ООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответниците на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
В проведеното на 29.09.2023 г. открито съдебно заседание съдът е отделил на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните обстоятелството, че Ц. Н. Д. и В. Х. Д. са съсобственици на
процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 14, вх. „А“, ет. 10, ап. 48,
при следните квоти: ¾ за Ц. Н. Д. и ¼ В. Х. Д.. Ето защо и съобразно цитираната по – горе
нормативна уредба следва да се приеме, че ответниците Ц. Н. Д. и В. Х. Д. са потребители
на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период от м.05.2019
г. до м.4.2021 г. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията,
предмет на предявените осъдителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
2
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „ПМУ Инженеринг” ООД.
На следващо място, в проведеното на 29.09.2023 г. открито съдебно заседание съдът е
отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, че до процесния недвижим
топлоснабден имот е доставяна топлинна енергия и е извършена услугата дялово
разпределение на стойност и в размер, посочени в исковата молба.
Основният спорен между страните въпрос по същество в настоящото производство е
свързан с това дали претендираните вземания са погасени чрез осъществено плащане от
страна на ответниците.
Видно е от представените по делото 5 бр. платежни нареждания, че в периода
10.05.2023 г. – 25.09.2023 г. (т.е. след подаване на исковата молба) ответниците са заплатили
по банков път на ищеца следните суми:
- 700 лв. - с посочено основание за плащане "инсталация ***********" и допълнителни
пояснения „По фактури за 2020 г., Аб.нпм. 2“;
- 300 лв. - с посочено основание за плащане "инсталация ***********" и допълнителни
пояснения „По фактури за 2020 г., Аб.нпм. 2“;
- 150 лв. - с посочено основание за плащане "инсталация ***********" и допълнителни
пояснения „По фактури за 2021 г.“;
- 150 лв. - с посочено основание за плащане "инсталация ***********" и допълнителни
пояснения „По фактури за 2021 г.“;
- 200 лв. - с посочено основание за плащане "инсталация ***********" и допълнителни
пояснения „По фактури за 2020 г., Аб.нпм. 2“.
3
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че при проверка в предоставената на експертизата от дружеството-ищец история
на преписка за съдебно вземане с № ***** не били установени плащания от ответниците по
настоящите искове, като с цитираните по - горе преводи ищецът е погасил текущи
задължения към него по фактури за топлинна енергия, услугата дялово разпределение и
начислени лихви, които не касаят исковия период.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При
предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от
определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на
уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията
по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява
обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването
задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл.
76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. Ако предложеното изпълнение погасява
изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този
дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг,
различен от този, по който длъжникът е направил плащането.
В контекста на изложеното и предвид обстоятелството, че в платежните нареждания
изрично е посочено, че се погасяват суми по фактури от 2020 г. и 2021 г. (т.е. в рамките на
исковия период), настоящият съдебен състав приема съобразно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, че по
делото е доказано по несъмнен начин, че в периода 10.05.2023 г. – 25.09.2023 г. (след
образуването на настоящото производство) ответниците са погасили следните задължения:
252,12 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 22.02.2023 г.; 9,90 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2020 г. до 22.02.2023 г.; 42 лв. – законна лихва върху главницата за
топлинна енергия от датата на исковата молба до датата на плащане; 5,20 лв. – законна лихва
върху главницата за дялово разпределение от датата на исковата молба до датата на
плащане; 41,16 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от м.02.2020 г. до м.04.2021 г., както и 1 149,62 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.4.2021 г. Плащанията са осъществени при направен от
ответниците избор кои задължения погасяват, като нито се твърди, нито се установява, че
ищецът е отказал да приеме изпълнението, поради което изборът обвързва кредитора и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени в посочените части като погасени чрез
плащане. От претендираните от ищеца суми е останала незаплатена единствено сумата в
размер на 171,25 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
27.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. От така определената сума,
съобразно квотите им в съсобствеността, Ц. Д. дължи 3/4, а В. Д. дължи 1/4, ведно със
законната лихва от 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
Тъй като плащанията са били извършени след подаване на исковата молба, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите
разноски в настоящото производство. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 400 лв., за съдебно – счетоводна експертиза в размер на 250 лв., като претендира и
4
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв., т.е.
общо 750 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х. С.“ № 30, ет. 7, ап. 32, и
В. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 14, ет. 10, ап. 48, да заплатят на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.”
№23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в условията на разделна
отговорност – Ц. Н. Д. – 3/4, а В. Х. Д. 1/4 от сумата в размер на 171,25 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.4.2021 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 14, вх. „А“, ет. 10, ап. 48, ведно
със законната лихва от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове, както следва: за главница за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 171,25 лв. до пълния предявен размер от 1320,87 лв.; за сумата от 252,12
лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
22.02.2023 г.; за сумата от 41,16 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.02.2020 г. до м.04.2021 г.; за сумата от
9,90 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 22.02.2023 г.; за сумата от 42 лв. – законна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от датата на исковата молба до датата на плащане, както и за
сумата от 5,20 лв. – законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
датата на исковата молба до датата на плащане, като погасени чрез извършено в хода на
процеса плащане.
ОСЪЖДА Ц. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х. С.“ № 30, ет. 7, ап. 32, и
В. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 14, ет. 10, ап. 48, да заплатят на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.”
№23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 750 лв. – разноски за производство пред
СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„ПМУ Инженеринг” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5